biggeorge Lyrics

петък, 15 май 2015 г.

Писмо до Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения

                                                                До Комисията по транспорт,
                                                                информационни технологии
                                                                и съобщения
                                                                към Народното събрание
                                                                на Република България



    Уважаеми Г-н Председател,
    Уважаеми Народни представители,

    Казвам се biggeorge и живея в Моя град.
    Пиша ви това писмо заради катастрофите, които се случват по пътищата на България.
    През последните години глобите и наказанията за нарушаване на правилата на пътя бяха драстично завишени, но предприетите мерки не дадоха очаквания резултат.
    Имам няколко предложения, които се надявам, че ще променят поведението на шофьорите на пътя.

    Първо, предлагам с промяна в закона да се въведе изискване във всеки автомобил, движещ се на територията на България да има видеокамера.
    Тези камери не са скъпи и записите от тях могат да се използват като доказателство за поведението на участниците в пътното движение.
    Така всяко действие или бездействие на водачите ще бъде документирано.
    Освен това шофьорите трябва да бъдат задължени да сигнализират на органите на реда, ако забележат, че някой нарушава правилата на пътя.
    Записите от камерите в комбинация с гражданската активност на шофьорите би трябвало да намали броя на водачите-нарушители.

    Второ, което може би е и по-важно, е начинът на наказване на провинилите се шофьори.
    Предлагам при нарушаване на правилата на пътя, без причиняване на телесни повреди или смърт, да се отнема книжката на водача и той да бъде задължен да премине през шофьорски курс, за да си я получи отново.
    Шофьорските курсове за хората, които не спазват правилата трябва да бъдат с увеличен брой часове, а при всяко следващо регистрирано нарушение броя на часовете, респективно и цената на курса, трябва да расте.
    Както знаем никой не обича да губи пари, затова след като повторят един и същи курс няколко пъти шофьорите сами ще променят поведението си.
    Със сегашните наказания този ефект не се постига, защото много хора отказват да платят глобите си.
    Добре би било шофьорските курсове за младите водачи също да са с увеличен брой часове, за да могат да придобият нужния им опит и умения преди да излязат сами на пътя.
    Сегашният брой часове е крайно недостатъчен, а след като получат книжката си младите шофьори стават безразсъдно смели и допускат фатални грешки.

    Трето, предлагам при повтарящи се нарушения шофьорите да се наказват с полагане на общественополезен труд.
    Освен загубата на пари също толкова неприятна би била и загубата на лично време.
    Ако неспазването на правилата продължи броят на часовете общественополезен труд трябва да расте пропорционално.
    Така нарушителите ще бъдат извадени от автомобилите и ще бъдат превъзпитани с работа.
    Разбира се, за да се реализира всичко това трябва да има и контрол, иначе тези мерки се обезсмислят.
    За целта могат да се използват електронни гривни, вместо провинилите се водачи да влизат в затвора с минимални присъди.
    Затворите в България са препълнени, а и те не изпълняват своята превъзпитателна роля.
    Точно обратното – всеки попаднал там научава нови начини да нарушава правилата и законите на държавата.

    Четвърто, ако никоя от изброените по-горе мерки не подейства най-крайната е въвеждането на ограничение на скоростта в самите автомобили.
    След като шофьорите не желаят да карат разумно, то тогава е по-добре насилствено да им се вмени разум чрез ограничаване на скоростта на автомобилите до 50 км./ч.
    Независимо дали се движат в градовете или по магистралите автомобилите могат да спрат безопасно при скорост 50 км./ч.
    Вярно е, че с тази скорост пътуването ще бъде малко по-дълго, но поне ще бъде безопасно за всички.
    Важно е шофьорите и пътниците да стигнат живи, а не по-бързо.
    Ако някой толкова бърза има и други видове транспорт, включително и обществен, който е на разположение на всички граждани 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата.
    Пътуването трябва да бъде удоволствие, а не препускане към смъртта.
    Надявам се, че ще вземете под внимание предложенията ми.
    Уморих се да гледам новини за хора загинали в катастрофи и да виждам паметници край пътищата.
    В момента, докато четете това писмо някой някъде в България бива ранен или умира в катастрофа.
    Това не може да продължава повече така.
    Трябва да се предприемат спешни, адекватни мерки.

    Ако предложенията ми не ви се струват подходящи има експерти от “Пътна полиция“, които могат да ви консултират за прилагането на подходящи мерки, които да ограничат жертвите на пътя.
    Сигурен съм, че те ще ви окажат пълно съдействие, за да се промени настоящата ситуация.
    Изпращам ви и два филма, които могат да ви помогнат да разберете същината на проблема:
     Темата на Нова - Можем ли да победим във войната по пътищата
     bTV Репортерите: Убийствена скорост

    Благодаря ви за отделеното внимание.



    Моя град                                       С уважение:
    15.05.2015 г.                                 biggeorge

събота, 9 май 2015 г.

Ако можех да се родя отново ...

Ако можех да се родя отново ...

Днес ставам на трийсет години.
Не мога да повярвам, че съм на тази възраст.
Нормално е човек да остарява, но не съм си представял, че толкова бързо ще стана на трийсет години.
По тази логика за един миг ще стана на четирсет, на петдесет, на шейсет ... и след това ще чакам смъртта си.
Днес се замислих за живота си и се почувствах все едно най-добрите години от живота ми са минали.
Направих си равносметка какво съм искал и какво съм постигнал, какво искам и какво ще постигна.
На първо място ми се иска да имах машина на времето, с чиято помощ да се върна назад и да поправя грешките, които съм допуснал.
Или пак да изживея живота си, но вече с опита на трийсет годишен.
Така няма как да допусна грешки.
Иска ми се да можех да се родя отново!
Ако можех да се родя отново щях да казвам по-често "Обичам те".
Щях по-често да прегръщам хората, които са ми близки.
Щях повече да слушам и по-малко да говоря.
Ако можех да започна отначало щях да бъда по-щастлив от успехите си и по-малко нещастен от неуспехите.
Ако можех да изживея живота си отново щях да пътувам повече.
Щях да уча повече.
Щях да обичам по-силно.
Щях да се раздавам повече.
Щях да оставам повече.
Нямаше да бягам.
Нямаше да се крия.
Нямаше да страдам.
Нямаше да плача.
Ако можех да се родя отново щях да се смея.
Щях да тичам.
Щях да дивея.
Щях да живея.
Щях да казвам на всички какво си мисля.
Щях да изживея живота си по-добре.
Щях да бъда по-добър човек.
Ако можех да се родя отново щях да бъда по-търпелив.
Щях да спя повече.
Щях да работя повече.
Щях да обичам повече.
Ако можех да се родя отново ...
Но не мога!
За съжаление времето върви само и единствено напред.
Не мога да поправя грешките си.
Няма връщане назад.
А напред ме чакат нови грешки.
След години ще ми се иска да съм отново на трийсет, за да поправя грешките, които съм допуснал от тук нататък.
Не искам да греша повече!
Искам да правя само правилни неща.
Не искам да съжалявам за нищо!
Искам да изживея живота си така както мога.
Не искам да страдам!
Искам да съм щастлив.
Не искам да се връщам назад!
Искам да вървя напред и бъдещето да поправи миналото.
Не искам да съм сам!
Искам да обичам и да бъда обичан.
Не искам нищо повече!
Искам всичко!