Писмо до Народното събрание за ксенофобията!

Писмото е изпратено до:
infocenter@parliament.bg
priemna@parliament.bg
Predsedatel@parliament.bg

                                                                        До Народното събрание
                                                                        на Република България
                                                                        гр. София

Уважаеми Г-н Председател,
Уважаеми Народни представители,

Казвам се biggeorge и живея в Моя град.
Пиша ви това писмо, защото през последните няколко дни се случиха редица нападения над чужди и български граждани:
На 2 ноември Виктория Христова бе нападната с нож в магазин на ул. "Пиротска" в София.
На 4 ноември седемнайсет годишен бежанец от общежитието в кв. "Военна рампа" бе нападнат с нож.
На 7 ноември цветнокожа жена от Камерун бе нападната на автобусна спирка в София.
На 8 ноември осемнайсет годишно цветнокожо момче бе пребито в трамвай 22.
На 9 ноември няколко души нападнаха и пребиха българския гражданин от турски произход Георги Димитров-Метин в централната част на София.
На 10 ноември осемнайсет годишен младеж от Република Мали беше пребит.
Всичко това се случи в столицата на държава от Европейския съюз.
Кога народните представители ще заявят своята позиция за ксенофобските нападения?
Кога ще се предприемат активни мерки срещу атаките над български и чужди граждани?
Трябва ли да има смъртен случай и едва тогава да се реагира срещу нарастващата омраза към различните хора в България.
Как се наричат политици, които толерират ксенофобията и расизма?
Защо сте толкова пасивни, когато трябва да се защитят правата на българи и чужденци?
Чуждите граждани са наши гости – независимо дали са бежанци, нелегални имигранти или легално пребиваващи.
Що за народ сме след като насилваме собствените си гости?
Докога ще продължава това?
Срам ме е, че това се случва в моята родина.
А вас срам ли ви е?
Надявам се, че ще отговорите на въпросите ми.

11.11.2013 г.                                                 С уважение:
Моя град                                                       biggeorge


Отговор от Информационно-административен център на Народното събрание:

Уважаеми господин biggeorge,

Информираме Ви, че Вашето писмо до Народното събрание срещу зачестилите ксенофобски прояви в столицата, е предоставено на вниманието на народните представители от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 42-то Народно събрание.

Успешен ден!

Песните на Промяната

Песните на Промяната
(n години от 10 ноември 1989 година)

На 10 ноември 1989 година, преди 21 години, пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия свали генералния секретар Тодор Живков. Това беше само персонална промяна, но след нея в България започнаха промените. Те могат да бъдат описани и исторически, но може и чрез песните, които времето създаде и които се пееха по улиците и площадите на тогавашна България. Ето една такава подборка, без претенции за изчерпателност и някаква авторитетност.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

1.“Комунизмът си отива”, Васко Кръпката и “Подуене блус бенд”, по право трябва да бъде в началото. Кръпката е страхотен, честен и искрен човек и начинът, по който пееше тази песен, даваше енергия и много надежди на хората. Ето едно изпълнение от 1991 година, когато Васко беше много млад, ние – също, и наистина вярвахме, че комунизмът си отива, малко? наивно. Лично аз харесвам повече една друга песен, която има малко по-лирично звучене – “Ден след ден”.

2. “Развод ми дай” на Асен Гаргов, бившият спътник в живота на Лили Иванова. Това беше една от първите песни, появили се след 10 ноември и беше много човешка, искрена, може би защото общото съвпадаше с частното – раздялата на Гаргов с Лили Иванова, която (навярно) е олицетворявала не-свободата, точно както БКП я олицетворяваше. “Вземи панелите, трабанта, но въздуха ми остави” се превърна в рефрен, който олицетвори краткия порив към свободата.

3. “Времето е наше”, сборна формация. Това беше поръчкова песен, за кампанията на СДС за изборите за Велико Народно събрание през 1990 година. Пеят Богдана Карадачева, Васил Найденов, Росица Кирилова, Вили Кавалджиев и дори Михаил Белчев. Обаче си пусна корени и хората я обичаха. Превърна се в нещо като неофициален химн на СДС.

4. “Неам нерви”, Милена Славова и “Ревю” (1991). Също типична площадна песен от онова време, страхотно популярна. Заедно с нея вървеше и “Хахаха”, също с много силен заряд.

5. “Утре започва от днес”, “Диана експрес”.Песента си казва всичко сама.

6. “Вдигни очи”, Валди Тотев по текст на Живко Колев. Тази песен стана официален химн на СДС през 2007 година, донякъде и с мое участие. В края на 2006 година, когато възстановихме вестник “Демокрация”, правихме клип, с който да го рекламираме. Тогава казах, че много харесвам тази песен и режисьорът Дамян Серкеджиев се съгласи да я включи в клипа. По-късно президентът Петър Стоянов като председател на СДС убеди авторите да я предоставят на партията. Самата песен е писана много по-рано – в началото на 90-те години.

7. “Последен валс”, сборна формация. Специално правена за изборите през 1991 година, които СДС спечели “с малко, но завинаги”. Обаче си е хубава .

8. “Аз съм просто човек”, Кирил Маричков и “Щурците”. Емоционална песен, която отразяваше тогавашните настроения. През 2010 година Маричков и “Щурците” бяха наградени с ордени “Стара планина” от Гоце Първанов и отидоха да си ги получат. Без коментар.

9. “Молитва за България”, Богдана Карадочева, Васил Найденов и Стефан Димитров (автор на музиката, но и изпълнител). Текстът е – ти да видиш – на Миряна Башева и е разкошен. Типична политическа песен, но се харесваше. Правена е специално за изборите през 1997 година, които бяха спечелени от СДС безапелационно на фона на Жан-Виденовата катастрофа.

10. Като стана дума за Жан Виденов, трябва да се спомене и песента на “Каналето” “Пътнико Виден, пътнико off”. За съжаление не успях да я намеря в мрежата. Пак по това време Камен Воденичаров изпя “Не съм избягал”, която също е много хубава песен и си е документ за епохата.

11. “Девет милиона мишлета”, трио “Спешен случай” начело с Кирил Ампов (за по-младите – баща на Графа). Тогава българите бяхме почти 9 милиона .

12. “Ех, Канада”, НЛО (Велко Кънев, Георги Мамалев, Павел Попандов). Текст на Живко Колев, музика Стефан Димитров. Също песен от Жан-Виденово време.

Екстра: Wind of Change, “Вятърът на промяната”, “Скорпионс”.

Събрах тези песни на едно място, понеже те не по-лошо от чисто исторически текст описват изминалите 21 години. И понеже досега не съм видял някой да ги събере и издаде, а ако стане това, с удоволствие бих си ги купил.

Дано и на всички, които проявят интерес, им бъде приятно и си спомнят с колко надежди и светлина започна промяната преди 21 години.

А ако съм пропуснал някоя песен, пишете на адреса на “Екипнюз”. Ще я добавя.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Песните на промяната (21 години от 10 ноември 1989 година)

biggeorge: Имам чувството, че и след още 24 години(през 2037 година) пак ще слушаме същите песни и ще сме недоволни, че България не е държавата, за която сме си мечтали ...
Явно това е съдбата, която сами сме си отредили!
Ако се сещате за още песни свързани с Промяната публикувайте ги в тази тема!