Размисли за любовта - Голямата и малката!

Размисли за любовта - Голямата и малката!
Една тема за срещите и разделите,за приятелите и не-приятелите!

Здравейте!
Обещах си да не влизам в този подфорум,защото тук има много хубави,но и много тъжни истории,които ме карат да се чувствам ... зле.
Реших да не чета и да не пиша в темите в Любовта,но сега видях какво е отговорила Foxy Lady на Горския в една тема и в мен възникнаха няколко въпроса:

Защо е нужно да се случват такива неща?

Защо трябва да има провалени и неосъществени любови?

Защо винаги някой с някого се подиграва ... с най-чистите чувства и човешки емоции?

Защо се получава така,че хората да страдат цял живот за нещо неизживяно,за нещо недовършено,за нещо изгубено?

Ако изгубя пари ще ми е все тая,но да изгубя човек,на когото държа ми се струва,че е най-лошото,което може да се случи.

А защо трябва да се губим едни други?

Животът е толкова кратък,толкова бързо минава,че докато мигнеш два пъти с очи и Смъртта е дошла да чука на вратата.
Няма смисъл да губим хора,чувства,мисли,време,живот ...
Всичко трябва да се изживява тук и сега,на момента.
Когато имаш желание да направиш нещо,просто трябва да го направиш,защото няма време за чакане.
Чувал съм хора да казват:"Има време,ще го направя по-нататък,нали живота е пред мен ..."
Не,няма време!
След като изпитваме чувства трябва да ги реализираме на практика,за да не съжаляваме след това - а съжалението пак си е загуба на време.
Знаете ли какво си мисля сега за Голямата любов ... преди доста години направих една тема с такова заглавие.
Какво ли разбирам аз от любов ,но да си кажа мнението ...
Сега си мисля,че вече знам коя е Голямата любов - това е,когато любовта между двама души е взаимна.
Когато отидеш при някое момиче и й кажеш че я харесваш,че я обичаш,предложиш й да се омъжи за теб или да ти роди дете и срещнеш взаимност - ето това е Голямата любов.
Когато ти отговорят на "Харесвам те!" с "И аз те харесвам!",на "Обичам те" с "И аз те обичам!",на "Ще се омъжиш ли за мен?!?" с "Да,ще се омъжа за теб!!!" и на "Искаш ли да имаме детенце?!?" с "От кога чакам да ме попиташ!Да,искам!" - ето това е Голямата любов.
Когато на същите реплики получиш отговорите:"Не те харесвам,разкарай се глупако!","Не те обичам,бе,мухльо!Виж се к'ъв си!Въшльо смешен!","По-скоро ще умра,отколкото да се омъжа за теб!" и "Ако забременея от теб ще абортирам,а ако ме принудиш насила да ти родя дете,ще го убия!" - тези любови нямат нищо общо с Голямата любов.
Чета из форума съобщенията на женените потребители и виждам с каква стаена обич говорят за "другарчетата си".
Дори и когато обиждат половинките си,го правят някак си мило и незлобливо(не,че няма и изключения!).
Тези хора са намерили така наречената Голяма любов,защото са намерили взаимност - в мисленето,в действията,в чувствата.
Когато правиш абсолютно всичко за някого/някоя,а той/тя не прави нищо за теб - това не е любов,още по-малко пък Голяма,това по-скоро е експлоатация на човешката личност.
Та така ...

Защо трябва да се използваме взаимно,да се гаврим едни други с чувствата си?!?

Не разбирам защо е нужно това?

Защо трябва да има такива хора?!?

Нямам навика да постъпвам така с хората около себе си и не разбирам потребността от подобни действия/бездействия.
Сега се сетих и още нещо важно - защо понякога срещаш някой човек,с когото можеш да си говориш за всичко,с когото можеш да направиш всичко,но в крайна сметка не се обвързваш с този човек?!?
Понякога ... дори не оставате приятели ... просто го срещаш,даваш му себе си,душата си,сърцето си,в замяна получаваш нещо(или не получаваш нищо) и след това всеки си продължава нататък!
Да,знам,че това,което преживяваме през живота си,ни прави хората,които сме,но все си мисля,че не е нужно да ни се случват такива неща.
Много по-лесно е да намериш подходящия човек и да прекараш с него живота си,и ... така.

Защо избираме все трудния път?

Защо хората са толкова глупави и не разбират,че грешките са непоправими?

Какъв е смисълът да станеш на 60-70 години,за да осъзнаеш,че преди половин век си сбъркал?!?

По-добре е да осъзнаеш грешката си веднага и да я поправиш на момента ... иначе се получават едни провалени животи,изпълнени със страдания,болка и съжаление.
Но хората никога не осъзнават грешките си,докато има време за поправка ... затова има една поговорка:"Какъвто ти е акъла - такъв ще ти е живота!".
В крайна сметка всичко опира до възпитанието и начина на мислене,а това зависи от семейството,в което всеки се е родил и израснал.

Моля ви,кажете ми какво мислите вие по поставените от мен въпроси.

П.п.:На женените потребители пожелавам дълъг и щастлив семеен живот,а на неженените(с изключение на Приказливката ,защото тя в момента не иска връзка и деца!) пожелавам да намерят Голямата любов,т.е. взаимност!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Автор на романа:Защотко Защотков