biggeorge Party Zone

понеделник, 27 юни 2011 г.

Писмо до любимата: Липсваш ми!

Писмо до любимата: Липсваш ми!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

Липсваш ми!
Всеки ден ...
Всяка нощ ...
Всяка сутрин ...
Всеки обед ...
Всяка вечер ...
Липсваш ми,докато дишам ... липсваш ми,докато спя ... липсваш ми,докато мисля ... липсваш ми,докато ям ... липсваш ми,докато страдам ...
Сутрин се събуждам и си мисля къде си и какво правиш.
На обед сядам да обядвам и се чудя как си.
Вечер си лягам да спя и се моля да си добре,жива и здрава.
Липсваш ми и нищо не мога да направя.
А толкова искам да си поговоря с теб,толкова искам да те чуя,да те видя,да те прегърна,да ти кажа колко много ми липсваш ...
От много години искам да ти пиша,защото имам да ти казвам толкова много неща ...
Ах,колко неща искам да ти кажа ... ще ти ги напиша тук и сега ...
Чувствам,че изгубих много ... през годините изгубих много приятели - близки и далечни ... изгубих,а нищо не спечелих ... само страдание и болка ... само мъка и печал ...
Не искам да се гледам в огледалото,защото там вече не виждам човека,който бях ... очите ми са различни ... лицето ми е различно ... появили са се бръчици,там където не съм си и представял,че е възможно да ги има.
Чувствам се стар,но не физически ... чувствам,че преживях твърде много за твърде кратко време ... колко можеш да преживееш за един живот ... колко можеш да видиш за двайсет години ...
И в косата ми са се появили бели косми ... от къде са дошли?!?
Странното е,че всичко,което ми се случва е само за мен ... никой друг не преживява това,през което аз преминавам ...
Преди време попитах една позната:"Как така при теб всичко се нарежда както ти го искаш?",а тя ми отговори:"Ами не знам,Георги,при мен нещата просто се случват ... не знам защо при теб става така!".
Да,при хората нещата просто се случват,а при мен ... полагам неистови усиля,за да постигна,това което при всички останали става с лекота.
Ако някой друг беше на моето място,досега да е на светлинни години пред мен.
Поне да не бях губил теб.
Поне ти да беше останала ... толкова много те исках,толкова много исках да бъдеш до мен,толкова много съм те чакал,а накрая пак останах сам.
Какъв късмет,а?
Не,не се оплаквам от късмета си - онзи ден шефа щеше да ми отреже пръстите на дясната ръка и само лудия ми късмет ме спаси от осакатяване,но ... освен за оцеляването ми за нищо друго не се грижи късмета ми.
Нито съм щастлив,нито съм заобграден от приятели ... само съм жив и здрав ... което не е малко,но не е и много!
Има една поговорка:"Голо здраве - жива болест!" ... но аз не искам пари,те никога не са ми били цел в живота,искам само да ме обичат и да обичам,за да съм щастлив.
Една от познатите ми казва:"Не се отчайвай!".
Че аз не съм отчаян ... много смешно ... просто осъзнавам какво имам и какво нямам.
Друга от познатите ми казваше преди време:"Ти си песимист!".
Дрън - дрън,та пляс!
Аз не съм песимист,аз съм реалист - просто живота,който живея е такъв какъвто е.
Това,което за всички е песимизъм за мен е реализъм.
Това,което за хората е реализъм за мен е оптимизъм.
Това,което за хората е оптимизъм за мен е ... нереални мечти.
Чудно по тази логика ... това,което за мен е песимизъм какво ли е за останалите хора ... нещо много лошо,предполагам ... ха - ха,черен хумор!
Ти ми показа,че има и друг живот,че не всичко е лошо,че животът не е толкова гаден,но за толкова кратко време,че беше като миг във вечността ... преди да се усетя те изгубих.
Сега съм пак сам и си мисля за теб.
Имам едни познати,който казват:"Обичам България,но мразя ..." и започват да изброяват какво мразят в милата ни родина.
Те не обичат България,защото когато обичаш не търсиш недостатъци,не търсиш проблемите,а се стараеш да не ги забелязваш,да ги игнорираш.
Имало дупки по улиците - голяма работа,всички сме бедни - тъкмо няма да надебелеем и да умрем от болестите на модерния свят,ниски са ни заплатите - ура-а-а,няма да харчим много за глупости,а ще си купуваме смислени и полезни неща.
Всеки недостатък трябва да се превръща в предимство.
Това е да обичаш - да обичаш въпреки всичко и всички.
Ако мразиш,значи не обичаш.
Знай,че те обичам.
Надали някога ще го прочетеш,но те обичам - с всичките ти недостатъци,с всичката ти проклетия и инат,обичам те,защото си такава каквато си.
Обичам те,когато ми се караш,обичам те,когато ми се сърдиш,обичам те,когато ме обичаш,обичам те,когато си ядосана,обичам те,когато си щастлива,обичам те,когато си тъжна,обичам те,когато се усмихваш,обичам те,когато ме гледаш,обичам те винаги и завинаги.
Когато бях ученик имах една приятелка,с която се запознах по - скоро случайно отколкото нарочно.
Тя беше добър човек,но си отиде твърде рано от този свят ...
От тогава насам на всеки един човек,когото приемам за приятел повтарям да се пази,защото не искам повече да губя приятели.
Казвах ти го и на теб("Пази се,душице златна!"),но ти си помисли,че съм шматко,който дрънка глупости.
Но няма да спра да ти го повтарям,защото искам да ти се случват само добри неща,а злото да те избягва.
Накрая на писмото ми ще ти кажа само три неща:
Липсваш ми!
Обичам те!
Пази се!

27.06.2011 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!