До Заместник министър-председателя
по координация на европейските политики
и институционалните въпроси
Уважаема г-жо Кунева,
Казвам се biggeorge и живея в Моя град.
Пиша ви това писмо с надежда за промяна на съществуващото законодателство по казуса, който искам да ви представя.
Ще се опитам накратко да ви опиша всичко случило се до тук, за да добиете представа за проблема, на който търся решение.
През лятото на 2013 г. една моя приятелка ми сподели, че има партньорка.
Тя не успя да ми даде логичен отговор защо двете не могат да сключат граждански брак и тази неяснота породи доста въпроси в мен.
Направих проучване и се оказа, че бракът е регламентиран от Конституцията на Република България и от Семейния кодекс.
В Чл. 46, ал. 1 от Конституцията пише, цитирам: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.“.
В Чл. 5 от Семейния кодекс пише, цитирам: „Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.“.
Тази информация не ми даде отговорите, които търсех – дали това законово положение е дискриминация спрямо еднополовите двойки и как може да бъде поправено.
През месец Септември 2013 г. реших да се обърна към Комисията за защита от дискриминация, от която се надявах да получа отговори.
За съжаление начинът, по който зададох въпросите си не беше според вътрешните им правила, затова и не получих никаква информация.
През месец Януари 2014 г. се обърнах към Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към Народното събрание, за да получа компетентни отговори на поставените от мен въпроси.
Те ме препратиха към Комисията за защита от дискриминация и Омбудсмана, които да ми отговорят дали липсата на регламент за сключване на граждански брак между партньори от един и същи пол е дискриминация и дали Семейния кодекс противоречи на Конституцията.
През пролетта на 2014 г. се обърнах към двете институции.
Отговорът на Омбудсмана гласеше, че липсата на законов регламент в Семейния кодекс за сключване на граждански брак между партньори от един и същи пол не противоречи на Конституцията, защото това законово положение присъства в Чл. 46, който съм цитирал по-горе.
От Комисията за защита от дискриминация получих Препоръка № 2/01.07.2008 г., която ви изпращам приложена към това писмо.
В нея КЗД препоръчва на Министерски съвет да изготви законопроект за изменение на Семейния кодекс, цитирам: „Комисията за защита от дискриминация счита, че текстът на Чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс следва да гласи следното: "Фактическото съпружеско съжителство между двама партньори има правно значение в предвидените от закона случаи".
Така разбрах, че в Семейния кодекс трябва да се направят промени, за да се уреди фактическото съжителство както на разнополови, така и на еднополови двойки.
В края на месец Май 2014 г. се обърнах към Министерски съвет и получих отговор част, от който цитирам: „В отговора на дирекция „Правна“ се пояснява, че препоръките на КЗД нямат задължителен характер за органите, до които са отправени. В конкретния случай препоръката е вече дори с отпаднало значение, защото в Семейния кодекс няма уредба и на фактическото съжителство между мъж и жена, и следователно няма дискриминация спрямо липсата на такава уредба за еднополовите двойки.“.
Препоръките на Комисията за защита от дискриминация нямат давност, а липсата на една законова уредба не е предпоставка за липсата на дискриминация.
От отговорът, който получих е ясно, че Министерски съвет няма да се съобрази с Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД.
И тъй като право на законодателна инициатива имат и Министерски съвет, и депутатите през месец Ноември 2014 г. се обърнах с писмо към Председателя на Народното събрание с молба да подеме инициатива сред народните представители за изготвяне и приемане на законопроект за изменение на Семейния кодекс, така че да се спази Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД.
Отговорът, който получих беше завоалиран отказ.
Цялата ми комуникация с различните институции е публикувана в блога ми, но ми се струва безсмислено да четете писмата и отговорите един по един, поради големия обем информация, разтеглен във времето.
Това резюме е напълно достатъчно, за да добиете обща представа за случилото се до момента, затова вместо да навлизам в излишни подробности предпочитам да премина директно на въпроса.
Защо и Министерски съвет, и Народно събрание, от които зависи промяната на Семейния кодекс съгласно Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД отказват да предприемат каквито и да е действия по изпълнението й?
Вярно е, че препоръките на Комисията за защита от дискриминация не са задължителни за органите, към които са отправени, но не разбирам как е възможно Народното събрание и Министерски съвет да отказват да се съобразят със становище на друга държавна институция?
Г-жо Кунева, причината да се обърна към Вас е, че Вие сте човек с европейско мислене, работила сте в европейски институции и сте надраснала отношението, което повечето българи проявяват към еднополовите двойки.
Ако има някой, който може да помогне за изпълнението на Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД това сте Вие.
Натоварвам ви с големи очаквания, но се надявам, че те няма да бъдат напразни.
Важно е България да бъде европейска страна не само на думи, но и на практика, а това, което всички политици трябва да показват е пример за подражание.
Трудно е да убедиш народа да спазва законите, след като тези, които управляват не се съобразяват с препоръките на собствените си колеги.
Ако политиците не са толерантни и не създават с действията си среда на толерантност, то кой друг може да го направи?
Аз го правя, но съм сам.
Моля ви, подкрепете ме.
Така ще станем двама.
Всеки човек заслужава да има семейство, дори и то да е малко по-нетрадиционно.
А всяко семейство заслужава да бъде равно пред закона и в обществото.
Благодаря ви за отделеното време.
Продължавайте да работите, защото хората очакват именно това.
Приложение: Препоръка № 2/ 2008, 9-членен състав на КЗД
25.03.2015 г. С уважение:
Моя град biggeorge
по координация на европейските политики
и институционалните въпроси
Уважаема г-жо Кунева,
Казвам се biggeorge и живея в Моя град.
Пиша ви това писмо с надежда за промяна на съществуващото законодателство по казуса, който искам да ви представя.
Ще се опитам накратко да ви опиша всичко случило се до тук, за да добиете представа за проблема, на който търся решение.
През лятото на 2013 г. една моя приятелка ми сподели, че има партньорка.
Тя не успя да ми даде логичен отговор защо двете не могат да сключат граждански брак и тази неяснота породи доста въпроси в мен.
Направих проучване и се оказа, че бракът е регламентиран от Конституцията на Република България и от Семейния кодекс.
В Чл. 46, ал. 1 от Конституцията пише, цитирам: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.“.
В Чл. 5 от Семейния кодекс пише, цитирам: „Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.“.
Тази информация не ми даде отговорите, които търсех – дали това законово положение е дискриминация спрямо еднополовите двойки и как може да бъде поправено.
През месец Септември 2013 г. реших да се обърна към Комисията за защита от дискриминация, от която се надявах да получа отговори.
За съжаление начинът, по който зададох въпросите си не беше според вътрешните им правила, затова и не получих никаква информация.
През месец Януари 2014 г. се обърнах към Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към Народното събрание, за да получа компетентни отговори на поставените от мен въпроси.
Те ме препратиха към Комисията за защита от дискриминация и Омбудсмана, които да ми отговорят дали липсата на регламент за сключване на граждански брак между партньори от един и същи пол е дискриминация и дали Семейния кодекс противоречи на Конституцията.
През пролетта на 2014 г. се обърнах към двете институции.
Отговорът на Омбудсмана гласеше, че липсата на законов регламент в Семейния кодекс за сключване на граждански брак между партньори от един и същи пол не противоречи на Конституцията, защото това законово положение присъства в Чл. 46, който съм цитирал по-горе.
От Комисията за защита от дискриминация получих Препоръка № 2/01.07.2008 г., която ви изпращам приложена към това писмо.
В нея КЗД препоръчва на Министерски съвет да изготви законопроект за изменение на Семейния кодекс, цитирам: „Комисията за защита от дискриминация счита, че текстът на Чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс следва да гласи следното: "Фактическото съпружеско съжителство между двама партньори има правно значение в предвидените от закона случаи".
Така разбрах, че в Семейния кодекс трябва да се направят промени, за да се уреди фактическото съжителство както на разнополови, така и на еднополови двойки.
В края на месец Май 2014 г. се обърнах към Министерски съвет и получих отговор част, от който цитирам: „В отговора на дирекция „Правна“ се пояснява, че препоръките на КЗД нямат задължителен характер за органите, до които са отправени. В конкретния случай препоръката е вече дори с отпаднало значение, защото в Семейния кодекс няма уредба и на фактическото съжителство между мъж и жена, и следователно няма дискриминация спрямо липсата на такава уредба за еднополовите двойки.“.
Препоръките на Комисията за защита от дискриминация нямат давност, а липсата на една законова уредба не е предпоставка за липсата на дискриминация.
От отговорът, който получих е ясно, че Министерски съвет няма да се съобрази с Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД.
И тъй като право на законодателна инициатива имат и Министерски съвет, и депутатите през месец Ноември 2014 г. се обърнах с писмо към Председателя на Народното събрание с молба да подеме инициатива сред народните представители за изготвяне и приемане на законопроект за изменение на Семейния кодекс, така че да се спази Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД.
Отговорът, който получих беше завоалиран отказ.
Цялата ми комуникация с различните институции е публикувана в блога ми, но ми се струва безсмислено да четете писмата и отговорите един по един, поради големия обем информация, разтеглен във времето.
Това резюме е напълно достатъчно, за да добиете обща представа за случилото се до момента, затова вместо да навлизам в излишни подробности предпочитам да премина директно на въпроса.
Защо и Министерски съвет, и Народно събрание, от които зависи промяната на Семейния кодекс съгласно Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД отказват да предприемат каквито и да е действия по изпълнението й?
Вярно е, че препоръките на Комисията за защита от дискриминация не са задължителни за органите, към които са отправени, но не разбирам как е възможно Народното събрание и Министерски съвет да отказват да се съобразят със становище на друга държавна институция?
Г-жо Кунева, причината да се обърна към Вас е, че Вие сте човек с европейско мислене, работила сте в европейски институции и сте надраснала отношението, което повечето българи проявяват към еднополовите двойки.
Ако има някой, който може да помогне за изпълнението на Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД това сте Вие.
Натоварвам ви с големи очаквания, но се надявам, че те няма да бъдат напразни.
Важно е България да бъде европейска страна не само на думи, но и на практика, а това, което всички политици трябва да показват е пример за подражание.
Трудно е да убедиш народа да спазва законите, след като тези, които управляват не се съобразяват с препоръките на собствените си колеги.
Ако политиците не са толерантни и не създават с действията си среда на толерантност, то кой друг може да го направи?
Аз го правя, но съм сам.
Моля ви, подкрепете ме.
Така ще станем двама.
Всеки човек заслужава да има семейство, дори и то да е малко по-нетрадиционно.
А всяко семейство заслужава да бъде равно пред закона и в обществото.
Благодаря ви за отделеното време.
Продължавайте да работите, защото хората очакват именно това.
Приложение: Препоръка № 2/ 2008, 9-членен състав на КЗД
25.03.2015 г. С уважение:
Моя град biggeorge
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!