Идиот ли е Ботев?

Идиот ли е Ботев?
Или ние сме идиотите?

Гледах късометражният филм "Ботев е идиот" и се замислих:
Идиот ли е Ботев или ние сме идиотите?
И за какво се е жертвал, след като сега с лека ръка пилеем наследството му?
Или може би точно затова се е борил - за да можем днес да имаме какво да хабим.
"Кой в днешно време ще си даде живота за България?" - пита ученика.
Това ли се иска от нас през 2016 г.?
Да грабнем пушка на рамо и да тръгнем на бой?
Но с кого ще се бием?
Със себе си?
С бежанците?
С циганите?
С турците?
С руснаците?
Мда, точно с тях.
На бедняците точно това им трябва - куршум в главата, за да се отърват от мъките си.
"Какво е успех за българина?" - друг хубав въпрос.
Успех е да имаш кредити и да не ти се налага да ги връщаш, защото си фалирал банката, от която си ги взел.
Успех е да си мутра, но да си станал Министър-председател.
Успех е да си престъпник, но да се ползваш с депутатски имунитет.
Успех е да държиш народонаселението в страх с похвати от времето на комунизма.
Успех е да си овладял всички власти в държавата - изпълнителна, законодателна, съдебна и медийна.
Успех е да знаеш, че си ненаказуем.
Голям успех, голямо нещо.
"Защо не се сещам за един човек, който да съм срещал и да искам да приличам на него?" - ето този въпрос ме разби!
Наистина защо не се сещам за някой човек от последните 26 години, на когото да искам да приличам?
Не искам да приличам нито на Делян Пеевски, нито на Бойко Борисов, нито на Цветан Цветанов, нито на Сотир Цацаров, нито на Волен Сидеров, нито на Ахмед Доган, нито на Слави Трифонов ...
Не искам да приличам на никого.
Искам да съм себе си.

Идиот ли е Ботев?
Или просто не е актуален на времето, в което живеем?
Толкова ли се е променил живота и начина на мислене от 1876 г. до днес?
Или всъщност нищо не се е променило за всички тези години?
Кой и какво не е наред през 2016 г.?
Или всичко си е наред?
Какво може да оправи ситуацията в България?
Казармата?
Диктатура?
Война и смърт?
Или нищо не може да се направи за Майка България?
"Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани ..."
Тежко ли ви е сега, братя българи?
Тежко ни и горко за в бъдеще...


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Идиот ли е Ботев?

Седемте смъртни гряха и противоположните им добродетели

Седемте смъртни гряха и противоположните им добродетели






1. Похотливост/Целомъдрие

Похотта е силно сексуално желание, влечение, сластолюбие, сладострастие.
Много често похотливостта води до изневяра, макар че това не е най-съществения фактор.
Контролът над желанията и наличието или отсъствието на удовлетворителна любов са много по-определящи.
Целомъдрието е въздържание от секс, сексуални помисли и желания.
То се постига чрез самоконтрол.

2. Чревоугодничество/Пост

Чревоугодник е човек, който прекалява с яденето и пиенето.
Чревоугодничеството(лакомията) по същество е симптом и едновременно с това зависимост.
То играе ролята на регресивен, заместващ механизъм, който компенсира, а често и свръх компенсира удовлетворяването на някаква емоционално-чувствена липса или липси.
Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна, при умерена употреба на постна храна.
Но това е само едната страна на поста - телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост.

3. Скъперничество/Щедрост

Скъперничеството е една от двете основни разновидности на алчността - ненаситност за пари заради самите пари.
Другата е ненаситност за пари заради властта, която може да се придобие чрез тях.
Пестелив и скъперник като определения, освен, че са синоними, изразяват и две различни степени на едно и също понятие-действие, което често ни въвежда в заблуждение при употребата им.
Пестеливецът харчи парите си без проблем, но за определен и ограничен от неговото разбиране за приоритети кръг неща.
Скъперникът независимо от финансовото си състояние се стреми да не харчи за нищо, като в общия случай покрива само и единствено екзистенц минимума си (така както го вижда самият той).
Щедростта означава не просто да давате на другите нещо, от което ще имат полза, а главно проява на състрадание и добронамереност, при която освен полза, енергията на вашата щедрост дава сила на получаващите.
Хората се чувстват добре, когато приемат вашия дар.
Това привлича късмета към тях и увеличава щедростта в света.
Както обикновената настинка, щедростта лесно може да бъде прихваната и разпространена - естествено, спонтанно действие, което може да бъде и планирано, и насочено, така че да се превърне в умение да проявяваме вродената си доброта.

4. Леност/Трудолюбие

Леността или мързелът е състояние или психологическо отношение към нещата на нежелание за вършене на дейност или за някакъв вид активност и желание за отдаване на почивка и отмора.
Ако не е предизвикан от сериозни психологични проблеми, той се лекува с организация, възпитание и самовъзпитание, и се преодолява с повишаване на мотивацията.
Трудолюбието е желанието да отдадеш своето време, сила и енергия на работата, както и способността да работиш с удоволствие за дълго време (в разумни граници, разбира се).
Когато трудолюбието е прекалено се превръща в работохолизъм.

5. Гняв/Кротост

Гневът представлява емоция с агресивна насоченост, която се проявява чрез внезапни, понякога неконтролируеми, експресивни, жестови и вербални изблици.
Гняв и гневни реакции могат да се породят на практика от всичко.
Ясно могат да се разграничат гневните реакции предизвикани от страх, раздразнение, защита на собствената територия, майчинска агресия, инструментална агресия и т.н.
Кротостта е качество, противоположно на враждата, насилието, суровостта, натиска, принудата, избухливостта, гнева, които така често съпътстват междуличностните конфликти.
Да бъдеш кротък, означава да си снизходителен, приветлив, търпелив, спокоен.

6. Завист/Добродушие

Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора.
Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат, или да желаеш те да го загубят.
Може да е пасивна или агресивна.
Също така завистта е тясно свързана с чувството на ревност.
Добродушието е склонността да виждаш доброто в хората и да откликваш положително към всеки човек.
Добродушен човек е този, който в конфликтна, травматизираща ситуация не реагира с агресия, а с положително отношение.
Това е качество на силния човек.

7. Гордост/Смирение

Гордостта е вътрешно насочена емоция, която носи две общи значения.
В негативен смисъл, гордостта или горделивостта се отнася до надуване вследствие чувство за личен висок статус или постижения, които често се използват като синоними с високомерие.
В положителен смисъл, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от привързаността към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност.
Гордостта преминава през три етапа на развитие - славолюбие, надменност и горделивост.
Възможно е да се преборим с гордостта стига в развитието си да не е достигнала до последния, трети етап.
Смирението е отсъствие на чувство за собствена важност и/или превъзходство, гордост, високомерие, хвалене, с други думи отсъствие на егоизъм.
В основата на смирението лежи разбирането за същността на нещата и приемането им такива, каквито са, при това човек действа, съхранявайки вътрешното си умиротворение.
Смирението е височайше благо, което Бог дава на човека за венец на всички добродетели.
В православието смирението се нарича "майка на всички добродетели", а горделивостта - "причина за всички грехове".