9 септември 1944 г. е денят, в който на власт дойдоха глупостта и некадърността, подмазвачеството и доносничеството. 
За съжаление на 10 ноември 1989 г. от власт беше свален само Тодор Живков, всичко друго си остана.
Много анализатори нелепо сравняват 09.09.1944 г. с 10.11.1989 г.
За да има поне малко прилика на 10.11.1989 г. трябваше:
1. да бъдат избити без съд и присъда всички агенти на ДС,
2. да бъдат изселени децата и другите им роднини,
3. да ги оставят без работа и препитание,
4. да бъдат следени и подслушвани доживотно,
5. да тормозят наследниците им до девето коляно.
6. Освен това трябваше да бъде забранена БКП и сродната й БСП, а цялата собственост на комунистите да бъде национализирана.
7. Такива Станишевци, Първановци, Герговци и т.н. трябваше с години да бъдат влачени по затворите и лагерите за комунисти.
8. А всеки, които поискаше да се върне комунизма да бъде осъден на доживотен затвор без право на обжалване.
9. Цялата държава трябваше да бъде изчистена от комунистическата паплач и всички те да отидат на бунището на историята, а не 25 години да се гаврят с българския народ.
Изобщо посттоталитарната държава трябваше да се саморазправи с комунистическата сган.
И едва тогава 10 ноември 1989 г. поне малко щеше да се доближи до 9 септември 1944 г.
Звучи ви прекален крайно?
А нима 9 септември не е преломна дата, след която в България са се случили много крайни неща?
И по улиците на София не са текли реки от кръв?
А по лагерите не са умирали хиляди невинни хора?
И 45 години крепостничество са нищо?
Не, разбира се, за комунистите това е само един миг във вечността.
Все пак те са на всеки километър и ще останат тук завинаги.
Когато последният комунист умре ще дойде демокрацията.
До тогава - да живее ... който там е на власт.
За съжаление на 10 ноември 1989 г. от власт беше свален само Тодор Живков, всичко друго си остана.
Много анализатори нелепо сравняват 09.09.1944 г. с 10.11.1989 г.
За да има поне малко прилика на 10.11.1989 г. трябваше:
1. да бъдат избити без съд и присъда всички агенти на ДС,
2. да бъдат изселени децата и другите им роднини,
3. да ги оставят без работа и препитание,
4. да бъдат следени и подслушвани доживотно,
5. да тормозят наследниците им до девето коляно.
6. Освен това трябваше да бъде забранена БКП и сродната й БСП, а цялата собственост на комунистите да бъде национализирана.
7. Такива Станишевци, Първановци, Герговци и т.н. трябваше с години да бъдат влачени по затворите и лагерите за комунисти.
8. А всеки, които поискаше да се върне комунизма да бъде осъден на доживотен затвор без право на обжалване.
9. Цялата държава трябваше да бъде изчистена от комунистическата паплач и всички те да отидат на бунището на историята, а не 25 години да се гаврят с българския народ.
Изобщо посттоталитарната държава трябваше да се саморазправи с комунистическата сган.
И едва тогава 10 ноември 1989 г. поне малко щеше да се доближи до 9 септември 1944 г.
Звучи ви прекален крайно?
А нима 9 септември не е преломна дата, след която в България са се случили много крайни неща?
И по улиците на София не са текли реки от кръв?
А по лагерите не са умирали хиляди невинни хора?
И 45 години крепостничество са нищо?
Не, разбира се, за комунистите това е само един миг във вечността.
Все пак те са на всеки километър и ще останат тук завинаги.
Когато последният комунист умре ще дойде демокрацията.
До тогава - да живее ... който там е на власт.
