biggeorge Blog

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

Музикалните клипове в YouTube, които изглеждат като порно клипове! - към 27.08.2025 г.

Музикалните клипове в YouTube, които изглеждат като порно клипове!

Правя тази статия, защото профилите ми в сайтовете за видеосподеляне бяха атакувани от тролове през последната една година.
Те докладваха всичките ми клипове във Vbox7 и YouTube.
В резултат на тази трол атака част от клиповете ми бяха премахнати като неподходящо съдържание нарушаващо правилата.
Вярно е, че в клиповете ми имаше скрита голота, но не и нецензурно съдържание или порнография.
Бяха докладвани дори и клиповете ми за Тодор Живков, Адолф Хитлер, Уругвай, ХИВ/СПИН и дори клип с мои лични коментари от преди 5 години.
Клиповете ми бяха образователни, макар и на сексуална тематика.
Сайтовете за видеосподеляне са пълни с такива клипове, които не са премахнати.
Има дори клипове, в които се показва как се прави секс или как голи хора се опипват едни други, но това не е проблем за никого.
Затова реших да направя кратък списък на всички клипове в Ютюб, за които знам, че съдържат повече голота, отколкото имаше във всички мои клипове взети заедно.
В този списък има клипове, в които ясно се виждат гърди, зърна и полови органи на жени и мъже, актови сцени между жени и явна голота.
Всичко това може да бъде определено като порнография с музикален фон, но до днес нито един клип не е премахнат.
Благодарение на трол атаките през последните 2 години част от потребителите в Интернет просто напуснаха глобалната мрежа от страх да не станат жертви на диктаторски мислещите хора.
Те пак ще станат техни жертви, но това ще се случи в реалния живот, където не могат да избягат и да се скрият.
Толкова за свободата на словото и анонимността в Интернет.
А най-лошото е, че диктаторски мислещите хора се възползват от правилата, за да установят своята тирания.
В Интернет диктаторски мислещите хора използват правилата, за да цензурират мненията на хората, а в реалния живот използват правилата, за да окупират всички власти и ключови държавни постове.
А това в крайна сметка води до диктатура.
Ако не ми вярвате отворете коя да е статия в Интернет и прочетете коментарите под нея.
Ето го и списъка:

Засега се сещам за тези музикални "порно" клипове.

Има и още.
Ако вие знаете някои музикални клипове в YouTube, които изглеждат като порно клипове дайте линкове към видеата в коментар под статията.
Ако някой линк не работи напишете в коментар.

сряда, 4 октомври 2017 г.

Радикализацията в България и по света

Радикализацията в България и по света
Произход, развитие и съвременни тенденции

През последните години станахме свидетели на терористични актове и насилие по целия свят.
Дори и в България беше извършен терористичен акт - на 18 юли 2012 г. на летището в Бургас терорист-камикадзе се взриви в автобус с израелски туристи, при което загинаха 7 души и 35 бяха тежко и леко ранени.
Глобално погледнато този тероризъм е резултат от радикализацията на младежите в мюсюлманските общности.
Но ... тази радикализация се наблюдава навсякъде по света - сред всички слоеве на обществото, във всички общности, във всички държави, на всички континенти.
Няма спор, че радикализацията е масова и глобална.
Радикализацията се подпомага от високите технологии, като широкото разпространение на мобилни устройства, масовия достъп до Интернет, социалните мрежи, а също и слабата Интернет култура на потребителите и липсата на скептицизъм при възприемането и разпространението на информация.
Подобна радикализация е имало и преди.
Примери за това можем да открием в световната история.
Кризата предизвикана от участието на Руската империя в Първата световна война води до идването на власт на болшевиките начело с Ленин и създаването на Съветския съюз.
След Първата световна война на власт в Италия идват фашистите начело с Мусолини.
През 1929 г. започва глобална финансова криза, т. нар. Голяма депресия, която радикализира света и довежда на власт нацистите и Хитлер в Германия.
Гражданската война в Испания от 1936 г. до 1939 г. довежда на власт фашиста Франсиско Франко.
Втората световна война довежда на власт комунистите в Източна Европа, Азия, Африка, Южна и Централна Америка.
Създаването на Израел през 1948 г. без създаването на отделна палестинска държава предизвиква появата на ислямския фундаментализъм и радикализира ислямския свят.
Ислямската революция в Иран от 1979 г. довежда на власт аятоласите.
Гражданската война в Афганистан от 1979 г. до 1996 г. довежда на власт талибаните и подпомага създаването на Ал Кайда.
Гражданската война в Сирия от 2011 г. до днес подпомогна създаването и съществуването на ИДИЛ.
Опитът за държавен преврат в Турция от юли 2016 г.. радикализира Реджеп Таип Ердоган и неговите привърженици, а като резултат бяха арестувани стотици хиляди невинни хора (уж привърженици на Фетхуллах Гюлен), десетки хиляди, от които все още са в турските затвори.
Интересното на сегашната ситуация през 2017 г. е, че радикализацията е индивидуална.
В зависимост от това в какво вярва човек радикализацията се насочва конкретно към неговите идеали.
Ако си християнин ставаш християнски фундаменталист.
Ако си мюсюлманин ставаш мюсюлмански фундаменталист.
Ако се страхуваш за родината си ставаш националист.
Ако харесваш Хитлер ставаш неонацист.
Ако си привърженик на Сталин ставаш комунист.
Ако си готов да водиш война ставаш терорист.
Ако мразиш негрите ставаш расист.
Ако мразиш гейовете и лесбийките ставаш хомофоб.
Ако мразиш циганите ставаш ксенофоб.
Ако мразиш убиването на животни ставаш веган.
И накрая ако си свободомислещ човек ставаш жертва на по-горе изброените.
Виновни за всичко това са пропагандата и промиването на мозъци.
Но и двете не са измислени през 21 век.
На практика пропагандата съществува откакто го има човечеството.
Промиването на мозъци обаче се е усъвършенствало с годините и докато през 19 век са били нужни десетки години, за да се промият мозъците на цял един народ сега това може да стане за няколко месеца, максимум година-две.
Ще дам няколко примера за промиване на мозъци - в миналото и в настоящето:
- Добруджанският въпрос:
След края на Руско-турската война (1877-1878), Руската империя, за да компенсира Румъния за ивицата (коридора) земя от Южна Бесарабия, който й е предоставен за излаз на Черно море, й предлага в замяна Северна Добруджа.
На 2 април 1878 г. тогавашният румънски министър-председател Братияну заявява чрез вестник “Steaua Romaniei”: "И въпрос не може да става да се приеме Добруджа. Както географско-икономически, така и етнически, и исторически Добруджа не съставлява част от нашата територия. Разположена отвъд Дунава, тя е естествено продължение на България; населена е най-вече с българи, турци, татари. В нея румънци няма. Ако ние я завладеем, ще стане постоянен източник на конфликти между нас и българите: една отворена рана..."
На 14 ноември 1878 г. румънският крал Карол I отправя до добруджанското население следното послание на български език: "С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа..."
Но само 30 години по-късно благодарение на националистическата промивка на мозъци след края на Първата балканска война Румъния иска и получава Силистра като компенсация на териториалните разширения на България на юг.
След Втората балканска война Румъния завзема и Южна Добруджа, като на румънските управляващи започват да им се привиждат румънци в цяла Северна България.
До Крайовската спогодба от 1940 г. една изконна българска територия остава владение на друга държава, като нейните управляващите добре осъзнават несправедливостта на това си решение.
Благодарение на национализма умовете на румънския народ биват промити, като и до днес милиони румънци си мечтаят за Велика Румъния.
- Македонският въпрос:
Благодарение на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес териториите населени с българи остават разделени.
Като резултат от това една част от българското землище остава в Сърбия, друга в Османската империя, а трета - в Румъния.
В последствие благодарение на сръбския шовинизъм на управляващите в Белград започват да им се привиждат сърби на юг и на изток, там където и един сърбин няма.
Като резултат от мечтите на сърбите за Велика Сърбия и на гърците за Велика Гърция след балканските войни териториите населени с българи останали в Османската империя биват поделени между двете държави Сърбия и Гърция.
Не само това, но в последствие благодарение на промиването на мозъци сърби и гърци започват да имат претенции за още територии с българско население.
- Македонската нация:
До 1945 година населението в Македония е предимно с българско самосъзнание, като липсват масови прояви на македонска национална идентичност.
Благодарение на решение на Коминтерна през 1945 г. се създава македонския народ.
За 70 години промиване на мозъци и пропаганда македонските управляващи, най-напред от Югославия, а после от Бившата югославска република Македония са успели да накарат един цял народ да вярват, че са македонци със самостоятелна македонска идентичност.
Изводът от всички тези примери е, че национализма е болест, която заразява умовете на хората.
Национализмът може да бъде сравнен с рак, който заразява здравите клетки на едно общество, разболява ги и ги кара да нападат другите здрави клетки на това общество.
Този процес продължава, докато цялата държава бъде превзета от националисти.
След като се справи с вътрешните си врагове националистическата болест насочва омразата на народа към други народи и други държави.
Примери за промиване на мозъци и пропаганда имаме и днес.
Ето няколко от тях:
- референдум за независимост на Каталония:
На 1 октомври 2017 г. в испанската провинция Каталония се проведе референдум за независимост.
Този референдум е провокиран от спомените за фашисткото минало на Испания и борбата на каталонците срещу Франко.
Освен това каталонците имат най-голям принос за испанската икономика и искат да задържат тези пари само и единствено за себе си.
Напуснат ли Испания обаче каталонците ще напуснат и ЕС, а после ги чака такава икономическа криза каквато не са сънували и в най-лошите си кошмари.
Озадачаваща обаче е реакцията на ЕС срещу референдума в Каталония.
Държавите от ЕС одобриха отделянето на Косово от Сърбия, което по нищо не се различава от борбата на Каталония за независимост.
Тук е мястото да припомня отделянето на Крим от Украйна, на Абхазия и Южна Осетия от Грузия, на желанието на Шотландия, Северна Ирландия и Гибралтар да се отделят от Великобритания след Брекзит.
Изводът е, че ЕС и международната общност менят мнението си по отношение на независимостта на различни територии в зависимост от интересите си или казано просто в международната политика има двоен стандарт: "За едни може, за други - не може!".
- референдум за излизане на Великобритания от ЕС (Брекзит):
Този референдум е клиничен пример за масова психоза, пропаганда и промиване на мозъци.
Британците масово гласуваха за излизане на Великобритания от Европейския съюз без да осъзнават какво точно означава това и какво ще им се случи след като реално напуснат.
Интересен факт е, че Найджъл Фараж, който убеди британците да одобрят напускането на следващия ден след референдума подаде оставка, знаейки че някой ще трябва да поеме политическата отговорност.
А той не искаше да понесе историческата отговорност за най-голямата грешка на британците.
- Украйна:
След като през ноември 2013 г. украинският президент Виктор Янукович отказа да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз в Украйна избухна революция водена от националисти и неонацисти.
Промивката на мозъци беше толкова масова, че доведе до остра конфронтация в Източна и Южна Украйна и Крим.
Като резултат Крим, Донецк и Луганск се отделиха от Украйна.
И днес пропагандата и промиването на мозъци в Украйна върви с пълна сила.
Според документалният филм "Украйна-маските на революцията" виновни за създалата се ситуация са САЩ и Виктория Нюланд.
- Русия:
В Русия от години се насажда религиозна радикализация - от една страна православен фанатизъм, а от друга страна - ислямски фундаментализъм.
А откакто Крим се отцепи от Украйна и се присъедини към Русия ЕС и САЩ наложиха санкции.
Освен традиционно негативното отношение на руснаците към Запада тази конфронтация породи допълнителна радикализация към Европейския съюз и САЩ.
Интересно е, че през последните петнайсет години в Русия, като и в Украйна, има възход на крайно десните и крайно левите движения.
- Турция:
В последните десетина-петнайсет години в Турция се насажда неоосманизъм, който радикализира турския народ.
Неоосманизмът е идеология, в чиято основа е османизмът и тезата, че османските времена са били благодатни за Балканите.
Неоосманизмът се разглежда в книгата "Стратегическа дълбочина" с автор Ахмед Давутоглу.
В основата й е залегнала тезата, че османските времена са били период на разцвет за Балканите и допринасят за добруването на хората по тези земи.
Тази линия на държавна политика обаче, отдалечава Турция от идеите на кемализма, които са водещи за страната до края на 20-ти век.
Неоосманизмът, новата политическа доктрина на Турция, е резултат от бурния икономически напредък на страната и нарасналото самочувствие на турската управляващата класа и на нацията като цяло.
Това намира израз в амбициозни геополитически планове, при това не само в ислямския свят.
Управляващите неоосманисти не пропускат да подчертаят, че Османската империя е имала граници до Виена и е нормално Турция да участва в европейските дела, наравно с останалите европейски държави.
Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света.
Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк.
- Иракски Кюрдистан:
Благодарение на пропагандата и промиването на мозъци в Иракски Кюрдистан се проведе референдум за независимост.
Всъщност независим Кюрдистан не е имало, но борбата на кюрдите за независимост продължава вече над 100 години.
Териториите населени с кюрди са разделени между Турция, Иран, Ирак и Сирия и ако управляващите в тези четири страни си вършеха работата както трябва кюрдите на тяхна територия щяха да живеят добре и нямаше да искат независимост.
За съжаление и в четирите страни правата на кюрдите са нарушени в една или в друга степен.
Политиците от Иракски Кюрдистан обаче не осъзнават, че микродържавата им е заобиколена от Турция, Иран и Ирак и ако обявят независимост е много вероятно да бъдат атакувани от три посоки.
- Белгия:
В Белгия разделението между Фландрия и Валония е видимо.
Двете съставни части на Белгия искат да се разделят от много години.
През 2010 г. националистическата партия NVA - Нов фламандски алианс, която отстоява неотклонно идеята за независимост на Фландрия, постига необичайния за нея резултат - 30% от гласовете на тези региони.
Това вкара страната в цикъл на нестабилност, който продължава и до днес.
Разделението между фламандско и франкофонско население пречи на постигането на консенсус
Въпреки спокойствието обаче този факт влошава имиджа на страната, забавят се реформи, държавният дълг нараства.
Това обяснява и защо в Белгия бяха извършени толкова терористични актове.
Радикализацията сред местното фламандско и франкофонско население се отразява и на белгийците от чуждестранен произход, както и на новодошлите чужденци, които също се радикализират, но по техен начин.
Пример за това е брюкселския квартал Моленбек, който е държава в държавата и там сред населението важи шериата, а не законите на Белгия.
- Германия:
На парламентарните избори, които се проведоха на 24 септември 2017 г. партията на Меркел спечели най-много гласове.
Благодарение на промиването на мозъци обаче трета политическа сила в Германия се оказа крайно дясната партия "Алтернатива за Германия".
Общо 33 % от гражданите на Германия гласуваха за Съюза (ХДС/ХСС), а за Германската социалдемократическа партия (ГСДП) - 20,5 % от избирателите.
Подкрепата и за двете партии бележи значителен спад, в сравнение с предходните избори за Бундестаг от 2013 г.
Трета политическа сила в Германия стана популистката "Алтернатива за Германия" на Фрауке Петри, получила 12,6% от гласовете.
С резултатите, които постигна тази партия няма да може да управлява, но ще може да влияе на посоката, в която се движи Германия.
- Холандия:
В Холандия промиването на мозъци е по-фино.
Там използват страховете на холандците от бежанци, мюсюлмани и източно европейци, за да ги радикализират.
"Партията на свободата" на противника на исляма и краен националист Геерт Вилдерс на изборите на 15 март 2017 г. спечели 13.1% от гласовете на избирателите.
- Франция:
Промивката на мозъци във Франция беше толкова силна, че националистката Марин Льо Пен за малко да спечели президентските избори.
В първия тур тя зае второ място с 21,3 % от гласовете (7.7 милиона гласове).
На същият този първи тур Макрон получи 24.0 % от гласовете.
На балотажа Льо Пен получи 33.9 % от гласовете на избирателите.
Изборите спечели Макрон, който обаче също не се вслушва в гласа на френския народ, което допълнително радикализира французите.
- Австрия:
В Австрия през 2016 г. крайно десния кандидат Норберт Хофер за малко да спечели президентските избори.
На 22 май 2016 г. Хофер губи на втория тур на изборите от Александър Ван дер Белен с 50,3% на 49,7%.
На 18 юни 2016 г. австрийският Конституционен съд (Verfassungsgerichtshof), позовавайки се на системни нарушения на изборния процес, взема решение за прегласуване.
След повторно гласуване на 4 декември 2016 г. Хофер получава 46% от гласовете на избирателите.
- Полша:
От изборите през 2015 г. националистите от "Право и справедливост" управляват Полша.
За да промие мозъците на поляците Ярослав Качински залага на антимигрантска риторика, недоверие към Брюксел и Берлин и яростни критики към Москва.
И понеже поляците традиционно мразят и Германия, и Русия стратегията му е успешна.
За съжаление националистите превърнаха Полша в сюрреалистично и неприветливо място, в което подхранвани от държавата теории за конспирациите и фактическа пропаганда отвличат вниманието на публиката, докато демокрацията ерозира.
В страната на "Право и справедливост" анти-интелектуалността е царица.
Полските учени са слисани от предложените промени в учебните програми чрез един нов проектозакон за образованието, които принизяват значението на еволюционната теория и на климатичните промени, като увеличават часовете за уроци по "патриотична" история.
Главният държавен чиновник, отговарящ за борбата с дискриминацията в страната, размишлява във Фейсбук, че полските хотели не трябва да бъдат принуждавани да обслужват чернокожи или хомосексуални клиенти.
След като той се оттегли по други причини, неговият наследник се обяви срещу международната конвенция за борба с насилието срещу жените, защото тя, видите ли, противоречи на традиционното разделение на ролите между половете.
С одобрението на религиозните консерватори новото правителство прекрати публичното финансиране на ин витро процедури при лечение на безплодие.
То възложи на противник на противозачатъчните средства, който твърди, че използването на презервативи увеличава риска от рак при жените, да състави програмата за сексуално образование в училищата.
Тези възгледи на партията никога не са били по-усърдно разпространявани.
Националните електронни медии в Полша често симпатизират на партията, която е на власт.
Но след победата си "Право и справедливост" започна безпрецедентни гонения срещу журналистите в държавния тв канал, превръщайки го, според опонентите, в пропагандна машина, в която процъфтяват конспиративни теории.
Неотдавна беше излъчен репортаж за здравните рискове от ваксинирането на децата.
Новото правителство, също така, се отнася скептично към парижкото споразумение за борба с климатичните промени, предвиждащо намаляване на въглеродните емисии, и оттегли подкрепата си за полските вятърни и соларни генератори.
В същото време то влага повече пари в каменовъглената индустрия.
В Полша, например, вече не се говори за някакви законни права на еднополовите двойки.
В началото на тази година във Варшава беше вандализиран офисът на група, бореща се за права на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните.
Полицията така и не откри злосторниците.
Националистическото правителство вече предприе стъпки да ограничи влиянието на конституционния съд, променяйки, според критиците, баланса в него.
Подготвен нов проектозакон ще даде на назначени от правителството чиновници правото да разрешават (или не) демонстрации занапред.
- Унгария:
В Унгария от години върви пропагандата на Виктор Орбан.
Той говори против мюсюлманите, против бежанците, против разселването на кандидати за убежище в Унгария, против Брюксел, против Джордж Сорос, против всички, които не се вписват в неговия мироглед.
С управлението на Орбан се възражда унгарския национализъм и шовинизъм, които радикализират унгарския народ.
- Северна Корея:
От 70 години Северна Корея създава проблеми на Корейския полуостров.
Само че там радикализацията е държавна доктрина.
С подкрепата на Китай и Русия Северна Корея се конфронтира със САЩ, Южна Корея и Япония.
Случващото се през 2017 г. е просто продължение на една тенденция започнала преди десетилетия.
- България:
В България радикализацията се насажда още от Освобождението.
От 139 г. противопоставянето е между русофили и русофоби, леви и десни, либерали и консерватори, селяни и граждани, бедни и богати ...
Цялата енергия на българския народ от 1878 г. до 1918 г. е била насочена към обединението на всички територии населени с българи в една държава.
След Първата и Втората национална катастрофа и края на илюзиите за обединение на българите и след появата на СССР на световната сцена в България най-остро е противопоставянето между леви русофили и десни русофоби.
В годините между двете световни войни след териториалните загуби има възход на крайно десните и крайно левите организации.
Но пропагандата и промиването на мозъци добиват национални мащаби след 1944 г. по времето на комунизма.
Дори и след 1989 г. радикализма в България не изчезна.
Просто бившите комунисти станаха демократи.
Когато дясната идея се изчерпа бившите комунисти станаха царисти, а когато и това движение залезе станаха бойковисти.
Част от народа се увлече по националистическите идеи.
А както вече знаем национализма е раково заболяване за всяко демократично общество.
За да се стигне до това националисти да са част от управлението на страната преминахме през много неща:
Имаше доброволни отряди за самозащита, които биеха хората по центъра на София.
Имаше бой на националистически лидери пред НАТФИЗ.
Имаше контрапротести срещу гей паради.
Имаше опити за връщане на наборната военна служба във вида от преди 1989 г.
Имаше бой по стари хора по границата с Турция.
Имаше лов на бежанци.
Имаше националистически лудории от всякакъв вид.
Но в България не са само националистите.
Други българи станаха крайно религиозни християни или мюсюлмани.
Пример за крайно религиозни християни са сливенския отец Евгений Янакиев и семейството му.
Проект: Грехове - Войните на отец Евгений (1 част)
Проект: Грехове - Войните на отец Евгений (2 част)
Пример за крайно религиозни мюсюлмани са ромите от Пазарджик.
Те са необразовани и безработни, но живеят добре със средства от неизвестен произход.
Носят се слухове, че получават пари от фондации от арабски държави.
Обличат се с бурки и се държат като фанатици не осъзнавайки, че след години спонсорите им ще поискат децата им да станат терористи.
Като цяло диктаторски мислещите хора в България не са намалели независимо, че от края на комунизма са минали двайсет и седем години.
Нещо повече - радикализират се младите хора благодарение на пропагандата и промиването на мозъци, които възрастните диктаторски мислещи хора правят всеки ден.
Това е опасно, защото един ден старите диктатори ще умрат, но техните млади последователи ще продължат да сеят омраза и пропаганда сред народа.
Последната капка, която може да удави едва прохождащата демокрация в България е референдума на Слави Трифонов.
Той много се гордее с това, което направи, но не осъзнава, че инициативата му може и ще бъде използвана от диктаторски мислещите хора в България, за да установят диктатура.
Сама по себе си мажоритарната система е също толкова добра, колкото са добри смесената и пропорционалната системи.
В България обаче тези системи не работят добре при подбора на народни представители заради болната политическа среда.
Няма как мажоритарната система да "излекува" България при положение, че "лечението" ще се провежда от същите хора, които трябва да бъдат "излекувани".
В тази сбъркана обществена среда се раждат какви ли не митове и легенди, разпространяват се какви ли не слухове и лъжи.
И тъй като обикновените хора нямат доверие на "прогнилите" държавни институции много лесно е измамници от всякакъв вид да се възползват от лековерния български народ.
Такива са телефонните измамници.
Такива измамници са политическите манипулатори - бивши журналисти, а днес евродепутати.
Такива са телевизионните водещи с користни цели.
Такива измамници са местните феодали и кметове.
Такива са успелите млади бизнесмени.
Такива измамници са крадците на еврофондове.
Такива са собствениците на банки-пирамиди.
Такива измамници са лидерите на националистически партии.
Такива са беквокалистите на управляващите.
Такива измамници са бюрократите.
Такива са зависимите магистрати.
Такива измамници са консервативните "реформатори", които целят запазването на статуквото, докато правят фалшиви реформи.
Такива са всички, които искат да се възползват от народа, за да постигнат лично благоденствие.
В тази болна обществена среда, в която гражданите са натикани в ъгъла, а правата им не се спазват от никого единственото, което им остава е радикализацията.
Въпрос на време е тя да "избие" в някаква посока.
Дълго трупаното напрежение в народа може да се излее по много начини, но както знаем след всяка революция на власт идват същите диктаторски мислещи хора.
Целият този добре организиран хаос е лош сценарий за България.
Но успокоителното е, че поне не сме сами в радикализацията.
Пропагандата и промиването на мозъци освен от идеологии се възползва от всякакви страхове и мании на народите по света.
Пресен пример за това е убийството на шестима души в Малави заподозрени, че са вампири.
Отряди за самозащита в Малави са убили миналия месец шестима души, които местни жители подозирали, че са пили или са се опитали да пият човешка кръв при ритуали с черна магия.
В Малави, където магьосничеството е широко разпространено и в него се вярва силно, а образователните стандарти са ниски, слуховете за "вампирска" дейност се подхранват редовно.
През 70-те години на миналия век правителството на бившия диктатор Хейстингс Камузу Банда беше обвинено в убийството на дузина жители на предградие на южния град Блантайър, за да изпрати кръвта им в Южна Африка в епохата на апартейда.
Въпреки, че виновникът е заловен и пратен в затвора за цял живот, убийствата все още преследват Малави.
Въпросът за вампирите е особено чувствителен за властите в страната.
През 2003 г. полицията арестува радио журналист заради интервю с човек, който твърди, че селото му е било посетено от вампири, пиещи човешка кръв.
По-късно журналистът е освободен.
Преди време правителството беше принудено да отрече, че си сътрудничи с международни благотворителни организации, за да взема кръв от бедни селяни в замяна на храна.
Някои вярват в редица митове за ваксините:
Че ваксините са опасни за здравето на хората;
Че ваксините са безполезни;
Че ваксините пренатоварват имунитета и го отслабват;
Че възрастните няма смисъл да се ваксинират срещу детски инфекции;
Че дори да не си ваксиниран няма да се разболееш, защото наоколо всички са имунизирани;
Че страничните ефекти от ваксините са непредсказуеми;
Че ваксините вредят на кърмачетата;
Че ваксината БЦЖ предизвиква аутизъм ... и т.н., и т.н.
Други хора пък не вярват в глобалното затопляне и твърдят, че то не съществува въпреки очевидните научни доказателства за това.
Клинични примери за това са Президентът на САЩ Доналд Тръмп и Министъра на екологията на България Нено Димов.
Изводът е, че с помощта на промиването на мозъци и пропагандата населението лесно може да бъде радикализирано в една или в друга посока.
Със съвременните технологии до всеки един човек може да бъде достигнато индивидуално и то без никой да разбере.
След като диктаторски мислещите хора открият от какво се вълнува даден човек могат да използват интересите му срещу него, за да го радикализират.
В процесът на радикализация се използват и традиционните медии като телевизия, радио и вестници.
В пропагандата участие вземат политици, телевизионни и радио водещи, обществени фигури, популярни личности, певци, спортисти и милиони обикновени хора.
Към момента няма явни доказателства кой и защо радикализира хората по света.
Съмненията, че основни причинители на радикализацията са ЦРУ и САЩ много трудно могат да бъдат доказани на практика.
Освен това една единствена организация трудно може да се справи с толкова глобална задача.
Да не говорим, че в Америка също имаше жертви на радикализацията.
Примери за това са терористичните актове от 11 септември., от Бостънския маратон, от гей клуба в Орландо, Флорида и от Лас Вегас.
Кой стои зад радикализацията е въпроса на въпросите на 21 век.
Не е сигурно, че ще намерим отговора.
А защо трябва да бъдат радикализирани хората е лесно да се отговори.
Диктаторски мислещите хора навсякъде по света използват правилата на демокрацията, за да установят световна диктатура.
Тази диктатура ще бъде високо технологична, децентрализирана, дезорганизирана, индивидуална, точно каквато е и радикализацията.
Всъщност радикализацията подпомага установяването и затвърждаването на диктатурата по света.
Докато хората се занимават със сепаратизъм, национализъм, неонацизъм, неоосманизъм, комунизъм, религиозен фундаментализъм няма да имат време да забележат диктатурата.
Така няма да има организирана съпротива и никой няма да се противопостави на диктаторски мислещите хора.
Крайният резултат ще бъде загуба на граждански права, високо технологичен контрол, тотална цензура, пълна необразованост, масова бедност, икономически зависимости или казано просто - едно съвременно робство.
Дори и хората по света да осъзнаят какво ще се случи няма как организирано да се противопоставят на радикализацията.
Единствената държава, в която не се наблюдават тези ефекти е Швейцария, но там обществото е организирано по различен начин.
Обществения договор между швейцарския народ и институциите е причината за липсата на радикализация.
Швейцарското общество е с "отворен код" и се моделира от самите граждани през последните 200 години от 1815 г. до днес.
Няма нужда швейцарците да се радикализират, защото ако нещо не им харесва те могат да го променят.
За съжаление останалата част от света, включително и България, е изграден на принципа на "затворения код".
Гражданите нямат директен достъп до управлението на страната и са подчинени на управляващите, а не обратното - управляващите да са подчинени на гражданите.
От всичко до тук е ясно, че радикализацията трудно може да бъде спряна, дори и чрез масово ограмотяване по въпросите на пропагандата, промиването на мозъци и радикалните идеи.
Единственият начин за предотвратяване на диктатурата е промяна на обществените договори на държавите по света и създаване на общества с "отворен код", които да бъдат под директния контрол на гражданите.
Това обаче надали ще се случи през 21 век.
--------------------------------------------------------------------------------------------
Още едно интересно четиво за радикализацията:
Кой отглежда тероризма и превръща всички ни във фундаменталисти?

biggeorge Lyrics

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

Музикалните клипове в YouTube, които изглеждат като порно клипове! - към 27.08.2025 г.

сряда, 4 октомври 2017 г.

Радикализацията в България и по света

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

сряда, 4 октомври 2017 г.