Последните секунди

Последните секунди
(разказ)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

    Всяка житейска история има много страни и гледни точки,но най-важните са гледната точка на жертвата,на извършителя,на свидетеля,на Смъртта и на близките.

    Всичко това се случи в петъчната вечер на 10 април 2009 година.
    Жертвата,условно ще го наречем Иван,седеше с извършителя,условно ще го наречем Петър в едно хубаво селско заведение пълно с тъпи кифли и прости копелета.
    Разбира се,Иван и Петър се мислеха за нещо повече от хората,сред които се движеха всеки ден и нощ:
    - Искаш ли да пукараме малко,Пешо?
    - Хайде,да'ай,Ванка!Тука е ибаси и скуката!Да си направим кефа,а?
    Двамата глътнаха на един дъх питиетата си и излязоха от бара:
    - На бас,чи моята кола е по-бърза - каза Петър.
    - Ей,ся ши видим коя е по-дубрата - изхили се Иван.
    - Ваште няма ли да те чакат,бе,Ванка?
    - Да си ча'ат.Каква им е работата!
    - Стига приказки.Пали и да тръгваме!
    Двамата седнаха зад воланите и дадоха газ по крайречния булевард:
    - Дай газ до ламърините-е-е - извика Петър.
    - Какво-о-о-о-о? - провикна се през отворения прозорец Иван.
    - Ускури на ма-а-акс! - изкрещя Петър.
    - Дубре-е-е-е-е! - отвърна му Иван.
    - Състезанието е ду моста.Първия е победителя.
    Но в условието не беше уточнено дали трябва да минеш цял или на части.
    В този момент по булеварда се зададе свидетеля Димитър.Той чу свистенето на гумите,но това се случваше всеки ден и никога не ставаше нищо интересно.
    Какво толкова ще стане!Някакви хлапетии се надпреварват!Поредната гонка!
    От странична улица на крайречния се зададе едно такси и засече колата на Петър.
    Той леко мръдна вдясно,за да го избегне и закачи леко задницата на колата на Иван,който се носеше със 150 км/ч и бавно го изпреварваше.
    Този удар бе фатален за голфа на Иван.Сякаш невидими ръце повдигнаха автомобила и го завъртяха около оста му,а след това със страшна сила го забиха в стълба за осветлението.Колата се пръсна като счупено яйце,а крайниците и органите на Иван се затъркаляха по асвалта.
    Колата на Петър продължи да се носи по шосето,а в страничното огледало видя края на "приятеля си".
    Свидетеля Димитър се закова на място и не повярва на очите си.
    Точно в този момент пристигна Смъртта.Тя тихо се засмя и гальовно погали откъснатата глава на Иван,размазана по асвалта и малко по тротоара.
    "Милият,Ваньо ... Е,време му беше ... "
    А на глас каза:
    - Ванка-а-а,ставай и тръгвай с мен,стига си се офлянквал!
    Душата на Иван се надигна и се заклатушка след Смъртта,като плавно се понесе по пътя към така жадувания финал - моста.Секунди преди да се стопят,като мъгла в летен ден,Смъртта се пресегна,сграбчи за шията душата на Иван,която запищя ужасено и го повлече някъде надолу ...
    А в тези няколко секунди Димитър просто седеше вцепенен и не вярваше на очите си.
    Страхът в него подаде глава и наддаде силен вик.
    Димитър хукна по склона отдалечавайки се все повече и повече от катастрофата.Той се мъчеше да забрави образа на Смъртта и писъците на душата,димящата останки на колата и хората тичащи ужасено към частите пръснати по земята.
    Бягството на Димитър остана незабелязано от всички.Таксиджията повика Полицията,Бърза помощ и Пожарната,а няколко коли спряха и хората в тях се зачудиха какво могат да направят.
    Но ... нищо не можеше да се направи.
    Дори и Господ да бе там нямаше да може да помогне с нищо.
    Когато Той ни е създал ни е дал правото на свободен избор,защото всяко човешко същество трябва да има правото да избира какво да прави с живота си и в каква посока да поведе съдбата си.
    Иван успя да се самоубие,Петър стана съубиец,а Димитър изживя поредната трагедия,която тормози душата му дни ... месеци ... години ...
    Полицията дойде две минути след катастрофата и затърси Петър по улиците на града.
    Бърза помощ дойде да събере чарковете на Иван,а Пожарната поогледа димящата кола и я загаси набързо,а след това помогна на медиците да извадят остатъка от месата на Иван от колата-консерва.
    Край мястото на трагедията се събраха стотици зяпачи.Те като лешояди на мъка и страдание попиваха всяка подробност,всеки детайл,а някои даже снимаха с мобилните си телефони,с фотоапарати или камери,за да могат след това с извратено удоволствие да си припомнят всички подробности,които може да са забравили междувременно.
    Димитър се спря на склона,надалеко от трагедията и зяпачите-лешояди,и се разплака.Ако беше избързал с 30-40 секунди,сега и той щеше да е мъртъв.Ако се беше качил при Иван,сега щеше да е мъртъв.Ако беше на мястото на Иван,сега щеше да е мъртъв.Ако бяха цяла компания,сега всички те щяха да са мъртви.
    Полицията не успя да задържи Петър,защото никой не го издаде.Никой не каза с каква кола е бил и накъде е отишъл.
    Два месеца след това Петър уби две деца и майка им,баба на автобусна спирка,момиче,прибиращо се от училище и едно кученце.което се опита да избяга от гумите му,но беше твърде бавно,за да се спаси.
    Петър умря(за съжаление,твърде късно),след като се напи зверски и се блъсна в едно дърво със скорост два пъти по-голяма от ограниченията в Закона за движение по пътищата.
    Два часа след катастрофата в дома на Иван близките му си говореха тихо:
    - Къде ли е Иван? - попита баща му - Кога ще се върне за вечеря?
    - Не знам - каза майка му - Сега ще му звънна и ще ни каже.
    Като единствено дете Иван беше в центъра на този малък родителски свят:
    - Не ми вдига!А сега една жена започна да ми казва,че или е изключил телефона си,или е извън обхват.Ако е заминал на някъде щеше да ни се обади преди това,а и той никога не си изключва телефона.Какво ли е станало?
    Телефонния апарат в съседната стая звънна рязко,пронизително и леко тревожно.Бащата отиде и вдигна:
    - Да ... да,аз съм ... да,тук живее Иван ... какво е станало ... ... ... О,Боже,не ... кажете ми,че се шегувате ... да,господине ще дойдем веднага ... да ... О,Боже ... ... ...
    Телефонът замлъкна,а след миг от родния дом на Иван се чуха женски писъци.
    Майчиното сърце беше разбрало какво се е случило с детето й ...
    Този дом остана почернен завинаги ...
    Това,което се случи бе забравено само след няколко дни от всички,освен от близките и от свидетеля Димитър.
    Те никога не забравиха ... те завинаги запомниха ... те замръзнаха във времето в онзи момент,в онази секунда ...
    Извършителя Петър се напи зверски и забрави всичко и всички,до сетния си миг.
    А през това време душата на Иван се печеше на бавен огън някъде в Ада,където и да се намираше той ...
    Тази история се случва всеки ден навсякъде по света.
    Смъртта ни дебне на всяка крачка!
    Но всеки казва,че няма да бъде Иван или Петър,или ревльото Димитър,или близките,но рано или късно всички изпадаме в тези роли.
    Вие кой искате да бъдете?

    10.04.2009г. - 11.04.2009 г.

    Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Последните секунди

Пари дадени назаем

Пари дадени назаем
(разказ)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

    Това е историята на моя живот:

    До двайсет и четвъртата ми година си живеех съвсем обикновен и скучен животец,но в един миг всичко се промени коренно.Това се случи в един топъл зимен ден в началото на 2009 година.Вървях си по улицата,когато срещнах Иво.
    -О-о-о,к'о ста'а?-развика се като селски идиот на сбор и взе да ме тупа по гърба все едно съм се задавил и не ми достига въздух.
    -Как е,батка-а-а?
    „Батка“ е любимия му израз,когато иска да изкрънка нещо от някого.Не е ясно как,но в малкия и недоразвит мозък на Иво тази дума явно се асоциира с близост и човешка топлина.Сигурно майка му и баща му са му викали така като е бил малък,кой знае!
    По-важното е,че този ден май бе моят ред да ме оръси здраво с каквото може.Това беше редовната му практика,с която той си подсигуряваше нормален и що годе охолен живот.Мотото му беше следното:„Много приятели-много пари!“.
    -Батка,а у'е и'ам идна голяма молба кам тебе!Мола ти са,кат' на брат ти мола,дай ми малко парици!
    Той не е ром (мангал,циганин), но тъй като все с такива хора се събира,такъв му е и речника.Да се чуди човек как и аз съм му сред познатите.Ами така е,рисковете на държавната образователна система.
    -Батка,'нам чи ши ми бутниш некой лиев.Мола ти са,кат' на брат ти са мола,дай ми квито мангизи имаш!
    Забележете,че в началото искаше малко пари,колкото аз реша да му дам,а сега иска всичко,което нося в себе си.За зла беда,мама му да еба,преди трийсет минути си бях взел аванса от шефа.
    „Пу,да го еба и късмет мръсен!“-помислих си аз. „Нямаше ли друг ден и час,в който да ме срещне,че точно сега ли!Ебаси и шибаната история.“
    Проблемът не е колко пари имаш в себе си или колко мислиш да му дадеш,а във факта,че той не те чака сам да си извадиш парите,а сам с бързи движения те опипва като крадец-професионалист и след пет секунди вече знае точно къде си държиш носната си кърпа,тоалетната хартия за сране,ключовете от колата,петте стотинки от бай Тошово време в джоба на старите дънки,който не си прал от четири месеца,къде си скрил презерватива от 1995 година,къде са парите ти,накъде сочи оная ти работа и коя от топките ти е по-нависоко-лявата или дясната.
    Най-добрата стратегия като видиш Иво е ... да бягаш колкото те държат краката,но и това не изход,защото ако не си във форма бързо ще те настигне ... мръсникът.Бяга като заек през ловния сезон подгонен от глутница бесни кучета,копеленцето мръсно.
    „Оттърване от него няма“-помислих си аз. „Имам чувството,че надушва от километри кога имам пари и кога нямам“-разсъждавам аз.
    Когато имам пари е някъде наоколо и ... дебне.Ако нямам и да ме види,че се задавам бяга от мен.Сигурно,за да не му поискам парите,които съм му дал назаем по-рано през месеца.А до сега ме е завлякъл с около хиляда лева за период от две години.Аз да бях многодетен баща,повече пари щях да имам.Понякога ми се иска вместо Иво да имам поне двайсет-трийсет деца,за да ми останат малко пари и за мен.
    -Батка,колко парици си гепил неска,а?-хили се нагло Иво.
    "По-важния въпрос е ти колко пари ще ми гепиш днес?"-мисля си аз.
    -Я,дай да видим ... Мали-и-и-и,батка,ми ти да'н си обрал банкътъ у'е!И-и-их-х-ха-а-а-а!Двайсет-четирсет-шейсет-осемдесет-сто-сто и двайсет лева ... Е-е-е-е!Суперско-о-о-о!Те и без туй ни ти требат,дай ги на нуждаещите се.Идни дица нямат ко да ядат,са'о ориз и картофи.
    "Как да не ми трябват,бе!!!Аз какво ще ям"-беснея вътрешно."Дай си ми парите,бе,боклук мръсен!Аз съм се бъхтил за тях двайсет дни,а той ме лъгонти,че на деца щял да ги даде.Ще ги изплюска самият той.Копеле използваческо!"
    Всеки път тоя малък кръвопиец си измисляше причина да ме обере.
    "Е,тоя път няма да се дам"-запъвам се като магаре наум.
    -Да'ай ги,батка,дицата и'ат нужда от теб.Дажи ся кат' ги дадеш тия парици ши ги доведа утри на гости у вас и ша та почерпим ... Хе-хе-хе,ништеш ли?Нидей бъди тако'а скръндзе,ся!Да'ай,да'ай,'сичко да'ай!
    „Да-а-а-а-а.Ето,че пак си отивам към нас с празни джовбове и с нелепите обещания за скорошно издължаване на дълга,почерпка или друга измишлютина. Предстоят ми две седмици глад и мизерия от акъла ми“-тъжно си стена наум.
    „Като съм прост така ще седя гладен и жаден“-мисля си унило аз.„Да ти се върне тъпкано дано,Иво,всичко да ти се върне в стократен размер,проклет крадец.Дано тия пари дето си ги събрал  от кражбите си да донесат нещастие и на теб,и на децата ти,и на внуците ти,та чак до девето коляно!В когото попаднат тия пари бял ден да не види,краката му да му изсъхнат,жена му да погрознее,децата му да се разболеят!“-кълна си аз.
    Лошото на клетвите е,че никой не те предупреждава,че ... хващат.А,бе защо не вземе някой да напише една книга "Как да не кълнем хората,защото клетвите действат",а не всеки безконтролно да си ръси проклятия наляво и надясно.Колко ли още проклятия са събрали всичките му откраднати пари,един Господ знае!
    Минаха точно двайсет и пет дни.Той нито се обади,нито деца-сираци доведе.На двайсет и петия ден по радиото съобщиха в сутрешните новини,че е умрял ... Иво-о-о.Казаха,че бил много богат човек,никой не знаел откъде са му парите,но ... си имал достоен наследник записан в завещанието му.Докато се осиферя от новината и на вратата се звъни.
    -Дз-з-з-з-ъ-ъ-ъ-ър-р-р-р-р!-звънеца квичи като пребита котка.
    "Кой ли е?Сигурно съседката.Пак иска сол ..."
    Отварям,а пред вратата двама мъже в костюми.
    "Мале-е-е-е,къде скрих марихуаната!Тия са ченгета,куки мръсни!"
    Като видяха уплашения ми поглед двамата побързаха да ме успокоят в един глас:
    -Спокойно,господине.Ние не сме полицаи или от други органи на реда в държавата.Ние сме адвокати и идваме при вас по повод завещанието на Иво,вашият приятел.Можем ли да влезем?
    "Мама му,Ивовска да еба,какво става тука?"-треса се аз,а напрежението ме кара да се чувствам все едно съм бръкнал в контакта."Какво искат тия от мен?Мале-е-е-е!"
    Двамата адвокати си се настаниха най-спокойно на дивана ми,извадиха два документа и ми ги зачетоха,докато аз треперех свит в единия край на фотьойла.
    -Господине,вие сте официалният наследник на нашия клиент Иво.Той е написал в завещанието си,че иска вие да сте наследник на всичките му спестявания и на всичкото му движимо и недвижимо имущество.Той и без това няма никакви имоти или коли.Има само една банкова сметка с ... два милиона лева в нея.И сега само трябва да подпишете едни документи и парите са ваши ... господине,добре ли сте?Леко пребледняхте!?!Ако имате нужда от лекарска помощ довели сме ви и линейка!Спряна е долу пред блока ви!Така-а-а-а.Подпишете сега тук,тук и тук и парите ще са вече ваши!
    Подписах всички документи,къде ще ходя!И за пет минути се озовах по-богат с два милиона лева и куп проблеми.
    -Да знаете от какво е починал Иво?-питам колебливо аз.
    -Ами снощи внезапно му е сталано лошо и ... въпреки лекарските усилия три часа по-късно е починал.Няма известна причина за смъртта му.Един познат-застраховател предположи,че му е направена магия или прокълнат,но-о-о това са бабини деветини.Магии не съществуват,нали така,господине?
    Седя аз и не вярвам на очите и ушите си.Тия двамата ми се хилят насреща,а мен студена пот ме облива.Аз си знам най-добре от какво е пукнал Иво.Ебаси и шибания ми късмет!
    -Ние ще си ходим.Това беше всичко.Лек,приятен и охолен живот ви желаем и дано да е по-дълъг от този на приятеля ви.
    "Това прозвуча малко зловещо,мамка му"-мисля уплашено аз."Тия да не мислят,че ще мра още утре?"
    Тъкмо ги изпратих и се сетих,че си пуснах да си варя кафенце на печката.Приближавам се към котлона,а от него се носи странна миризма на изгоряло.
    "Сигурно съм забравил кафенцето и то е загоряло"-и посягам да изключа кабела,а от контакта започват да излизат искри и дим.Едвам се дръпнах,защото стаята се освети от електрическа дъга,която се размина на сантиметри с мене.След това всичко стана тъмно,защото бушоните изгоряха,слава Богу.Забравих и за кафенцето,и за всичко
    Отидох в хола,седнах на един стол,далеч от полилея,прозорците,стените и електрическите уреди.
    "А,сега какво да правя?"-потя се мълчаливо."Явно е,че Иво е умрял и от проклятието ми,и от хорските клевети,а сега аз какво да правя с проклетите му пари?"
    Мислих точно един час и реших да даря парите на някоя организация за сираци или друга важна общочовешка кауза.Гениално решение!Тъкмо се облякох и видях минавайки покрай масата в хола,че в документа оставен ми от адвокатите пише с големи букви:"ЕДИНСТВЕНОТО ЖЕЛАНИЕ НА ИВО Е ПАРИТЕ ДА БЪДАТ УПОТРЕБЕНИ САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ НЕГОВИЯ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ,БЕЗ ДА БЪДАТ ДАРЕНИ,ПОДАРЕНИ ИЛИ УНИЩОЖЕНИ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН."
    "Мръсното копеле ме прецаква,дори и след смъртта си!"-псувам го наум аз.
    От този ден нататък аз не живях и един ден спокойно,без страх.Петдесет и два пъти се опита да ме сгази кола ... седем пъти успя ме блъсне.Трийсет и пет пъти гърмяха електроуреди ... два пъти ме удря ток.Не ходя на море,басейн,реки,езера,поточета и всичко свързано с  вода.Не ходя на планина,не летя със самолет,не се качвам на кораби,не пътувам с влак,кола или други превозни средства.Не спя много,не ям и не пия,освен ако сам не си купя нещата за ядене и пиене.Не ходя на гости и не посрещам гости.Не се ожених,за да не погрознее жена ми и децата ми да не се разболеят.То беше ясно,че аз бял ден няма да видя,но нямаше смисъл да почерням и нечии чужд живот,нечия чужда съдба.
    И накрая аз никога не използвах парите на Иво.Вече е 2109 година,сто години след злополучната среща с „приятеля ми“,в отлично здраве съм,въпреки че съм на 124 години и явно ще живея вечно.Моята стара приятелка Петя от време на време минава край нас,за да ми каже здрасти и за да не съм толкова самотен,но единственото,което сега чакам да дойде е края на света или преди това дойде и да ме прибере Смъртта,с която смятам жестоко да се сбия на тръгване.Лошото е,че от лихвите парите на Иво все повече и повече се увеличават.
    Много думи ми се иска да напиша още,но това,което след толкова много време ми се иска да му кажа е събрано точно в тридесет и две думички:
    -Духай го,скапаняко,където и да си!Дано да се пържиш в Ада заради мръснишкия номер,който ми погоди!Гаден беше и жив,гаден си и мъртъв!Роди се отново и умри!

30.01.2009 г. - 31.01.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Пари дадени назаем