Рецепта "Пролетна мусака ала Бигджордж"

Рецепта "Пролетна мусака ала Бигджордж":
(за 6 порции)

1 кг. картофи
250 гр. кромид лук
1 връзка зелен чесън
1 връзка репички
250 гр. моркови
350 гр. доматено пюре
50 гр. маслини
250 гр. пилешка кайма
олио
готварска сол
червен пипер
черен пипер
розмарин
смидух
куркума
девесил
босилек
магданоз
чубрика

за заливката:
1 бр. кисело мляко
2 бр. яйца

Начин на приготвяне:
Сварете картофите.
Обелете ги и ги смелете с машинка за мелене на месо.
Ако нямате такава машинка можете да смачкате картофите с вилица, но от това ще ви заболи ръката.
Изсипете картофите в достатъчно голяма тенджера, която да побере всички продукти.
Обелете лука и също го смелете или го нарежете на ситно.
Смелете почистените моркови, репички и чесън или ги нарежете на ситно.
Добавете лука, морковите, репичките и чесъна към картофите.
Добавете доматеното пюре.
Нарежете на ситно обезкостените маслини.
Поръсете с готварска сол, червен пипер, черен пипер, розмарин, смидух, куркума, девесил, босилек, магданоз и чубрика.
Сложете каймата в тиган и с малко олио я изпържете.
Добавете изпържената кайма към общата смес.
Накрая добавете 1 л. вода в тенджерата и я поставете на котлона за 15-20 минути.
Разбърквайте интензивно сместа, докато се хомогенизира.
Изсипете я в тава и я запечете за 30 минути при температура 150 градуса в предварително загрята фурна.
През това време пригответе сместа на заливката.
Изсипете киселото мляко в подходяща съдинка и към него добавете двете яйца.
Разбъркайте добре, докато сместа стане хомогенна.
Когато мусаката се запече я залейте отгоре.
Поставете я във фурната и я печете, докато заливката потъмнее.
Това са около 20 минути при температура 150 градуса.
Готовата мусака се реже на парчета и се поднася охладена.
Ако я ядете гореща няма да й усетите вкуса.

Системата казва "Не!"

Системата казва "Не!"
Нема такава държава!

Баща ми има инсулт и му трябва помощно средство.
Отивам при личната лекарка и тя като ме вижда ме пита как е баща ми и защо не е диспансеризиран при нея, за да му изписва лекарствата.
Припомням й, че още преди две години тя отказа да го диспансеризира преди да е минал през кардиолог.
Тя си спомня и ме пита защо не сме го завели, там където ни е пратила.
Обяснявам й, че е трудно подвижен и няма как да го вдигна на ръце и да го пренеса до кардиолога.
Питам я за какво й е нужно да го водим на кардиолог, след като вече има трето ТЕЛК-ово решение.
Отговаря ми, че сегашната му лекарствена терапия не е правилна и ние с майка ми сме некадърни да се грижим за него.
Лекарствата на баща ми са изписани от комисия от невролози в болницата.
А личната ми лекарка е педиатър.
Явно е по-компетентна от екипа невролози и лекарите в ТЕЛК-а, които също потвърждават, че лекарствената терапия на баща ми е най-правилната.
Успявам с 300 зора да я убедя преди да го диспансеризира да ми даде направление за ЛКК, за да му изпишат помощно средство.
Отивам пред кабинета на невролога.
Другите пациенти не искат да ме пуснат да мина, защото нямам час.
А нямам час, защото болните с ТЕЛК-ови решения не плащат потребителски такси.
Питах сестрата какво да правя.
Тя ми казва да изчакам доктора да дойде.
Чакам 5 часа, за да вляза вътре и да поговоря с лекаря.
Той се сеща кой е баща ми и ми казва, че нямаме нужда от инвалидна количка, защото болният ни има желание за ходене и има подвижност.
По-добре ще е да пробваме първо с проходилка, а ако проходи с нея - още по-добре.
Съгласявам се и се уговаряме кога да отида за ЛКК-то.
На другият ден отивам в ДСП, за да подам документи за оценка.
Предварително съм попълнил документите, които са ми дали при предишното ходене.
Чакам 30 минути само, за да вляза вътре.
Служителката ми разглежда документите и ме пита от къде съм ги взел.
Казвам й, че са по-стара версия, която съм получил предишният път.
Връща ми бланките с презрение.
Пита ме защо не сме подали документи досега.
Обяснявам й, че майка ми е човек, който не обича да се моли за пари на държавата, независимо дали става дума за пари за лекарства или за личен асистент.
Тя ми казва, че ДСП не осигуряват лични асистенти.
Ако не те, тогава кой?
Аз ли?
Работил съм 2 г. и 3 м. в системата на МТСП, все нещо знам по въпроса.
Не споря с нея.
Дава ми няколко нови бланки, обяснява ми как да ги попълня и ме гледа така все едно съм углавен престъпник.
Вземам бланките, излизам в коридора и започвам да ги попълвам.
Тя излиза навън и ме пита какво правя.
Обяснявам й, че попълвам документите.
Тя ми казва, че нямам смисъл да го правя на място, да си се прибирам в нас.
Тя си влиза в стаята, а аз упорито продължавам да попълвам документите.
Най-отдолу трябва да се подпише баща ми, но се подписвам аз с неговия подпис.
Влизам вътре.
Подавам й документите.
Тя ги разглежда и ме пита кой се е подписал.
Казвам й, че аз съм го подписал, защото той се подписва трудно с миниатюрен подпис понеже е болен.
Тя ми казва, че това е престъпление, че съм откраднал личната карта на баща си и сега идвам да му подам документите, за да открадна добавките му.
И след като той не може да се подпише трябва да отидем в МВР да му издадат нова лична карта с новия му подпис.
Гледам и не вярвам на ушите си!
Мисля усилено какво да направя.
Казвам й, че щом е така в понеделник ще го доведем на живо при нея.
Тя е много доволна и ме изпраща със злобна усмивка на уста и поглед предвещаващ нови проблеми.
"Приятен ден!" - ми казва служителката на излизане.
Ашколсун! Аферим!
Прибирам се в нас и казвам на майка ми какво ни предстои.
Тя категорично отказва да натоварваме инсултно болния ми баща с административен тормоз.
Като не щат да ни приемат документите в ДСП и като няма да ни изпишат проходилка ще си я купим сами.
Важното е човека да е жив, а не да умре на нечие бюро.
Съгласявам се с нея, то и без това няма какво друго да направя.
Сега разбирам защо майка ми не искаше да подаваме документи в ДСП.
Защото системата казва "Не!".

Лягам си спокоен да спя, докато си тананикам песента "Нема такава държава".


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Системата казва "Не!"