Защо Кирил Петков призова българските граждани да дарят средства за закупуване на боеприпаси за Украйна, след като Володимир Зеленски и стоте най-богати украинци притежават милиарди долари?

Защо Кирил Петков призова българските граждани да дарят средства за закупуване на боеприпаси за Украйна?

След като Володимир Зеленски и стоте най-богати украинци притежават милиарди долари?

Защо бедният български народ трябва да "дари" по една заплата за закупуване на оръжия за Украйна, след като единайсет от най-богатите украинци притежават приблизително 22 милиарда долара?

Преди няколко дни премиерът Кирил Петков призова българските граждани да дарят средства за закупуване на боеприпаси за Украйна.
Самият той щял да предостави заплатата си, която да се преведе на сметка в Украйна, където с нея да разполагат политиците на нападнатата от Русия страна.

Министър-председателят Кирил Петков обяви дарителска кампания, с която да помогнем финансово на Украйна за закупуване на боеприпаси. Той призовава всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари като него една заплата.

"Изпращането на военна помощ за Украйна изисква политическо, но и обществено единство. В публичното пространство има много крайни мнения по тази тема. Мисля, че е време да обърнем тази обществена енергия в реални действия", пише Петков.

Петков призова българите да дарят по една заплата за закупуване на боеприпаси за Украйна

Дори и коалиционния партньор на Кирил Петков, Слави Трифонов беше възмутен от тази идея.

"Идеята на Кирил Петков, който е министър-председател, българите да даряват пари за оръжие за Украйна, е най-чудовищната глупост, която съм чувал. Трябва да се даряват пари за спасяване на човешки животи, а не за закупуване на оръжия. Това с оръжието е работа на държавата, а не на обикновените хора", посочи Трифонов.
Трифонов за дарителската кампания на Петков за Украйна: Чудовищна глупост

От друга страна Асен Василев, вицепремиер и министър на финансите в кабинета на Кирил Петков, си позволи да нападне с думи президента Румен Радев.

"Позицията, която президентът Радев изрази, че давайки оръжие на Украйна, ние продължаваме войната, е позорна. Защото в нея имплицитно (бел.ред.: имплицитен - "който присъства, но не е явно изразен")  стои разбирането, че Русия ще победи в този конфликт. Аз смятам, че Украйна ще победи в този конфликт и ние трябва да ѝ помогнем да го направи", обяви вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, който заедно с премиера Кирил Петков даде брифинг във връзка със спрените газови доставки от Русия, предаде DarikNews.bg.
Асен Василев: Позицията на Радев е позорна, България няма да е ничий васал

Единствено президентът Румен Радев, лидерите на партиите БСП и "Възраждане" проявяват здрав разум в сложната международна обстановка, в която се намираме в момента.

Но и в други държави има хора, които мислят с главите си и задават правилните въпроси, просто няма кой да отговори.

Вчера една нидерландска партия се заинтересува от произхода на богатството на Зеленски от 850 милиона долара.

Нидерландската партия "Форум за демокрация" се заинтересува от произхода на богатството на украинския президент Володимир Зеленски, оценено на 850 милиона долара, според съобщение в Twitter, публикувано в понеделник от политическата сила.
"Зеленски има огромно състояние: според различни оценки то е около 850 милиона долара", се казва в доклада.
"И не е получил по-голямата част, докато не стана президент. И така, как е получил тези пари? И по-важното - къде отиват?", пита партията.
Нидерландска партия се интересува от произхода на богатството на Зеленски от 850 милиона долара

Володимир Зеленски, президент на Украйна и мултимилионер

Реших да проверя, с колко пари разполагат десетте най-богати украински олигарси.
Едно бързо проучване в Интернет ме доведе до тази информация:
Украински олигарси - Ukrainian oligarchs
Според този сайт десетте най-богати украински олигарси притежават общо 20 милиарда и 976 милиона долара.
Ако към тези пари добавим и богатството на президента Володимир Зеленски от 850 милиона долара получаваме 21 милиарда и 826 милиона долара.
Защо бедният, български народ трябва да "дари" по една заплата за закупуване на оръжия за Украйна, след като единайсет от най-богатите украинци притежават приблизително 22 милиарда долара?
През 2019 г. годишен доклад, публикуван от Novoye Vremya идентифицира, че стоте най-богати украинци контролират около 34,8 милиарда долара.
Защо обикновените български граждани трябва да събират пари за оръжия за Украйна, след като стоте най-богати украинци притежават 35 % от БВП на България?
Вместо за оръжия защо не събираме пари за децата на Украйна или за хуманитарни помощи, или за да платим разходите по издръжката на украинските бежанци в България?
Събирането на пари за оръжия за Украйна няма ли да ни превърне във враг на Русия и на руския народ?
Защо българите, които с мъка оцеляват в тези тежки времена трябва да "подарят"  по една заплата на Зеленски за закупуване на оръжия, след като в Народното събрание вече има мнозинство за вземане на решение България да даде оръжия на Украйна?
Ето кои са партиите, които одобряват България да даде оръжия на Украйна:
От управляващата коалиция "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Има такъв народ" са "за" България да даде оръжия на Украйна, а БСП са твърдо против.
От опозицията ГЕРБ и ДПС са "за" военна помощ за Украйна, а "Възраждане" са твърдо против.
"Продължаваме промяната" има 67 народни представители.
"Демократична България" има 16 народни представители.
"Има такъв народ" има 25 народни представители.
ГЕРБ има 59 народни представители.
ДПС има 34 народни представители.
"За" България да даде оръжия на Украйна са 201 народни представители.
БСП има 26 народни представители.
"Възраждане" има 13 народни представители.
"Против" България да даде оръжия на Украйна са 39 народни представители.
Даването на оръжия на Украйна е въпрос на едно гласуване в Народното събрание.

Но ако България даде оръжия на Украйна, това ще ни направи съюзник на една от двете воюващи страни.

По време на война да си съюзник на една от двете воюващи страни означава, че влизаш във война с другата воюваща страна.
Искам да припомня поговорката: "Приятелят на моя враг, също е мой враг.".
Т.е. ако България даде оръжия на Украйна, Русия ще възприеме това като акт на агресия и обявяване на война.
Дали България е готова да обяви война на Русия?
Имаме ли оръжия, с които да се бием срещу Русия?
Колко българи ще загинат в една война с Русия?
Партиите, които са "за" България да даде оръжия на Украйна ли ще носят отговорност за обявяването на война на Русия?
Нека да припомня, че партиите, които са "за" България да даде оръжия на Украйна са "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Има такъв народ", ГЕРБ и ДПС.
Кой ще носи отговорност за поредната национална катастрофа, която се задава на хоризонта?
Чия ще бъде вината за погубените български войници и за цивилните жертви, загинали по време на войната с Русия?
И какво трябва да бъде наказанието за политиците вкарали България във война с Русия?

Кирил Петков, министър-председател на България, съпредседател на "Продължаваме промяната".

Асен Василев, вицепремиер и министър на финансите на България, съпредседател на "Продължаваме промяната".

Христо Иванов, съпредседател на "Демократична България".

 

Атанас Атанасов, съпредседател на "Демократична България".

Слави Трифонов, председател на "Има такъв народ".

Бойко Борисов, председател на "ГЕРБ".

Мустафа Карадайъ, председател на ДПС ("Движение за права и свободи").

Вечният въпрос: Защо образованието не отговаря на нуждите на работодателите?

Вечният въпрос: Защо образованието не отговаря на нуждите на работодателите?

Защо училищата не обучават ученици по търсените от работодателите специалности?

Защо Министерство на образованието и науката не се координира с Министерство на труда и социалната политика?

В началото на месец април реших да се разходя до техникума, в който учих преди 20 години.
Направих малко снимки, които можете да разгледате в края на тази публикация.
Още докато бях ученик преименуваха Техникума по хранително-вкусова промишленост (ТХВП) на Професионална гимназия по хранителни технологии и туризъм (ПГХТТ).
Тогава училището нямаше патрон и не беше наименувано на никого.
Днес ТХВП/ПГХТТ има ново име.
Сега се казва Професионална гимназия по туризъм "Алеко Константинов".
Това, което ме шокира не беше новото име, а факта, че вече няма специалности свързани с общественото хранене и обслужване и хранително-вкусовата промишленост.
Когато аз бях ученик имаше паралелки, в които се учеше за готвачи, сервитьори, бармани, сладкари, хлебари, лаборанти, техници и т.н.
Такива работници се търсят и днес в Бюрата по труда.
Обявите за работа ясно показват какви специалисти са нужни на работодателите.
Само че училищата не обучават ученици по търсените специалности.
И тъй като свободните работни места на пазара на труда не могат да останат незаети, работодателите наемат чужденци.
А българските ученици стават емигранти още на 18 г., защото не могат да си намерят работа по специалността, която са завършили в средното си образование.
Т.е. училищата в България подготвят едни бъдещи гастербайтери.
И после всички се питат защо населението намалява и България се обезлюдява?!?
Най-очебийният пример за слепотата, безхаберието и лошото управление на образователните институции е собственото ми училище, в което съм учил четири години.
Вместо да се подготвят квалифицирани кадри за ресторантите и хотелите, в Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" са обявили прием за следните специалности за учебната 2022/2023 година:

Специалност: "Кетъринг"/професия; "Ресторантьор"
Специалност: "Екскурзоводско обслужване"/професия: "Екскурзовод"
Специалност: "Организация на хотелиерството"/професия: "Хотелиер"
Специалност: "Спедиция, транспортна и складова логистика"/професия: "Спедитор-логист"

Когато учениците завършат някоя от тези специалности къде точно ще си намерят работа?
А най-жалкото е, че в различните класове и паралелки има много незаети места.
Причината за това е, че през последните 30 години раждаемостта беше ниска и сега няма достатъчно ученици, които да запълнят паралелките.
В момента в Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" обучават фотографи и аниматори.
На кого са нужни подобни специалности, след като работодателите нямат спешна нужда от професионални фотографи и аниматори?!?
Търсят се готвачи, сервитьори, бармани, сладкари, хлебари, лаборанти, техници ...
Защо такива специалисти не се подготвят?
И какви мерки ще предприеме Министерство на образованието и науката, за да задоволи търсенето на квалифицирани кадри на пазара на труда?
Чудя се дали българските политици осъзнават, че образователната и трудовата политика на България са неразривно свързани.

Тогава защо Министерство на образованието и науката не се координира с Министерство на труда и социалната политика?

Дали някой ще отговори на въпросите или институциите ще се направят на слепи и глухи?

Ето повече информация за историята на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов":

Техникумът по хранително - вкусова промишленост - гр. Ямбол е създаден през 1963 година със заповед № I-A-11A/29.03.1963г. на Министерството на просветата и културата за подготовка на кадри за консервната и местна промишленост.

Обучението се провежда първоначално в 4 класни стаи на Техникума по механотехника "Димитър Димов" - Ямбол.

Девет учители, ръководени от първата директорка неуморната инж. Стоянка Еркекова, дават квалификация на първите 160 ученика, бъдещи специалисти.

През 1967/68 учебна година към техникума се открива и СПТУ за подготовка на изпълнителски кадри за хранително - вкусоватa промишленост.

На 11 декември 1970 година е открита нова учебна сграда на ТХВП с кабинети по всички изучавани предмети, лаборатории по химия и техно - химичен контрол и микробиология, учебна работилница, физкултурен комплекс и стол.

Времето не спира своя ход и училището живее с новите промени.

Директорът - Тонка Петрова полага началото на Единното средно политехническо училище за обучение на ученици от 8 до 11 клас.

От 1986/87 година са обучавани и ученици от 1 до 3 клас.

За кратко време техникумът се утвърждава като авторитетно учебно заведение,  въвеждат се нови професии и специалности, увеличава се броят на учениците.

Многобройни са и наградите, с които е отличен Техникума по хранително - вкусова промишленост:

- Национален първенец за 1971 г. по педагогически опит;

- Сребърен орден на труда 1982 г. ;

- Областен колектив - първенец;

Вълшебното завладява всички учители и ученици /бивши и настоящи/ на ТХВП в навечерието на първия юбилей - 25-та годишнина.

Директорът инж. Елена Петкова и колектива са изключително удовлетворени - орденът "Кирил и Методий" I степен е доказателство за положените усилия.

Днес, не техникум, а Професионална гимназия по хранителни технологии и туризъм, училището обръща поглед към своята история, за да отстоява настоящето.

Получената награда - златен герб от Общински съвет - гр. Ямбол във връзка с 40 годишнината е резултат от всеотдайността и професионализма на нашия колектив.

За тези години в училището са обучени над 4000 специалисти - технолози, техници, оператори, апаратчици, лаборанти за всички подотрасли на хранително - вкусовата промишленост, а в последните 10-12 години и хотелиери, баничари, сладкари, готвачи, бармани и сервитьори.

В настоящият момент ние имаме основание за гордост, защото продължавайки традициите и съобразявайки се с промените в нашето общество успяхме да утвърдим нашето училище като търсено и водещо професионално учебно заведение.

За това допринасят настоящите 580 ученика в 23 паралелки по 13 специалности, 46 учители и 25 служители.

Собствената учебно - производствена база на учебното заведение включва 21 класни стаи, 3 компютърни кабинета, 1 кабинет за чуждоезиково обучение, снабден с компютърна техника, 3 лоборатории, 8 учебни работилници със самостоятелни работни места по: шлосерство и стругарство, ремонтна практика, хладилна техника, производство на хлебни и сладкарски изделия, на млечни продукти, обществено хранене и сервиране.

Част от производственото обучение се провежда и в базовите предприятия, частни фирми от ХВП и заведенията за обществено хранене.

Съвременната материално - техническа база, както и квалифицираният педагогически колектив са условията, с които разполага учебното заведение за подготовка на перспективни кадри и специалисти в съответствие с изискванията на пазарната икономика.

Но всичко това е минало.
Сега ТХВП/ПГХТТ се е превърнало в Професионална гимназия по туризъм "Алеко Константинов".
Може би промяната на името на училището и на специалностите се дължи на новата директорка Цветанка Николова, която е учителка по География.
Тъй като тя е много компетентна по географските въпроси, затова и гимназията вече е с туристическа насоченост.

Цветанка Николова, директор на Професионална гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол

И като се замисля няма никакъв смисъл учениците пет години да учат за готвачи, след като могат да участват в кулинарно реалити предаване за любители готвачи и да ги дават по телевизията.
Така само за три месеца ще станат известни, ще се научат да готвят професионално под ръководството на опитни майстор-готвачи и ще имат възможността да спечелят награда от 100 000 лева.
Такива неща никое училище не може да осигури.
А за размислите и страстите на новата директорка Цветанка Николова местните медии пишат статии:

"Цветанка Николова: "Здравословни ястия и десерти също могат да бъдат много вкусни - в ПГХТТ знаят как!"
Ден на здравословното хранене имаше днес в Професионална гимназия по хранителни технологии и туризъм Ямбол.
В представителната част на фоайето в училището имаше, както винаги, интересни и вкусни кулинарни съвършенства.
Този път обаче всичко поднесено бе в пълно съответствие със здравословния начин на хранене – без консерванти, без продукти, преминали през дълга обработка, само пълнозърнест хляб и др.
И както си е традицията – всичко бе приготвено от ученици в различните специалности на гимназията и бе подредено, съгласно изискванията на прецизния кетъринг – отново от ученици от ПГХТТ, специалност „Кетъринг”.
Денят на здравословното хранене бе открит от зам. кмета на община Ямбол Илияна Бицова.
Гости в училището бяха директори на детски градини и част от училищата в Ямбол.
Те присъстваха на лекция за здравословните менюта в учебните заведения и забавачките, поднесена от д-р Р. Русева от РЗИ Ямбол.
„В Професионална гимназия по хранителни технологии и туризъм Ямбол се обръща винаги внимание на това, колко е важно ястията и десертите да бъдат не само вкусни, но и да са направени в съответствие със здравословното хранене.”, подчерта директорът на ПГХТТ Цветанка Николова.
„Обикновено се смята, че здравословната храна не е вкусна. А това не е така. Ето тук има поднесени блюда с много вкусни неща, които са напълно съобразени с изискванията на здравословното хранене. Можете да ги опитате! Културата на хранене е част от общата култура и затова тя е много важна. В нашата гимназия обучаваме учениците и на това – че те трябва да подчертават важността на кулинарната култура чрез начина на приготвяне на ястията и десертите.”, сподели още Цветанка Николова.
Колко е важно в детските градини и учебните заведения да са здравословни храните и доколко менюто за децата е съобразено с изискванията за здравословно хранене чуйте в отговорите на Ваня Станева, Пепа Господинова и Людмила Балахурова, директори на детски градини в Ямбол (в прикачения файл)."

Накрая искам да ви докажа, че Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" подготвя учениците си за емиграция в чужбина.
Доказателството е тази публикация в Интернет, която "хвали" новата директорка Цветанка Николова:

"Нова директорка в ПГХТТ
ПГХТТ има нова директорка Цветанка Николова учителка по География млада и амбициозна.
Учениците смятат това за положително защото е пълна с идеи.
По проект на директорката "още преди да стане такава" най-добрите ученици заминаха на практика в Германия."

Поклон пред гения на ръководството на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол!

 

Снимка 1: Сградата на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол.

Снимка 2: Сградата на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол снимана от по-далече.

Снимка 3: Задната част на сградата на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол. В дясно е ниската, жълта сграда на физкултурния салон.

Снимка 4: Входът на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол.

Снимка 5: На първият етаж са работилниците. На горните етажи са класните стаи, кабинети, лаборатории и т.н.

Снимка 6: Когато бях ученик входа беше по-различен. Най-жалкото е, че знамето на България е сгърчено на пилона, вместо да се вее.

Снимка 7: На плаката пише: "Опознай Родината, за да я обикнеш! Алеко Константинов".

Снимка 8: Това е сградата на учебната практика на ТХВП/ПГХТТ. Вече не се използва по предназначение.

 

Снимка 9: Сградата е със сменена дограма и е ремонтирана, но без учениците училището е мъртво отвътре.

Снимка 10: Физкултурният салон е най-големия в града. По-голяма е само Спортна зала "Диана".

Снимка 11: Сградата на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол погледната от физкултурния салон. На вторият етаж третият прозорец от дясно на ляво е отворен и пердето се подава навън. На никого не пука за това.

Снимка 12: Игрището на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол. Тук сме играли футбол и сме правили обиколки на пистата.

 

Снимка 13: Пътеките за бягане.

Снимка 14: Входът на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол.

Снимка 15: Преди години входа се затваряше вечер.

Снимка 16: Преди години от тази будка продаваха закуски, произведени в училището от учениците от специалност "Хляб и хлебни изделия".

 

Снимка 17: Дворът на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол. Преди години беше обрасъл с дървета и храсти, но сега всичко е отсечено.

Снимка 18: Името на училището все още е Професионална гимназия по хранителни технологии и туризъм. Плакатът е за приема на ученици за учебната 2021/2022 година. Професиите са написани на син фон, а специалностите са отдолу - спедитор-логистик, екскурзовод, фотограф, ресторантьор и хотелиер.

Снимка 19: Сградата на учебната практика на ТХВП/ПГХТТ отблизо. Сега не се използва по предназначение. В ляво беше закусвалнята, в дясно - готварницата.

Снимка 20: Готварницата вече не се използва. Напуснали са я толкова бързо, че чиниите с храна още стоят по плотовете.

Снимка 21: Сградата на учебната практика на ТХВП/ПГХТТ отдалече.

Снимка 22: Закусвалнята на ТХВП/ПГХТТ. Сега е фитнес салон с уреди, които реално не се ползват от никого.

Снимка 23: Фитнес уредите стоят неизползвани в тъмното.

Снимка 24: Освен фитнес уредите, тук са прибрали и футболните врати.

 

Снимка 25: Вместо да трупат мозък, учениците трупат мускули. ;)

Снимка 26: Класната стая на учебната практика. В дясно е готварницата. Всичко е изоставено.

Снимка 27: Входът на учебната практика. Зад вратата се вижда закачалка, на която са окачени мантите и работните дрехи на учителите и персонала.

Снимка 28: Директорката на Професионалната гимназия по туризъм" Алеко Константинов" - Ямбол Цветанка Николова е пълна с идеи, а двора на училището е пълен с боклуци.

Снимка 29: Тази шахта си имаше капак, когато бях ученик. На пълната с идеи директорка това не й прави впечатление.

Снимка 30: Графити на стената на учебната практика. Пълната с идеи директорка не е забелязала това.

Снимка 31: Счупените прозорци и олющената стена на училището не правят впечатление на пълната с идеи директорка.

Снимка 32: Страничният вход към учебната практика. Има още графити. Пълната с идеи директорка не е забелязала и това.

Снимка 33: Контейнерът е пълен с боклуци и се е превърнал в малко сметище, но това не прави впечатление на пълната с идеи директорка.

Снимка 34: Училищни документи се въргалят по земята. Пълната с идеи директорка не се интересува от такива неща.

Снимка 35: Графити на стената на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол. Пълната с идеи директорка надали ги е видяла.

Снимка 36: Мръсната стена на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - Ямбол не прави впечатление на пълната с идеи директорка.

 

Снимка 37: Скамейките, на които стояхме като ученици сега стоят самотни в тъмното.

Снимка 38: Няма кой да седи на тези скамейки вече.

Снимка 39: Паметник в двора на училището. Поставен е от ученици от випуск 1986/1987 г. Надписът на него гласи: "Алея на зрелостника посветена на мира, 11б клас, випуск 1986/1987".
Жалко е, че нашия випуск не направи подобен паметник, който да остане след нас. :(

Снимка 40: Пълното с боклуци кошче не прави впечатление на пълната с идеи директорка.