Шестнайсет признака, че живеете в диктатура
Тиранията е феномен, който функционира на принципи, които могат да бъдат разпознати в своите ранни нововъзникващи етапи и ако хората са бдителни, подготвени и решени да се борят за свободата си, могат да се противопоставят преди тя да укрепне и да стане силна.
Методите, които се използват за сваляне на конституционния ред и за установяване на диктатура са добре известни.
Все пак въпреки това знание е учудващо как тези, които нямат намерение да извършват тирания започват да използват тези методи и това води до диктатура, въпреки добрите намерения.
Тиранията не е задължително да бъде умишлена.
Диктаторите могат да се самозаблуждават толкова добре, както заблуждават и всички останали.
Ето най-важните шестнайсет признака, че живеете в тирания или най-малко сте тръгнали по пътя на диктатурата:
1. Контрол над публичната информация и общественото мнение
Контролът започва с укриването на информация и води до публикуването на невярна или подвеждаща информация.
Едно правителство може да развие министерства на пропагандата под много форми.
Те обикновено го наричат "обществена информация" или "маркетинг".
2. Изборни манипулации и измами
Правят се изборни манипулации и измами, за да се предотврати избирането на реформатори.
Няма значение кой партиен кандидат ще бъде избран, ако няма номиниран реален реформатор.
Медиите започват да оповестяват резултатите от изборите, преди да е възможно да се разберат, тъй като гласовете не са дори частично преброени.
3. Влияние на държавната власт върху социологическите проучвания и съдебната власт
Влиянието на властта се изразява в:
- неслучаен избор на съдии;
- изолиране на противниците на законите;
- изолиране на съдебната власт при искането на становища за законите;
- изолиране на частните обвинители от достъп до съдебната власт;
- блокиране на партиите и техните консултанти от даване на ефективни аргументи или оспорване на правителството.
4. Присвояване на чужди правомощия
Това обикновено се прави от изпълнителната власт с подкрепата на обществото за решаване на някакъв проблем.
Понякога целта е преразпределяне на богатства в полза на привържениците на доминиращата фракция.
Присвояването на чужди правомощия скоро води до лишаване от граждански права на малцинствата и частни лица.
5. Стремеж към правителствен монопол върху способността и използването на въоръжена сила
Първите признаци са усилия да се регистрират или да се ограничи притежаването и използването на огнестрелни оръжия.
Първоначално това се прави под предлог, че се защитава обществото, но всъщност води до увеличаване на престъпността.
Това осигурява основа за по-нататъшни усилия за разоръжаване, засягащи повече хора и повече оръжия.
6. Милитаризация на правоохранителните органи
Обявява се "война срещу престъпността", която става война срещу гражданските свободи.
Армията се подготвя да изпълнява задълженията на полицията в страната.
7. Инфилтрация и подривна дейност срещу граждански групи, които биха могли да бъдат сили за реформа
В началото се провежда вътрешен шпионаж и наблюдение.
Следващата стъпка е фалшиво съдебно преследване на лидерите на гражданските групи.
Целта е всички сили за реформа да бъдат спрени още в зародиш.
8. Потискане на следователите и лицата, подаващи сигнали
Когато хората, които се опитват да разкрият закононарушения на високо ниво са заплашени това е знак, че системата не само е прогнила от корупция, но и че корупцията е преминала прага на търпимост, а пасивната диктатура се е превърнала в активна тирания.
9. Използване на законите за потискане на конкуренцията
Започва с това, че доминиращата фракция печели подкрепа като се отплаща на поддръжниците си и потиска привържениците на конкурентите си.
Това кара държавните служители да извършват незаконни действия и с помощта на закона да потискат независимите конкуренти.
Един добър пример за това е трафика на наркотици, в който винаги участват държавни служители.
10. Саботиране на вътрешните проверки и баланси
Това включва назначаване на зависими хора на ключови позиции, които да бъдат контролирани от покровителите си и след това да извършат незаконни дейности.
Най-лошия начин, по който това се случва е при назначаването на съдиите, като това се извършва с противоконституционни актове от другите органи и власти.
11. Създаване на отделна категория длъжностни лица, които са над закона
Определени лица се освобождават от отговорност за неправомерните действия извършвани, докато са "следвали заповеди".
Дори и след премахването на диктатурата никой не ги съди за престъпленията, които са извършили "по служба".
Пример за това са агентите на Държавна сигурност.
12. Увеличаване на зависимостта на обикновените хора от правителството
Класическият подход към господство над народа е първо да се отнеме всичко, което хората имат, а след това да ги принудят да приемат изискванията на управниците, за да получат нещата си обратно.
Това могат да бъдат вещи, имоти или земи.
Управляващата върхушка нарича този процес национализация, но това всъщност е узаконена от диктатурата кражба.
13. Внушаване на пасивност в гражданите
Това става чрез повишаване на общественото невежество към задълженията на гражданите и внушаване на нежелание да ги изпълняват.
Тиранията не е далеч, когато хората отказват да гласуват и да участват в обществено полезни инициативи.
Крайната цел е управляващите да контролират гражданската активност и да манипулират общественото мнение.
14. Използване на тероризъм за създаване на широка обществена подкрепа
Организират се терористични актове, за които се обвиняват политическите опоненти.
Последвани непосредствено след това с добре подготвени предложения за извънредни властови пълномощия и увеличени бюджети за органите на реда и разузнавателните агенции.
Пример за това е пожара в Райхстага през 1933 г., който подпомага укрепването на властта на нацистите в Германия.
15. Превръщане на правата в привилегии
Държавните институции започват да изискват лицензии и разрешителни за извършване на дейности, които правителството не може да ограничава.
Оспорването става само чрез съдебен процес, в който тежестта на доказване е на ищеца.
В крайна сметка административните пречки водят до корупция и зависимости.
16. Налагане на политическа коректност
Много хора са податливи на вербуване да се включат в репресивни действия срещу неодобрявани мнения или поведения.
Всички инакомислещи биват отхвърлени от обществото.
Това води до налагане на определена политическа коректност и проправя пътя на диктатурата.
Тиранията е феномен, който функционира на принципи, които могат да бъдат разпознати в своите ранни нововъзникващи етапи и ако хората са бдителни, подготвени и решени да се борят за свободата си, могат да се противопоставят преди тя да укрепне и да стане силна.
Методите, които се използват за сваляне на конституционния ред и за установяване на диктатура са добре известни.
Все пак въпреки това знание е учудващо как тези, които нямат намерение да извършват тирания започват да използват тези методи и това води до диктатура, въпреки добрите намерения.
Тиранията не е задължително да бъде умишлена.
Диктаторите могат да се самозаблуждават толкова добре, както заблуждават и всички останали.
Ето най-важните шестнайсет признака, че живеете в тирания или най-малко сте тръгнали по пътя на диктатурата:
1. Контрол над публичната информация и общественото мнение
Контролът започва с укриването на информация и води до публикуването на невярна или подвеждаща информация.
Едно правителство може да развие министерства на пропагандата под много форми.
Те обикновено го наричат "обществена информация" или "маркетинг".
2. Изборни манипулации и измами
Правят се изборни манипулации и измами, за да се предотврати избирането на реформатори.
Няма значение кой партиен кандидат ще бъде избран, ако няма номиниран реален реформатор.
Медиите започват да оповестяват резултатите от изборите, преди да е възможно да се разберат, тъй като гласовете не са дори частично преброени.
3. Влияние на държавната власт върху социологическите проучвания и съдебната власт
Влиянието на властта се изразява в:
- неслучаен избор на съдии;
- изолиране на противниците на законите;
- изолиране на съдебната власт при искането на становища за законите;
- изолиране на частните обвинители от достъп до съдебната власт;
- блокиране на партиите и техните консултанти от даване на ефективни аргументи или оспорване на правителството.
4. Присвояване на чужди правомощия
Това обикновено се прави от изпълнителната власт с подкрепата на обществото за решаване на някакъв проблем.
Понякога целта е преразпределяне на богатства в полза на привържениците на доминиращата фракция.
Присвояването на чужди правомощия скоро води до лишаване от граждански права на малцинствата и частни лица.
5. Стремеж към правителствен монопол върху способността и използването на въоръжена сила
Първите признаци са усилия да се регистрират или да се ограничи притежаването и използването на огнестрелни оръжия.
Първоначално това се прави под предлог, че се защитава обществото, но всъщност води до увеличаване на престъпността.
Това осигурява основа за по-нататъшни усилия за разоръжаване, засягащи повече хора и повече оръжия.
6. Милитаризация на правоохранителните органи
Обявява се "война срещу престъпността", която става война срещу гражданските свободи.
Армията се подготвя да изпълнява задълженията на полицията в страната.
7. Инфилтрация и подривна дейност срещу граждански групи, които биха могли да бъдат сили за реформа
В началото се провежда вътрешен шпионаж и наблюдение.
Следващата стъпка е фалшиво съдебно преследване на лидерите на гражданските групи.
Целта е всички сили за реформа да бъдат спрени още в зародиш.
8. Потискане на следователите и лицата, подаващи сигнали
Когато хората, които се опитват да разкрият закононарушения на високо ниво са заплашени това е знак, че системата не само е прогнила от корупция, но и че корупцията е преминала прага на търпимост, а пасивната диктатура се е превърнала в активна тирания.
9. Използване на законите за потискане на конкуренцията
Започва с това, че доминиращата фракция печели подкрепа като се отплаща на поддръжниците си и потиска привържениците на конкурентите си.
Това кара държавните служители да извършват незаконни действия и с помощта на закона да потискат независимите конкуренти.
Един добър пример за това е трафика на наркотици, в който винаги участват държавни служители.
10. Саботиране на вътрешните проверки и баланси
Това включва назначаване на зависими хора на ключови позиции, които да бъдат контролирани от покровителите си и след това да извършат незаконни дейности.
Най-лошия начин, по който това се случва е при назначаването на съдиите, като това се извършва с противоконституционни актове от другите органи и власти.
11. Създаване на отделна категория длъжностни лица, които са над закона
Определени лица се освобождават от отговорност за неправомерните действия извършвани, докато са "следвали заповеди".
Дори и след премахването на диктатурата никой не ги съди за престъпленията, които са извършили "по служба".
Пример за това са агентите на Държавна сигурност.
12. Увеличаване на зависимостта на обикновените хора от правителството
Класическият подход към господство над народа е първо да се отнеме всичко, което хората имат, а след това да ги принудят да приемат изискванията на управниците, за да получат нещата си обратно.
Това могат да бъдат вещи, имоти или земи.
Управляващата върхушка нарича този процес национализация, но това всъщност е узаконена от диктатурата кражба.
13. Внушаване на пасивност в гражданите
Това става чрез повишаване на общественото невежество към задълженията на гражданите и внушаване на нежелание да ги изпълняват.
Тиранията не е далеч, когато хората отказват да гласуват и да участват в обществено полезни инициативи.
Крайната цел е управляващите да контролират гражданската активност и да манипулират общественото мнение.
14. Използване на тероризъм за създаване на широка обществена подкрепа
Организират се терористични актове, за които се обвиняват политическите опоненти.
Последвани непосредствено след това с добре подготвени предложения за извънредни властови пълномощия и увеличени бюджети за органите на реда и разузнавателните агенции.
Пример за това е пожара в Райхстага през 1933 г., който подпомага укрепването на властта на нацистите в Германия.
15. Превръщане на правата в привилегии
Държавните институции започват да изискват лицензии и разрешителни за извършване на дейности, които правителството не може да ограничава.
Оспорването става само чрез съдебен процес, в който тежестта на доказване е на ищеца.
В крайна сметка административните пречки водят до корупция и зависимости.
16. Налагане на политическа коректност
Много хора са податливи на вербуване да се включат в репресивни действия срещу неодобрявани мнения или поведения.
Всички инакомислещи биват отхвърлени от обществото.
Това води до налагане на определена политическа коректност и проправя пътя на диктатурата.
