Търси се ...

Търси се ...
Почтен човек!

Реших да попътувам малко.
За целта се отбих до автогарата да попитам колко струва билетът.
На въпросът ми отговориха със смайващата цена от 12 лева.
Преди 1-2 години билетът беше 6 лева.
Сега обаче понеже БДЖ правят ремонт на жп линията и няма реална конкуренция на автобусния превоз цената на билета е двойно по-висока от преди.
Кожодери!
Явно действат на принципа: "Ден година храни!".
След като разбрах колко скъпо ще ми излезе пътуването се замислих за нещо друго.
Преди време предложих на Министъра на енергетиката да се промени закона, така че да се създаде конкуренция на пазара на електрическа енергия, за да се свалят цените.
Беше ми отговорено, че това няма как да стане и че дори да има промяна в закона цените пак няма да паднат.
Да, ама не!
На телекомуникационния пазар има огромна конкуренция, затова и цените на предоставяните услуги са толкова ниски.
Преди 15 години, когато нямаше конкуренция Интернета беше 50 лева на месец при минимална заплата 120 лева.
Сега има конкуренция, затова Интернета е 10 лева при минимална заплата 360 лева.
Всички тези размишления ме накараха да се замисля за нашите мили, родни политици.
Защо 25 години не можем да се измъкнем от прехода?
Защо 25 години тъпчем на едно място или се връщаме назад?
Защо 25 години политиците отказват да си свършат работата?
Защото нямат конкуренция!
Ако имаха конкуренция щяха да се държат по съвсем друг начин.
Разбира се, веднага някой ще ме обори, че има многопартийна система и всеки сам може да избере за кого да гласува ...
Така е.
Има много партии и кандидати, но те са все едни и същи.
Некадърник до некадърник, майно льо!
Нещата щяха да са съвсем различни, ако имаше поне един човек, който да си свърши работата както трябва и да не мисли за собствения си джоб и за добруването на роднините и приятелите си.
Политиците ни нарочно създават такива условия, за да не може никой да им стане реална конкуренция.
Защото появи ли се дори и един човек, който да си върши работата те ще се превърнат в история.
И така българският народ търси почтен човек, който не го е страх да си свърши работата.
Това звучи като противоречие, но не е.
Условията на работа ще бъдат тежки.
Ще трябва да се бори с политическата некадърност и с корупцията по високите етажи.
Хора с власт и пари ще го заплашват, а подчинените му ще му правят напук и няма да искат да си вършат работата.
И въпреки че една птичка пролет не прави по-добре една, отколкото никаква.
Търси се, ама дали ще го намерим?
А дано, ама надали!

Писмо до Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения

                                                                До Комисията по транспорт,
                                                                информационни технологии
                                                                и съобщения
                                                                към Народното събрание
                                                                на Република България



    Уважаеми Г-н Председател,
    Уважаеми Народни представители,

    Казвам се biggeorge и живея в Моя град.
    Пиша ви това писмо заради катастрофите, които се случват по пътищата на България.
    През последните години глобите и наказанията за нарушаване на правилата на пътя бяха драстично завишени, но предприетите мерки не дадоха очаквания резултат.
    Имам няколко предложения, които се надявам, че ще променят поведението на шофьорите на пътя.

    Първо, предлагам с промяна в закона да се въведе изискване във всеки автомобил, движещ се на територията на България да има видеокамера.
    Тези камери не са скъпи и записите от тях могат да се използват като доказателство за поведението на участниците в пътното движение.
    Така всяко действие или бездействие на водачите ще бъде документирано.
    Освен това шофьорите трябва да бъдат задължени да сигнализират на органите на реда, ако забележат, че някой нарушава правилата на пътя.
    Записите от камерите в комбинация с гражданската активност на шофьорите би трябвало да намали броя на водачите-нарушители.

    Второ, което може би е и по-важно, е начинът на наказване на провинилите се шофьори.
    Предлагам при нарушаване на правилата на пътя, без причиняване на телесни повреди или смърт, да се отнема книжката на водача и той да бъде задължен да премине през шофьорски курс, за да си я получи отново.
    Шофьорските курсове за хората, които не спазват правилата трябва да бъдат с увеличен брой часове, а при всяко следващо регистрирано нарушение броя на часовете, респективно и цената на курса, трябва да расте.
    Както знаем никой не обича да губи пари, затова след като повторят един и същи курс няколко пъти шофьорите сами ще променят поведението си.
    Със сегашните наказания този ефект не се постига, защото много хора отказват да платят глобите си.
    Добре би било шофьорските курсове за младите водачи също да са с увеличен брой часове, за да могат да придобият нужния им опит и умения преди да излязат сами на пътя.
    Сегашният брой часове е крайно недостатъчен, а след като получат книжката си младите шофьори стават безразсъдно смели и допускат фатални грешки.

    Трето, предлагам при повтарящи се нарушения шофьорите да се наказват с полагане на общественополезен труд.
    Освен загубата на пари също толкова неприятна би била и загубата на лично време.
    Ако неспазването на правилата продължи броят на часовете общественополезен труд трябва да расте пропорционално.
    Така нарушителите ще бъдат извадени от автомобилите и ще бъдат превъзпитани с работа.
    Разбира се, за да се реализира всичко това трябва да има и контрол, иначе тези мерки се обезсмислят.
    За целта могат да се използват електронни гривни, вместо провинилите се водачи да влизат в затвора с минимални присъди.
    Затворите в България са препълнени, а и те не изпълняват своята превъзпитателна роля.
    Точно обратното – всеки попаднал там научава нови начини да нарушава правилата и законите на държавата.

    Четвърто, ако никоя от изброените по-горе мерки не подейства най-крайната е въвеждането на ограничение на скоростта в самите автомобили.
    След като шофьорите не желаят да карат разумно, то тогава е по-добре насилствено да им се вмени разум чрез ограничаване на скоростта на автомобилите до 50 км./ч.
    Независимо дали се движат в градовете или по магистралите автомобилите могат да спрат безопасно при скорост 50 км./ч.
    Вярно е, че с тази скорост пътуването ще бъде малко по-дълго, но поне ще бъде безопасно за всички.
    Важно е шофьорите и пътниците да стигнат живи, а не по-бързо.
    Ако някой толкова бърза има и други видове транспорт, включително и обществен, който е на разположение на всички граждани 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата.
    Пътуването трябва да бъде удоволствие, а не препускане към смъртта.
    Надявам се, че ще вземете под внимание предложенията ми.
    Уморих се да гледам новини за хора загинали в катастрофи и да виждам паметници край пътищата.
    В момента, докато четете това писмо някой някъде в България бива ранен или умира в катастрофа.
    Това не може да продължава повече така.
    Трябва да се предприемат спешни, адекватни мерки.

    Ако предложенията ми не ви се струват подходящи има експерти от “Пътна полиция“, които могат да ви консултират за прилагането на подходящи мерки, които да ограничат жертвите на пътя.
    Сигурен съм, че те ще ви окажат пълно съдействие, за да се промени настоящата ситуация.
    Изпращам ви и два филма, които могат да ви помогнат да разберете същината на проблема:
     Темата на Нова - Можем ли да победим във войната по пътищата
     bTV Репортерите: Убийствена скорост

    Благодаря ви за отделеното внимание.



    Моя град                                       С уважение:
    15.05.2015 г.                                 biggeorge