biggeorge Lyrics

петък, 6 декември 2013 г.

Почина колоса Нелсън Мандела!

Почина колоса Нелсън Мандела!
Поклон пред паметта му!

За мен той символизира промяната.
Промяната в света, в политиката, в начина на мислене на хората.
Не трябва да го забравяме, защото той беше вятъра на промяната.



П.п.: Предлагам на вашето внимание една статия за Нелсън Мандела.

=====================Цитат=====================



"Съдете за мен не по успехите ми, а по това колко пъти съм падал и отново съм се изправял", казваше Нелсън Мандела.

Смъртта окончателно повали тази нощ на 95 години една от изключителните личности на ХХ век. Новината беше съобщена от президента на Южна Африка Джейкъб Зума. През последните дни състоянието на болния от месеци Мандела се влоши.

"Нашата нация изгуби своя велик син", каза Зума, съобщавайки тъжната новина. В телевизионно изявление президентът каза, че Мандела си е отишъл в покой.

"Това, което направи Нелсън Мандела велик, беше именно това, което го е направило човек. Видяхме в него това, което търсим в себе си", заяви държавният глава, допълвайки, че Мандела ще бъде почетен с държавни почести, а флаговете в страната ще бъдат наполовина свалени от днес до деня на погребението. "Скъпи южноафриканци, Нелсън Мандела ни обедини и обединени ще се простим с него", добави той.

"Макар и да знаехме, че този ден ще настъпи, нищо не може да смекчи усещането ни за дълбока и трайна загуба. Неуморната му борба за свобода му спечели уважението на цял свят, а неговото смирение, неговата страст и човечност му спечелиха любовта му. Това за нас е миг на най-дълбока скръб. Народът ни загуби най-великия си син, човекът, който повече от всеки друг въплъти усещането на южноафриканците за обща национална принадлежност", заяви Зума.

Смъртта на Мандела трябва да даде на южноафриканците решимост да изпълнят визията му за "истинска обединена Южна Африка, мирна и благоденстваща Африка и по-добър свят", каза още той. "Винаги ще те обичаме, Мадиба", завърши президентът, използвайки племенното име на Мандела.

По-рано днес кореспондентът на Би Би Си Майк Уулдридж съобщи, че в дома на Мандела в предградие на Йоханесбург се случва необичайно голяма семейна среща. Правителствени коли също пристигаха на мястото през вечерта.



Лежал 27 години в затвора, извел народа си към край на апартейда и наредил Южноафриканската република сред свободните и демократични държави, той е истински символ на съпротивата за милиони хора не само в Африка, но и по света. Мандела е уважаван и за помирението, към което призоваваше при прехода от тривековната власт на бялото малцинство към многорасова демокрация на това, което той наричаше "нация в цветовете на дъгата" (Rainbow nation)

Дългият му поход към свободата го отведе до това да стане първият чернокож президент на Южна Африка само четири години след като излезе от затвора. Малко преди да стане държавен глава той бе обявен за нобелов лауреат за мир на 1993 г. заедно с напълно заслужаващият признанието бял президент Фредерик де Клерк, който му беше политически партньор в реформите.



На 8 юни той влезе в болница в Претория - за четвърти път от половин година насам - заради инфекция на белите дробове и положението му започна непрекъснато да се влошава. Пристигнаха близките му, а след новината, че Мандела е на животоподдържаща апаратура президентът Джейкъб Зума отмени участието си във форум в съседен Мозамбик.

Тогава на няколко пъти се появяваше информация, че президентът е починал. Тогава най-голямата му дъщеря критикуваше "лешоядите" от чуждестранните медии и потребителите на социални мрежи, които разпространяваха информацията.

През лятото южноафриканците, за които Мандела е огромна национална и политическа фигура, постепенно приеха мисълта, че той няма вечно да бъде с тях. "Всички ще се чувстваме тъжни, когато си отиде, но и ще почетем живота му. Той направи толкова много велики неща за тази страна", коментира през "Ройтерс" 25-годишният Джон Ндлову.

Все пак Мандела се възстанови, макар че в продължение на половин година състоянието му остана тежко. След като беше изписан от болницата, президентството на Южна Африка непрекъснато повтаряше, че състоянието на Мандела е критично, но стабилно.

Мандела изкара само един мандат като президент и след оттеглянето си през 1999г. рязко намали участието си в публичния живот. Животът му бе разделен между заможното йоханесбургско предградие Хоутън и село в бедната провинция Източен Кейп, където бе роден.

За последен път кадри с Мандела бяха показани през април от държавната телевизия в репортаж от посещението в дома му на президента Зума и делегация от управляващата партия Африкански национален конгрес. Тогава от АНК заявиха, че той е бил в добро здраве, но в записа се видя отслабнал старец, седящ безизразно в кресло.



Мандела е роден на 18 юли 1918г. в бедното село Мвезо (днес известно като Куну) в Транскай - най-бедният район на страната, с името Ролихлахла Балибунга Мандела - пра-правнук на краля на племето Тембу. Името Нелсън му дава учителят в местното училище, а почти толкова известно е и обръщението Мадиба, идващо от родовото му име.

Той се бори за правата на чернокожите южноафриканци още от студентските години в колежа във Форт Хеър. През 1952г. заедно с Оливър Тамбо основават в Йоханесбург правна кантора - първата на чернокожи адвокати.

Борбата на Мандела обаче далеч не винаги е била мирна. През 1961 г. той става главнокомандващ на "Копие на народа" - нелегалното въоръжено крило на АНК. На следващата година преминава през военно обучение в Алжир и Етиопия. Чак през 2008г. САЩ премахват името му, както и това на лидерите на АНК, от списъка с терористични организации, в който са включени през 1960 г.

След почти година, прекарана в нелегалност, той арестуван и осъден на доживотен затвор през 1964 г. Именно речта му по време на процеса "Ривония" става манифест на движението за борба срещу апартейда.

В историята остават думите му от четиричасовата защитна реч, която произнася на 20 април 1964 г.: "Отдал съм живота си за тази борба на африканския народ. Борил съм се срещу господството на белите и срещу господството на черните. Преследвал съм идеала за демократично и свободно общество, в което всички живеят в хармония и с равни възможности. Това е идеал, за който живея и се надявам да постигна. Но ако се наложи, това е идеал, за който съм готов да умра".



==============================================
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Почина колоса Нелсън Мандела!

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Какво изгубих?

Какво изгубих?
Размисли

Изминаха двайсет и четири години преход.
Когато всичко започна бях на четири години и не разбирах какво става.
Сега съм на двайсет и осем години и пак не разбирам какво става.
Сега се опитвам да си направя равносметка.
Обикновено тя се прави на края на прехода.
Но на мен не ми се чака до края, който не е ясно кога ще дойде.
Аз може и да не видя този край.
Може и поколенията след мен да не го видят.
Затова се опитвам да се дистанцирам, да погледна живота си от позицията на времето и да направя оценка на всичко.
Какво се случи с мен?
Нищо хубаво.
Нещо лошо.
Не искам да отмъщавам на никого за загубата си.
Не ме е яд за нищо, искам само да знам защо се получи така.
Искам да разбера какво изгубих и има ли някакъв шанс да възстановя това, което вече нямам ...
Когато бях малък имах доста роднини.
С времето повечето от тях починаха и сега останаха само родителите ми.
За двайсет и четири години популацията на рода ми се сви до трима души.
Баща ми е с инсулт.
Майка ми е дългогодишна безработна.
А аз съм един неуспял в живота човек.
Голяма пасмина сме.
Но освен човешките загуби изгубих и човечността си, което е много по-страшно.
Вече не съм същия.
Ако мъртвите ми роднини сега станат от гроба и ме погледнат няма да ме познаят.
В някаква степен и аз самия не мога да се позная.
Когато бях малък знаех кое е добро и кое лошо - имаше ясни критерии за това.
Комунистите бяха лоши, защото не даваха свобода на хората.
Сега тези понятия са размити.
Имам свободата да пътувам навсякъде, но нямам парите да отида където и да е.
Имам свободата да купя каквото искам, но нищо от нещата, които искам не се продава в магазина - свобода, човечност, обич, приятелство, законност, морал, разбиране.
Имам достъп до всякаква информация, но не мога да разбера защо живота ми е такъв какъвто е.
Всъщност вече получих отговор на този въпрос от медиите - живота ми е скапан, защото аз съм некадърен и не съм успял за двайсет и четири години да преуспея в живота.
А за успели се смятат хора като Пеевски, Гергов и Василев.
Хора, които са натрупали богатствата си по нечестен начин - със законни измами, честни кражби, купени конкурси, съсипване на конкуренцията ...
И те са еталон за успех.
А аз какво съм постигнал?
На двайсет и осем години нямам пари, коли, жени, деца, кариера ...
Имам дом, родители и някаква работа, което не е малко, но не е успех според общоприетите критерии.
Какво в крайна сметка се случи?
На десети ноември "дойде" демокрацията.
Но всъщност нищо такова не се случи.
Комунизма никога не си отиде.
Той все още е тук - в умовете на хората.
Всичко, което се случва е плод на този комунизъм.
Всяка сфера в България е обусловена от този комунистически начин на мислене.
Затова нищо не е както "на Запад".
Затова нищо не върви както трябва.
Затова сме в ЕС, но всъщност не сме.
Защото сме само на ужким в него.
Криворазбрана демокрация.
Криворазбран ЕС.
Всъщност крив съм аз, че не можах да осъществя мечтите си по правилния начин.
А най-лошото е, че се разми отговорността.
Кой в крайна сметка е виновен за настоящата ситуация?
Преди беше ясно - комунистите.
А днес?
Комунистите са социалисти.
ДС официално я няма.
Това, че старите връзки са се запазили не се брои.
Важно е парите да се въртят, печалба да има.
Няма виновни.
Както казват комунистите: сам съм си виновен.
И вероятно са прави.
Защото изгубих бъдещето си и няма как да го върна.
Животът ми никога няма да бъде такъв какъвто можеше да бъде.
И няма сила на света, която да може да поправи тази неправда.
Как може да се промени живота ми към по-добро?
Не знам дали е възможно.
Затова и загубата е огромна.
А най-лошото е, че има още какво да губя.
Мога да изгубя и живота си.
А това вече е недопустимо, непрежалимо, немислимо.
Затова трябва да съм доволен, че комунистите засега ме оставят жив и здрав.
Защото мога да съм мъртъв или болен, както много други.

03.12.2013 г. - 05.12.2013 г.