biggeorge Party Zone

събота, 12 декември 2015 г.

Свободата на словото в България

Свободата на словото в България
Има ли я или е само мит?

Член 19 на Всеобща декларация за правата на човека гласи, че:
"Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници."
А в Уикипедия пише:
"Свободата на изразяване или свободата на словото е една от най-важните граждански свободи.
Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на публичните власти, упражняване на цензура или налагане на наказание.
Свободата на словото е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно."

Но в класацията за свобода на словото на международната организация "Репортери без граници" за 2015 година България е на 106 място.
Страната ни е на последно място сред членките на Европейския съюз, но този път пред нас в класацията са дори страни като Непал(105 място), Бутан(104 място) и Уганда(97 място).
Миналата година България беше на 100-ното място в класацията за свободата на словото, сочи докладът на организацията.
Само за година индексът за свободата на словото у нас се е сринал с още 6 пункта надолу.
С по-слаби показатели от България са и съседни страни като Черна гора (114 масто), Македония (117 място) и Турция (149 място).
За 2010 година България се намира на 70-о място.
През 2012 година България пада със 17 позиции надолу и е поставена на 87-о място.
Днес преди България са африкански държави като Гвинея(102 място) и Намибия(17 място).
В челните позиции за независима журналистика за 2015 година са скандинавските страни Финландия(1 място), Норвегия(2 място), Дания(3 място), Холандия(4 място) и Швеция(5 място).
Последните места заемат Виетнам(175 място), Китай(176 място), Сирия(177 място), Туркменистан(178 място), Северна Корея(179 място) и Еритрея(180 място).
"Свободата на словото по света регистрира рязък спад", се посочва в международния доклад на неправителствената организация.
2/3 от 180-те страни, включени в изследването, показват по-лоши резултати в сравнение с предишните няколко години.
В част от тях това се дължи на повишена активност на екстремистки групи, включително "Ислямска държава" и "Боко Харам", информационната война и натиска върху медиите от различни неправителствени организации, се посочва в документа.
"Репортери без граници" изготвя класацията си по шест критерия за всяка страна: плурализъм, независимост на медиите, работни условия и автоцензура, законова рамка, прозрачност и информационни инфраструктури.
Всяка страна получава оценка между 0 и 100, като 0 е идеална ситуация.
През годините България е била на следните места:
2002 - 38 място от 134 държави
2003 - 34 място от 158 държави
2004 - 36 място от 158 държави
2005 - 48 място от 161 държави
2006 - 35 място от 161 държави
2007 - 51 място от 164 държави
2008 - 59 място от 168 държави
2009 - 68 място от 170 държави
2010 - 70 място от 173 държави
2012 - 87 място от 178 държави
2013 - 87 място от 178 държави
2014 - 100 място от 180 държави
2015 - 106 място от 180 държави
Наблюдава се ясна тенденция към влошаване на медийната свобода и свободата на словото като цяло.
Тук ще дам линк към Етичния кодекс на медиите в България и ще попитам:
Защо журналистите в България не се съобразяват със собствения си етичен кодекс?
Илиана Беновска е пример за това какво става, когато журналиста е политически обвързан.
Тя харесва Бойко Борисов и се поставя в услуга на този политик.
Слави Трифонов е друг пример.
Преди години той издигна Бойко Борисов.
След това се опита да издигне Меглена Кунева.
Последно на местните избори през 2015 г. подкрепи кандидатурата на Георги Гергов.
Мога да изброявам политически обвързани български журналисти, но няма смисъл.
На политиците това им харесва, защото подхранва манията им за величие и за власт.
Пример за това е Бойко Борисов, който си мисли, че контролира всички власти - законодателна, изпълнителна, съдебна, медийна, местна, службите за сигурност, трудовия пазар, бизнеса, дори и мафията.
На практика в България има диктатура или авторитарно управление.
За членовете на ГЕРБ не важат законите и правилата.
Хора се назначават не според качествата и уменията им, а според политическата им принадлежност.
Това е новият комунизъм, ако въобще някога комунизма си е тръгвал от България.
Защото:
- хората, които властваха по времето на комунизма властват и сега;
- хората, които бяха богати по времето на комунизма са богати и сега;
- хората, които бяха бедни по времето на комунизма са бедни и сега.
Свободата на словото е нарушена дори и в Интернет от езика на омразата.
Всеки може да пише каквото си иска онлайн, но това се превръща във водопад от омраза.
Политически тролове сипят помия едни върху други.
Хора се преструват на такива каквито не са.
Фалшиви реалности и самоличности се носят из Интернет.
В цялата тази какофония не може да се разбере обективната истина за случващите се събития.
А някои неща дори не се отразяват по медиите.
Изводът е, че в България няма свобода на словото и така е от много време.
В бъдеще няма изгледи нещата да се променят, защото никой в България не иска да има свобода и плурализъм.
А и на кого е нужна свобода, след като няма хляб на масата и народа тъне в бедност и нищета?
"Свободата е като салама, Санчо! Ядеш и не питаш какво има в него!".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!