Възможна ли е нова война на Корейския полуостров и какви са причините за напрежението между Северна Корея и САЩ?
Първо да започнем с кратка ретроспекция на Корейската война (1950 г. - 1953 г.).
Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 г. до 27 юли 1953 г.
Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война - директен сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР.
Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, но и много други държави изпращат свои войски.
Съюзниците на Северна Корея са Китай, с военни подкрепления, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.
В края на Втората световна война Съветският съюз изтласква японците от Корейския полуостров.
Съветската армия окупира северната част, а американската армия - южната част на страната, като територията й бива разделена по 38-мия паралел.
Войната започва с нападение над Юга от страна на Ким Ир Сен, който се надява по военен път да обедини Корея в една държава, управлявана в духа на комунистическата диктатура.
В отговор Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне южнокорейците.
В обстановката на политика на бойкот, предприета от СССР, ООН с решаващото участие на САЩ, контраатакува и отблъсква войските на Северна Корея до границите на Китай.
Впоследствие нито една от страните няма сигурно надмощие и войната се води с променлив успех за всяка от тях до формирането на 2 корейски държави с ясни граници, разделени от 5-километрова демилитаризирана зона.
Мирен договор между САЩ и Северна Корея все още не е сключен, въпреки желанията на последната.
Примирието, с което е сложен край на военните действия, става възможно след като през 1952 г. става ясно, че САЩ няма да могат да използват ядрено оръжие за да съкрушат силите на СССР.
Сега териториите на двете корейски държави почти съвпадат с тези на двете окупационни зони след края на Втората световна война.
Жертвите и загубите на Южна Корея, САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и др. страни са 900 000-1 800 000 души.
Жертвите и загубите на Северна Корея, Китайската народна република и СССР са 1 500 000-3 800 000 души.
Второ, няколко думи за ядрената програма на Северна Корея.
Северна Корея започва работа по собствена ядрена програма през 60–те години на 20 век.
През 1965 г. е пуснат първият севернокорейски изследователски реактор, а през 70-те години ядрената програма на Северна Корея започва да има все по-военна насоченост.
Страната подписва Договора за неразпространение на ядрено оръжие и получава достъп до ядрените технологии, а след това прекратява участието си в договора и провежда серия ядрени изпитания.
По този начин ядрената програма на страната предизвиква опасен прецедент.
Получава се размиване на границата между ядрените и неядрените държави, която е изключително силна от момента на подписване на Договора за неразпространение на ядрено оръжие през 1968 г.
Освен това съществува реална заплаха, че ядрените оръжия или технологиите в резултат на разпространението им могат да попаднат в неблагонадеждни ръце.
В края на 80-те години севернокорейската държава организира голяма показност на своята ядрена програма, стремейки се да създаде преувеличено представяне на постиженията си.
В резултат на продължителни преговори през 1994 г. в Женева е подписано Рамково споразумение между САЩ и Северна Корея.
В него Пхенян декларира, че ще прекрати работата по разработване на ядрено оръжие и ще постави своите ядрени изследователски центрове под международен контрол.
Като компенсация, международният консорциум KEDO, в който участват САЩ, Южна Корея и Япония трябва да построи атомна електроцентрала с два леководни реактора (този тип реактор не може да произвежда оръжеен плутоний).
Освен това до завършването на реакторите с лека вода KEDO поема ангажимент да доставя ежегодно в Северна Корея 500 хил. т. течно гориво.
Рамковото споразумение е прекратено през 2002 г., след като САЩ обвиняват Северна Корея, че в страната се извършват дейности по обогатяване на уран.
Властите дълго отричат тези обвинения, но през 2010 г. не само, че признават за съществуването на урановата си програма, но и демонстрират на американска делегация огромен производствен комплекс, в който се обогатява уран.
След като рамковото споразумение прекратява своето действие, Северна Корея ускорява работата си по разработване на ядрени оръжия.
Счита се, че Северна Корея разполага с 30-50 кг оръжеен плутоний, количество достатъчно за производството на 6-10 ядрени заряда.
Основният проблем, с който се сблъсква севернокорейската ядрена програма е миниатюризацията на ядрените заряди и разработката на надеждна система за доставка.
Страната не разполага с ракети с голям обсег на действие и възможности за доставяне на ядрена бойна глава до цел, намираща се извън пределите на източна Азия.
Работата по разработването на такива ракети се води отдавна, а първият успешен пуск на севернокорейски изкуствен спътник на Земята е осъществен през декември 2012 г.
Въпреки това ракети с голям обсег на действие в Северна Корея все още няма.
Като средство за доставяне на ядрени оръжия теоретично може да се използват ракети със среден обсег на действие, най-популярните и изпробвани, от които са ракетите "Нодон" с максимална далечина 1000-1600 км.
Севернокорейската армия разполага с 200 ракети от този тип.
В зоната им на поражение се намират Япония и Южна Корея.
Ръководството на Северна Корея упорито подчертава, че за отказ от ядрени оръжия и дума не може да става.
Официалната севернокорейска телеграфна агенция ЦТАК публикува през септември 2015 г. интервю с директора на Института по ядрена енергия на Северна Корея, който заяви, че страната е готова във всеки един момент да отговори на враждебните действия на САЩ с ядрено оръжие.
Показателно е, че през 2012 г. в Конституцията на Северна Корея са внесени поправки, които официално определят страната като ядрена държава.
От самото начало ядрената програма на Северна Корея преследва множество цели, които не бяха взаимоизключващи се, но приоритетите им се променят в зависимост от промяната на международното положение.
На първо място целта на ядрената програма е използването и като средство за сдържане.
Управлението на Северна Корея смята, че са изправени да ръководят държавата в крайно враждебна среда.
Обтегнатите отношения със САЩ, предизвикани от идеологическото неприемане на севернокорейския режим от американската политическа класа и невъзможността за решаване на проблемите по дипломатически път са сред основните притеснения на управляващите в страната.
Второто по важност съображение е ролята на ядрената програма в севернокорейската дипломация.
Фактически ядреното оръжие е главният коз на севернокорейските дипломати.
Сключеното рамковото споразумение от 1994 г. е пример за постигане на значителни икономически облекчения и голяма помощ в размяна на замразяването на ядрената програма, но запазвайки всички доработки, създадени към момента на подписването му.
Севернокорейската дипломация се надява да повтори предишния си успех.
Разполагайки със заряди, преди всичко е напълно достатъчно да осигури сдържане, поради което Пхенян е устремен към постигане на компромис в рамките, на който да получи икономически и политически отстъпки като компенсация за готовността за прекратяване на по нататъшните работи по ядрени оръжия и средствата за доставка.
Фактически подобно споразумение е сключено със САЩ в началото на 2012 г., но тогава по неясни причини е нарушено от севернокорейската страна.
Вероятността за подобен компромис в дългосрочен план е достатъчно голяма.
Със сигурност обаче няма да става въпрос за пълно ядрено разоръжаване, тъй като управляващите в Северна Корея осъзнават, че докато разполагат с ядрени заряди съществено повишават шансовете си за дългосрочно управление.
Наличието на ядрено оръжие е полезно и за целите на вътрешната пропаганда.
То помага да легитимира режима, както и да обясни сериозните икономически проблеми, с които се сблъскват гражданите на Северна Корея в ежедневието си.
През 2015 г. се появиха данни за скромен икономически ръст в страната.
Серията колебливи реформи, обявени през 2014 г. допринесоха за слабо повишаване на жизнения стандарт на гражданите.
Въвеждането на пазарния принцип в някои от секторите като земеделието и бизнеса създадоха възможности за слаб икономически растеж.
Международната реакция по отношение на севернокорейската ядрена програма е и остава силно негативна.
Съветът за сигурност на ООН проведе извънредно заседание и започна работа по нова резолюция, която да въведе допълнителни санкции и наказателни мерки срещу Северна Корея.
Голяма част от правителствените ръководители изразиха позиция, че поредният ядрен експеримент е остро нарушаване на досегашните резолюции на ООН (след първия ядрен взрив през октомври 2006 г. Съвета за сигурност на ООН прие резолюция 1718, която наложи международни санкции на Северна Корея. Санкциите бяха разширени след изпитанията от 2009 г., 2013 г. и 2017 г.).
За разлика от много други документи на ООН, резолюцията по севернокорейската ядрена програма отразява позицията на всички членове на Съвета за сигурност на ООН.
Никой от световните лидери няма нужда от ядрена Северна Корея, като на първо място това се отнася за ядрените държави като САЩ, Русия и Китай.
Според санкциите, на страната се забранява да търгува с въоръжение, както материали и оборудване, които могат да бъдат използвани за производство както на ядрени оръжия, така и на балистични ракети.
Севернокорейското ядрено досие се превърна в един от малкото проблеми на международната политика, по който съществува почти консенсус между позициите на отделните държави.
Въпреки че се очаква договарянето да бъде безпроблемно, липсата на координация и различията в целите и интересите на отделните страни пречат за постигането на споразумение.
От всички участници в конфликта САЩ заемат най-отчетливата и най-реалистична позиция.
Основната задача за САЩ е ликвидирането на севернокорейското ядрено оръжие.
Тяхната официална линия е искането за пълно, проверено и безвъзвратно ядрено разоръжаване на Северна Корея.
В отделни периоди американската дипломация заемаше виждането, че трябва да се постигне компромис, сходен със сделката с Иран.
В частност на този принцип действаше политиката в периода 2006 - 2008 г.
Като цяло подходът на САЩ към проблема, до сега наименован "политика на стратегическо търпение" се свеждаше до неговото игнориране.
В САЩ не желаят да постигнат компромиса, на които разчита Пхенян, а именно не са склонни да се договорят за замразяване на ядрената програма в размяна на помощ и политически отстъпки.
Правителството на САЩ смята, че подобен компромис е недопустим, понеже ще създаде опасност и други държави да започнат да нарушават международните спогодби, поради което счита за неприемливо условие прекратяването на бъдещата работа и запазване на наличния ядрен арсенал.
Единственият приемлив вариант е унищожаването на цялото налично ядрено оръжие и прекратяване на дейността в тази посока, тъй като всяко друго поведение ще бъде възприето като възнаграждение за нарушаването на един от базовите принципи на съвременната международна политика.
След последния ядрен опит от началото на годината ситуацията се промени и севернокорейската ядрена заплаха започна да се възприема като реална от Вашингтон.
Властите в Китай са недоволни от севернокорейските ядрени опити, но на тяхната политика на Корейския полуостров оказват влияние и допълнителни фактори, много от които са по-важни за Пекин отколкото заплахата от разпространение на ядрени оръжия.
Страната се нуждае от стабилен Корейски полуостров, тъй като вероятна вътрешнополитическа криза в Северна Корея, може да доведе до нестабилност, бежански потоци, контрабанда на материали, ядрени технологии и др.
Интересите на Китай отговарят на запазването на разделената (но стабилна и по възможност неядрена) Корея.
За обединението на Корея може да се говори, ако това стане под егидата на Южна Корея и преди всичко в резултат на остра вътрешнополитическа криза в Северна Корея.
При обединение, с голяма доза вероятност може да се смята, че съюзническите отношения със САЩ ще бъдат запазени.
Освен това обединената държава сама по себе си ще представлява достатъчно силна държава с изразени националистически настроения и възможни териториални претенции към Китай – на първо място по отношение на териториите, населени с етнически корейци.
Поради което запазването на текущото положение е най-желаният вариант от Китай.
Освен това страната не вижда в севернокорейската ядрена програма непосредствена заплаха за себе си.
В Пекин смятат, че ако в действителност страната разполага с ядрено оръжие, то ще бъде насочено срещу Япония, САЩ или Южна Корея, но не и срещу Китай.
Това обаче не означава, че Китай не се безпокои относно разпространението на ядрени оръжия.
След като дойде на власт Си Дзинпин ситуацията бавно започна да се променя и да се повдига темата за ядреното разоръжаване.
Китайската позиция се характеризира с двойственост, тъй като от една страна добросъвестно участва в санкциите с технически характер и пресичането на опитите на севернокорейците да получат достъп до материали и части за ракетно-ядрената програма, но от друга продължава активно да търгува със Северна Корея (през 2014 г. оборотът достигна 6,9 млрд. долара, от които 70 % от Китай ).
Властите в Китай са против разполагането на противоракетна система в Южна Корея, тъй като смятат, че тя ще бъде насочена срещу техните отбранителни способности.
Гледат на последния ядрен опит като на условие и оправдание за САЩ, което може да бъде използвано за изграждането й.
Макар че в Южна Корея, севернокорейския ядрен проблем се възприема относително спокойно, президентът на страната настоява да бъдат предприети сурови мерки срещу Северна Корея.
Според нея ако не бъдат предприети строги и ефективни мерки този път, международната общност ще изпрати неверен сигнал към Северна Корея, който няма да й попречи да направи и следващи опити.
Южна Корея се отнася негативно към ядрените амбиции на Северна Корея, но появата на ядрен оръжия относително малко измени стратегическия баланс, който съществува на корейския полуостров повече от шест десетилетия.
От една страна няколко севернокорейски ядрени заряда дори и да могат да достигнат до целите няма да успеят да нанесат на Южна Корея загуби, които да определят изхода от военния конфликт.
Жителите на Сеул са около половината част от населението на страната и вече повече от половин век живеят под "дулата" на севернокорейците.
Появата в севера на десетина ядрени заряда с малка мощност променят картината, но не радикално.
Голяма част от южнокорейците смятат, че севернокорейското ядрено оръжие няма да бъде използвано срещу жителите на юга, които са свързани силно със северната част.
Тази увереност е наивна, но е доста разпространена сред корейците, особено сред тези, които се част от така нар. "интелигенция с лявонационалстически виждания".
В Сеул периодично се правят заявления за необходимостта от денуклеаризация на корейския полуостров и като знак на солидарност с американската позиция.
Въпросите на ядреното разоръжаване на Северна Корея заемат скромно положение в йерархията на целите на южнокорейските дипломати.
По важно за Сеул е да обзпечи сигурността на границите си и понижи вероятността за военни сблъсъци.
Непосредствено сред последния ядрен опит бяха направени измервания на радиацията във водопроводната мрежа на Южна Корея, но не бяха регистрирани отклонения от нормите.
Двете страни започнаха да водят пропагандна война като си разменяха листовки и радиопредавания с критика към режима.
Последният ядрен опит на Северна Корея активизира американската позиция и отново постави въпроса за ядреното разоръжаване на страната.
Не се очаква скоро да бъде постигнато взаимноизгодно споразумение, тъй като Северна Корея ще се стреми да запази ядрения си арсенал, а международната общност и най вече САЩ ще настояват за пълното му ликвидиране.
Китайската позиция ще бъде от голямо значение за разрешаване на проблема и до голяма степен ще определи ефективността на новите резолюции на Съвета за сигурност на ООН.
И така след като прочетохте всичко това мислите ли, че ще има нова война между Северна Корея и САЩ или проблемите ще се разрешат по дипломатичен път?
Сподели в коментар!
----------------------------------------------------------------------------------------------
Източници:
Корейска война
Ядрената програма на КНДР и позициите на САЩ, Китай и Южна Корея
Първо да започнем с кратка ретроспекция на Корейската война (1950 г. - 1953 г.).
Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 г. до 27 юли 1953 г.
Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война - директен сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР.
Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, но и много други държави изпращат свои войски.
Съюзниците на Северна Корея са Китай, с военни подкрепления, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.
В края на Втората световна война Съветският съюз изтласква японците от Корейския полуостров.
Съветската армия окупира северната част, а американската армия - южната част на страната, като територията й бива разделена по 38-мия паралел.
Войната започва с нападение над Юга от страна на Ким Ир Сен, който се надява по военен път да обедини Корея в една държава, управлявана в духа на комунистическата диктатура.
В отговор Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне южнокорейците.
В обстановката на политика на бойкот, предприета от СССР, ООН с решаващото участие на САЩ, контраатакува и отблъсква войските на Северна Корея до границите на Китай.
Впоследствие нито една от страните няма сигурно надмощие и войната се води с променлив успех за всяка от тях до формирането на 2 корейски държави с ясни граници, разделени от 5-километрова демилитаризирана зона.
Мирен договор между САЩ и Северна Корея все още не е сключен, въпреки желанията на последната.
Примирието, с което е сложен край на военните действия, става възможно след като през 1952 г. става ясно, че САЩ няма да могат да използват ядрено оръжие за да съкрушат силите на СССР.
Сега териториите на двете корейски държави почти съвпадат с тези на двете окупационни зони след края на Втората световна война.
Жертвите и загубите на Южна Корея, САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и др. страни са 900 000-1 800 000 души.
Жертвите и загубите на Северна Корея, Китайската народна република и СССР са 1 500 000-3 800 000 души.
Второ, няколко думи за ядрената програма на Северна Корея.
Северна Корея започва работа по собствена ядрена програма през 60–те години на 20 век.
През 1965 г. е пуснат първият севернокорейски изследователски реактор, а през 70-те години ядрената програма на Северна Корея започва да има все по-военна насоченост.
Страната подписва Договора за неразпространение на ядрено оръжие и получава достъп до ядрените технологии, а след това прекратява участието си в договора и провежда серия ядрени изпитания.
По този начин ядрената програма на страната предизвиква опасен прецедент.
Получава се размиване на границата между ядрените и неядрените държави, която е изключително силна от момента на подписване на Договора за неразпространение на ядрено оръжие през 1968 г.
Освен това съществува реална заплаха, че ядрените оръжия или технологиите в резултат на разпространението им могат да попаднат в неблагонадеждни ръце.
В края на 80-те години севернокорейската държава организира голяма показност на своята ядрена програма, стремейки се да създаде преувеличено представяне на постиженията си.
В резултат на продължителни преговори през 1994 г. в Женева е подписано Рамково споразумение между САЩ и Северна Корея.
В него Пхенян декларира, че ще прекрати работата по разработване на ядрено оръжие и ще постави своите ядрени изследователски центрове под международен контрол.
Като компенсация, международният консорциум KEDO, в който участват САЩ, Южна Корея и Япония трябва да построи атомна електроцентрала с два леководни реактора (този тип реактор не може да произвежда оръжеен плутоний).
Освен това до завършването на реакторите с лека вода KEDO поема ангажимент да доставя ежегодно в Северна Корея 500 хил. т. течно гориво.
Рамковото споразумение е прекратено през 2002 г., след като САЩ обвиняват Северна Корея, че в страната се извършват дейности по обогатяване на уран.
Властите дълго отричат тези обвинения, но през 2010 г. не само, че признават за съществуването на урановата си програма, но и демонстрират на американска делегация огромен производствен комплекс, в който се обогатява уран.
След като рамковото споразумение прекратява своето действие, Северна Корея ускорява работата си по разработване на ядрени оръжия.
Счита се, че Северна Корея разполага с 30-50 кг оръжеен плутоний, количество достатъчно за производството на 6-10 ядрени заряда.
Основният проблем, с който се сблъсква севернокорейската ядрена програма е миниатюризацията на ядрените заряди и разработката на надеждна система за доставка.
Страната не разполага с ракети с голям обсег на действие и възможности за доставяне на ядрена бойна глава до цел, намираща се извън пределите на източна Азия.
Работата по разработването на такива ракети се води отдавна, а първият успешен пуск на севернокорейски изкуствен спътник на Земята е осъществен през декември 2012 г.
Въпреки това ракети с голям обсег на действие в Северна Корея все още няма.
Като средство за доставяне на ядрени оръжия теоретично може да се използват ракети със среден обсег на действие, най-популярните и изпробвани, от които са ракетите "Нодон" с максимална далечина 1000-1600 км.
Севернокорейската армия разполага с 200 ракети от този тип.
В зоната им на поражение се намират Япония и Южна Корея.
Ръководството на Северна Корея упорито подчертава, че за отказ от ядрени оръжия и дума не може да става.
Официалната севернокорейска телеграфна агенция ЦТАК публикува през септември 2015 г. интервю с директора на Института по ядрена енергия на Северна Корея, който заяви, че страната е готова във всеки един момент да отговори на враждебните действия на САЩ с ядрено оръжие.
Показателно е, че през 2012 г. в Конституцията на Северна Корея са внесени поправки, които официално определят страната като ядрена държава.
От самото начало ядрената програма на Северна Корея преследва множество цели, които не бяха взаимоизключващи се, но приоритетите им се променят в зависимост от промяната на международното положение.
На първо място целта на ядрената програма е използването и като средство за сдържане.
Управлението на Северна Корея смята, че са изправени да ръководят държавата в крайно враждебна среда.
Обтегнатите отношения със САЩ, предизвикани от идеологическото неприемане на севернокорейския режим от американската политическа класа и невъзможността за решаване на проблемите по дипломатически път са сред основните притеснения на управляващите в страната.
Второто по важност съображение е ролята на ядрената програма в севернокорейската дипломация.
Фактически ядреното оръжие е главният коз на севернокорейските дипломати.
Сключеното рамковото споразумение от 1994 г. е пример за постигане на значителни икономически облекчения и голяма помощ в размяна на замразяването на ядрената програма, но запазвайки всички доработки, създадени към момента на подписването му.
Севернокорейската дипломация се надява да повтори предишния си успех.
Разполагайки със заряди, преди всичко е напълно достатъчно да осигури сдържане, поради което Пхенян е устремен към постигане на компромис в рамките, на който да получи икономически и политически отстъпки като компенсация за готовността за прекратяване на по нататъшните работи по ядрени оръжия и средствата за доставка.
Фактически подобно споразумение е сключено със САЩ в началото на 2012 г., но тогава по неясни причини е нарушено от севернокорейската страна.
Вероятността за подобен компромис в дългосрочен план е достатъчно голяма.
Със сигурност обаче няма да става въпрос за пълно ядрено разоръжаване, тъй като управляващите в Северна Корея осъзнават, че докато разполагат с ядрени заряди съществено повишават шансовете си за дългосрочно управление.
Наличието на ядрено оръжие е полезно и за целите на вътрешната пропаганда.
То помага да легитимира режима, както и да обясни сериозните икономически проблеми, с които се сблъскват гражданите на Северна Корея в ежедневието си.
През 2015 г. се появиха данни за скромен икономически ръст в страната.
Серията колебливи реформи, обявени през 2014 г. допринесоха за слабо повишаване на жизнения стандарт на гражданите.
Въвеждането на пазарния принцип в някои от секторите като земеделието и бизнеса създадоха възможности за слаб икономически растеж.
Международната реакция по отношение на севернокорейската ядрена програма е и остава силно негативна.
Съветът за сигурност на ООН проведе извънредно заседание и започна работа по нова резолюция, която да въведе допълнителни санкции и наказателни мерки срещу Северна Корея.
Голяма част от правителствените ръководители изразиха позиция, че поредният ядрен експеримент е остро нарушаване на досегашните резолюции на ООН (след първия ядрен взрив през октомври 2006 г. Съвета за сигурност на ООН прие резолюция 1718, която наложи международни санкции на Северна Корея. Санкциите бяха разширени след изпитанията от 2009 г., 2013 г. и 2017 г.).
За разлика от много други документи на ООН, резолюцията по севернокорейската ядрена програма отразява позицията на всички членове на Съвета за сигурност на ООН.
Никой от световните лидери няма нужда от ядрена Северна Корея, като на първо място това се отнася за ядрените държави като САЩ, Русия и Китай.
Според санкциите, на страната се забранява да търгува с въоръжение, както материали и оборудване, които могат да бъдат използвани за производство както на ядрени оръжия, така и на балистични ракети.
Севернокорейското ядрено досие се превърна в един от малкото проблеми на международната политика, по който съществува почти консенсус между позициите на отделните държави.
Въпреки че се очаква договарянето да бъде безпроблемно, липсата на координация и различията в целите и интересите на отделните страни пречат за постигането на споразумение.
От всички участници в конфликта САЩ заемат най-отчетливата и най-реалистична позиция.
Основната задача за САЩ е ликвидирането на севернокорейското ядрено оръжие.
Тяхната официална линия е искането за пълно, проверено и безвъзвратно ядрено разоръжаване на Северна Корея.
В отделни периоди американската дипломация заемаше виждането, че трябва да се постигне компромис, сходен със сделката с Иран.
В частност на този принцип действаше политиката в периода 2006 - 2008 г.
Като цяло подходът на САЩ към проблема, до сега наименован "политика на стратегическо търпение" се свеждаше до неговото игнориране.
В САЩ не желаят да постигнат компромиса, на които разчита Пхенян, а именно не са склонни да се договорят за замразяване на ядрената програма в размяна на помощ и политически отстъпки.
Правителството на САЩ смята, че подобен компромис е недопустим, понеже ще създаде опасност и други държави да започнат да нарушават международните спогодби, поради което счита за неприемливо условие прекратяването на бъдещата работа и запазване на наличния ядрен арсенал.
Единственият приемлив вариант е унищожаването на цялото налично ядрено оръжие и прекратяване на дейността в тази посока, тъй като всяко друго поведение ще бъде възприето като възнаграждение за нарушаването на един от базовите принципи на съвременната международна политика.
След последния ядрен опит от началото на годината ситуацията се промени и севернокорейската ядрена заплаха започна да се възприема като реална от Вашингтон.
Властите в Китай са недоволни от севернокорейските ядрени опити, но на тяхната политика на Корейския полуостров оказват влияние и допълнителни фактори, много от които са по-важни за Пекин отколкото заплахата от разпространение на ядрени оръжия.
Страната се нуждае от стабилен Корейски полуостров, тъй като вероятна вътрешнополитическа криза в Северна Корея, може да доведе до нестабилност, бежански потоци, контрабанда на материали, ядрени технологии и др.
Интересите на Китай отговарят на запазването на разделената (но стабилна и по възможност неядрена) Корея.
За обединението на Корея може да се говори, ако това стане под егидата на Южна Корея и преди всичко в резултат на остра вътрешнополитическа криза в Северна Корея.
При обединение, с голяма доза вероятност може да се смята, че съюзническите отношения със САЩ ще бъдат запазени.
Освен това обединената държава сама по себе си ще представлява достатъчно силна държава с изразени националистически настроения и възможни териториални претенции към Китай – на първо място по отношение на териториите, населени с етнически корейци.
Поради което запазването на текущото положение е най-желаният вариант от Китай.
Освен това страната не вижда в севернокорейската ядрена програма непосредствена заплаха за себе си.
В Пекин смятат, че ако в действителност страната разполага с ядрено оръжие, то ще бъде насочено срещу Япония, САЩ или Южна Корея, но не и срещу Китай.
Това обаче не означава, че Китай не се безпокои относно разпространението на ядрени оръжия.
След като дойде на власт Си Дзинпин ситуацията бавно започна да се променя и да се повдига темата за ядреното разоръжаване.
Китайската позиция се характеризира с двойственост, тъй като от една страна добросъвестно участва в санкциите с технически характер и пресичането на опитите на севернокорейците да получат достъп до материали и части за ракетно-ядрената програма, но от друга продължава активно да търгува със Северна Корея (през 2014 г. оборотът достигна 6,9 млрд. долара, от които 70 % от Китай ).
Властите в Китай са против разполагането на противоракетна система в Южна Корея, тъй като смятат, че тя ще бъде насочена срещу техните отбранителни способности.
Гледат на последния ядрен опит като на условие и оправдание за САЩ, което може да бъде използвано за изграждането й.
Макар че в Южна Корея, севернокорейския ядрен проблем се възприема относително спокойно, президентът на страната настоява да бъдат предприети сурови мерки срещу Северна Корея.
Според нея ако не бъдат предприети строги и ефективни мерки този път, международната общност ще изпрати неверен сигнал към Северна Корея, който няма да й попречи да направи и следващи опити.
Южна Корея се отнася негативно към ядрените амбиции на Северна Корея, но появата на ядрен оръжия относително малко измени стратегическия баланс, който съществува на корейския полуостров повече от шест десетилетия.
От една страна няколко севернокорейски ядрени заряда дори и да могат да достигнат до целите няма да успеят да нанесат на Южна Корея загуби, които да определят изхода от военния конфликт.
Жителите на Сеул са около половината част от населението на страната и вече повече от половин век живеят под "дулата" на севернокорейците.
Появата в севера на десетина ядрени заряда с малка мощност променят картината, но не радикално.
Голяма част от южнокорейците смятат, че севернокорейското ядрено оръжие няма да бъде използвано срещу жителите на юга, които са свързани силно със северната част.
Тази увереност е наивна, но е доста разпространена сред корейците, особено сред тези, които се част от така нар. "интелигенция с лявонационалстически виждания".
В Сеул периодично се правят заявления за необходимостта от денуклеаризация на корейския полуостров и като знак на солидарност с американската позиция.
Въпросите на ядреното разоръжаване на Северна Корея заемат скромно положение в йерархията на целите на южнокорейските дипломати.
По важно за Сеул е да обзпечи сигурността на границите си и понижи вероятността за военни сблъсъци.
Непосредствено сред последния ядрен опит бяха направени измервания на радиацията във водопроводната мрежа на Южна Корея, но не бяха регистрирани отклонения от нормите.
Двете страни започнаха да водят пропагандна война като си разменяха листовки и радиопредавания с критика към режима.
Последният ядрен опит на Северна Корея активизира американската позиция и отново постави въпроса за ядреното разоръжаване на страната.
Не се очаква скоро да бъде постигнато взаимноизгодно споразумение, тъй като Северна Корея ще се стреми да запази ядрения си арсенал, а международната общност и най вече САЩ ще настояват за пълното му ликвидиране.
Китайската позиция ще бъде от голямо значение за разрешаване на проблема и до голяма степен ще определи ефективността на новите резолюции на Съвета за сигурност на ООН.
И така след като прочетохте всичко това мислите ли, че ще има нова война между Северна Корея и САЩ или проблемите ще се разрешат по дипломатичен път?
Сподели в коментар!
----------------------------------------------------------------------------------------------
Източници:
Корейска война
Ядрената програма на КНДР и позициите на САЩ, Китай и Южна Корея
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!