Да защитим Цветан Цветанов!

Да защитим Цветан Цветанов!
Както направиха в Салвадор!

Днес прочетох тази новина и бях потресен.
Престъпността в Салвадор защитава вътрешния министър.
А в България всички протестираме срещу законното подслушване на бившия вътрешен министър.
На всичко отгоре днес Цветанов съобщи,че е готов да го арестуват.
Това е възмутително.
Защо не го защитим?
Къде е българската престъпност да застане плътно зад Цветан Цветанов?
Вярно е,че Бойко е зад него(и в единия,и в другия смисъл!),но това не е достатъчно - една птичка пролет не прави.
Затова предлагам в деня,в който честният и почтен Цветанов се откаже от имунитета си да организираме един протест на Орлов мост под наслов:"Да спасим Цветанов от правосъдието!".
Очакваме подкрепа от затворниците в Централния софийски затвор,както и от задържани в РПУ-тата в цяла София.
Дано и организираната престъпност вземе участие в това шествие,като се надяваме Бойко Борисов да е начело на колоната.
Вие ще се включите ли или смятате ли,че Цветан Цветанов е престъпник?
Заслужава ли да отиде в затвора?
Мислите ли,че изобщо ще се стигне до осъдителна присъда или действията на прокуратурата са прах в очите на хората?

П.п.:Всеки сам да открие къде е иронията в думите ми.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Да защитим Цветан Цветанов!

Искам да променя света!

Искам да променя света!
Към по-добро!

Най-ранният ми спомен е от преди първата ми годинка.
Още не можех да ходя.
Слагаха ме на едно легло и ме подпираха с възглавници,защото не можех да седя и все се търкулвах на леглото.
Спомням си,че много се смеех.
Това явно е същността на моята личност - смеха.
Непрекъснато ми е смешно - дори и от неща,които не са смешни.
А в моя спомен се смеех на всичко,което ме заобикаляше.
Най-забавно ми беше,когато видех майка си,баща си или дядо си.
На стената до леглото имаше малко ковьорче.
Всеки ден ми обясняваха какво има на него - сърнички,които тичат през гора.
А аз все се чудех:"Какво са сърничките?" и "Какво е гората?".
Имах толкова много въпроси в главата си(всъщност само два,но тогава ми се струваха много!),а не можех да ги задам.
Един ден проговорих и въпросите се изляха като майски дъжд.
На едни отговори баща ми,на други - дядо ми,на трети - майка ми.
На някои въпроси отговорите намерих сам.
Но един Въпрос ме човърка и до днес.
Сутрин като се събудя и вечер,докато заспивам се питам:"Защо съм се родил на този свят и какъв е смисъла на живота ми?".
Има моменти,в които усещам,че съм близо до Отговора,но все ми се изплъзва.
На 9 май 2013 г. навърших 28 години.
Струва ми се,че е време да науча този Отговор - искам го сега,а не пет минути преди да умра.
И понеже Бог хитро си мълчи и не иска да ми каже с каква цел ме е пратил тук аз се опитвам да отгатна Отговора сам.
Според мен е:"Родил съм се,за да променя света към по-добро!А смисълът на живота ми е да задавам въпросите си и да търся отговорите им!".
Надявам се,че това е Отговора,защото наистина искам да променя света.
Към по-добро!

Според вас това ли е правилният Въпрос?
Ако не е,тогава какъв е Въпросът?
Ако това е Въпросът какъв е Отговора за вас самите?


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Искам да променя света!