Луди ли сме и кой ни подлуди?
Чувствам се като луд и не знам защо!?!
Накратко:
Луди ли сме и кой ни подлуди?
Защо сме толкова изперкали?
И прав ли съм, че сме луди или това усещане е плод на лудостта ми?
Надълго:
Често срещам примери за ненормалност, но днес ми дойде в повече и искам публично да задам въпроса си "Луди ли сме и кой ни подлуди?":
Пример 1:
Преди няколко месеца съдействах на една клиентка да си оправи документите както трябва, така че да няма наказание.
Днес мъжа й ми донесе една баница за благодарност.
Аз отказах да я приема, но колегите я взеха с готовност.
Почувствах се адски неудобно - веднъж, защото паднах на нивото на колегите си получавайки този "подарък" и втори път, заради коментарите им, че съм обслужил клиентката си не само административно, но и сексуално.
Баницата изчезна за секунди.
Не мога да разбера кой е ненормалния в тази ситуация?
Пример 2:
Чичо ми вярва в магии.
Леля ми си говори с децата си, така все едно са до нея, а те са на стотици километри.
Майка ми от две години отрича, че баща ми има инсулт, защото й е трудно да повярва, че това се е случило точно на нас.
Баща ми не иска да повярва, че ще оздравее и непрекъснато си мисли, че ще умре(той поне има оправдание, болен е!).
Аз се боря с вятърни мелници на всякакви теми - Дон Кихот пред мен ряпа да яде.
Една приятелка е готова да легне пред багерите, които ще разкопават Парк Странджа, защото съда реши, че е напълно законно и нормално това да се случва в България.
Стотици хиляди протестираха месеци наред пред Парламента - полза нулева, нали са луди, поне така казаха по новините.
А според политиците всичко е наред, от чешмите текат мед и масло и рая на Земята е в България.
Сега не мога да разбера кой точно е ненормален?
Пример 3:
Искам да се ожена, да си имам семейство и деца.
Всички ми казват, че съм луд.
Че е по-добре да бъда ерген и да си живея живота.
Че сам е най-забавно.
Че в момента съм напълно свободен.
Но, мамка му, аз не искам да съм свободен.
Не искам да съм сам.
Не искам да живея без брак.
Не искам да развалям нечие чуждо семейство, за да създам свое.
Не искам да съм секс играчка.
Искам нормални човешки взаимоотношения.
Не разбирам защо в момента разглеждат документите ми за получаване на жълта книжка?!?
И ето пак същите въпроси:
Луд ли съм?
Или всички други са полудели?
И какъв е критерият за нормалност?
И кой го определя този критерий?
Докторите?
А кой гарантира, че те са нормални?
Луди ли сме?
И кой ни подлуди?
Ще се оправим ли?
Ох, дано, че се уморих вече да лудеем.
Искам малко спокойствие.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Луди ли сме и кой ни подлуди?
Чувствам се като луд и не знам защо!?!
Накратко:
Луди ли сме и кой ни подлуди?
Защо сме толкова изперкали?
И прав ли съм, че сме луди или това усещане е плод на лудостта ми?
Надълго:
Често срещам примери за ненормалност, но днес ми дойде в повече и искам публично да задам въпроса си "Луди ли сме и кой ни подлуди?":
Пример 1:
Преди няколко месеца съдействах на една клиентка да си оправи документите както трябва, така че да няма наказание.
Днес мъжа й ми донесе една баница за благодарност.
Аз отказах да я приема, но колегите я взеха с готовност.
Почувствах се адски неудобно - веднъж, защото паднах на нивото на колегите си получавайки този "подарък" и втори път, заради коментарите им, че съм обслужил клиентката си не само административно, но и сексуално.
Баницата изчезна за секунди.
Не мога да разбера кой е ненормалния в тази ситуация?
Пример 2:
Чичо ми вярва в магии.
Леля ми си говори с децата си, така все едно са до нея, а те са на стотици километри.
Майка ми от две години отрича, че баща ми има инсулт, защото й е трудно да повярва, че това се е случило точно на нас.
Баща ми не иска да повярва, че ще оздравее и непрекъснато си мисли, че ще умре(той поне има оправдание, болен е!).
Аз се боря с вятърни мелници на всякакви теми - Дон Кихот пред мен ряпа да яде.
Една приятелка е готова да легне пред багерите, които ще разкопават Парк Странджа, защото съда реши, че е напълно законно и нормално това да се случва в България.
Стотици хиляди протестираха месеци наред пред Парламента - полза нулева, нали са луди, поне така казаха по новините.
А според политиците всичко е наред, от чешмите текат мед и масло и рая на Земята е в България.
Сега не мога да разбера кой точно е ненормален?
Пример 3:
Искам да се ожена, да си имам семейство и деца.
Всички ми казват, че съм луд.
Че е по-добре да бъда ерген и да си живея живота.
Че сам е най-забавно.
Че в момента съм напълно свободен.
Но, мамка му, аз не искам да съм свободен.
Не искам да съм сам.
Не искам да живея без брак.
Не искам да развалям нечие чуждо семейство, за да създам свое.
Не искам да съм секс играчка.
Искам нормални човешки взаимоотношения.
Не разбирам защо в момента разглеждат документите ми за получаване на жълта книжка?!?
И ето пак същите въпроси:
Луд ли съм?
Или всички други са полудели?
И какъв е критерият за нормалност?
И кой го определя този критерий?
Докторите?
А кой гарантира, че те са нормални?
Луди ли сме?
И кой ни подлуди?
Ще се оправим ли?
Ох, дано, че се уморих вече да лудеем.
Искам малко спокойствие.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Луди ли сме и кой ни подлуди?
