Червената шапчица и бременността
Ако "Червената шапчица" беше написана от Джордж Файърбърн (George Fireburn)!
Имало едно време една Червена шапчица.
Тя била малко наивна и леко досадна, но с добро сърце и душа.
Червената шапчица имала баба, която била болна и по цял ден лежала на легло.
Като добра внучка всеки ден ходела при баба си да си поговорят, да си напише домашните, като много често двете заедно смятали трудните задачи и пишели съчинения.
Един ден майка й дала една кошница с баница и бисквитена торта, който да занесе на баба си.
В крайна сметка било Коледа и целият свят празнувал.
Тръгнала Червената шапчица, но пътят й минавал през тъмната и страшна гора.
Вървяло си момичето и си мислело: "Няма страшно, скоро ще съм при баба на сигурно и топло!".
Но не щеш ли в най-тъмната и страшна част на гората тихи стъпки започнали да се прокрадват зад нея.
Шапчицата ускорила крачка, но и стъпките зад нея се забързали.
"Ами сега, какво ще правя?" - уплашено си помислило момичето. "Поне да си бях взела лютивия спрей, а сега съм с голи ръце!".
Тъкмо й се сторило, че наближава края на гората и в този момент някой се нахвърлил отгоре й.
Силни мъжки ръце запушили устата й, от която напирал вик на ужас.
Груби пръсти започнали да опипват нежното й моминско тяло.
"О. мамичко, помощ! Господи, спаси ме!" - помолила се Червената шапчица, а паника и страх сковали ръцете и краката й.
С едно рязко движение нападателят обърнал по гръб малкото момиче и с рязко дръпване разкъсал дрехите й.
Кожата й веднага настръхнала, но не от студеният въздух, а от факта, че похитителя се оказал самия Ловец.
Той колел и бесел в приказния свят.
Той бил и полицай, и следовател, и прокурор, и съдия, и палач.
И точно той - блюстителят на закона сега я държал в ръцете си гола както майка я е родила насред студената гора.
А това, което смятал да направи с нея си било чисто изнасилване.
Най-лошото било, че самата Червена шапчица била плод на подобен акт и майка й години наред носела това срамно петно, което не й позволило да създаде нормално семейство и да има всички онези неща, на които хората с такава лекота се радвали.
"Този боклук сигурно е изнасили и майка ми!" - помислила си Червената шапчица и с нарастващ ужас гледала как Ловеца си разкопчава панталоните и спокойно си събува гащите.
"Господи, моля те спаси ме!" - горещо започнала да се моли Шапчицата.
Но в тихата гора нямало никого освен нея и Ловеца, а той вече бил готов за действие.
За да не мърда завързал ръцете и краката й за близките дървета в такава поза, която да му е удобна по всякакъв начин.
Въжетата били толкова стегнати, че след секунди Шапчицата спряла да усеща пръстите на ръцете и краката си.
"Господи, моля те, нека да умра веднага, за да не усещам нищо, моля те!".
Но Смъртта никаква я нямало - тя обикновено идва, когато най-малко я очакваш.
С едно мощно движение Ловеца проникнал в нея.
Писъкът, който Червената шапчица издала бил толкова силен, че прокънтял в цялата Приказна страна, но в тишината настъпила след него не се чуло нищо.
Явно на никого не му пукало за това момиче.
Тази приказка е за деца, затова няма да разказвам какво точно е правил с нея Ловеца, но когато приключил доволен тя била цялата синя и в кръв.
По едно време на Ловеца му омръзнало да си играе с нея и просто я зарязал наред гората.
Надявал се, че ще измръзне до смърт и дивите животни ще я изядат.
Така никой нямало да я намери ... като много други преди нея.
По едно време Червената шапчица се свестила и в тъмното видяла фигура надвесена над нея.
"О, не, пак ли?" - помислила си тя и припаднала.
След няколко часа се събудила отново, но този път лежала в топло и сухо легло.
"Къде се намирам? Как съм се озовала тук?" - започнала да гадае тя.
В тъмното опипала ръцете и краката си, както и други части на тялото си, който я болели силно, но на всяка рана имало или превръзка, или мехлем.
Червената шапчица се огледала, но не видяла нищо заплашително и след малко заспала като пребита.
На следващото събуждане я очаквала изненада.
До леглото й седял Вълка.
"О, майко, от трън, та на глог! Какво ли ще ми се случи сега?!?".
"- Как спа? По-добре ли си?" - попитал я Вълка. "- Онзи ден като те намерих беше много зле, но сега май се подобряваш".
"Този ли ме е спасил? О, ужас!" - помислила си Шапчицата.
"- Защо ме гледаш така? Толкова ли съм ужасен?" - учудил се Вълка.
"Боже, той наистина е отвратителен! Колко са големи зъбите му, колко са остри ноктите му, колко е гъста козината му! Ще повърна!".
"- Ако искаш ще те изпратя до вас?" - зачудил се Вълка.
"- Аз не мога да ходя, всичко ме боли, не си усещам краката!" - изстенало момичето.
"- Добре де, ако трябва ще те занеса на лапи до вас, но ще те прибера в дома ти!".
И Вълка се навел и я дигнал като перце.
Тръгнал той през гъстата гора, а Червената шапчица се замислила.
"Ами сега като се прибера какво ще правя!?! Животът ми е съсипан!", а на глас казала: "- Не мога да се върна в къщи! Ловеца ме изнасили, може и да съм бременна, как ще се покажа така пред мама, ще получи инфаркт като ме види!".
"- Добре де, аз какво да направя? Мога да те занеса до вас и толкова! Не съм полицай да арестувам Ловеца, мога да се обадя в МВР да го задържат, ама ако има връзки ще го пуснат след 24 часа." - измърморил си Вълка.
"- Вълчо, ще се ожениш ли за мен?" - попитала Шапчицата.
"- Защо искаш да се овълчваш за мен, Шапке? Там в бърлогата ми ме гледаше така все едно аз съм те изнасилил. Явно смяташ, че съм отвратителен, а сега искаш да се женим?",
"- Имам нужда от някой до себе си! Не мога да бъда сама ..." - опитала се да обясни Червената шапчица.
"- Имаш нужда от някой, който да ти помогне да прикриеш случилото се в гората и искаш този някой да съм аз. А питаш ли ме как се чувствам?" - изръмжал Вълка.
"- Как се чувстваш?" - попитала плахо Шапчицата.
"- Чувствам се ужасно, но не защото ще трябва да се оженя за теб. Не, това ме прави адски щастлив! Но ми се искаше да си с мен, защото ме обичаш, а не защото ти трябвам за параван, зад който да се скриеш. Аз всъщност те обичам Червена шапчице! Познавам те още откакто беше малка и се катереше на дървото пред вашата къща, помня как се къпеше в реката и гонеше лисичетата из гората. Тогава бях малко вълче, но не съм те забравил. Онези ден, когато чух вика ти направо козината ми настръхна. Когато дойдох и те видях помислих, че си умряла и започнах да вия към луната. След това ти помръдна и тогава те развързах и те отнесох в бърлогата си. Да, знам, че съм отвратителен. Да, знам, че имам голяма и рунтава опашка. И да, знам, че съм вълк, но въпреки това аз те обичам. И да, искам да се оженя за теб, Шапкуно сладка! И не ме интересува нищо друго освен теб! Разбра ли ме?".
Целият монолог Вълкът изрекъл на един дъх, а Червената шапчица го гледала шашардисана.
Той не говорел като обикновено горско животно, а като някакъв принц от приказките.
"- Разбрах те! А какво ще кажем на мама?" - измрънкала тихо Шапчицата.
"- Ще й кажем, че ще се женим и толкова. Ако се окаже, че си бременна ще й кажем, че си бременна от мен и това е. И да й кажем истината полза нулева. Само ще я разстроим. А Ловеца ще го издадем на Интерпол, те ще ми таковат мамата! Те не са като нашите приказни ченгета, дето ги е страх да мръднат пръста срещу тоя изедник ловджийски!".
Речено-сторено.
Отишли в къщата на Шапкини, казали на майка й какво смятат да правят, а тя като разбрала й премаляло от ужас.
След няколко дни Червената шапчица си направила тест за бременност и установила, че ще си има бебе от Ловеца.
Като разбрала поискала да го махне, но Вълка я спрял:
"- Защо ще го махаш? Какво е виновно детето за начина, по който е било заченато? Това, че баща му е Ловеца не значи, че ще стане като него, нали? Ще го гледаме като наше дете! Моля те, не го махай!".
След като размислила тя решила да остави бебето, но явно не му било писано да се роди, защото само седмица по-късно направила спонтанен аборт.
И така направили си изследвания в горската лаборатория и след месец се озовали в гражданското да сключат брак.
Свидетели им станали Снежанка и Пепеляшка - двете били лесбо-двойка от години и кумували на всяка приказна сватба.
И тъкмо жената попитала:
"- Вие, Вълка, вземате ли тази жена за своя законна вълчица, и в болест и в здраве, докато Смъртта ви раздели?"
И в залата влязла Смъртта и казала:
"- Пичове, да знаете къде е Погребалния дом, че имам няколко клиенти за отнасяне ...".
Явно и Смъртта нямала нищо против тези двамата да се свържат в свещен съюз.
Да, ама не!
След като Вълка потвърдил, че иска да се ожени за Червената шапчица служителката пак попитала:
"- А вие, Червена шапчице, взимате ли този Вълк за свой законен съпруг, и в болест, и в здраве, докато Смъртта ви раздели?"
Аха Шапката да каже: "- Да, вземам го!" и в залата влязъл Ловеца.
Вълкът като го видял се ядосал и чак козината му настръхнала, ама бъдещата му съпруга го спряла с едно движение на слабата си ръчичка.
"- О, баджанак!" - засмял се ехидно Ловеца и тамън щял да каже "Тая булка съм я еб@л в гората!" и в залата нахлул спец-отряда на Интерпол.
Ловецът естествено оказал съпротива и се наложило командосите да го арестуват със сила и бой, който той така или иначе си бил заслужил.
И след като полицейската акция приключила Червената шапчица казала:
"- Да, искам този Вълк за свой съпруг".
Накрая служителката обявила:
"- От днес нататък вие сте законни съпрузи!" и о, чудо - в един миг Вълка се преобразил в чудно симпатичен момък.
"- А! Кой си ти, бе?" - попитала озадачено Шапчицата.
"- Ами аз съм Вълка, ама бях омагьосан от една зла вещица. Тя ме прокле, докато някоя не се омъжи доброволно за мен всички да ме виждат като грозен и проскубан Вълк. И сега проклятието се развали и сме женени" - щастливо се засмял вече бившия Вълк. "- Между другото казвам се Вълчан, приятно ми е да се запознаем, съпруго моя!".
А Шапката седяла онемяла и го гледала шашнато в бялата си булчинска рокля.
След церемонията всички приказни същества се събрали на горската поляна и яли, пили и се веселили три дни и три нощи и всички заживели честито до края на дните си.
Година и половина след сватбата на семейство Шапкини им се родило малко момченце със смешно носленце.
Нарекли го Късметче - така всеки път като го викали се чувало:"Късметче, ела тука!" и цял живот късмета бил в техния дом.
И какъв е изводът, мили деца?
Че външността често лъже и трябва да преценяваме хората не по външния им вид, а по това какви са всъщност.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Ако "Червената шапчица" беше написана от ...
Ако "Червената шапчица" беше написана от Джордж Файърбърн (George Fireburn)!
Имало едно време една Червена шапчица.
Тя била малко наивна и леко досадна, но с добро сърце и душа.
Червената шапчица имала баба, която била болна и по цял ден лежала на легло.
Като добра внучка всеки ден ходела при баба си да си поговорят, да си напише домашните, като много често двете заедно смятали трудните задачи и пишели съчинения.
Един ден майка й дала една кошница с баница и бисквитена торта, който да занесе на баба си.
В крайна сметка било Коледа и целият свят празнувал.
Тръгнала Червената шапчица, но пътят й минавал през тъмната и страшна гора.
Вървяло си момичето и си мислело: "Няма страшно, скоро ще съм при баба на сигурно и топло!".
Но не щеш ли в най-тъмната и страшна част на гората тихи стъпки започнали да се прокрадват зад нея.
Шапчицата ускорила крачка, но и стъпките зад нея се забързали.
"Ами сега, какво ще правя?" - уплашено си помислило момичето. "Поне да си бях взела лютивия спрей, а сега съм с голи ръце!".
Тъкмо й се сторило, че наближава края на гората и в този момент някой се нахвърлил отгоре й.
Силни мъжки ръце запушили устата й, от която напирал вик на ужас.
Груби пръсти започнали да опипват нежното й моминско тяло.
"О. мамичко, помощ! Господи, спаси ме!" - помолила се Червената шапчица, а паника и страх сковали ръцете и краката й.
С едно рязко движение нападателят обърнал по гръб малкото момиче и с рязко дръпване разкъсал дрехите й.
Кожата й веднага настръхнала, но не от студеният въздух, а от факта, че похитителя се оказал самия Ловец.
Той колел и бесел в приказния свят.
Той бил и полицай, и следовател, и прокурор, и съдия, и палач.
И точно той - блюстителят на закона сега я държал в ръцете си гола както майка я е родила насред студената гора.
А това, което смятал да направи с нея си било чисто изнасилване.
Най-лошото било, че самата Червена шапчица била плод на подобен акт и майка й години наред носела това срамно петно, което не й позволило да създаде нормално семейство и да има всички онези неща, на които хората с такава лекота се радвали.
"Този боклук сигурно е изнасили и майка ми!" - помислила си Червената шапчица и с нарастващ ужас гледала как Ловеца си разкопчава панталоните и спокойно си събува гащите.
"Господи, моля те спаси ме!" - горещо започнала да се моли Шапчицата.
Но в тихата гора нямало никого освен нея и Ловеца, а той вече бил готов за действие.
За да не мърда завързал ръцете и краката й за близките дървета в такава поза, която да му е удобна по всякакъв начин.
Въжетата били толкова стегнати, че след секунди Шапчицата спряла да усеща пръстите на ръцете и краката си.
"Господи, моля те, нека да умра веднага, за да не усещам нищо, моля те!".
Но Смъртта никаква я нямало - тя обикновено идва, когато най-малко я очакваш.
С едно мощно движение Ловеца проникнал в нея.
Писъкът, който Червената шапчица издала бил толкова силен, че прокънтял в цялата Приказна страна, но в тишината настъпила след него не се чуло нищо.
Явно на никого не му пукало за това момиче.
Тази приказка е за деца, затова няма да разказвам какво точно е правил с нея Ловеца, но когато приключил доволен тя била цялата синя и в кръв.
По едно време на Ловеца му омръзнало да си играе с нея и просто я зарязал наред гората.
Надявал се, че ще измръзне до смърт и дивите животни ще я изядат.
Така никой нямало да я намери ... като много други преди нея.
По едно време Червената шапчица се свестила и в тъмното видяла фигура надвесена над нея.
"О, не, пак ли?" - помислила си тя и припаднала.
След няколко часа се събудила отново, но този път лежала в топло и сухо легло.
"Къде се намирам? Как съм се озовала тук?" - започнала да гадае тя.
В тъмното опипала ръцете и краката си, както и други части на тялото си, който я болели силно, но на всяка рана имало или превръзка, или мехлем.
Червената шапчица се огледала, но не видяла нищо заплашително и след малко заспала като пребита.
На следващото събуждане я очаквала изненада.
До леглото й седял Вълка.
"О, майко, от трън, та на глог! Какво ли ще ми се случи сега?!?".
"- Как спа? По-добре ли си?" - попитал я Вълка. "- Онзи ден като те намерих беше много зле, но сега май се подобряваш".
"Този ли ме е спасил? О, ужас!" - помислила си Шапчицата.
"- Защо ме гледаш така? Толкова ли съм ужасен?" - учудил се Вълка.
"Боже, той наистина е отвратителен! Колко са големи зъбите му, колко са остри ноктите му, колко е гъста козината му! Ще повърна!".
"- Ако искаш ще те изпратя до вас?" - зачудил се Вълка.
"- Аз не мога да ходя, всичко ме боли, не си усещам краката!" - изстенало момичето.
"- Добре де, ако трябва ще те занеса на лапи до вас, но ще те прибера в дома ти!".
И Вълка се навел и я дигнал като перце.
Тръгнал той през гъстата гора, а Червената шапчица се замислила.
"Ами сега като се прибера какво ще правя!?! Животът ми е съсипан!", а на глас казала: "- Не мога да се върна в къщи! Ловеца ме изнасили, може и да съм бременна, как ще се покажа така пред мама, ще получи инфаркт като ме види!".
"- Добре де, аз какво да направя? Мога да те занеса до вас и толкова! Не съм полицай да арестувам Ловеца, мога да се обадя в МВР да го задържат, ама ако има връзки ще го пуснат след 24 часа." - измърморил си Вълка.
"- Вълчо, ще се ожениш ли за мен?" - попитала Шапчицата.
"- Защо искаш да се овълчваш за мен, Шапке? Там в бърлогата ми ме гледаше така все едно аз съм те изнасилил. Явно смяташ, че съм отвратителен, а сега искаш да се женим?",
"- Имам нужда от някой до себе си! Не мога да бъда сама ..." - опитала се да обясни Червената шапчица.
"- Имаш нужда от някой, който да ти помогне да прикриеш случилото се в гората и искаш този някой да съм аз. А питаш ли ме как се чувствам?" - изръмжал Вълка.
"- Как се чувстваш?" - попитала плахо Шапчицата.
"- Чувствам се ужасно, но не защото ще трябва да се оженя за теб. Не, това ме прави адски щастлив! Но ми се искаше да си с мен, защото ме обичаш, а не защото ти трябвам за параван, зад който да се скриеш. Аз всъщност те обичам Червена шапчице! Познавам те още откакто беше малка и се катереше на дървото пред вашата къща, помня как се къпеше в реката и гонеше лисичетата из гората. Тогава бях малко вълче, но не съм те забравил. Онези ден, когато чух вика ти направо козината ми настръхна. Когато дойдох и те видях помислих, че си умряла и започнах да вия към луната. След това ти помръдна и тогава те развързах и те отнесох в бърлогата си. Да, знам, че съм отвратителен. Да, знам, че имам голяма и рунтава опашка. И да, знам, че съм вълк, но въпреки това аз те обичам. И да, искам да се оженя за теб, Шапкуно сладка! И не ме интересува нищо друго освен теб! Разбра ли ме?".
Целият монолог Вълкът изрекъл на един дъх, а Червената шапчица го гледала шашардисана.
Той не говорел като обикновено горско животно, а като някакъв принц от приказките.
"- Разбрах те! А какво ще кажем на мама?" - измрънкала тихо Шапчицата.
"- Ще й кажем, че ще се женим и толкова. Ако се окаже, че си бременна ще й кажем, че си бременна от мен и това е. И да й кажем истината полза нулева. Само ще я разстроим. А Ловеца ще го издадем на Интерпол, те ще ми таковат мамата! Те не са като нашите приказни ченгета, дето ги е страх да мръднат пръста срещу тоя изедник ловджийски!".
Речено-сторено.
Отишли в къщата на Шапкини, казали на майка й какво смятат да правят, а тя като разбрала й премаляло от ужас.
След няколко дни Червената шапчица си направила тест за бременност и установила, че ще си има бебе от Ловеца.
Като разбрала поискала да го махне, но Вълка я спрял:
"- Защо ще го махаш? Какво е виновно детето за начина, по който е било заченато? Това, че баща му е Ловеца не значи, че ще стане като него, нали? Ще го гледаме като наше дете! Моля те, не го махай!".
След като размислила тя решила да остави бебето, но явно не му било писано да се роди, защото само седмица по-късно направила спонтанен аборт.
И така направили си изследвания в горската лаборатория и след месец се озовали в гражданското да сключат брак.
Свидетели им станали Снежанка и Пепеляшка - двете били лесбо-двойка от години и кумували на всяка приказна сватба.
И тъкмо жената попитала:
"- Вие, Вълка, вземате ли тази жена за своя законна вълчица, и в болест и в здраве, докато Смъртта ви раздели?"
И в залата влязла Смъртта и казала:
"- Пичове, да знаете къде е Погребалния дом, че имам няколко клиенти за отнасяне ...".
Явно и Смъртта нямала нищо против тези двамата да се свържат в свещен съюз.
Да, ама не!
След като Вълка потвърдил, че иска да се ожени за Червената шапчица служителката пак попитала:
"- А вие, Червена шапчице, взимате ли този Вълк за свой законен съпруг, и в болест, и в здраве, докато Смъртта ви раздели?"
Аха Шапката да каже: "- Да, вземам го!" и в залата влязъл Ловеца.
Вълкът като го видял се ядосал и чак козината му настръхнала, ама бъдещата му съпруга го спряла с едно движение на слабата си ръчичка.
"- О, баджанак!" - засмял се ехидно Ловеца и тамън щял да каже "Тая булка съм я еб@л в гората!" и в залата нахлул спец-отряда на Интерпол.
Ловецът естествено оказал съпротива и се наложило командосите да го арестуват със сила и бой, който той така или иначе си бил заслужил.
И след като полицейската акция приключила Червената шапчица казала:
"- Да, искам този Вълк за свой съпруг".
Накрая служителката обявила:
"- От днес нататък вие сте законни съпрузи!" и о, чудо - в един миг Вълка се преобразил в чудно симпатичен момък.
"- А! Кой си ти, бе?" - попитала озадачено Шапчицата.
"- Ами аз съм Вълка, ама бях омагьосан от една зла вещица. Тя ме прокле, докато някоя не се омъжи доброволно за мен всички да ме виждат като грозен и проскубан Вълк. И сега проклятието се развали и сме женени" - щастливо се засмял вече бившия Вълк. "- Между другото казвам се Вълчан, приятно ми е да се запознаем, съпруго моя!".
А Шапката седяла онемяла и го гледала шашнато в бялата си булчинска рокля.
След церемонията всички приказни същества се събрали на горската поляна и яли, пили и се веселили три дни и три нощи и всички заживели честито до края на дните си.
Година и половина след сватбата на семейство Шапкини им се родило малко момченце със смешно носленце.
Нарекли го Късметче - така всеки път като го викали се чувало:"Късметче, ела тука!" и цял живот късмета бил в техния дом.
И какъв е изводът, мили деца?
Че външността често лъже и трябва да преценяваме хората не по външния им вид, а по това какви са всъщност.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Ако "Червената шапчица" беше написана от ...
