Каква е истинската причина управляващите да не искат да правят бързи тестове на големи групи от населението?

Каква е истинската причина управляващите да не искат да правят бързи тестове на големи групи от населението?
Защо прокуратурата погна "бързите тестове"?



"Бързите тестове" са тема, която присъства на почти всеки брифинг на началника на оперативния щаб за борба с коронавируса генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски.
От щаба нееднократно са изразявали мнение, че тези тестове не са ефективни, когато трябва да се установи дали дадено лице в момента е инфектирано.
Но може да се използват за последващ мониторинг на населението, тъй като "улавят" дали някой е прекарал болестта.
Генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски все така посочва, че не е против "бързите тестове", нито против частната търговска инициатива, но предупреждава, че в масовия случай те дават фалшиво спокойствие - показват негативен резултат за COVID-19, а практиката е показала, че при PCR-тестуване резултатът е положителен.
Слава богу, освен мнението на генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски, което ни се пропагандира при всеки брифинг в 08:00 ч. сутринта, в статии в Интернет компетентни лекари са обяснили, че бързите тестове са също толкова точни, добри и качествени като PCR тестове за корона вирус.
Погрешно обявиха бързите тестове с антитела за неточни за коронавируса. Те са нужни, спешно

Защо са необходими бързите тестове с антитела?Защото са бързи, всеки лаборант може да ги изпълнява и защото са евтини. САЩ и Германия, дори Република Корея могат да си позволят да правят скрининг на населението с PCR тестове, защото това са богати държави и защото имат апарати за тези тестове.
Скрининг на българското население с PCR метод и дори с тест за антигени не можем да си позволим, защото няма да останат средства за подпомагане на хората. Но можем да си позволим с бързите тестове за антитела да направим много неща, когато ги използваме правилно – т. е. когато знаем, че те дават надеждни резултати след 7–8-ия ден от началото на заболяването и че с тях се откриват около 80% от позитивните проби (заболелите от коронавирус).
1. Можем да проверяваме всички хора, на които изтича 14-дневната карантина. В момента тези хора започват да се движат свободно в обществото без да имаме доказателства, че те не са болни, а биха могли да боледуват безсимптомно. Възможно е да прекарват много леко заболяването, но да не искат повече да стоят в къщи да не съобщават за леки неразположения като кашлица и хрема.
2. Може да се направят така наречените „филтри“ в поликлиники и особено болници и да се проверяват всички, които отиват да се прегледат. Със сигурност ще се открият болни, които да не се допуснат в здравното заведение. Така лекарите и всички други служители ще са значително по-защитени.
3. Можем да проверяваме всички прибиращи се от чужбина. Така тези, които покажат наличие на антитела, ще бъдат изследвани със златния стандарт PСR и ще се знае, дали са болни в момента или са прекарали вече заболяването и няма да има нужда да се поставят под карантина. Все пак в момента всяка работна ръка, която няма опасност да се зарази може да бъде наета в социални служби и болници.
4. Хората, които покажат наличие на антитела ще знаят, че са преболедува и ще могат спокойно да посещават възрастните си родители и да им дават морална подкрепа, а не да ги държат изолирани и уплашени в самота.
5. Ще бъдат открити и не малко болни. Хората, които карат леко заболяването на практика изобщо не се изследват, защото лабораториите с PCR техника нямат капацитет да изследват всички хора с кашлица и хрема.
6. Да прогнозираш кога ще бъде пикът и дали е преминал, без да знаеш моментното състояние е невъзможно. Всички математически модели, които ни се представят в момента са много по-неточни от бързите тестове, защото никой не знае колко хора в момента са болни или преболедували. Ако има нужда от модели, нека първо да се направи скрининга с бързите евтини тестове.

От началото на кризата с COVID-19 България е една от европейските страни с най-малко тестове за коронавирус.
България е една от европейските страни с най-малко тестове за коронавирус

Днес за пръв път бяха оповестени точни данни за броя извършени тестове през последните седмици.
Според статистиката държавата е извършила в държавни лаборатории около 10 хил. теста, а отделно от това частните лаборатории са направили над 6000 изследвания само през последните 2-3 седмици.
Капацитетът за извършване на тестове е един от ключовите компоненти за да има някаква оценка за степента на разпространение на коронавируса, както и за следващия етап от борбата с него, когато нивото на заразата спадне и трябва да се облекчат ограничителните мерки.
Сравнен с други европейски (а и не само) държави, броят на проведените тестове в България (около 2300 на един милион население) е изключително нисък.
Пред нас са страни като Норвегия с близо 20 хил. теста на един милион човека, Естония (15 хил. на милион), Словения (13 хил. на милион), Австрия (12 хил. на милион), Германия (близо 11 хил. на милион) и много други.
Преди България са около 29 други европейски държави.
Повече тестове на глава от населението са направени и например в държави като Беларус и Палестина.
Нивото на заболеваемост в България засега е много по-ниско, отколкото във всяка от тези държави, но това се дължи изцяло на рано наложените строги ограничения.
Тази мярка засега помага, но нейната задача не е да реши проблема с епидемията, а само да го отложи - да спечели време, за да се свършат други неща, едно от които е да се разшири капацитетът за тестване, така че това да се случва масово, лесно и бързо.
Упреквани, че не тестват достатъчно пациенти, от кризисния щаб съобщиха, че не разполагат с достатъчно ресурс от бавни тестове (rtPCR), които смятат за надеждни, но ще открият нови лаборатории в регионалните здравни инспекции и в софийските болници "Пирогов" и "Лозенец" и плевенската "Г. Странски".
Отделно от това повечето частни болници започнаха да предлагат бавни и бързи тестове на своите пациенти и отделиха специални помещения за вземане на проби.
Сред тях са "Софиямед", "Токуда" и др. в София.
Проблемите с изследванията и проследяването на пациентите обаче нарастват с броя на заразените или прекаралите инфекцията.

От 30 март 2020 г. обаче българската прокуратура проверява бързите тестове за COVID-19.
Прокуратурата погна "бързите тестове"
Това се разбира от съобщение, публикувано на сайта на държавното обвинение.
ВАП изиска информация от министъра на здравеопазването за контрола на предлагането на т.нар. „бързи тестове“ за диагностициране на коронавирус

По повод зачестилото предлагане на т.нар. „бързи тестове“ за диагностициране за възможно заразяване с коронавирус, Върховната административна прокуратура (ВАП) изиска информация от министъра на здравеопазването - как Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) осъществява контрол при използването на въпросните медицински изделия.
Действията на прокуратурата са във връзка с ангажиментите й по спазване на законността и защита на обществения интерес и са свързани с недопускането на възможни злоупотреби, включително продажбата на фалшиви тестове за COVID-19.
Според законодателството право да предлагат тези изделия имат регистрирани юридически лица.
ИАЛ следва да извърши проверка - регистрирани ли са съответните медицински лаборатории и/или здравни заведения, които предлагат т.нар. „бързи тестове“, както и дали работят със сертифицирани реактиви, съдържащи инструкции за употреба и етикет, дали спазват вътрешния контрол и дали отговарят на съответния стандарт.

Защо прокуратурата погна "бързите тестове"?
Каква е истинската причина управляващите да не искат да правят бързи тестове на големи групи от населението?
Една статия публикувана във вестник "Капитал" дава отговор на този въпрос.

Прокуратурата натиска срещу бързите тестове за коронавирус

Не е минала и една седмица, откакто частни лаборатории и множество болници успяха да внесат бързи тестове за коронавирус и започнаха да ги прилагат, но прокуратурата вече се включи в битката за ограничаването им.
По същия начин тя започна да прави масови проверки по аптеките за спекула и на практика да затваря с проверяващи групи от по 10 представители на институции обектите.
В понеделник Върховната административна прокуратура се разпореди здравното министерство да извършва строг контрол върху вноса и работата с бързи тестове за коронавирус, които са медицински изделия.
Обвинителите твърдят, че искат това, за да не допуснат възможни злоупотреби с тестовете, включително продажбата на фалшиви тестове за COVID-19.
Според повечето представители на частните лаборатории единствената "злоупотреба", която могат да направят с качествени тестове, е да ги прилагат и не виждат причина за предстоящите проверки.
Някои от тях смятат, че скритата цел на това действие може да е желанието да се осуети по-масово тестване.
Ако някой има положителен резултат, той подлежи веднага на проверка с "бавен" тест и не е ясно дали държавата има капацитета да поеме допълнително натоварване.
Прокуратурата припомня, че според лекарствения закон право да предлагат тези изделия имат регистрирани юридически лица, а лекарствената агенция трябва да провери дали лабораториите и болниците са регистрирани да предлагат бързи тестове, дали работят със сертифицирани реактиви, имат инструкции за употреба, етикет и дали всичко отговаря на стандарта за качество.
Според лекарствения закон тестовете за вируси и бактерии се водят инвитро диагностични продукти и вносителите им трябва да се регистрират по реда на специална наредба в Изпълнителната агенция по лекарствата.
Тестовете трябва да отговарят на европейски изисквания за качество, да имат СЕ марки и да могат да се ползват в ЕС.
Те могат да се доставят на външни и болнични лаборатории, които да работят с тях, да вземат проби и да ги отчитат.
ИАЛ контролира търговците на медицински изделия, а лабораториите само са длъжни да ползват качествени тестове.
Според различни собственици на лаборатории, които не пожелаха имената им да се споменават, проверката на прокуратурата цели да осуети масовото тестване с бързи тестове.
"Причината е, че ако на тези тестове се докаже имуноглобулин М, това означава, че пациентът в момента кара коронавирус и трябва да бъде изследван и с бавен тест, а доколкото виждаме няма достатъчно лаборатории, в които да се правят и не е ясен и броят бавни тестове", коментира лабораторен лекар.
Лекарите в лабораториите смятат, че в тестването могат да се включат и БАН, университетите, частните лаборатории, частните болници и др. и да се масовизира тестването.
"Проблемът е в заплащането на труда на специалистите, които стоят зад резултата от теста с експертизата си. Това е и пречката пред национална програма за масов скрининг", коментира д-р Георги Тодоров, собственик на лаборатория в Русе.
Според източник на "Капитал" през миналата седмица собственикът на една от най-големите вериги лаборатории в София - "Цибалаб" - д-р Недялко Калъчев, чиито екипи започнаха масови бързи тестове, е предоставил програма за райониране на страната и схема за "отваряне" на системата за множество лаборатории, както и система за резултатите.
"Идеята е да се проследят контактните лица на първите заразени. След това пробите за бавни тестове да се пращат в повече областни градове и да се обработват там, а след това да бъдат въвеждани в специална система. Бързите тестове трябва да се масовизират и демократизират и да могат да се извършват от Спешна помощ, диагностично-консултативни центрове, спешните портали на болниците, общопрактикуващите лекари и специалисти", смята д-р Калъчев.
Според неговите изчисления 1 млн. бързи теста биха стрували 25 млн. лв.
До момента лабораторията е направила за по-малко от седмица 820 бързи теста, като е открила 12 пациенти с прясна инфекция.

Ако трябва да обобщим накратко - управляващите не искат да правят бързи тестове за COVID-19, защото така ще се разкрие истинския мащаб на епидемията в България.
Ако всички заразени с коронавирус бъдат поставени под карантина, заразата ще бъде поставена под контрол и след няколко седмици извънредното "военно" положение ще трябва да бъде отменено.
Ако обаче не се правят тестове на населението, COVID-19 ще може свободно да се разпространява и епидемията ще бъде удължена максимално.
Така за много дълъг период от време ще има инфектирани с COVID-19 и извънредното "военно" положение ще бъде удължавано до безкрай.
Също така докато има извънредно "военно" положение българите ще останат без доходи, ще се наложи да вземат кредити и да задлъжнеят към банките и държавата.
Когато епидемията с коронавируса премине цялото население на България ще е зависимо от управляващите.
По този начин сегашните политици ще останат на власт завинаги.
Никой не би посмял да гласува срещу тях, ако им дължи пари и е поставен в зависимост.

Най-лошият вариант за развитие в тази извънредна ситуация с COVID-19 е, че е възможно в резултат от бедността и задлъжнялостта на населението да настъпи масова емиграция.
Българите, които са задлъжнели към българската държава и които са изгубили всичко, повече няма да имат причина да останат в България.
Когато в Западна Европа в резултат на епидемията от коронавирус са умрели стотици хиляди хора, тяхното място ще бъде заето от българите, прогонени от родните си места.
За България това ще бъде трета национална катастрофа.
А може би точно това е целта на управляващите - да прогонят местното население на България, за да могат американските им покровители да заселят тук милиони мигранти, прогонени от роднитеим места в резултат на войни и болести.
Каква е истинската причина управляващите да не искат да правят бързи тестове на големи групи от населението ще разберем след време, когато видим резултатите от бездействието им.
Дотогава можем само да чакаме да се заразим с COVID-19 и да се надяваме, че ще оцелеем.

Защо беше създаден Медицинския експертен съвет към Министерския съвет и кой имаше най-голяма полза от него?

Защо беше създаден Медицинския експертен съвет към Министерския съвет и кой имаше най-голяма полза от него?

Проф. Коста Костов

Медицинският съвет към кабинета прекратява дейността си

Създаденият към кабинета медицински съвет, от който се очакваше допълнителна медицинска експертиза в борбата с коронавируса, прекратява дейността си, съобщи Би Ти Ви.
Медията цитира изказване на председателя на съвета проф. Коста Костов, което е потвърдено и от други членове на съвета.
До разпускането на съвета се стигна след серия от остри сблъсъци с членовете на националния щаб.
Още със сформирането си съветът влезе в остро противоречие с щаба по темата използване на бързи тестове.
Стигна се до закани от страна на началника на щаба ген. Венцислав Мутафийски, че няма да позволи търгаши да подвеждат държавата за закупуване на тестове, които не са точни.
По темата с бързите тестове бе намерено компромисно решение-масово тестване да се прави в края на епидемията, но последва още по-остър сблъсък - по цялостната стратегия на щаба около мерките и отлагането на пика.
Д-р Атанас Мангъров от съвета настоява да се върви към изграждане на колективен имунитет чрез облекчаване на мерките.
"Да пуснем младите напред означава да кажем: Тези ще умрат, тези ще живеят. Аз моето дете няма да си го пусна. Това, което Мангъров говори, е невъзможно и всички държави се отказаха да го правят, когато започнаха да мрат хората. Кажете му, че не съм съгласен да демобилизира хората. Той говори това, което хората искат да чуят. Кажи колко ще умрат и посочи с името си кои са тези хора като си професор", реагира остро премиерът Бойко Борисов.
Медицинският съвет е създаден с решение на МС, още няма данни то да е отменено. Членовете на съвета са готови и занапред да помагат, уверява в интервю пред Дарик радио проф. Коста Костов.

Но защо беше създаден този Медицински експертен съвет към Министерския съвет?
И кой имаше най-голяма полза от него?
Ако погледнем какво се случи вчера можем да разберем отговорите на тези два въпроса.
Вчера Медицинският експертен съвет към Министерския съвет смекчи категоричната си подкрепа за "бързите тестове" за коронавирус.

Генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски

Медицинският съвет смекчи категоричната си подкрепа за "бързите тестове" за коронавирус

На деветия ден след първото си представяне медицинският съвет за справяне с коронавируса към правителството показа документа, който трябва да е насока за лекарите в страната при пациенти с COVID-19.
Още в началото от краткото представяне на доклада пролича, че медицинският съвет е смекчил позицията си за масово тестване с т.нар. бързи тестове като мярка за яснота каква част от населението е инфектирано.
Председателят на медицинския съвет проф. Коста Костов каза, че "следва да отбележим, че липсата на единно становище в Европейския съюз относно надеждността на скрининговите бързи тестове ограничава засега употребата им и оправдава изчакването, докато са налични такива, които да отговарят на изискванията".
На 24 март медицинският съвет беше значително по-категоричен, че трябва да се направи "масов скрининг" на населението с тестове за коронавирус, които изследват наличието на антитела и резултатите от тях излизат за 10-15 минути.
Затова станаха обществено популярни като "бързи тестове".
На различна позиция бяха от националния щаб за справяне с коронавируса, чийто председател е генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски.
Той многократно е заявявал, че няма от т.нар. бърз тест, който да дава сигурни резултати, и само тестовете по PCR метода показват надеждни данни.
Те пък не могат да бъдат масови, защото изискват апаратура и много добре обучен персонал.
На брифинга на медицинския съвет присъстваха генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски и премиерът Бойко Борисов, но отсъстваше доц. Атанас Мангъров, който е инфекционист, член на медицинския съвет и е сред най-активните защитници на масово изследване с "бързи тестове".
Министър-председателят също подчерта, че всички имат едно и също мнение по отношение на тестването: "Държах и колегите са го написали в крайния извод, че поради липсата на достатъчно надежден тест ние сме длъжни да изчакаме такъв."
Според Борисов след 2-3 седмици в Европа или Съединените щати ще бъде направен надежден тест и тогава България ще получи от Европейския съюз 1 млн. тестове.
Тогава щели да се изследват по 20-30 хил. души на ден.
Премиерът открито показа недоволството си от доц. Мангъров заради позицията му, че за да се спре разпространението на новата инфекция, трябва поне 70% от населението на страната да я прекара и да си изработи имунитет.
"Със съвета вчера много време говорихме: всяка мисъл в посока "дайте, ще пуснем младите напред, за да създадат имунитет", това означава да кажем, че едни ще умрат, другите ще оживеят! С цялото ми уважение към господин Мангъров. Когато говори, създава дезинформация в обществото, защото това, което говори, е невъзможно", отсече премиерът.

Доц. д-р Атанас Мангъров

Откъде Бойко Борисов знае кога ще има надеждни тестове?
Откъде Бойко Борисов знае, че България ще получи от Европейския съюз 1 млн. тестове?
Бойко Борисов новата Ванга ли е?
Защо при създаването на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет членовете му бяха категорични, че "бързите тестове" и "масовото тестване" са полезни за българския народ, а след 10 дни "гореща обработка" от Бойко Борисов си промениха мнението?
Този медицински експертен съвет беше ли създаден, за да легитимира едноличното решение на Бойко Борисов "масовото тестване" да бъде отхвърлено завинаги?
Този медицински експертен съвет беше ли създаден, за да отхвърли "бързите тестове" като неточни и напълно излишни?
Този медицински експертен съвет беше ли създаден, за да оправдае липсата на реални действия от правителството в борбата с COVID-19?
Този медицински експертен съвет беше ли създаден, за да оневини Бойко Борисов?
Този медицински експертен съвет беше ли създаден, за да "измие ръцете" на управляващите?
Този медицински експертен съвет беше ли разпуснат, защото вече е безполезен за Бойко Борисов и Националния оперативен щаб?
Какво ще се случи от тук нататък с доц. д-р Атанас Мангъров, който си позволи да опонира на Бойко Борисов и генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски?
Дали и той като братя Галеви ще изчезне?
Дали и той като Мишо Бирата ще умре от "естествена смърт"?
Дали управляващите ще се саморазправят с доц. д-р Атанас Мангъров?
Защо Бойко Борисов не иска да проведе масово тестване?
За да не може да се разбере колко хора са болни от COVID-19?
За да може да се удължи периода на извънредното "военно" положение до безкрай?
За да може българския народ да обеднее и задлъжнее и като резултат от това управляващите да държат хората в зависимост?
Още колко от гражданските права на българския народ ще бъдат нарушени?
Кога ще приключи диктатурата на националистите?
Докога българския народ ще търпи извращенията на управляващите?

И къде се скриха повечето политици?
Къде се покри Красимир Каракачанов?
Нали уж беше заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната?
А къде са Йорданка Фандъкова, Валери Симеонов, Волен Сидеров, Росен Плевнелиев, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Делян Пеевски, Ахмед Доган?
Къде са всички онези знайни и незнайни псевдополитици, които залъгват народа по време на избори?

Красимир Каракачанов