biggeorge Lyrics

четвъртък, 9 март 2017 г.

Обичате ли Васил Левски?

Обичате ли Васил Левски?





1. Кой е Васил Левски?

Васил Левски, известен още като Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

2. Образование и младежки години

Васил Левски известен още като Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли 1837 г. в Карлово.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.
На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон.
По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

3. Революционна дейност

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград.
Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения).
След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.
Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.
През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.
В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868).

4. Създаване на Вътрешна революционна организация

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.
На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г.
Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети.
В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило.
След това напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България.
В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България".
През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев.
Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК.
Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април - 4 май 1872 г.).
В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация, създава окръжни комитети.

5. Залавяне и смърт

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на пощата в Арабаконак.
Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров.
Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.
На 26 декември 1872 г. бива заловен от заптиета до Къкринското ханче (източно от Ловеч).
Съдът го осъжда на смърт чрез обесване.
На 6 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.
Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Всичко, което Васил Левски е направил през живота си е от любов към българския народ.
А вие обичате ли Васил Левски?

сряда, 8 март 2017 г.

8 март - Международен ден на жената

8 март - Международен ден на жената





1. Какво е Международен ден на жената?

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март.
Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни.
В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според много българи Благовещение (25-ти март) е християнският празник на майката и жената.

2. История на Международния ден на жената

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобългарски празник 8 март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.
Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.
След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.

3. Денят на жената в съвременната култура

Денят е официален празник в Афганистан, Ангола, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай, Куба, Грузия, Гвинея Бисау, Еритрея, Казахстан, Киргизстан, Лаос, Република Македония, Мадагаскар, Молдова, Монголия, Непал (само за жени), Русия, Таджикистан, Туркменистан, Уганда, Украйна, Узбекистан, Виетнам и Замбия.
В някои държави като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е официален празник, но въпреки това се чества.
На този ден мъжете подаряват цветя на жените в техния живот - приятелки, майки, съпруги, гаджета, колежки и т.н.
В училище децата често подаряват цветя на учителите си.

А вие как отбелязахте Международния ден на жената?
Подарихте ли цветя на жените около вас?