Опасно ли е мастурбирането?

Опасно ли е мастурбирането?



Специалистите смятат, че не е необходимо един мъж да се допита до тях, за да получи отговор на въпроса дали мастурбирането си заслужава.
Всеки мъж е мастурбирал - и защо не?
Мастурбирането води до приятни изживявания, намалява стреса и е средство, с което се превъзмогва безсънието.

1. Мастурбирането не е "луда работа"

Мъжете често се двоумят дали е нормално да мастурбират.
Определенията за "нормално" и "психопатично" в сексологията обаче са различни от общите представи.
Сексолозите избягват да поставят определения за "нормално" и "ненормално" с аргумента, че се използват много различни варианти за самозадоволяване на сексуалния апетит, като честота и техника на изпълнение.
Всеки мъж мастурбира по специфичен за него начин, твърдят специалистите.
Могат да използват ръцете си, да се търкат в повърхности, да си осигурят специални секс играчки или да го правят дори с вещи от домакинството, като се носи специално облекло, чрез фантазиране, четейки книга или гледайки списание или просто като се гледа в огледалото.

2. Мастурбацията е безопасна, но не съвсем!

За разлика от секса с партньор при мастурбиране не може да има опасения от заболяване от полово преносима болест, нито оплаквания от мускулна треска, торбички под очите, няма да се случат и непохватни моменти, каквито се получават при сексуалното общуване между двама.
Но това не означава, че мастурбацията е съвсем безопасна.
Прекалено честото извършване или прекалено енергичните, груби действия могат да доведат до протъркване и нараняване на кожата на пениса.
При мастурбиране в посока надолу и допир на главичката на пениса в неподходящи повърхности, например в чаршаф, възглавница, е възможно да се нарани отвърстието на уретрата, което да доведе до последващи проблеми като отделяне на урината не на струя, а на пръски.
Фрактура на пениса се случва толкова често при мастурбация, колкото и при секс с партньорка.
Това е болезнено състояние, което се получава при среща на пениса по време на ерекция с твърд обект.
При фрактура на пениса е необходимо да се потърси специалист-хирург за получаване на адекватна медицинска грижа.

3. Вреди ли мастурбацията на сексуалния живот?

По ред причини мастурбирането може да се отрази благотворно при сексуалното общуване с партньорката.
Първо, защото благодарение на мастурбирането мъжете научават за собствените си усещания и по-лесно могат да покажат на партньорката си как предпочитат да бъдат докосвани.
Мастурбирането помага на мъжете да научат и разпознават момента, до който могат да отлагат отделянето на сперма и как да избягват преждевременната еякулация.
Това е и начин да се задоволи сексуалната нужда при отсъствие на половинката или боледуване.
Има случаи, в които мастурбирането действително пречи на взаимоотношенията.
Това обаче се случва, когато мъжът започва да предпочита мастурбирането пред секса с партньорката, стига се до положения, в които я пренебрегва и наранява емоционално.
Иначе според сексолозите мастурбирането не вреди на взаимоотношенията.

4. Някои форми на мастурбиране водят до сексуална дисфункция

Специалистите предупреждават, че мъжете които прекалено често мастурбират и привикнат на по-висока плътност и бързина, при секс с партньорката могат да получат нежелано удължаване на еякулацията или загуба на ерекцията, което е вид сексуална дисфункция.

5. Мастурбирането намалява риска от рак на простатата

Тази зависимост все още не е напълно изяснена.
През 2003 г. австралийско проучване сочи, че честото мастурбиране в юношеството намалява риска от развитие на рак на простатната жлеза в по-късен етап от живота.
Но изследване от 2004 г., показва, че едното няма нищо общо с другото.

Мастурбираш ли?
Одобряваш ли мастурбирането?
Сподели в коментар под клипа!

Не приемайте тази статия като медицинска консултация.
При нужда се обърнете към лекар, които да ви консултира.

Експериментът Заучена безпомощност - 1965 г.

Експериментът Заучена безпомощност - 1965 г.



През 1965 г. психолозите Мартин Селигман и Стивън Майер провели експеримент, базиран на класическото обуславяне (условните рефлекси) на Павлов, с три групи кучета затворени в клетки.
Кучетата от Група 1 били освободени след известно време без да са им направили нищо.
На кучетата от Група 2 се прилагал електрошок, който можел да се прекъсне, когато кучето натиснело бутон с носа си.
Всяко от кучетата от Група 3 било свързано в двойка с куче от Група 2.
Когато куче от Група 2 било удряно с електрошок, електричество със същата интензивност и продължителност удряло и кучето от Група 3.
Разликата между двете групи била, че при кучетата от Група 3 електрическите импулси не можели да се прекъснат, дори при натискането на бутона.
За животните от Група 3 изглеждало, че електрошока спира на случаен принцип, но всъщност това се случвало, когато кучето от Група 2 в двойката натиснело своя бутон.
За кучетата от Група 3 ударите нямали никаква последователност и изглеждали неизбежни, което довело до т.нар "заучена безпомощност".
Каквото и да правели горките животни не успявали да се освободят, а просто трябвало да изтърпят, докато електрошока спре "от само себе си".
Оказало се, че след експеримента кучетата от Група 3 показали симптоми на клинична депресия.

По-късно кучетата от трите групи били поставяни сами в кутия с ниска преграда и отново били удряни с електрошок.
Животните лесно можели да прескочат преградата и да прекъснат болката.
Кучетата от Групи 1 и 2 бързо научили какво е "спасението".
Кучетата от Група 3, които преди това се научили, че нищо не е имало ефект върху електрошоковете, просто легнали пасивно и скимтяли, когато им пускали електричество.
Това е драматичен пример за забавяне на процеса на обучение чрез заучена безпомощност.

Във втори експеримент по-късно същата година с нови групи от кучета, учените изключи възможността за бягство.
Те отново разделили кучетата на три групи и ги подложили на същите тестове, но кучетата в Група 3 били обездвижени с медикаменти.
Както се случило и предишния път след преминаването на действието на лекарствата кучетата от Група 3 показали заучена безпомощност.

При тези експерименти се установило, че има само един лек за заучена безпомощност.
Учените предположили, че кучетата не се опитват да избягат, защото очакват, че каквото и да направят нищо няма да спре електрошока.
За да се промени това очакване, експериментаторите заставали до кучетата и премествали краката си по време на електрошока, имитирайки действията, които кучетата трябвало да предприемат, за да избягат от електричеството.
Това трябвало да се направи най-малко два пъти преди кучетата да започнат да прескачат бариерата самостоятелно.
Всички други методи, като например заплахи и награди, нямали ефект върху заучената безпомощност на кучетата от Група 3.
Макар че по време на експеримента са измъчвани животни, той е много показателен, че само личния пример може да преодолее заучената безпомощност.

За съжаление заучената безпомощност не е чужда и на хората.
Прост пример е дете, което винаги получава ниски оценки в училище.
Ако с детето не се работи допълнително, то автоматично ще счита, че каквото и да направи няма да може да промени нещата.