biggeorge Lyrics

сряда, 29 април 2015 г.

Анализ на новините 5

Преди няколко дни излезе новината, че България е нарушила три европейски директиви и е допуснала провеждането на конкурсите за мултиплексите при дискриминационни условия.
Това обяви Съдът на европейските общности в Люксембург, който осъди страната ни по казуса с цифровото телевизионно излъчване у нас.
Според решението страната ни "незабавно" трябва да отстрани всички проблеми.
В случай, че не го направи ще трябва да плащаме глоби, чийто размер ще бъде между 20 000 и 200 000 евро на ден до отстраняване на нарушенията.
Освен това властите в София са осъдени да платят всички разноски по съдебната процедура до момента.
В решението не се посочва за каква сума става въпрос, но сумата вероятно няма да бъде никак малка заради проточилия се четири години казус.
Накрая се случи това, което знаехме от години.
Най-абсурдна е тезата, защитавана през цялото време от българските управляващи.
Според тях всъщност няма за какво вече страната да бъде наказана, защото е отменила ограничителните разпоредби в Закона за електронните съобщения, атакувани от ЕК.
Това е било официалното становище, което показва тотална им некомпетентност.
В решението си съдът на няколко места подкрепя позицията на Брюксел, че не може само обявяването на едни текстове за противоконституционни (както се случи с ограничителните разпоредби в ЗЕС) да се счете за отстраняване на цялото нарушение.
В един от отговорите си до съда българските власти посочват, че страната е избрала да ограничи броя на лицензите за мултиплекси "с цел от една страна да защити конституционното право на гражданите да получават безплатен достъп до информация, запазвайки максимално плурализма на мнения, и от друга - да гарантира успешния преход от аналогова към цифрова телевизия. Освен това ограничението се налагало с оглед на особеностите на българския телевизионен пазар".
Пак в тези си отговори българската администрация твърди, че въпросните ограничения са "с оглед и на необходимостта от конкурентоспособност на предприятията, които ще предоставят услуги като мултиплекс оператори".
Което означава, че в прав текст управляващите са признали, че осигуряват пазарен комфорт на мултиплекса, а не конкуренция в ефир, която всъщност беше крайната цел на цифровизацията.
Писмото с тези признания е изпратено на 20 юли 2011 г. - когато управляваше първото правителство на Бойко Борисов.
И след това очакваме тези хора да ръководят държавата ни в правилната посока.
Следващата стъпка по казуса с цифровизацията е или национализация, или нови конкурси.
Най-крайният вариант е да спрат мултиплексите и народа да остане без ефирна телевизия.
И понеже цифровизацията трябва да е под контрола на управляващите, най-вероятно ще бъде поета от близки до тях лица(всички можем да се сетим КОЙ!).
За съжаление медийният пазар в България не може да бъде независим, защото медиите са власт, а властта привлича.
Тези, които я нямат я искат, а тези, които я имат искат още.
Медиите се зависят от разпространителите си, затова губят свободата, която имат.
А тези, които продължават да говорят каквото си мислят ще последват съдбата на инакомислещите в Украйна.
Там всеки ден се извършват убийства - на журналисти, на политици, на обикновени хора.
Всеки, които мисли различно от управляващите се превръща във враг на Украйна и в човек на Москва.
От друга страна Русия продължава да налива пари, оръжия и хора в Източна Украйна.
Рано или късно войната ще избухне с нова сила.
И причините за това са ясни - управляващите в Киев продължават да бездействат, вместо да възстановят реда и да арестуват убийците от последните няколко години.
Кои са те е ясно като бял ден - активистите на "Десен сектор" и сродните й организации.
Те продължават да избиват хора и то съвсем законно.
Просто позициите, които са заели в Украйна им дават свободата да убиват безнаказано, когото и когато си искат.
Докато всички убийци не получат заслуженото си наказание в Украйна няма да има мир.
Украинският народ е разединен точно, защото хората, които го управляват в момента се издигнаха стъпвайки върху камари от трупове и газейки в реки от кръв.
Те не мислят за народа, а за себе си.
Пишейки това осъзнавам, че единствената разлика между българските и украинските политици е, че нашите все още не са ни вкарали във война.
Все още живеем в мир, макар че с насаждането на омраза уверено вървим към етнически конфликт.
Подобен конфликт има и отвъд Атлантическия океан.
САЩ са в период на полуразпад.
Народа срещу полицията.
На всеки няколко седмици нов град в нов щат се вдига на бунт срещу органите на реда.
Най-накрая на американците им дойде акъла в главата и осъзнаха, че живеят в полицейска държава.
Само че с бунтове промяна не се прави, защото се превръщат във врагове на държавата, а не в борци за свобода, равенство и братство.
Ако искат да променят САЩ трябва да се организират и да действат по мирен, институционален път.
Това е правилният начин за промяна на съществуващото статукво.
За съжаление американският народ ще го научи с много бой, кръв и пот.

Източници:
България вече е осъдена за мултиплексите. Сега ще плащаме
Полумъртъв, продаден и осъден
Черната серия продължава: Още един журналист e убит в Украйна
Безредици в Балтимор, въведоха полицейски час

неделя, 26 април 2015 г.

Операция "Шок и ужас" ...

Операция "Шок и ужас" ...
Или ловко отклоняване на вниманието?

Имам чувството, че в България тече една безкрайна операция "Шок и ужас".
Всеки ден излизат новини, които смразяват кръвта във вените.
Примери бол - бебе пребито от акушерка, прегазена жена на пешеходна пътека, контрабанда на границата, взривове в завод, шофьор блъска мотористи, работници смачкани под хотел, убито дете в куфар ...
На практика няма и един ден без ужасяващи новини за смърт и насилие.
Какво не ни е наред?
Или всичко е медийна пропаганда?
Толкова ли е зле положението в България?
Или тази какофония се създава, за да се отклони вниманието от реалните ни проблеми?

Вече никой не говори за корумпирани политици, за работата на институциите, за реформи, за демографския срив, за бедността, за безработицата, за неграмотността ...
Може би всички лоши новини са плод именно на реалните ни проблеми, които 25 години не успяваме да решим.
Защото хората, които спазват правилата не бият пеленачета, не убиват пешеходци, не вземат подкупи, не правят саботажи, не нарушават правилата на шофиране, не наемат на черно работници, не бият или убиват хора ...
Докога ще продължаваме така?
Докога проблемите ще се решават по най-неправилния начин?

Защото смъртното наказание и доживотния затвор не са решението на проблемите.
Решението е превенция.
Много преди да се е случило нещо лошо, то трябва да се предвиди и да се предприемат мерки.
Това ни трябва - мерки и контрол за предотвратяване на национални трагедии.
За съжаление това никога не се прави.
А и остава неясен въпросът кой ще контролира контролиращите?
Защото както видяхме хората с много власт рано или късно се самозабравят и злоупотребяват с нея.
Реално погледнато в България има един добре организиран хаос, който е от полза за всички, с изключение на обикновените хора.
А народа имам нужда от ...
Държава, в която властва върховенството на закона, а не на парите.
Държава, в която полицията не бие, а политиците не крадат.
Държава, в която институциите си вършат работата, а не спят зимен сън.
Държава, в която народът решава какво ще е бъдещето му, а не ограничен кръг от хора.
Държава, в която гласът на изборите има реална стойност, но не и парична.
Държава, в която хората имат равни права, а не се делят на "наши" и "ваши".
Държава, в която не чуваш думи на омраза от трибуната на Народното събрание.
Държава, в която се правят реални промени, а не се говорят празни приказки.
На обикновените хора им трябва друга държава, а не България.
Чудя се ако всички 7 милиона души се махнат от България кого ли ще крадат политиците?
Да се крадат едни други няма да стане, затова най-вероятно ще намерят други балами, на чийто гръб да живеят.
Така че със или без нас хаосът в България ще продължи навеки.
Да живее хаоса!