Детството - блед спомен или съвременна реалност!

Детството - блед спомен или съвременна реалност!
Тема за детството - вашето и на децата ви!
Здравейте!
Днес си говорих с едни хора във Вбокс-а и разговора се завъртя около съвременните деца ... спокойно,не сме ги плюли ... Боже,опази!
Просто се отдадохме на детските си спомени и започнахме да сравняваме нашите си животи с живота на децата днес.
Ето какво помня аз от моето детство - като бях на единайсет нямаше нито Интернет,нито Фейсбук,нито сайтове за видео споделяне.
Имах колело "Балканче",баскетболна топка и куче - играех баскетбол на едно игрище по цяло лято,карах колелото си като побеснял из целия град,надбягвах се с кучето си и си играех с него по цял ден на двора ни.
Нямаше компютри,но имаше градска библиотека,от която и тогава,и днес си вземам книги за четене.
Играех си с децата от блока,но не на "Замери циганчето" или "Счупи прозорците на съседите с камъни",а на "Криеница" и "Сляпа баба" ... в училище играехме на "Народна топка" и футбол.
Истината е,че ние имахме детство,а сегашните деца нямат нищо!
Горките ...
Едно единайсет годишно момиченце ми пише тези дни ... запалена е по Вбокс-а.
Сега й е времето да си учи уроците,а в свободното си време да си играе с кукли ... не да се регистрира във Вбокс-а.
Аз си играех с колички.
Още си ги пазя тези колички.
Искам да съм пак дете!
Нищо ... в другия си живот пак ще съм дете!
...
А вие какво детство имахте?
Навън ли си играехте или си прекарвахте живота пред компютъра/телевизора/радиото/книгата?!?
Вашето детство по различно ли е от детството на децата ви/на децата около вас?
Какви спомени имате от детството си и какви спомени бихте искали да имат децата ви от тяхното детство?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Детството - блед спомен или съвременна реалност!

Егоизма в любовта!

Егоизма в любовта!
Една тема за себичната страна на любовта!
Здравейте!
Преди малко намерих една история и се зачудих в кой подфорум да я публикувам.
Мисля,че това е най - подходящото място за целта:

Цитат

Имало едно сляпо момиче.Тя мразела всичко около себе си,освен гаджето си.Един ден момчето я попитал дали би се омъжила за него?Тя отговорила: "Когато мога да видя света,бих се омъжила за теб!".След известно време се е появил донор на очи за момичето.Операцията преминала успешно.Когато отворила очи,тя първо погледнала приятеля си,който бил със спуснати клепачи.Тя разбрала,че той е сляп.На зададения въпрос отново - дали ще се омъжи за него,момичето отговорила с "Не!",защото си помислила,че цял живот ще трябва да се грижи за него.Момчето тъжно си заминало,а на другият ден тя получила писмо от него,в което пишело: "Скъпа,наслади се на очите си,които преди да бъдат твои,бяха мои.С тях по цял ден с радост гледах твоята красота!"

След като прочетох това ... се замислих за егоизма ... за егоизма в любовта ... за това колко много хора искат да бъдат обичани,но не дават нищо в замяна.
Лесно е да използваш хората около себе си(особено ако те обичат!),но когато не отвръщаш със същото най - логично е накрая да останеш сам ... съвсем сам!
Какво мислите вие - егоистично чувство ли е любовта или егоизмът е личен недостатък на конкретни хора?
Много са хората,които са егоисти по природа ... но кога успяваме да преодолеем собствения си егоизъм в името на другия?
Кога сме готови да жертваме всичко заради човека,когото обичаме?
Вие лично бихте ли дали част от себе си на някого,когото обичате ... дори и той/тя да не ви обича по същия начин?
А какво друго бихте направили за човека,когото обичате?
П.п.:За тези,които не знаят какво е егоизъм:

Цитат

Значение на думата егоизъм
м., само ед. Себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите.

А ето какво е алтруизъм:

Цитат

Значение на думата алтруизъм
м., само ед. Готовност безкористно да се действа в полза на другите, като се пренебрегват личните интереси.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Егоизма в любовта!

Моите стихотворения 4: Безкрайно небе

Безкрайно небе

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Tака безкрайно небе,
бавничко вървя напред,
безкрайно небе,
идвам аз при теб.

2
Tака безкрайно небе,
към теб политам ... да,
безкрайно небе,
към моята съдба.

3
Tака безкрайно небе,
сега в теб съм аз,
безкрайно небе,
о,гледам те в захлас.

4
Tака безкрайно небе,
навсякъде около мен,
безкрайно небе,
в един безкраен ден.

5
Tака безкрайно небе,
в прекрасна тишина,
безкрайно небе,
ме загръща самота.

6
Tака безкрайно небе,
душата ми лети,
безкрайно небе,
слънцето ме заслепи.

7
Tака безкрайно небе,
града под мен лежи,
безкрайно небе,
с милионите съдби.

8
Tака безкрайно небе,
искам да остана тук,
безкрайно небе,
на вятъра дори напук.

9
Tака безкрайно небе,
вътре в мен си ти,
безкрайно небе,
виж ме през сините очи.

10
Tака безкрайно небе,
завинаги оставаш ти,
безкрайно небе,
в душата ми ще си.

11
Tака безкрайно небе,
сърцето ми за теб тупти,
безкрайно небе,
все ти си в моите мисл̀и.

05.04.2011 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!