biggeorge Lyrics

петък, 8 ноември 2013 г.

Брак с циганка/циганин?

Брак с циганка/циганин?
Как ще реагирате?

Едва днес успях да прочета всички постове в темата за ксенофобията и ми направи впечатление един въпрос на ku4eto 6aro :
=====================Цитат=====================
Как бихте реагирали, ако детето ви се ожени/омъжи за циганка/циганин?
==============================================
Искам само да допълня този въпрос с още няколко :
Как бихте реагирали, ако детето ви се ожени/омъжи за негърка/негър, за туркиня/турчин, за арабка/арабин, за азиатка/азиатец, за жена/мъж(човек от собствения си пол)?
И как ще реагирате, когато имате внуче, което е различно от останалите деца?
Към неженените съфорумци - бихте ли се оженили/омъжили за циганка/циганин, за негърка/негър, за туркиня/турчин, за арабка/арабин, за азиатка/азиатец, за жена/мъж(човек от собствения си пол)?
И как ще реагирате, когато имате дете, което е различно от останалите деца?

И без лицемерие, моля ви!

П.п.: Кое от тези деца бихте/не бихте осиновили и защо?

П.п.п: Аз бих се оженил за всяка, която е достатъчно интелигентна, за да знае какво да прави с мен.
Ако в скоро време не се появи някоя съм готов да се омъжа, само и само да не съм сам - да, това беше заплаха към женската половина на човечеството.
Въоръжен съм(със собственото си тяло) и смятам да използвам оръжието си по предназначение!
Дреме ми на ... за кого ще се ожени/омъжи детето ми стига да е щастливо, а не нещастно като повечето българи.
Не ми пука дали ще е различно детето/внучето ми - моето гардже си е най-хубаво!
И бих си осиновил всякакво дете само и само да си имам дете.
Сцената е ваша!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Брак с циганка/циганин?

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Изгубени в прехода!

Изгубени в прехода!
Двайсет и четири години промяна ли имаше или застой?

Днес в сутрешния блок на БНТ беше представен сайта на фотографа Георги Георгиев - Джони със снимки от последните 24 години.
Разгледах го и най-голямо впечатление ми направиха снимките от протестите - имам чувството, че нищо не се е променило за всичкото това време.
След това се замислих ... двайсет и четири години промяна ли имаше или застой?
Какво се случи с нас?
Изгубихме ли се в прехода?
Успяхме ли да направим промяната?

И ако не защо не се получи?
Сегашните протести ще променят ли нещо или са загуба на време?

Надявам се, че на въпросите ми ще отговорят не само новите протестиращи, но и старите кучета от едно време.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Изгубени в прехода