Пряка демокрация в България
Какво е пряката демокрация?
Пряката
демокрация е форма на политическа организация на обществото, при която
основните решения се приемат и прилагат непосредствено от гражданите, за
разлика от представителната демокрация, при която хората гласуват за
представители, които след това гласуват и изпълняват от тяхно име
политическите решения. Прякото осъществяване на властта от народа може
да бъде в общонационален/общонароден и местен мащаб, различни форми за
приемане на решения от самото население от обществен и местен
характер(например участие в бюджетирането).
В зависимост от степента
на употреба, пряката демокрация може да доведе до приемане на
управленски решения, изготвяне на закони, директно избиране или
отзоваване на длъжностни лица и издаване на съдебни решения. Много
страни, които са представителни демокрации позволяват използването само
на три ограничени лоста за пряка демокрация: референдум, гражданска
инициатива(петиция за референдум) и отзоваване.
Като една от основните предпоставки за добра функционираща пряка демокрация се сочи гражданското общество.
Според
руският експерт по конституционно право, М. Ф. Чудаков, «пряката
демокрация — това е съвкупност от начини/способи и форми, с помощта на
които личност или колектив могат самостоятелно да се включат в процеса
на приемане на общозадължителни решения, било като участват във
формирането и функционирането на представителната система, било като
оказват влияние/въздействие за изработването на държавната политика»".
В
съвременна България липсват традиции в областта на пряката демокрация,
като нито либералната търновска нито по-късните български конституции са
предвидили народа, т.е. гражданите да разполагат с законодателна
инициатива. Избирателите също нито могат да отзовават компрометирани
техни избраници, нито имат достъп до Конституционния съд.
Пряката
демокрация се отличава от представителната демокрация — осъществява
властта чрез избраните от народа представителни органи. В политическата
история се срещат ситуации за използване институции на непосредствена
демокрация в ущърб на представителната и обратно. Примери от българската
история са референдумът за премахването на монархията през 1946 и този
за приемането на т.н. ”Тодорживковска конституция” през 1971. Както
казва Корнелиус Касториадис, политически философ: "Ако една демокрация
не е пряка, то тя не е демокрация".
-------------------------------------------------------
Източник:
Уикипедия:Пряка демокрация
Къде има пряка демокрация?
Към 2013 година пряка демокрация има единствено в Швейцария.
Там решенията се вземат от народа.
Не
само ние бленуваме (повече автоиронично!) за Швейцария на Балканите. От
невероятно уредената, спокойна и стабилна държава се възхищават всички,
но също така масово е и клишето: „Лесно им е, златото на целия свят се
стича в трезорите под „Банхофщрасе”. Звучи задоволително. Освобождава и
от въпроса - а защо това се случва именно там, в три пъти по-малка от
България страна, с враждебна за обитаване природа? Парите се подчиняват
на своите си закони – отиват където е не просто сигурно, а гарантирано
предвидимо, където революции и катаклизми, родени в болни глави, са
невъзможни. Самите швейцарци добре знаят как го постигат – като с
английската ливада – почти двеста години постоянно и пряко участват в
управлението. Пред урните, с писма, а вече и електронно имат решаващата
дума по всички обществени въпроси – от такива като членството в ООН и
ЕС, през устройството на армията, до прозаичната дилема какви лампи да
се сложат на общинския площад. Удивително за външния поглед – но
гражданите на конфедерацията изразяват мнението си 4 пъти в годината по
около 30 въпроса. Референдумът е за швейцарците повече от свещена крава.
И като стана дума за крави - пред избирателен пункт в Берн попитах
семейство на средна възраст, ако трябва да избират от кой национален
символ биха се лишили – от референдумите, от часовниците, от кравите...?
„Никога от референдумите! Без тях няма да имаме нито крави, нито
часовници” – беше отговорът. За чужденеца е и кратката формула: ”Не
Швейцария прави референдуми, а референдумите правят Швейцария”. Много
важно е обаче да направим разликата – в страната никога не се провеждат
плебисцити. Плебисцитът е допитване, инициирано от властта, за да й
додаде легитимност, докато референдумът дава сила на гражданите, защото
именно те определят темите му. Най-голямото постижение на пряката
демокрация, което швейцарците възприемат като част от националната
идентичност, е именно т.нар. гражданска инициатива.
Накратко
казано, според това право при събрани 100 хил. подписа за 18 месеца
поставеният въпрос задължително отива на национален референдум. За
кантонален са нужни 15 хил. подписа за 6 месеца. Прагове за валидност
няма. През последните десетилетия поисканите от гражданите референдуми
се увеличават, макар броят на одобрените идеи да е пренебрежимо нисък.
Защо тогава пестеливите и свръхпрактични швейцарци упорито гласуват и
гласуват, отделяйки време, пари, усилия? Отговорът е - със сигурност са
преценили печалбата от вложението, наречено референдум. Над
150-годишното постепенно разширяване на обхвата и механизмите на пряката
демокрация доказва – всички печелят, когато обществото обръща поглед
към незабелязани, пренебрегвани или направо нежелани от политиците
проблеми и тенденции. Рано или късно истински важните влизат във фокуса и
получават решение. Това е голямата роля на референдумите – преди да
каже своето „да” или „не”, всеки може да проследи - най-вече чрез
отлично регулирано медийно отразяване - обстойната аргументация на
позициите. И понеже швейцарците са си научили отдавна историческия урок
по солидарност и мисъл за своето благоденствие само като част от общото,
все по-малко странно е как е възможно да отхвърлят по-ниски данъци,
по-дълги отпуски, да ограничат придобиване на ваканционен имот заради
презастрояване, да преселят легалната услуга платена любов от улицата в
специални помещения...
Императивно всяка промяна в конституцията
задължително подлежи на народно одобрение, а закон не влиза в сила, ако в
срок до 100 дни от приемането му 50 хил. с право на глас поискат
референдум по него. По пътя на пряко упражняваната воля гражданите имат
лост не само да държат под око всички органи на представителната власт,
но и във всеки момент да я „удрят през ръцете”. Те имат самочувствието
на действителен суверен, който никога не може да бъде поставен пред
свършен факт. А народните избраници от всички нива винаги имат едно
наум, че решенията им са предпоследни, и се стремят да не произвеждат
злепоставящи ги недомислени или неприемливи за обществения интерес
закони. Дисциплиниращата роля на този контрол се демонстрира от факта,
че за век и половина само 7% от законите са били оспорвани с референдум.
Безспорно тази практика вдига бариерата между гражданите и властта и те
по-често си партнират, отколкото противопоставят. И понеже посоката се
избира бавно, но задълго и се следва без криволици – в крайна сметка да
правиш референдуми излиза и много по-евтино. Смешен е плачът и за
некомпетентността на хората да решават важни проблеми – ако беше така,
оазисът сред Алпите отдавна щеше да е рухнал – защото там вече няма
неприкосновени за гражданското мнение теми.
И статистиката е
категорична – колкото повече референдуми са проведени в дадена община по
въпроси на обществените финанси например, толкова по-добро е
състоянието им. След голямо научно изследване проф. Кирхгаснер от
университета в Сент Гален твърди: „От икономическа гледна точка всичко е
в полза на пряката демокрация и нищо не е срещу нея”. Монополизирането
на „компетентността” не е ново, но звучи особено неубедително във века
на всеобхватната информация. Отделно е моралният казус – как
обикновените граждани са компетентни да изберат елита, а после стават
аутсайдери, неспособни да преценят кое е за тяхно добро. Понеже говорим
за швейцарския опит, факт е, че дискусията около референдумите никога не
е спирала, че процесът не е бил и не е гладък, че има капани и
съмнения, но както пише нобелистът по икономика Амартя Сен – „Няма
нужда една страна да е „подходяща” за демокрация, защото става такава
чрез демокрацията”.
---------------------------------------------------------
Източник:
Не Швейцария прави референдуми, а референдумите правят Швейцария
Как да осъществим пряката демокрация в България?
Пряката демокрация е невъзможна без активното участие на гражданите.
За да има участие трябва всички да са запознати с правата и задълженията си.
Всеки трябва да осъзнава,че управлението на държавата зависи пряко от него.
Това е пряката демокрация.
За да реализираме пряката демокрация в България предлагам следните неща:
1.Задължително гласуване.
Вече писах на Народното събрание за
това.
2.Електронно
гласуване на избори и референдуми с помощта на мобилните телефони(които
всеки българин притежава) и/или електронни подписи имплантирани в
личните карти.
Всеки човек притежава мобилен телефон.
Това е най-широко разпространеното електронно устройство.
Използваме ги за да се свързваме с хората и да изпращаме кратки съобщения.
Както всички сме виждали в реалити предаванията зрителите гласуват за един или друг кандидат за спечелването на награда.
На същият принцип могат да се провеждат изборите и референдумите.
Всяка
партия и всеки кандидат ще получават номер,на който гражданите да
подават гласа си с телефонни обаждания и кратки съобщения.
Гласуването ще бъде безплатно.
Всеки може да гласува само веднъж от един номер,регистриран на името на избирателя.
При обаждане/изпращане на кратко съобщение с електронния подпис в личната карта ще се потвърждава самоличността на гласуващия.
Задължително условие е номера на мобилния телефон,от който се гласува да е регистриран на името на гласуващия.
Така при съвпадане на имената на номера и електронния подпис в личната карта гласа ще се счита за валидно подаден.
Контролът
и всички други процеси по време на изборите ще се осъществяват от
"Агенция за избори и референдуми",която трябва да бъде независима от
избирателната,законодателната и съдебната власт.
В нея трябва да
работят млади,политически необвързани хора,наети след публичен
конкурс,така вота на хората няма да може да бъде манипулиран или
подменен.
Няма как да подмениш бюлетина,която е електронна и до която МВР и службите за сигурност нямат достъп.
3.Смесена избирателна система,изразяваща се в разделяне на народните представители на две групи.
Половината
от народните представители ще се избират по пропорционалната
избирателна система от кандидати номинирани от партии и коалиции.
Другата
половина от народните представители ще се избират по мажоритарната
избирателна система от кандидати номинирани от инициативни комитети,с
подписите на най-малко 10 000 души.
По този начин управлението на държавата ще се извършва с прякото участие на гражданите.
4.Премахване на монополите чрез създаване на реална конкурентна среда.
Вече предложих
това на Министърът на икономиката, енергетиката и туризма.
Същото трябва да се направи във всички сектори на българската икономика.
Конкурентната среда сваля цените,а не ги качва.
Където има високи цени,има монопол,олигопол,картел.
5.Контрол
на гражданите над местните и националните власти,над МВР,над
съдебната,законодателната и изпълнителната власт с помощта на местни и
национални референдуми и пряко участие на гражданите в тези институции.
България
22.02.2013 г.
