Опашките - чисто българска работа!
Една тема за опашките,българите и още нещо!
Тия дни обикалям по опашки ... в институции,в аптеки,в ДКЦ-та,къде ли не!
Докато чакам ми е леко скучно,защото нито мога да си пиша с някого,нито да прегледам някой клип от сайтовете за видео споделяне,нито нищо!
За сметка на това научих много за опашките и българите,които чакат на тях.
Най-важното е,че на опашка всички сме равни - няма млад,няма стар,всеки е просто човек,равен с всички останали.
И Господ(или Бойко Борисов!) да дойде на опашката ще си изчака реда,и тогава ще мине!
Друго характерно е,че на опашка всички се познаваме - е,не наистина,просто си ставаме някак си близки,започваме да си споделяме кой го боли крак,кой ръка,на кого му се родило внуче,на кой кравата му се отелила.
Търсим съчувствието на останалите от опашката - не,че ни влизат в положението,но е полезно ако някой се смили и ни пусне пред себе си,а дори и един човек напред е кяр.
Започваме да си говорим на "ти",да се подхилваме на хората около нас,да си говорим спонтанно за проблемите,които ни тежат на душата.
Най-страшно става ако някой се пререди - кървава мъст чака всеки позволил си да пререди опашката.
Онзи ден една жена се опита да попита нещо аптекарката,а другите й се нахвърлиха като вълчици на малко зайче - щяха да я разкъсат на място.
Две от жените пред мен се сдушиха и започнаха да се наговарят как да пребият пререждащата се,след като излезе от аптеката.
За момент се почувствах като в мафията - оставаше някой да извади пистолет и да го размаха пред носовете на останалите.
Аз си траях,да не вземат и мен да ме разкъсат или набият!
Най-важното е всеки да си запази мястото.
Ето какво се говори на една опашка:"Кой е последен?Вие ли сте последен!Преди вас кой е?А преди тази жена?След мен кой е?А след вас,госпожо?А-а-а,вие сте госпожица?Аха-а-а-а!От какво си болна,бабо?Ей,момче,ти след кой си?За какво чакаш,дядо?Дядо-о-о-о ... а той не чува!Вие заедно ли сте?Не сте!Аз си помислих,че сте заедно!Ти момче за какво чакаш,от какво си болен?Хайде бе,тоя влезе и не излезе от кабинета,вече петнайсет минути чакам!".
Ако опашката се закучи и не се движи напред,хората започват да се изнервят.
Виждали ли сте изнервени хора?
Гледат се на кръв,всеки се чуди как да пререди всички останали,а аз се чудя как да стана невидим.
Опашката е като живо същество,дошло от друга реалност.
Най-странното е,че докато чакаш попадаш в някакъв друг континиум,където времето и пространството се огъват по особен начин.
Понякога на една опашка можеш да остарееш с десет и повече години,а понякога да се подмладиш с толкова.
Средната възраст на хората на една опашка е шейсет години.
Като цяло аз съм най-младия "опашкар",но съм с най-голямо търпение.
Мълча си,чакам и слушам какво ли не.
Онзи ден бях на една опашка в магазин за хранителни стоки,а пред мен стояха две жени - не бяха нито много стари,нито много млади,ранни пенсионерки бих казал.
От далеч се виждаше,че са бедни - с опърпани дрехи,със скъсани обувки,но за сметка на това си бяха купили:един пакет "Зрънчо",един пакет кафе "Нова Бразилия",една бутилка олио,един килограм кренвирши,половин килограм сирене,един хляб и още няколко дреболийки.
При положение,че не разполагат с никакви средства не разбрах за какво им беше кафето и "Зрънчо"-то.
Те дали осъзнаваха,че до края на месеца ще стоят гладни,заради нелепите си покупки ... надали!
Генералния извод е,че като цяло всички опашкари са нещастни.
Нещастни са от факта,че са бедни.
Нещастни са от факта,че живеят скапан живот в скапаната ни държава.
Нещастни са,че живота им е към края си,а равносметката не е в тяхна полза.
Нещастни са,че чакат на тази опашка цял живот,а дори не успяват да стигнат до гишето и да кажат какво точно искат.
Нещастни са,защото са лишени от правото си на избор,от правото да живеят достоен живот.
Но най - вече ... всички са нещастни ... защото са българи.
А вие нещастни ли сте?
Чакате ли по опашки?
Според вас какво чакаме,до кога ще го чакаме и дали ще го дочакаме?
Аз продължавам да чакам!
Ако ви се чака,останете и вие!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Опашките - чисто българска работа!
Една тема за опашките,българите и още нещо!
Тия дни обикалям по опашки ... в институции,в аптеки,в ДКЦ-та,къде ли не!
Докато чакам ми е леко скучно,защото нито мога да си пиша с някого,нито да прегледам някой клип от сайтовете за видео споделяне,нито нищо!
За сметка на това научих много за опашките и българите,които чакат на тях.
Най-важното е,че на опашка всички сме равни - няма млад,няма стар,всеки е просто човек,равен с всички останали.
И Господ(или Бойко Борисов!) да дойде на опашката ще си изчака реда,и тогава ще мине!
Друго характерно е,че на опашка всички се познаваме - е,не наистина,просто си ставаме някак си близки,започваме да си споделяме кой го боли крак,кой ръка,на кого му се родило внуче,на кой кравата му се отелила.
Търсим съчувствието на останалите от опашката - не,че ни влизат в положението,но е полезно ако някой се смили и ни пусне пред себе си,а дори и един човек напред е кяр.
Започваме да си говорим на "ти",да се подхилваме на хората около нас,да си говорим спонтанно за проблемите,които ни тежат на душата.
Най-страшно става ако някой се пререди - кървава мъст чака всеки позволил си да пререди опашката.
Онзи ден една жена се опита да попита нещо аптекарката,а другите й се нахвърлиха като вълчици на малко зайче - щяха да я разкъсат на място.
Две от жените пред мен се сдушиха и започнаха да се наговарят как да пребият пререждащата се,след като излезе от аптеката.
За момент се почувствах като в мафията - оставаше някой да извади пистолет и да го размаха пред носовете на останалите.
Аз си траях,да не вземат и мен да ме разкъсат или набият!
Най-важното е всеки да си запази мястото.
Ето какво се говори на една опашка:"Кой е последен?Вие ли сте последен!Преди вас кой е?А преди тази жена?След мен кой е?А след вас,госпожо?А-а-а,вие сте госпожица?Аха-а-а-а!От какво си болна,бабо?Ей,момче,ти след кой си?За какво чакаш,дядо?Дядо-о-о-о ... а той не чува!Вие заедно ли сте?Не сте!Аз си помислих,че сте заедно!Ти момче за какво чакаш,от какво си болен?Хайде бе,тоя влезе и не излезе от кабинета,вече петнайсет минути чакам!".
Ако опашката се закучи и не се движи напред,хората започват да се изнервят.
Виждали ли сте изнервени хора?
Гледат се на кръв,всеки се чуди как да пререди всички останали,а аз се чудя как да стана невидим.
Опашката е като живо същество,дошло от друга реалност.
Най-странното е,че докато чакаш попадаш в някакъв друг континиум,където времето и пространството се огъват по особен начин.
Понякога на една опашка можеш да остарееш с десет и повече години,а понякога да се подмладиш с толкова.
Средната възраст на хората на една опашка е шейсет години.
Като цяло аз съм най-младия "опашкар",но съм с най-голямо търпение.
Мълча си,чакам и слушам какво ли не.
Онзи ден бях на една опашка в магазин за хранителни стоки,а пред мен стояха две жени - не бяха нито много стари,нито много млади,ранни пенсионерки бих казал.
От далеч се виждаше,че са бедни - с опърпани дрехи,със скъсани обувки,но за сметка на това си бяха купили:един пакет "Зрънчо",един пакет кафе "Нова Бразилия",една бутилка олио,един килограм кренвирши,половин килограм сирене,един хляб и още няколко дреболийки.
При положение,че не разполагат с никакви средства не разбрах за какво им беше кафето и "Зрънчо"-то.
Те дали осъзнаваха,че до края на месеца ще стоят гладни,заради нелепите си покупки ... надали!
Генералния извод е,че като цяло всички опашкари са нещастни.
Нещастни са от факта,че са бедни.
Нещастни са от факта,че живеят скапан живот в скапаната ни държава.
Нещастни са,че живота им е към края си,а равносметката не е в тяхна полза.
Нещастни са,че чакат на тази опашка цял живот,а дори не успяват да стигнат до гишето и да кажат какво точно искат.
Нещастни са,защото са лишени от правото си на избор,от правото да живеят достоен живот.
Но най - вече ... всички са нещастни ... защото са българи.
А вие нещастни ли сте?
Чакате ли по опашки?
Според вас какво чакаме,до кога ще го чакаме и дали ще го дочакаме?
Аз продължавам да чакам!
Ако ви се чака,останете и вие!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Опашките - чисто българска работа!
Здрасти, аз съм ( Анонимницата де, ако не си се сетил). Първо да не си помислиш, че много редовно ти зяпам блога - пак съвсем случайно се натъкнах. Ако имаше нещо по-интересно да правя в неделя вечер - щях, но дори свестен филм не намирам за сваляне...Както и да е. Стана ми интересно това за опашките. Зачетох се и неразбрах кога го прочетох :) Прав си за едно нещо - хората на опашките в България наистина са нещастни. Изглеждат нещастно, гледат те нещастно, говорят нещастно. Човек би си помисли, че вината е в опашките. Да ама не, съвсем не е така. Живяла съм в друга много далечна държава, където също има опашки, също се чака, също има хора - но да знаеш само каква е разликата! Хората там са усмихнати, доволни, разговорливи ( в никакъв случай заядливи). Та си мисля, че те опашките навсякъде са си едни и същи. Просто хората са различни...
ОтговорИзтриванеИ сега като опитна опашкарка, ще дам няколко съвета за начинаещия опашкар:
1. Много е важно да си носи храна и вода - това са неща от първа необходимост. Не се знае колко време ще прекара на опашката, и дали ако отиде някъде уж за малко да утоли глада и жаждата си, няма да го предредят и да се наложи да започне чакането отначало. Та в този ред на мисли - един геврек( или кроасан), а може и сандвич (ако опашката се предвижда да е километрична)и поне 0.500мл. вода са задължителни.
2. Аз никога не тръгвам без моя плейър, никъде. Слушането на музика помага много при чакането на опашка. И е за препоръчване, пред слушането за семейните драми на останалите опашкари. Така, че начинаещият опашкар трябва предварително да си подготви разнообразна плейлиста и да провери до колко е заредена батерията на плейъра ( за предпочитане е да е над половината, за да надживее опашката).
3. Хубаво е да се запаси и с нещо за четене - списание или книга. За предпочитане е четивото да е компактно - максимум 300 страници, среден или малък размер( практичността е хубаво нещо). Четивото може да се комбинира с музиката от плейъра ( за по-голяма концентрация на вниманието), тъй като е доказано, че тя е по-малко разсейваща отколкото звуковия фон, който създават останалите опашкари.
Толкова от мен:)
Аааа, забравих най-важното - УСМИВКАТА. Тя трябва да бъде неизменна част от опашкаря, както по време на чакането на опашката, така и по време на общуването с крайната цел - бюрокрацията. Нейното най-ценно качесто - заразна е :))))
Анонимнице,неповторим и незабравим образ си,но си права за всичко и ми харесват съветите ти. :)
ОтговорИзтриванеКакто каза едно момиче от Вбокс-а,след като прочете коментара ти:"Не питай старило,питай патило!". ;)