Власти в България
1. Разделение на властите
Това е доктрина, според която трите функции на държавното управление - законодателна, изпълнителна и съдебна - трябва да бъдат разделени и изпълнявани от различни органи, определени от конституцията.
Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции, но в своите отговорности те взаимно се контролират.
Тези клонове на държавното управление са автономни, но все пак са взаимообвързани, без да са подчинени един на друг.
Разделението на правомощията е такова, че не може единият клон на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на друг клон.
Съдебната власт не е зависима от политическо влияние при осъществяване на функциите си и е с осигурена мандатност.
2. Законодателна власт
Законодателната власт е част от управлението на държавата и онази, която приема, изменя, допълва и отменя законите в държавата.
В България законодателната власт е в Народното събрание.
В него участват 240 депутати, които се събират на парламентарни заседания, на които се обсъждат и гласуват законите.
Всеки депутат има право на законодателна инициатива, както и Министерския съвет, според Конституцията на Република България.
3. Съдебна власт
Съдебната власт е система от съдилища, които налагат справедливост в името на държавата и осигуряват механизъм за решаване на спорове.
Съдебната власт, според доктрината за разделение на властите, е независима от другите 2 власти - законодателна и изпълнителна, тя не създава закони, но по-скоро ги интерпретира и прилага към отделните случаи.
Този клон на управлението и властта е отговорен за осигуряването на равно правосъдие пред закона, защитавайки правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Обикновено се състои от съд за крайно апелиране (наречен "върховен съд" или "конституционен съд"), заедно със съдилища от по-нисш ранг.
4. Изпълнителна власт
Изпълнителната власт е част от управлението на държавата, натоварено с въвеждането (или изпълнението) на законите, както и на ежедневните дела на правителствено ниво.
Начело на изпълнителната власт е президентът (при президентска или полупрезидентска република) и/или министър-председателят (при парламентарна република или конституционна монархия).
В България изпълнителната власт е в ръцете на Министър-председателя и неговите министри, които съставляват Министерски съвет.
5. Медийна власт
Медиите като четвърта власт са натоварени с функцията да бдят (независимо) над останалите три власти - съдебна, законодателна и изпълнителна.
Те гарантират тяхната независимост една от друга и изпълнението на функциите им.
В демократичните конституции тази роля е заложена в гаранцията за свобода на словото.
Тя се изпълнява успешно там, където разследващата журналистика или възможно неутралното пресъздаване на действителността са приоритет и основна цел на медиите.
Едно от големите постижения на демократичните общества е именно развиването на тези функции.
Разкритието на политически, социални и икономически злоупотреби, корупция и скандали довежда до корекции върху системите на съответната власт, в която последните са били открити и извадени на публичното внимание.
6. Власт на народа
Демокрация означава "народовластие", т.е. народа е притежател и носител на държавната власт.
Демокрацията се дели на "непосредствена" (пряка) и "опосредствена" (представителна), като опосредствената демокрация се подразделя на "парламентарна" и "президентска".
Дали демокрацията е опосредствена или непосредствена се определя от начина на управление на държавата.
6.1. Представителна демокрация
Представителната демокрация е форма на държавно управление, основавана на принципа за избор на политици, които да представляват народа, в контраст на автокрацията и пряката демокрация.
В нея народът е носител на държавна власт, но упражняването на властта се осъществява чрез представители, които са избрани от народа.
6.2. Пряка демокрация
Пряката, наричана още директна демокрация, е форма на политическа организация на обществото, при която основните решения се приемат и прилагат непосредствено от гражданите.
Прякото осъществяване на властта от народа може да бъде в общонационален/общонароден и местен мащаб, с различни форми за приемане на решения от самото население от обществен и местен характер(например участие в бюджетирането).
В зависимост от степента на употреба, пряката демокрация може да доведе до приемане на управленски решения, изготвяне на закони, директно избиране или отзоваване на длъжностни лица и издаване на съдебни решения.
Много страни, които са представителни демокрации, позволяват използването само на три ограничени лоста за пряка демокрация: референдум, гражданска инициатива(петиция за референдум) и отзоваване.
В Швейцария решенията, взети от населението чрез референдуми (т.е. с пряка демокрация), категорично се налагат над решенията, взети от политическите партии (т.е. с представителна демокрация).
Пряката демокрация предполага наличие на постоянно и енергично участие на обществото като цяло в обществените дела.
Тя е едновременно процес на обсъждане, на вземане на решения и прилагането им на практика.
Пряката демокрация е държавна система и начин на социално съжителство.
Субстанцията на всичко това е автономията на общество, което само създава законите си и е директно управлявано от свободни и равни граждани.
1. Разделение на властите
Това е доктрина, според която трите функции на държавното управление - законодателна, изпълнителна и съдебна - трябва да бъдат разделени и изпълнявани от различни органи, определени от конституцията.
Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции, но в своите отговорности те взаимно се контролират.
Тези клонове на държавното управление са автономни, но все пак са взаимообвързани, без да са подчинени един на друг.
Разделението на правомощията е такова, че не може единият клон на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на друг клон.
Съдебната власт не е зависима от политическо влияние при осъществяване на функциите си и е с осигурена мандатност.
2. Законодателна власт
Законодателната власт е част от управлението на държавата и онази, която приема, изменя, допълва и отменя законите в държавата.
В България законодателната власт е в Народното събрание.
В него участват 240 депутати, които се събират на парламентарни заседания, на които се обсъждат и гласуват законите.
Всеки депутат има право на законодателна инициатива, както и Министерския съвет, според Конституцията на Република България.
3. Съдебна власт
Съдебната власт е система от съдилища, които налагат справедливост в името на държавата и осигуряват механизъм за решаване на спорове.
Съдебната власт, според доктрината за разделение на властите, е независима от другите 2 власти - законодателна и изпълнителна, тя не създава закони, но по-скоро ги интерпретира и прилага към отделните случаи.
Този клон на управлението и властта е отговорен за осигуряването на равно правосъдие пред закона, защитавайки правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Обикновено се състои от съд за крайно апелиране (наречен "върховен съд" или "конституционен съд"), заедно със съдилища от по-нисш ранг.
4. Изпълнителна власт
Изпълнителната власт е част от управлението на държавата, натоварено с въвеждането (или изпълнението) на законите, както и на ежедневните дела на правителствено ниво.
Начело на изпълнителната власт е президентът (при президентска или полупрезидентска република) и/или министър-председателят (при парламентарна република или конституционна монархия).
В България изпълнителната власт е в ръцете на Министър-председателя и неговите министри, които съставляват Министерски съвет.
5. Медийна власт
Медиите като четвърта власт са натоварени с функцията да бдят (независимо) над останалите три власти - съдебна, законодателна и изпълнителна.
Те гарантират тяхната независимост една от друга и изпълнението на функциите им.
В демократичните конституции тази роля е заложена в гаранцията за свобода на словото.
Тя се изпълнява успешно там, където разследващата журналистика или възможно неутралното пресъздаване на действителността са приоритет и основна цел на медиите.
Едно от големите постижения на демократичните общества е именно развиването на тези функции.
Разкритието на политически, социални и икономически злоупотреби, корупция и скандали довежда до корекции върху системите на съответната власт, в която последните са били открити и извадени на публичното внимание.
6. Власт на народа
Демокрация означава "народовластие", т.е. народа е притежател и носител на държавната власт.
Демокрацията се дели на "непосредствена" (пряка) и "опосредствена" (представителна), като опосредствената демокрация се подразделя на "парламентарна" и "президентска".
Дали демокрацията е опосредствена или непосредствена се определя от начина на управление на държавата.
6.1. Представителна демокрация
Представителната демокрация е форма на държавно управление, основавана на принципа за избор на политици, които да представляват народа, в контраст на автокрацията и пряката демокрация.
В нея народът е носител на държавна власт, но упражняването на властта се осъществява чрез представители, които са избрани от народа.
6.2. Пряка демокрация
Пряката, наричана още директна демокрация, е форма на политическа организация на обществото, при която основните решения се приемат и прилагат непосредствено от гражданите.
Прякото осъществяване на властта от народа може да бъде в общонационален/общонароден и местен мащаб, с различни форми за приемане на решения от самото население от обществен и местен характер(например участие в бюджетирането).
В зависимост от степента на употреба, пряката демокрация може да доведе до приемане на управленски решения, изготвяне на закони, директно избиране или отзоваване на длъжностни лица и издаване на съдебни решения.
Много страни, които са представителни демокрации, позволяват използването само на три ограничени лоста за пряка демокрация: референдум, гражданска инициатива(петиция за референдум) и отзоваване.
В Швейцария решенията, взети от населението чрез референдуми (т.е. с пряка демокрация), категорично се налагат над решенията, взети от политическите партии (т.е. с представителна демокрация).
Пряката демокрация предполага наличие на постоянно и енергично участие на обществото като цяло в обществените дела.
Тя е едновременно процес на обсъждане, на вземане на решения и прилагането им на практика.
Пряката демокрация е държавна система и начин на социално съжителство.
Субстанцията на всичко това е автономията на общество, което само създава законите си и е директно управлявано от свободни и равни граждани.
