biggeorge Lyrics

събота, 28 септември 2019 г.

Другари и другарки!

Другари и другарки!
Има ли реставрация на комунизма в България?

Днес слушах програма "Хоризонт" на БНР и с изненада попаднах на една реклама, в която дете казва на учителката си "другарко".
Като го чух и се стреснах.
Откога децата викат на учителките си "другарко"?
Не бяхме ли всички "госпожи и господа"?
Дали това обръщение е само за целите на рекламата или и в реалния живот децата са започнали да наричат на учителките си "другарко" вместо "госпожо"?
Трябва ли и ние възрастните да започнем да се обръщаме едни към други с "другари и другарки"?
И дали под прикритието на борба с русофилите и левите партии не тече всъщност реставрация на комунизма в България?
Госпожи и господа, ако не ви е страх от другарите и другарките, кажете какво си мислите?

По някакво стечение на обстоятелствата преди няколко дни прочетох романа на Джордж Оруел - "Фермата на животните".
Фермата на животните (роман)
Там животните също си викаха "другарки и другари", но както се оказа: "Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите".
За съжаление нещата в книгата завършиха така както и започнаха - зле за обикновените животни.
Можем да направим аналогия между "Фермата на животните" на Оруел и ситуацията в България през 2019 г.
Изминаха 30 години от "падането" на комунизма, но изглежда, че се върнахме там откъде започнахме.
На власт са същите прасета, които бяха на власт и преди 30 години.
Те плюскат и се угояват за сметка на обикновените животни.
Разликата е, че сега прасетата са по-многобройни от преди.
А вие какво животно сте в българската "ферма на животните"?
---------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Другари и другарки!

неделя, 22 септември 2019 г.

Кинопреглед 14: Посоки (2017)

Кинопреглед 14: Посоки (2017)



Източник: imdb.com




Тази вечер гледах филма "Посоки" на Стефан Командарев.
Излъчиха го по БНТ 1 и по случайност попаднах на него.
Много ми хареса и ми въздейства емоционално.
Самият филм представлява напречен разрез на времето, в което живеем.
Историята се върти около такситата в София и пътниците, които се качват в тях.
Може би най-емоционалният момент беше, когато възрастния таксиджия (Васил Банов) седна при кучето и му разказа историята на живота си.
Стана ми адски мъчно.
Друг такъв момент беше, когато тримата младежи се държаха лошо с възрастния таксиджия.
А най-страшният момент беше, когато пътника (Иван Бърнев) уби агресивния таксиджия (Герасим Георгиев).
Направо изтръпнах от страх.
София Бобчева беше много миличка в ролята си.
Забавно ми стана, когато Драгомир Симеонов и Харалан Александров играеха сами себе си по радиото.
Препоръчвам филма на всички!