Криворазбраният феминизъм на Мира Баджева!

Криворазбраният феминизъм на Мира Баджева!
На какви хора дава трибуна Мартин Карбовски?

На 6 юни 2020 г. гледах предаването на Карбовски по бТВ.
В него беше показана гледната точка на Мира Баджева защо не иска да има семейство и деца.

Проект: Матриархат (1 част)



Проект: Матриархат (2 част)




Ще започна анализа си на предаването на Карбовски от езика, който той използва.
В първите няколко минути Мартин Карбовски нарича Мира Баджева "колега".
От гледна точка на правоговора и правилата на българския език, това не е правилно.
Забелязвам как по медиите усилено наричат жените "колега" и "колеги" вместо "колежка" и "колежки".
Не знам от къде дойде тази мода и не ми харесва.
Учителката ми по български език и литература сигурно ще си скъса дипломата, ако вместо "колежка" нарека някоя жена "колега".
На английски думите "колега" и "колежка" са една и съща дума - "colleague".
Но на български език има две отделни думи за мъжки и за женски род и е редно да ги използваме, за да говорим граматически правилно.
Може би журналистите в медиите говорят в мъжки род за жени в израз на криворазбрано равенство между половете, но по този начин всъщност създават среда на дискриминация.
Дано в някакъв момент психясалите медийни мисирки да осъзнаят собствената си неграмотност и да спрат да говорят неправилно в национален ефир.

Мира Баджева

А сега по същество за Мира Баджева и нейните размишления.
В цялото предаване тя си търсеше оправдания защо не иска да ражда деца.
Нежеланието на Мира Баджева да има семейство и деца има много просто обяснение - според мен тя мрази родителите си, мрази и себе си, мрази произхода си, мрази цвета на кожата си, мрази расата си, мрази мястото и времето, в което се е родила.
Вероятно Мира Баджева е израснала в разделено семейство, затова е намразила семейството като форма на човешки взаимоотношения.
Ако между родителите й е имало скандали и тормоз е разбираемо защо тя не иска да има собствено семейство.
Ако Мира Баджева е имала лош модел за подражание няма как да изгради семейство.
Ако е била отглеждана в разделено семейство тя няма модел, който да следва, за да отгледа собствено дете.

Друг интересен момент от интервюто беше, когато Мира Баджева издигна егоизма си в култ.
Тя показа, че мисли само за себе си, за собственото си живучкане, за собствения си кеф.
Но Мира Баджева е като всички останали хора и рано или късно ще умре.
Само че понеже няма семейство и деца след нея нищо няма да остане.
Ще има ли кой да помни Мира Баджева и да му е мъчно за нея, след като умре?
Надали!
А някой спомня ли си за проф. Вучков?
Той също нямаше семейство и деца.

Мира Баджева нарича себе си феминист (тя използва думата в мъжки род, а не в женски), но тя няма нищо общо с феминизма.
Целта на феминизма не е жените да станат мъже, а жените да имат равни права с мъжете.
Феминизъм от Уикипедия, свободната енциклопедия
Само че правата вървят ръка за ръка с отговорностите и това е факт, което много хора пропускат.
За съжаление всеки човек разбира феминизма по негов си начин.

Според мен хората си имат деца, за да имат кого да обичат.
Мира Баджева не обича никого, затова и си няма деца.
От друга страна аз се радвам, че Мира Баджева няма деца.
Има една поговорка: "На бодлива крава, Господ рога не дава".
Затова е добре, че Мира Баджева няма деца.
Със нейната смърт освен гените й ще изчезне и нейното психо-емоционално отклонение.
Ако Мира Баджева имаше деца, те щяха да отраснат в нейната среда и да пренесат в бъдещето нейния грешен начин на мислене, а това щеше да е много лошо.

Накрая искам да коментирам жената с 22-те деца, която Карбовски показа.
Нейният случай е по-скоро изключение, отколкото правило.
В България са рядкост хората с повече от 3 деца.
Във времената, в които живеем хората нямат пари да издържат големи семейства и много деца.
Благодарение на българските политици народа е твърде беден, за да се размножава.
Право на семейство и деца имат само богатите хора от висшата класа.
Бедните хора от нисшата класа (наричани от някои "измет") нямат право на семейство и деца.
На бедните хора социалните им отнемат децата, за да ги дадат на бездетните богаташи.
Броят на населението непрекъснато намалява, заради висока смъртност, ниска раждаемост и непрестанна емиграция.
За мен това, което се случва в България е геноцид срещу българския народ.
Така става, когато министър-председателя смята народа за "лош, човешки материал".
Изводът е, че когато управляващите политици мразят народа си, накрая той изчезва.
Затова има народи, които ще пребъдат във вековете и други, които ще останат само в учебниците по история.
Жалко е, че България и българския народ нямат бъдеще.

Бойко Борисов - министър-председател на Република България

Кинопреглед 21: Paper Towns / Хартиени градове (2015)

Кинопреглед 21: Paper Towns / Хартиени градове (2015)

Източник: imdb.com

Гледах филмът "Хартиени градове".
Отдавна исках да го гледам, но чак днес имах тази възможност.
Много хубав филм.
Жалко, че не съм чел книгата на Джон Грийн - "Хартиени градове".
Филмът разказва за група гимназисти, които издирват своята приятелка Марго.
Марго е младо объркано момиче, което не знае коя е, не знае какво иска от живота, не знае с какво иска да се занимава, след като завърши гимназия, не знае дали иска да има семейство деца, работа, дом и т.н.
Съседското момче Куентин, което е влюбено в нея от дете я боготвори и не проумява, че тя не го обича.
Един ден Марго изчезва и Куентин започва да я търси.
Накрая я намира, за да разбере, че тя за него е много специална, защото той е влюбен в нея, но за нея той е поредната спира по дългия път на живота й.
Това, което Куентин разбира накрая е, че има много добри приятели от гимназията, с които е прекарал четирите най-хубави години от живота си.
Филмът е хубав и го препоръчвам на всеки, които обича забавно-тъжни тийнейджърски истории.
Подходящ е за малки и големи и не е много натоварващ.
Единствената опасност е, че можете да се разплачете на финала.

Този филм ми напомня за едно момиче, което познавах преди време.
Тя беше също толкова объркана колкото Марго.
Не знаеше коя е, не знаеше какво иска от живота, не познаваше себе си.
Опитваше се да открие своя път в живота, но без ясна посока не знаеше накъде е тръгнала.
Може би вината за нейното душевно и емоционално състояние беше на родителите й, които се бяха развели, когато тя е била малка.
Съответно тя беше израснала без баща и нямаше добър семеен модел за подражание.
Разбира се, както в сълзливите филми аз я обичах, защото я виждах такава каквато аз исках да я видя, а не такава каквато е в действителност.
Тя не ме обичаше и набързо ми разби сърцето.
Естествено на мен ми трябваха години, за да преодолея този етап от живота си.
Може би защото съм глупав по рождение.
Не съжалявам, че я обичах, както Куентин не съжаляваше за любовта си към Марго.
Жалко е обаче, че нещата не се случват по начина, по който си ги представяме.
А може би е по-добре, че нашите мечти и фантазии не се реализират.
Какъв ли би бил живота ни, ако всичките ни мечти ставаха реалност?
Дали щяхме да сме по-щастливи и по-нещастни?
Не знам отговора на тези въпроси.
След няколко дни моята Марго има рожден ден.
Странно е как помня такива неща.
Не помня имената на повечето си съученици или какви формули съм учил в университета, но помня имената на момичетата, в които съм се влюбвал или рождените им дни, или презрителния им поглед, докато съм дрънкал глупости в опитите си да им се харесам, или как сме ходили заедно на училище, или аромата на парфюма ... и всякакви други работи.
Паметта е странно нещо.
В последно време започнах да осъзнавам, че повечето хора са хартиени, живеят в хартиени къщи в хартиени градове и имат хартиена памет.
Казано по друг начин хората са лицемерни и фалшиви, живеят измислен живот в къщи, които не са техни и умишлено не помнят нищо от миналото.
Жалък живот на жалки хора.
Филмът "Хартиени градове" ме кара да се замислям за миналото, особено по време на абитуриентските балове.
Хората са се променили прекалено много за последните 15-20 години и това е толкова жалко.
Надявам се, че поне аз няма да се променя и ще си остана същия глупак, който винаги съм бил.
Но един Бог знае какво ще стане.