Промяна на системата!
Какво искат протестиращите?
Гледах предаването "Още от деня" по БНТ, в което Георги Харизанов обясни, че протестиращите не знаят каква промяна искат.
Няма да коментирам спорната личност Георги Харизанов, само ще дам линк към статия, в която вестник "24 часа" припомнят тъмното му криминално минало.
Осъденият за изнудване Георги Харизанов - една от калинките на ГЕРБ
После гледах "Шоуто на Слави", в което едно момче също поиска промяна на системата, като посочи въвеждането на мажоритарна избирателна система и намаляването на броя на народните представители като възможност за осъществяване на промяна.
Но дали тези две мерки ще донесат така жадуваната промяна?
И дали тази промяна ще е в положителна посока?
Дали промяната няма да доведе до установяване на диктатура?
Каква е промяната, която всички искат?
И каква е промяната, от която реално имаме нужда?
Ясно е, че на всички им е писнало от настоящата ситуация, но няма ясно определение точно каква промяна се иска.
Промяна на системата може да бъде въвеждане на президентска или полупрезидентска република, може да бъде възстановяване на еднопартийното управление, може да бъде установяването на конституционна монархия, може да бъде започването на гражданска война като в Сирия или Украйна.
Вече виждаме първите наченки на радикализация при протестите и сблъсъците на граждани с полицаи или нападенията над полицаи, които отиват да си вършат работата.
Затова промяната на системата може да бъде всичко!
Ако направим обобщение на исканията на протестиращите е ясно, че повечето искат оставка.
Едни искат оставката само на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, а други - оставката на цялото правителство.
Но какво ще стане, ако днес Бойко Борисов подаде оставката на правителството?
Бойко Борисов не може да подаде оставка, защото при сключването на коалиционното споразумение с "Обединените патриоти" през 2017 г. той се зарече, че каквото и да стане правителството ще изкара пълния си мандат.
Затова и "патриотите" са толкова нагли, защото имат гаранцията, че ще управляват 4 години и няма да има кой да ги махне от местата им.
Точно тази наглост толкова дразни хората.
Няколко човека се чувстват безнаказани и си разиграват коня както си искат, а това е недопустимо в една правова държава.
Ако Бойко Борисов подаде оставка няма да може да се състави ново правителство и ще последват нови предсрочни избори.
Президентът Румен Радев ще състави служебно правителство, което да подготви изборите.
После резултатите от изборите ще бъдат подобни на тези в момента.
Няма как да има коренна разлика, защото политическите играчи са все същите години наред.
Ще се състави ново правителство на ГЕРБ - Борисов 4.
После всичко ще си продължи както досега.
Ако БСП някак си успят да получат доверието на хората нищо качествено няма да се промени.
Корнелия Нинова е женски вариант на Бойко Борисов, но по-радикална от него.
Тя е против Истанбулската конвенция и против Пакта за миграция на ООН.
И двата документа имаха за цел да променят отношението на държавата към насилието над жени и момичета и към мигрантите.
Липсата на законов регламент води до ескалация на насилието над жени и момичета и до засилен трафик на хора.
Най-абсурдното е, че националистите използват насилието над жени и момичета и трафика на хора по няколко пъти.
Първо, противопоставят се на Истанбулската конвенция играейки ролята на защитници на семейните и християнски ценности и на Пакта за миграция на ООН, симулирайки защита на отечеството от пълчищата бежанци, готови да се изсипят на границите ни.
Второ, липсата на адекватна защита на жени и момичета от насилие създава среда на безнаказаност, което води до нарастване на случаите на убийства, което от своя страна "налива вода" във воденицата на националистите.
Освен това липсата на механизъм за легална, регламентирана миграция води до увеличаване на трафика на хора.
По-големият мигрантски поток увеличава страховете на хората, които гласуват за националистите, които се правят на единствените защитници на Майка България.
Няма да се изненадам, ако след време се окаже, че управляващите политици и трафикантите на хора са свързани по някакъв начин.
Защото от една страна националистите се противопоставят на законовото регламентиране на миграцията, а от друга страна се възползват от увеличения трафик на хора, за да насаждат страх и да привличат избиратели.
Така хем получават приходи от трафика, хем получават политическа подкрепа.
Каква промяна на системата искат протестиращите?
Искат управляващите да си свършат работата, за която са назначени.
Как ще ги накарат да си свършат работата обаче не става ясно!
Искат да спре или поне да се намали корупцията. шуробаджанащината, икономическите зависимости, взимането на еднолични решения, безработицата, неграмотността, дискриминацията спрямо обикновените хора, бедните да станат по-малко бедни, богатите да станат по-малко богати и т.н.
Никой от протестиращите няма ясен план как могат да се постигнат тези цели.
Подхвърлят се разни идеи, но няма енергия за тяхната реализация.
Каква промяна на политическата система искат управляващите?
Те не искат промяна.
Управляващите не искат да променят съществуващата действителност, защото тя напълно ги устройва.
А когато протестиращите искат промяна на системата, управляващите се опитват да се възползват от създалата се ситуация.
Затова ако гражданите ги принудят да направят някаква промяна, те ще я осъществят така, че пак да е в тяхна полза.
Какъв е проблемът на България и каква промяна на системата ще има положителен ефект?
Според мен най-големият проблем на България (а и на света като цяло) към 2018 г. е липсата на контрол.
Първо, няма взаимен контрол между властите - изпълнителна, законодателна, съдебна, медийна и гражданска.
Според Конституцията трите основни власти (изпълнителна, законодателна, съдебна) трябва да се контролират взаимно, но на практика това не се случва.
Ако една партия спечели изборите и получи мнозинство в Народното събрание (законодателната власт) тогава тя избира какво да е правителството, което да управлява Министерския съвет (изпълнителната власт).
Така две от властите са в ръцете на едни и същи (диктаторски мислещи) хора.
Ако същата партия избере кои да са членовете на Висшия съдебен съвет и кой да е Главния прокурор, тогава и съдебната власт попада под техен контрол.
Ето как трите основни власти (изпълнителна, законодателна, съдебна) могат да се озоват в ръцете на едни и същи (диктаторски мислещи) хора.
Медиите, които са четвъртата власт могат лесно да бъдат контролирани през СЕМ и КРС, както и през главните редактори и собствениците на медии.
Ако една медия не е послушна към управляващите може да й бъде отнет лиценза или собствениците да бъдат разследвани от НАП, Прокуратурата и ДАНС.
Петата власт - гражданите, са бедни и маргинализирани, което означава, че не могат ефективно да осъществяват контрол над управляващите.
Ето как петте власти на правовата държава могат да бъдат контролирани от една малка, но добре организирана група от диктаторски мислещи хора.
Второ, контролът е неефективен.
Ако някоя от властите се опита да проконтролира другите власти, тогава предприетите мерки се оказват неефективни и диктаторски мислещите хора с лекота се противопоставят на всеки опит за контрол.
Пример за това са опитите на Омбудсманът Мая Манолова да оказва контрол над различни институции в цялата страна.
Властите й се противопоставят и тя нищо не може да направи срещу тях.
Друг пример е Президентът Румен Радев, който от време на време се опитва да подскаже на управляващите къде грешат, но те остават глухи за думите му.
И Омбудсманът, и Президентът не са част от изброените по-горе власти.
Те са по-скоро странични наблюдатели без реална власт, но дори и само факта, че те не могат да бъдат контролирани от управляващите дразни диктаторски мислещите хора.
Трето, предложените до тук промени не могат да осигурят толкова нужния ни контрол.
Мажоритарната избирателна система не дава гаранции, че избраните народните представители ще носят отговорност пред избирателите си или че ще бъдат съгласни гражданите да оказват контрол над работата им.
Намаляването на броя на народните представители няма да подобри контрола над тях.
Методът за избиране на народните представители няма да подобри взаимния контрол между властите.
Четвърто, контролът трябва да бъде от три типа - хоризонтален, вертикален и смесен (хоризонтално-вертикален):
- хоризонтален контрол - такъв контрол се извършва между равностойни участници - примерно между граждани или между институции.
Ако един гражданин направи забележка на друг гражданин, че си изхвърля боклука в междублоковото пространство, а не в контейнера това е хоризонтален контрол.
Ако една контролираща институция глоби друга институция-нарушител, която не си е свършила работата това също е хоризонтален контрол.
- вертикален контрол - такъв контрол се извършва между участници, които не са равностойни - примерно граждани контролират институции или институции контролират граждани.
Ако една контролираща институция глоби гражданин, че си изхвърля боклука в междублоковото пространство, а не в контейнера това е вертикален контрол.
Ако един гражданин осъди институция-нарушител, която не си е свършила работата това също е вертикален контрол.
- смесен (хоризонтално-вертикален) контрол - такъв контрол се извършва между участници, които са равностойни, но контрола се осъществява със съдействието на участник, който не е равностоен - примерно граждани контролират други граждани с помощта на контролиращи институции или институции контролират други институции с помощта на граждани.
Ако един гражданин сигнализира контролираща институция, че друг гражданин си изхвърля боклука в междублоковото пространство, а не в контейнера и в последствие контролиращата институция глоби гражданина-нарушител това е смесен (хоризонтално-вертикален) контрол.
Ако една контролираща институция получи сигнал от гражданин, че друга институция не си е свършила работата и контролираща институция глоби или осъди институцията-нарушител, това също е смесен (хоризонтално-вертикален) контрол.
Тези три вида контрол трябва да се приложат на практика в България, за да има ефективен контрол.
Пето, за да има разделение на властите е нужно да се отдели законодателната от изпълнителната власт.
Не е правилно партията-победител на изборите да излъчва състава правителството.
Едно такова правителство ще бъде неефективно и няма да може да оказва контрол над партията, която го е номинирала.
Освен това това партийното правителство ще изпълнява волята на партията, а не на народа.
Това сливане между законодателна и изпълнителна власт нарушава основния принцип за разделение на властите залегнал в Конституцията, което руши устоите, на които се крепи правовата държава и демокрацията.
За да се избегне този дефект не са нужни конституционни промени.
Промяната може да се осъществи без много усилия и само с наличието на политическа воля за това.
Когато има служебно правителство състава му се определя от Президента.
Служебното правителство е замислено да бъде безпартийно и в повечето случаи е такова, стига избрания Президент да не е номиниран от управляващата партия.
При избирането на състава на редовното правителство трябва да се приложи същия подход - министър-председателя и министрите трябва да безпартийни експерти избрани от Президента и подкрепени от двете най-големи партии.
Така Министерският съвет (изпълнителната власт) ще оказва ефективен контрол над Народното събрание (законодателната) и съда/прокуратурата (съдебните власти) без страх, че министър-председателя и министрите ще бъдат привикани от партийните лидери да дават обяснения защо са си свършили работата.
С тази единствена мярка ще се постигне баланс между трите основни власти.
Друг начин за оказване на контрол е увеличаване на броя на служителите в контролиращите институции и намаляване на броя на служителите в администриращите институции.
За целта обаче е нужно създаването на електронно правителство и електронни институции, което се бави вече 10 години.
Още един начин за оказване на контрол е електронното гласуване.
Една електронна система за гласуване с отворен код рязко ще повиши броя на референдумите и ще подобри вземането на решения, които са съобразени с волята на народа.
Дори и само половината от тези мерки да се осъществят на практика резултатите ще са повече от видими.
Сегашните диктаторски мислещи управляващи не могат да контролират сами себе си и не могат да осъществят качествена промяна.
Насилственото им прогонване от властта ще доведе още по-диктаторски мислещи хора на същите управленски позиции.
Така се затваря един омагьосан кръг на насилие и омраза, от който няма излизане.
В тази ситуация са държави като Сирия и Украйна.
За да не стане и България като тях е нужна качествена, а не количествена промяна на системата на управление.
За съжаление малко са хората, които осъзнават какво трябва да се направи.
Диктаторски мислещите хора са повече на брой, заели са ключови държани позиции и са готови за установяване на нова диктатура в подходящото време и място.
През 2018 г. обаче времето на диктатурите е свършило.
Интернет, широкото разпространение на смартфони, медиите и социалните мрежи създават една нова среда, в която може да се разпространява пропаганда, но може и да се организират протести или да се популяризират идеи.
Тази нова обществена среда се явява естествена спирачка за развитие на диктатури, като тези от 20 век.
Но същият този Интернет се превръща в подходяща хранителна среда за разпространение на национализъм, ислямизъм, фашизъм, неонацизъм, комунизъм, тероризъм, религиозен фанатизъм и всякакви други форми на радикализъм.
Крайният резултат е диктатура от нов тип - децентрализирана, фрагментирана и масово разпространена.
Този нов тип диктатура засяга и най-малките клетки на обществото - семействата.
Така във всеки дом има най-малко по един диктаторски мислещ човек.
Много е трудно да се победи подобен тип децентрализирана диктатура.
Тя се крепи на неграмотността, на зависимостите, на страха от различните, на комплексите, на предразсъдъците, на ограниченото мислене на хората.
Единственото "лекарство" за диктатурите е образованието.
Един необразован, беден и маргинализиран човек е много по-лесен за манипулиране и контролиране от образования, богат и социализиран гражданин, който си знае правата и задълженията и може да се защити от диктаторски мислещите хора.
В крайна сметка светлината на образованието може да ни освободи от тъмнината на диктатурата!
-----------------------------------------------------------------Какво искат протестиращите?
Гледах предаването "Още от деня" по БНТ, в което Георги Харизанов обясни, че протестиращите не знаят каква промяна искат.
Няма да коментирам спорната личност Георги Харизанов, само ще дам линк към статия, в която вестник "24 часа" припомнят тъмното му криминално минало.
Осъденият за изнудване Георги Харизанов - една от калинките на ГЕРБ
После гледах "Шоуто на Слави", в което едно момче също поиска промяна на системата, като посочи въвеждането на мажоритарна избирателна система и намаляването на броя на народните представители като възможност за осъществяване на промяна.
Но дали тези две мерки ще донесат така жадуваната промяна?
И дали тази промяна ще е в положителна посока?
Дали промяната няма да доведе до установяване на диктатура?
Каква е промяната, която всички искат?
И каква е промяната, от която реално имаме нужда?
Ясно е, че на всички им е писнало от настоящата ситуация, но няма ясно определение точно каква промяна се иска.
Промяна на системата може да бъде въвеждане на президентска или полупрезидентска република, може да бъде възстановяване на еднопартийното управление, може да бъде установяването на конституционна монархия, може да бъде започването на гражданска война като в Сирия или Украйна.
Вече виждаме първите наченки на радикализация при протестите и сблъсъците на граждани с полицаи или нападенията над полицаи, които отиват да си вършат работата.
Затова промяната на системата може да бъде всичко!
Ако направим обобщение на исканията на протестиращите е ясно, че повечето искат оставка.
Едни искат оставката само на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, а други - оставката на цялото правителство.
Но какво ще стане, ако днес Бойко Борисов подаде оставката на правителството?
Бойко Борисов не може да подаде оставка, защото при сключването на коалиционното споразумение с "Обединените патриоти" през 2017 г. той се зарече, че каквото и да стане правителството ще изкара пълния си мандат.
Затова и "патриотите" са толкова нагли, защото имат гаранцията, че ще управляват 4 години и няма да има кой да ги махне от местата им.
Точно тази наглост толкова дразни хората.
Няколко човека се чувстват безнаказани и си разиграват коня както си искат, а това е недопустимо в една правова държава.
Ако Бойко Борисов подаде оставка няма да може да се състави ново правителство и ще последват нови предсрочни избори.
Президентът Румен Радев ще състави служебно правителство, което да подготви изборите.
После резултатите от изборите ще бъдат подобни на тези в момента.
Няма как да има коренна разлика, защото политическите играчи са все същите години наред.
Ще се състави ново правителство на ГЕРБ - Борисов 4.
После всичко ще си продължи както досега.
Ако БСП някак си успят да получат доверието на хората нищо качествено няма да се промени.
Корнелия Нинова е женски вариант на Бойко Борисов, но по-радикална от него.
Тя е против Истанбулската конвенция и против Пакта за миграция на ООН.
И двата документа имаха за цел да променят отношението на държавата към насилието над жени и момичета и към мигрантите.
Липсата на законов регламент води до ескалация на насилието над жени и момичета и до засилен трафик на хора.
Най-абсурдното е, че националистите използват насилието над жени и момичета и трафика на хора по няколко пъти.
Първо, противопоставят се на Истанбулската конвенция играейки ролята на защитници на семейните и християнски ценности и на Пакта за миграция на ООН, симулирайки защита на отечеството от пълчищата бежанци, готови да се изсипят на границите ни.
Второ, липсата на адекватна защита на жени и момичета от насилие създава среда на безнаказаност, което води до нарастване на случаите на убийства, което от своя страна "налива вода" във воденицата на националистите.
Освен това липсата на механизъм за легална, регламентирана миграция води до увеличаване на трафика на хора.
По-големият мигрантски поток увеличава страховете на хората, които гласуват за националистите, които се правят на единствените защитници на Майка България.
Няма да се изненадам, ако след време се окаже, че управляващите политици и трафикантите на хора са свързани по някакъв начин.
Защото от една страна националистите се противопоставят на законовото регламентиране на миграцията, а от друга страна се възползват от увеличения трафик на хора, за да насаждат страх и да привличат избиратели.
Така хем получават приходи от трафика, хем получават политическа подкрепа.
Каква промяна на системата искат протестиращите?
Искат управляващите да си свършат работата, за която са назначени.
Как ще ги накарат да си свършат работата обаче не става ясно!
Искат да спре или поне да се намали корупцията. шуробаджанащината, икономическите зависимости, взимането на еднолични решения, безработицата, неграмотността, дискриминацията спрямо обикновените хора, бедните да станат по-малко бедни, богатите да станат по-малко богати и т.н.
Никой от протестиращите няма ясен план как могат да се постигнат тези цели.
Подхвърлят се разни идеи, но няма енергия за тяхната реализация.
Каква промяна на политическата система искат управляващите?
Те не искат промяна.
Управляващите не искат да променят съществуващата действителност, защото тя напълно ги устройва.
А когато протестиращите искат промяна на системата, управляващите се опитват да се възползват от създалата се ситуация.
Затова ако гражданите ги принудят да направят някаква промяна, те ще я осъществят така, че пак да е в тяхна полза.
Какъв е проблемът на България и каква промяна на системата ще има положителен ефект?
Според мен най-големият проблем на България (а и на света като цяло) към 2018 г. е липсата на контрол.
Първо, няма взаимен контрол между властите - изпълнителна, законодателна, съдебна, медийна и гражданска.
Според Конституцията трите основни власти (изпълнителна, законодателна, съдебна) трябва да се контролират взаимно, но на практика това не се случва.
Ако една партия спечели изборите и получи мнозинство в Народното събрание (законодателната власт) тогава тя избира какво да е правителството, което да управлява Министерския съвет (изпълнителната власт).
Така две от властите са в ръцете на едни и същи (диктаторски мислещи) хора.
Ако същата партия избере кои да са членовете на Висшия съдебен съвет и кой да е Главния прокурор, тогава и съдебната власт попада под техен контрол.
Ето как трите основни власти (изпълнителна, законодателна, съдебна) могат да се озоват в ръцете на едни и същи (диктаторски мислещи) хора.
Медиите, които са четвъртата власт могат лесно да бъдат контролирани през СЕМ и КРС, както и през главните редактори и собствениците на медии.
Ако една медия не е послушна към управляващите може да й бъде отнет лиценза или собствениците да бъдат разследвани от НАП, Прокуратурата и ДАНС.
Петата власт - гражданите, са бедни и маргинализирани, което означава, че не могат ефективно да осъществяват контрол над управляващите.
Ето как петте власти на правовата държава могат да бъдат контролирани от една малка, но добре организирана група от диктаторски мислещи хора.
Второ, контролът е неефективен.
Ако някоя от властите се опита да проконтролира другите власти, тогава предприетите мерки се оказват неефективни и диктаторски мислещите хора с лекота се противопоставят на всеки опит за контрол.
Пример за това са опитите на Омбудсманът Мая Манолова да оказва контрол над различни институции в цялата страна.
Властите й се противопоставят и тя нищо не може да направи срещу тях.
Друг пример е Президентът Румен Радев, който от време на време се опитва да подскаже на управляващите къде грешат, но те остават глухи за думите му.
И Омбудсманът, и Президентът не са част от изброените по-горе власти.
Те са по-скоро странични наблюдатели без реална власт, но дори и само факта, че те не могат да бъдат контролирани от управляващите дразни диктаторски мислещите хора.
Трето, предложените до тук промени не могат да осигурят толкова нужния ни контрол.
Мажоритарната избирателна система не дава гаранции, че избраните народните представители ще носят отговорност пред избирателите си или че ще бъдат съгласни гражданите да оказват контрол над работата им.
Намаляването на броя на народните представители няма да подобри контрола над тях.
Методът за избиране на народните представители няма да подобри взаимния контрол между властите.
Четвърто, контролът трябва да бъде от три типа - хоризонтален, вертикален и смесен (хоризонтално-вертикален):
- хоризонтален контрол - такъв контрол се извършва между равностойни участници - примерно между граждани или между институции.
Ако един гражданин направи забележка на друг гражданин, че си изхвърля боклука в междублоковото пространство, а не в контейнера това е хоризонтален контрол.
Ако една контролираща институция глоби друга институция-нарушител, която не си е свършила работата това също е хоризонтален контрол.
- вертикален контрол - такъв контрол се извършва между участници, които не са равностойни - примерно граждани контролират институции или институции контролират граждани.
Ако една контролираща институция глоби гражданин, че си изхвърля боклука в междублоковото пространство, а не в контейнера това е вертикален контрол.
Ако един гражданин осъди институция-нарушител, която не си е свършила работата това също е вертикален контрол.
- смесен (хоризонтално-вертикален) контрол - такъв контрол се извършва между участници, които са равностойни, но контрола се осъществява със съдействието на участник, който не е равностоен - примерно граждани контролират други граждани с помощта на контролиращи институции или институции контролират други институции с помощта на граждани.
Ако един гражданин сигнализира контролираща институция, че друг гражданин си изхвърля боклука в междублоковото пространство, а не в контейнера и в последствие контролиращата институция глоби гражданина-нарушител това е смесен (хоризонтално-вертикален) контрол.
Ако една контролираща институция получи сигнал от гражданин, че друга институция не си е свършила работата и контролираща институция глоби или осъди институцията-нарушител, това също е смесен (хоризонтално-вертикален) контрол.
Тези три вида контрол трябва да се приложат на практика в България, за да има ефективен контрол.
Пето, за да има разделение на властите е нужно да се отдели законодателната от изпълнителната власт.
Не е правилно партията-победител на изборите да излъчва състава правителството.
Едно такова правителство ще бъде неефективно и няма да може да оказва контрол над партията, която го е номинирала.
Освен това това партийното правителство ще изпълнява волята на партията, а не на народа.
Това сливане между законодателна и изпълнителна власт нарушава основния принцип за разделение на властите залегнал в Конституцията, което руши устоите, на които се крепи правовата държава и демокрацията.
За да се избегне този дефект не са нужни конституционни промени.
Промяната може да се осъществи без много усилия и само с наличието на политическа воля за това.
Когато има служебно правителство състава му се определя от Президента.
Служебното правителство е замислено да бъде безпартийно и в повечето случаи е такова, стига избрания Президент да не е номиниран от управляващата партия.
При избирането на състава на редовното правителство трябва да се приложи същия подход - министър-председателя и министрите трябва да безпартийни експерти избрани от Президента и подкрепени от двете най-големи партии.
Така Министерският съвет (изпълнителната власт) ще оказва ефективен контрол над Народното събрание (законодателната) и съда/прокуратурата (съдебните власти) без страх, че министър-председателя и министрите ще бъдат привикани от партийните лидери да дават обяснения защо са си свършили работата.
С тази единствена мярка ще се постигне баланс между трите основни власти.
Друг начин за оказване на контрол е увеличаване на броя на служителите в контролиращите институции и намаляване на броя на служителите в администриращите институции.
За целта обаче е нужно създаването на електронно правителство и електронни институции, което се бави вече 10 години.
Още един начин за оказване на контрол е електронното гласуване.
Една електронна система за гласуване с отворен код рязко ще повиши броя на референдумите и ще подобри вземането на решения, които са съобразени с волята на народа.
Дори и само половината от тези мерки да се осъществят на практика резултатите ще са повече от видими.
Сегашните диктаторски мислещи управляващи не могат да контролират сами себе си и не могат да осъществят качествена промяна.
Насилственото им прогонване от властта ще доведе още по-диктаторски мислещи хора на същите управленски позиции.
Така се затваря един омагьосан кръг на насилие и омраза, от който няма излизане.
В тази ситуация са държави като Сирия и Украйна.
За да не стане и България като тях е нужна качествена, а не количествена промяна на системата на управление.
За съжаление малко са хората, които осъзнават какво трябва да се направи.
Диктаторски мислещите хора са повече на брой, заели са ключови държани позиции и са готови за установяване на нова диктатура в подходящото време и място.
През 2018 г. обаче времето на диктатурите е свършило.
Интернет, широкото разпространение на смартфони, медиите и социалните мрежи създават една нова среда, в която може да се разпространява пропаганда, но може и да се организират протести или да се популяризират идеи.
Тази нова обществена среда се явява естествена спирачка за развитие на диктатури, като тези от 20 век.
Но същият този Интернет се превръща в подходяща хранителна среда за разпространение на национализъм, ислямизъм, фашизъм, неонацизъм, комунизъм, тероризъм, религиозен фанатизъм и всякакви други форми на радикализъм.
Крайният резултат е диктатура от нов тип - децентрализирана, фрагментирана и масово разпространена.
Този нов тип диктатура засяга и най-малките клетки на обществото - семействата.
Така във всеки дом има най-малко по един диктаторски мислещ човек.
Много е трудно да се победи подобен тип децентрализирана диктатура.
Тя се крепи на неграмотността, на зависимостите, на страха от различните, на комплексите, на предразсъдъците, на ограниченото мислене на хората.
Единственото "лекарство" за диктатурите е образованието.
Един необразован, беден и маргинализиран човек е много по-лесен за манипулиране и контролиране от образования, богат и социализиран гражданин, който си знае правата и задълженията и може да се защити от диктаторски мислещите хора.
В крайна сметка светлината на образованието може да ни освободи от тъмнината на диктатурата!
Източник: Промяна на системата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!