Информация или дезинформация?

Информация или дезинформация?

Можем ли да имаме доверие на съобщенията за случващото се в Украйна?


Започвам тази публикация със свито сърце, защото ще ми се наложи да анализирам смъртта на хора, а това изобщо не ми е приятно.
Преди известно време ми показаха снимка на убити хора в Украйна.
Не знаех нищо за снимката, за загиналите хора, кога и от кого е снимана и т.н.
После си написах мнението за тази снимка ... и стана тя каквато стана.

-----------------------------------------------------------------------------
Цитат(Shade @ 14/01/2023, 02:06)
Ти наистина си сериозно увреден. Ето ти да видиш изтребени млади нацистчета:
https://images.seattletimes.com/wp-content/....jpg?d=1020x694
Имам достъп до снимка на бебе-нацистче, разкъсано от мортира, но подобна гадост няма да пусна.
-----------------------------------------------------------------------------
Направо съм потресен.
Не е нормално да пускаш подобни снимки във форума.
Но след като внимателно разгледах снимката, забелязах на нея четири неща:
1. Трима украински нацисти, един които носи жълта лента на ръкава си, което означава, че е командир от легионите на "Десен сектор".
2. Четирима убити от украинските нацисти. Едното от телата е на дете. Вероятно загиналите са от едно семейство.
3. Тримата украински нацисти мародерстват, като претърсват телата на убитите от тях хора за пари и ценности.
4. На заден план се вижда човек, който преминава бездушно покрай телата на убитите и мародерите, което показва, че украинците са се превърнали в животни, на които не им пука за никого около тях.
Изводът е, че Путин трябваше да започне специалната военна операция на 1 март 2014 г, преди украинските нацисти да превземат цяла Украйна и да започнат да убиват масово невинни хора.
Другият извод е, че ти си тотално сбъркан, за да се кефиш на подобни снимки.

Но като минаха няколко дни осъзнах, че не знам нищо за тази снимка.
Затова реших да потърся информация за нея.
Оказа се, че снимката е направена от Линзи Адарио, която работи за в. "Ню Йорк Таймс".
С нея е бил и Андрий Дубчак, журналист на свободна практика.
Журналисти и фотографи, като тези по-горе, много често работят за службите за сигурност на родните си държави.
Това обяснява защо ЦРУ и МИ6 имат толкова "актуална" информация за случващото се в Украйна.
Мястото на снимката е град Ирпин, в покрайнините на Киев.
Публикувам тази снимка с неприятно чувство, защото на нея има показани загинали хора.
Моля хората със слаби сърца, разклатени нерви, бременни жени и малки деца да не гледат тази снимка.
Ето я и нея:

Снимка: Линзи Адарио/Ню Йорк Таймс

Копирах снимката и я пуснах в Гугъл, за да видя къде е била публикувана.
Ето какво намерих в Интернет за събитията фотографирани на тази снимка.

В сайта Twin Cities има публикувана статия озаглавена:
Майка и децата й бяха убити на мост в Украйна. Това е тяхната история.
Под самата снимка е написано, цитирам:
"Мигове след като четирима цивилни, опитващи се да се евакуират, бяха улучени от руски минометен огън, украински войници се опитват да спасят Анатолий Бережний, единственият, който все още имаше пулс, в Ирпин, западно от Киев, в неделя, 6 март 2022 г. Сергей Перебийнис каза, че смята, че е важно смъртта на съпругата и децата му да бъде записана на снимки и видео. „Целият свят трябва да знае какво се случва тук“, каза той. (Линзи Адарио/Ню Йорк Таймс)"
Според информацията в статията загиналите на снимката са Тетяна Перебийнис и децата й Микита на 18 г. и Алиса на 9 г., както и доброволеца Анатолий Бережний.
Статията разказва как са загинали хората, но информацията е меко казано странна и противоречи на логиката.
Загинали са четирима човека от мина изстреляна от минохвъргачка.
Другите хора около тях не са загинали, дори не са ранени.
Броени минути след "обстрела на руснаците" другите хора се разхождат съвсем спокойно по същата улица.
Линзи Адарио твърди, че има кратер от мина, но на снимките такъв няма.
От разказа й можем да направим извода, че тя е била свидетел на обстрела, но няма снимки на руските войници, които обстрелват цивилните.
Начинът, по който е написана статията е много пропаганден и целящ да предизвика емоционална реакция в читателя.
Публикувани са и снимки на загиналите, които ги показват като много красиви и свестни хора, които не заслужават да умрат във "войната на Путин срещу Украйна".
Само че загиналите хора не си приличат със снимките, които са публикувани по-долу.
Аз няма как да потвърдя или отрека дали наистина загиналите са тези, които се твърди в статията.
Това, което статията иска да ни внуши е, че руските войници са зверове, които убиват невъоръжени, невинни, цивилни хора.
Ако статията наистина беше журналистическо разследване, а не пропаганден пасквил, щеше да е безпристрастна и изпълнена с лесни за проверяване факти.
Или най-малкото щеше да е потвърдена от друг независим източник.

В сайта Seattle Times има публикувана друга статия озаглавена:
Устремът на украинското семейство към безопасността завършва със смърт
Под снимката е написано, цитирам:
"Украински войници се опитват да спасят бащата на четиричленно семейство, след като семейството е ударено от миномет, докато се опитва да избяга от Ирпин, близо до Киев, Украйна, в неделя. (Линзи Адарио / Ню Йорк Таймс)"
Самата статия също е пропагандна и не дава никаква информация за случилото се.
Единственото, което са написали е:
"Майка и двете й деца лежаха неподвижни на пътното платно, заедно със семеен приятел.".
Без имена, без факти, само мъгляви описания.

В сайта на в. "Ню Йорк Таймс" е публикувана оригиналната статия озаглавена:
Борбата на украинското семейство за безопасност завършва със смърт
В статията е описано същото, което и в Seattle Times.
"Атаката на моста беше наблюдавана от екип на Ню Йорк Таймс, включително фоторепортера Линзи Адарио, съветник по сигурността и Андрий Дубчак, журналист на свободна практика, заснел сцената."
В статията има и видео, което показва взрива на снаряд по средата на улицата и как украинските войници се затичват към падналите на земята хора.
Не се вижда кой и от къде стреля.
В статията е описано, че боеве не са се водили в тази част на Ирпин, но на всички фотографии и на видеоклипа се виждат украински бойци с жълти ленти на ръката.
Жълти ленти на ръката носят бойците от неонацистката украинска групировка "Десен сектор".
След Евромайдана от 2014 г. бойците на "Десен сектор", "Азов", "Свобода" и всички останали неонацистки организации бяха инфилтрирани в Службата за безопасност на Украйна или във Въоръжените сили на Украйна.
Очевидно е, че украинските бойци са водили сражение в този район срещу руските военни.
Въпросът дали украинските войници са използвали цивилните граждани като жив щит ще си остане без отговор.
Факт е, че взрив има (вижда се на видеото) и след него на земята до паметника има четирима загинали.
Защо обаче цивилни граждани се разхождат по улица, по която се стреля?
Защо броени минути след стрелбата с минохвъргачка цивилните пак се движат съвсем спокойно?
Кой по кого стреля и кой носи отговорност за загиналите?
От статията на в. "Ню Йорк Таймс не става ясно кои са загиналите.
Всъщност почти нищо не е ясно.
Единственото 100 % сигурно е, че има загинали хора и че живота на украинците няма никаква стойност за западните политици.
От публикуваното в трите статии ми е много трудно да преценя доколко достоверно е всичко, което е написано в тях.
А от военна гледна точка няма никаква логика да се стреля по цивилни.
Другото обяснение, че цивилните са косвени жертви в битката, не ни дава отговор на въпроса защо тези хора се движат по улицата, докато около тях се стреля.
Виждаме как за едно и също събитие има няколко взаимно противоречащи си информации.
Тогава можем ли да имаме доверие на съобщенията за случващото се в Украйна?
Информация или дезинформация идва от Украйна?
Колко човека трябва да загинат, за да са доволни политиците във Вашингтон, Лондон и Брюксел и да прекратят войната в Украйна?

Фермата на кокошките (разказ-алегория по Оруел)

Фермата на кокошките

(разказ-алегория по Оруел)

"Какво направила Астрид Линдгрен, когато през 1968 г. се оказало, че за предходната година тя трябва да плати данък в размер на 102 процента от приходите си? Написала разказ!"

Преди много, много години в една далечна страна имало една ферма.
В нея животните си живеели весело и честито, в хармония и мир, под вещото ръководство на Старият господар.
Това благоденствие продължило много години, но в един момент времената се влошили, дошли гладни години, Старият господар обеднял и не можел да храни толкова добре животните си, както го превел преди.
Овцете започнали да гладуват в резултат, на което вълната им спряла да расте.
На конете им паднали подковите и нямало как да ги сменят.
Козите пък така озверели, че започнали да се бият всеки ден помежду си.
Кравите изпаднали в стрес и спрели да дават мляко.
Прасетата започнали да гризат коловете в оградата на кочината си.
Но най-зле било в кокошарника.
Той се ръководел от главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел.
В него се събирали всички пернати животни - кокошки и петли, патки и гъски, пъдпъдъци и пуйки, токачки и гълъби.
Тяхното положение също било много лошо - нямало никакво зърно за кълване, а водата за пиене била мътна и горчива.
Старият господар вече дори не чистел дворчето на кокошарника и той бил пълен с кал и птичи курешки.
Цялата ферма била пропита от миризмата на тлеещата революция.
Домашните животни непрекъснато мърморели против Стария господар: "Смърт на господарите! Долу тираните! Да живеят свободните животни!".
Ропотът бил толкова силен, че се чувал чак до съседните ферми.
Другите господари чули какво се случва във фермата на Стария господар и започнали да го предупреждават: "Колега, внимавай! Не се грижиш добре за животните си и те недоволстват. Помисли дали не можеш да им подобриш положението, за да не избухне някой животински бунт.".
Старият господар обаче не обърнал никакво внимание на тези предупреждения.
Той нямал излишни пари за глезотии и знаел, че животните трябва "да затегнат коланите" за известно време.
Старият господар си мислел сърдито: "Тия животни така са се ояли! Като ги гледам как са се наклали, пуснали едни сланини, оформили дебели бутове и вратове! Та те могат да изкарат без храна поне шест месеца, нищо няма да им стане!".
Но тази мизерия и глад карали животните да недоволстват всеки ден.
По идея на главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел, всяка вечер животните се събирали в хамбара.
Там се организирали събрания, на които се дебатирала настоящата обстановка във фермата, колко храна е останала, дали Старият господар няма сам да се махне от поста си и други такива важни организационни въпроси.
Коко-Шинел и Шеф-Петел много ги дразнело, че върху господарската къща имало поставена червена петолъчка.
Животните презрително я наричали: "Символът на нашето робство".

Главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел искали да я заменят с петел-ветропоказател, който да се върти във всички посоки.
Откъдето и да задухал "вятъра на промяната" петелът-ветропоказател щял да бъде насочен в "правилната посока", а това много радвало животните.
Те искали да бъдат на страната на победителите в световните политически процеси, затова били готови да се завъртят накъдето ги духнел вятъра.
За огромно съжаление на животните Старият господар не искал да се махне доброволно, затова всеки ден те гадаели как да го разкарат.
Патокът Асенчо все повтарял, че Старият господар е болен от рак и скоро ще умре, че краката му малки и ще се спъне в някоя стълба, ще падне и ще си счупи господарския врат, че ще дойде някой друг по-добър и по-млад пернат фермер, който ще свали от власт Старият господар и ще промени положението във фермата.
Конят Ганчо често спорел с патока Асенчо, тропал с копита и му се хилел подигравателно: "Асенчо, ти си обсебен от Старият господар. Искаш да си като него, затова толкова желаеш да умре! Ако можеше щеше да заемеш поста му и да ни управляваш както ти си решиш.".
На тези обвинения патока Асенчо нищо не казвал, само въртял опашка доволно и се подсмихвал под мустак.
Революционните събрания винаги се водели от главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел.
Те решавали каква ще е темата и кой има право да говори.
Без тяхното разрешение никой дума не можел да каже.
Веднъж японската кравичка Непо-Ната без да иска измучала по средата на събранието и после изчезнала без следа.
Никой повече не я видял, въпреки че я търсили из цялата ферма.
Кравичката Непо-Ната имала огромно виме, което висяло отзад и всички й се подигравали за него.
Затова когато изчезнала, животните много съжалявали за нея.
На всяко събрание животните спорели по какъв начин да свалят от власт Старият господар.
Дискусиите се водели на висок тон и шума стигал чак до господарската къща.
Старият господар чувал дебатите на животните, но не му пукало особено.
Съседните господари на ферми се притеснявали, че този революционен животински шум може да зарази и техните ферми, затова започнали тайно от Старият господар да изпращат помощи на животните.
Пернатите получили американски семена, които да кълват.
Кравите и овцете се заситили с френско-германско сено.
Свинете, понеже били много лакоми, се натъпкали с канадско-британски фураж.
Конете се наяли с холандска трева, от която малко се замаяли, но им станало много весело.
Благодарение на помощите на другите ферми животните успели да решат проблема с храненето.
Но недоволството, което изпитвали срещу Старият господар, останало да тлее в животинските им души.
Революционните събрания се провеждали всяка нощ и се обсъждали всички възможни решения.
Една вечер на врабчето Шошко му писнало от тези простотии.

"Уважаеми мъжки и женски животни, ваши благородия Коко-Шинел и Шеф-Петел, предлагам за дискусия нова тема!" - казало врабчето.
"Време е да намерим решение на вечния въпрос: "Кое е първото - кокошката или яйцето?" и това трябва да стане тази вечер." - категорично заявил Шошко.
"Спорът се води от години, хиляди животни са загинали, борейки се да установят кое е първото и за да може да спре тази безсмислена битка, ние, животните от фермата на Старият господар трябва да намерим правилния отговор на въпроса, който ви поставих.".
Главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел много се ядосали.
Врабчето Шошко си позволило да наруши реда във фермата, който Коко-Шинел и Шеф-Петел били установили.
Наглостта на Шошко била много дразнеща за главната кокошка и директора на курника.
Те започнали да си задават въпроси: "Кой е Шошко, че да предлага нови теми за събранието? Как си позволява да прекъсва подготовката за революцията срещу Старият господар? И защо изобщо си отваря човката?".
Веднага след предложението на Шошко се изправил немския пор Хар-ман и защитил ревностно революцията, като отправил няколко заплахи срещу врабчето.
По принцип пора Хар-ман не бил част от животните във фермата.
Само от време на време минавал да хапне малко на аванта и да усмърди нещата, затова всички животни много се изненадали, когато заговорил на висок глас за революцията.
Врабчето Шошко обаче не спряло до тук.
То започнало да пита другите животни кое според тях е първото - кокошката или яйцето и да ги убеждава да вземат страна в спора.
В един момент главната кокошка Коко-Шинел изкрещяла: "Аз съм първа! Какво значение има тук едно обикновено яйце?".
Врабчето Шошко само това и чакал.
Като малък провокатор той веднага заявил, че според него яйцето е първо.
Главната кокошка Коко-Шинел побесняла.
Животните започнали да се карат кое е първото - кокошката или яйцето.
Пуякът Реванчо и коня Ганчо казали, че са на страната на врабчето Шошко и смятат, че яйцето е първо.
Коко-Шинел и Шеф-Петел ги обявили за върли яйцефили.
После другите животни във фермата заявили, че са на страната на главната кокошка Коко-Шинел и се обединили около мнението, че кокошката е първа.
Врабчето Шошко, пуякът Реванчо и коня Ганчо пък заявили, че другите животни са кокошкофили.
Станал голям скандал.
Главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел започнали да заплашват пуяка Реванчо за това, че отказва да му сложат ваксина против птичи грип.
Обвинили го, че иска да зарази всички животни във фермата с вируси.
Накрая го обявили за яйцефил и антиваксър.
Пуякът Реванчо пък проклел главната кокошка Коко-Шинел да й умрат пиленцата, който наскоро била излюпила.
Такива обиди хвърчали насам-натам, че една от дъските на покрива на хамбара се разковала и паднала на двора.
След клетвата, която пуяка Реванчо изрекъл срещу главната кокошка, тя и директора на курника го прогонили завинаги от фермата.
От радост, че пуяка Реванчо си тръгва Коко-Шинел започнала да пляска с криле и вдигнала такава пушилка, че отнело десет минути, за да се изчисти атмосферата в хамбара.
Когато прахоляка се слегнал и животните се огледали видели, че пуяка Реванчо вече го няма.
Как се изпарил толкова бързо никой не разбрал.
След това се изправил директора на курника Шеф-Петел и изнесъл реч за ползите от революцията.
Обяснил на другите животни, че след като свалят от власт Старият господар всички ще живеят по-добре, ще бъдат по-сити, ще имат подслон над главите си, ще имат свободата да правят каквото си искат с живота си, а не да изпълняват нарежданията на някакъв изкуфял дъртак.
После главната кокошка Коко-Шинел изпънала дясното си крило към тавана на хамбара и започнала да крещи: "Слава на кокошките! Слава на пернатите! Смърт за Старият господар! Смърт на яйцефилите!".
Другите животни възторжено започнали да повтарят този призив.
Само врабчето Шошко и коня Ганчо си мълчали.

Когато скандиранията престанали главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел написали на стената правилата на фермата, които самите те били измислили:

1. Старият господар и яйцефилите са врагове на животинската революция.
2. Животните във фермата, които се подчиняват на заповедите на главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел са приятели.
3. Животните са голи и боси, но Коко-Шинел и Шеф-Петел имат право да се обличат с дрехите на Старият господар.
4. Животните спят на двора, но Коко-Шинел и Шеф-Петел имат право да спят в къщата на Старият господар.
5. Животните пият и ядат каквото има, но Коко-Шинел и Шеф-Петел имат право да ядат храната на Старият господар.
6. Животните не убиват други животни (освен ако Коко-Шинел и Шеф-Петел не наредят това).
7. Всички животни са равни, но Коко-Шинел и Шеф-Петел са по-равни от другите.

След като прочело правилата врабчето Шошко се ядосало и започнало да спори, че тези наредби нарушават правата на животните.
Френската гълъбица Ев-Анка го прекъснала: "Шошко, не си прав. Правилата са за всички, само трябва да ги спазваме. Пък и аз нямам проблем, ако ми се нарушават животинските права. Важното за мен е да съм сита и да си имам подслон. Друго не ме интересува!".
В този момент на врабчето Шошко му писнало от глупостите на другите животни.
Започнало да подскача насам-натам и да чик-чирика гневно: "Шегувате ли се с мен? Направо не мога да повярвам на очите си! Правилата са за нас, но не важат за главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел! Освен това, гълъбице, не може на никое животно да се нарушават правата. Колкото до храната и подслона, ти и сега ги имаш. От тук нататък, за да получим елементарни, животинки условия на живот всички ще трябва да станем роби на Коко-Шинел и Шеф-Петел.".
Цялата тази съпротива срещу новите правила на фермата вбесили главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел.
Те подгонили врабчето Шошко из хамбара и го обявили за върл приятел на Старият господар, за агент на господарската къща, за господарски трол.
Шошко изхвърчал от хамбара с мълниеносна скорост, излитайки в небето като волна птичка.
После Коко-Шинел и Шеф-Петел обявили на другите животни, че Шошко е прогонен от фермата.
"Приключихме с врабчето Шошко! Взехме решение да скита по света в изгнание през следващите 100 години! После има право на амнистия, но първо ще трябва да застане на страната на животинската революция и чак тогава може да се върне във фермата!" - заявила Коко-Шинел.
Като чула това котката Катя много се зарадвала: "Браво на вас! Крайно време беше! Откога чакам да разкарате този нагъл врабец!".
Другите животни наддали радостен вой и започнали да скандират: "Слава на кокошките! Слава на пернатите! Смърт за Старият господар! Смърт на яйцефилите!".
Още същата нощ животните от фермата взели решение на следващият ден да свалят Старият господар от поста му.
Планът бил перфектен.
Когато Старият господар излезел от господарската къща, животните вкупом щели да го нападнат и да го премажат с копита, да го накълват до смърт и да го наръфат до кокал.
После всички заедно щели да завлекат тялото на Старият господар до близкото дере и да го изхвърлят там.
А след унищожението на Старият господар и налагането на новия ред във фермата логично щяло да се стигне до животинския рай.

Животните щели да заживеят весели и щастливи за вечни времена.
На следващият ден планът бил изпълнен с една лека грешка - когато Старият господар видял животните да тичат срещу него, прескочил оградата и избягал в съседната ферма.
Животните изпаднали в дива радост, че са се отървали от Старият господар.
Името на фермата било променено на Фермата на кокошките.
Но щом видели какво се случва във фермата на съседа си, другите господари-фермери спрели да дават храна на животните.
За няколко дни настанал масов глад и канибализъм.
Главната кокошка Коко-Шинел и директора на курника Шеф-Петел се скрили в господарската къща, а животните наобиколили сградата, издавайки звуци на отчаяние.
Само конят Ганчо стоял тъжно отстрани и въздишал: "Ех, ако врабчето Шошко беше тука щеше да знае какво да правим. Беше малък досадник, но във врабчата му главица му хрумваха разни шантави идеи.".
Така революцията на животните приключила както и започнала - с революция.
Тези животни, които искали да премахнат Старият господар от власт сами се превърнали в диктатори, които другите да искат да свалят.
А Фермата на кокошките се превърнала в нарицателно за управленски провал.

Автор: biggeorge
18.01.2023 г.
Моя град

Забележка на автора: Внимание! Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена, лица и събития е напълно случайно! Моля това да се има в предвид от всички читатели!