Луд ли е Тръмп, че иска да присъедини Канада, Гренландия, Мексико и Панамския канал към САЩ?

Луд ли е Тръмп, че иска да присъедини Канада, Гренландия, Мексико и Панамския канал към САЩ?

Или лудите сме ние, че не осъзнаваме какви са истинските намерения на 47-я президент на САЩ?!?

Доналд Тръмп

Доналд Тръмп е американски бизнес магнат, милиардер, автор и медийна личност, 45-и и избран за 47-и президент на САЩ.
Никъде обаче в биографията му не пише, че е луд човек.
Защо тогава в последно време Тръмп каза, че иска да присъедини Канада, Гренландия и Панамския канал към САЩ?

Тръмп за Канада, Панама и Гренландия: защо това е тревожно

Канада да стане американски щат, САЩ да контролират Панамския канал и да притежават Гренландия: тези блянове на Доналд Тръмп може и да звучат налудничаво. Но бъдещият американски президент изглежда гледа на тях сериозно.
В последните дни Доналд Тръмп не спира да повтаря как Канада трябвало да стане 51-вия американски щат. Причината? Търговският дефицит между Вашингтон и Отава, който според новоизбрания американски президент се равнявал на 100 милиарда долара. Икономисти побързаха да го оборят, че ако се пресметнат всички стоки и услуги, става дума всъщност за търговски излишък, а САЩ печелят и пряко, и косвено от търговията със северната си съседка. Но това не пречи на Тръмп да повтаря, че Канада можела да се присъедини към САЩ, а Трюдо можел да стане губернатор.
И докато мнозина възприемат твърденията на Тръмп по отношение на Канада просто като думи, за които и много от приближените му са казвали в миналото, че не трябва да им се обръща внимание, изказванията му по адрес на Панама и Гренландия звучат далеч по-сериозно.
Още по време на първия мандат на Тръмп източници от Белия дом разказаха, че той питал съветниците си дали САЩ не могат да купят най-големия остров в света, който де юре е самоуправляваща се датска провинция.
Гренландия има важно геополитическо и икономическо значение
„За целите на националната сигурност и свободата в целия свят Съединените американски щати смятат, че собствеността и контролът върху Гренландия са абсолютна необходимост", написа Тръмп в социалните мрежи. „Ню Йорк Таймс" посочва, че зад изказванията на Тръмп прозира както геостратегически интерес, така и икономическа полза - топенето на арктическите ледове открива възможности за търговска и военноморска конкуренция, пише изданието, а на острова има запаси от редки минерали, които се използват в технологиите.
Министър-председателят на Гренландия Муте Боруп Егеде веднага реагира и заяви, че островът не се продава, но администрацията му е отворена към икономическо сътрудничество. „Няма да загубим нашата дълга битка за независимост", написа още той.
Офисът на датския премиер не е реагирал засега. Оттам посочиха, че "очакват с нетърпение да работят с новата администрация" в Белия дом. В същото време двама депутати от гренландския парламент коментираха, че са отворени за диалог с Тръмп, макар да посочват, че „Гренландия не е стока или геостратегически трофей".

Тръмп пожела и контрол над Панамския канал
Тръмп, който официално ще се върне в Белия дом през януари, нападна и панамското правителство. Той заяви, че то налага „прекомерно високи цени" за американските кораби и военни съдове, които преминават през Панамския канал. „Таксите, начислявани от Панама, са смешни и несправедливи", коментира той.
Панамският канал свързва Атлантическия с Тихия океан и е един от най-важните търговски пътища в света. В началото на 20 век САЩ реализират мащабния проект, който след това контролират десетилетия наред. През втората половина на века контролът постепенно е предаден на Панама. Приходите от Панамския канал днес осигуряват три процента от брутния вътрешен продукт на малката централноамериканска държава.
Според Доналд Тръмп днес Китай има твърде голяма влияние върху изкуствено прокопания канал. „Ако Панама не е в състояние да осигури „безопасна, ефективна и надеждна експлоатация" на канала, САЩ ще поискат „пълно и безусловно връщане на Панамския канал", заплаши новоизбраният американски президент. В социалните мрежи той публикува и снимка на Панамския канал с американското знаме и текст „Добре дошли в Канала на Съединените щати".
Президентът на Панама Хосе Раул Мулино веднага реагира и обяви, че всеки квадратен метър от канала принадлежи на държавата му. Той обясни също така, че таксите, които се начисляват, са съобразени с броя преминаващи кораби и техния товар, както и че никоя друга държава не упражнява контрол.

И още:
Тръмп: Гренландия и Панама са ни "необходими"

Мексиканският залив трябва да се казва "Американски", Дания трябва да се откаже от Гренландия, а границата между САЩ и Канада е "изкуствена". Доналд Тръмп изправи света на нокти с пресконференцията си в "Мар-а-Лаго".
"Русия има някой на прага си и мога да разбера чувствата им" - това заяви новоизбраният американски президент Доналд Тръмп по време на преконференция в имението си "Мар-а-Лаго" във Флорида.
Над един час Тръмп, който официално ще влезе в Белия дом на 20 януари, представяше своите приоритети пред журналисти. Според него Джо Байдън е променил американската позиция за присъединяването на Украйна в НАТО и по този начин е нарушил договорка, която имало с Русия. Тръмп не представи доказателства за твърденията си. Разговори за присъединяване на Киев към Алианса се водят от 2008 година, но до момента страната не е получавала официална покана за членство.
Тръмп съжалява, че не може да се срещне с Путин сега
Републиканецът заяви, че се надява да сложи край на войната, която Русия води срещу Украйна, в рамките на първите шест месеца от мандата си. По време на кампанията той обеща да го направи за 24 часа. "Вижте, Русия губи много млади хора, както и Украйна. Това никога не трябваше да започва", заяви още той. "Знам, че Путин би искал да се срещнем", каза Тръмп. "Не мисля, че е подходящо да се срещна с него преди 20-ти, което е ужасно, защото, знаете, всеки ден са убивани хора - много, много млади хора са убивани."
Той се обърна и към съюзниците на САЩ в НАТО, като заяви, че те трябва да отделят 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. "Могат да си го позволят", сигурен е Тръмп.
Гренландия и Панама са ни "необходими"
Новоизбраният американски президент отправи и косвени заплахи към свой партньор в НАТО - Дания. Той повтори отново своите претенции да поеме контрол над Гренландия и не отхвърли военна намеса, ако това не се случи. "Хората дори не знаят дали Дания има някакво законно право, но ако има, трябва да се откаже от него, защото тя (Гренландия - б.р.) ни е необходима за националната сигурност", каза той. "Тръмп остави отворена възможността за използване на военна сила срещу съюзник на НАТО", коментира по този повод Арън Блейк от "Вашингтон пост". "Това със сигурност не е незначително, дори Тръмп просто да си е Тръмп."
Той не отхвърли военна намеса и в Панама във връзка с претенциите си към Панамския канал, защото сегашната ситуация там била "заплаха за националната сигурност" от Китай. Тръмп твърди, че американските кораби плащат огромни такси за използването на канала. Властите в Панама вече му отговориха, че таксите се начисляват спрямо броя плавателни съдове и товара.
Канада и Мексико също са на прицел
Доналд Тръмп отново заговори и за присъединяване на Канада към САЩ, като заплаши, че може да използва "икономическа сила", за да погълне съседната страна. Той нарече границата между двете държави - най-голямата в света - "изкуствена". Реакцията на властите в Отава не закъсня. "Това никога няма да се случи", написа премиерът Джъстин Трюдо. " Икономиката ни е силна. Народът ни е силен. Никога няма да отстъпим, изправени пред заплахи", допълни и външната министърка Мелани Жоли.
Новоизбраният американски президент за пореден път заплаши с нови мита и Мексико и заяви, че иска да прекръсти Мексиканския залив на "Американски залив".

В тази статия на "Свободна Европа" се коментира защо Тръмп има териториални претенции към Канада, Гренландия и Панамския канал.
Канада, Гренландия, Мексико. Как Тръмп заговори за добавяне на нови територии към САЩ

Ще купим Гренландия, ще превърнем Канада в нов американски щат, ще прекръстим Мексиканския залив на "Американски залив". Звучи като шега, но идва от устата на новоизбрания президент Доналд Тръмп. Той каза всичко това във вторник, но заканите му не са нови. Сериозни ли са те и каква е целта им?
Новоизбраният американски президент не изключи използването на военна или икономическа сила, за да постави Гренландия, както и Панамския канал под контрола на САЩ.
"Не мога да ви обещая за нито едно от двете. Това, което мога да кажа, е, че се нуждаем от тях за икономическата си сигурност", каза той.
Но Тръмп не за първи път говори за добавяне на нови територии към САЩ. Той направи това и само преди месец, когато пак каза, че Гренландия трябва да стане част от САЩ, казвал е това и по време на първия си мандат като президент през 2019 г.
В понеделник той също така нарече Канада "51-ия американски щат" и препоръча страната да се обедини със САЩ.
А в началото на ноември, в първото си телевизионно интервю след изборната му победа, републиканецът се заигра освен с идеята за присъединяване на Канада, и с тази за добавянето на Мексико като щат.

Доналд Тръмп

Нека сега да потърсим отговор на въпроса защо Trump каза, че иска да присъедини Канада, Гренландия и Панамския канал към САЩ?
Какво се крие зад всички тези "налудничави" изявления?

САЩ имат претенции към Канада и Гренландия, защото през териториалните води на тези две държави преминава Северният морски път (NSR).
Северният морски път е по-кратък маршрут за транспорт на стоки с кораби в сравнение с маршрута през Панамския канал.
Ето един кратък цитат от една статия, която сравнява Северният морски път с Панамския канал:
A Bridge Across Two Oceans: The Arctic Challenge to Panama Canal Shipping

През последното десетилетие няколко транзита през Северозападния проход специално подчертаха опасността от този алтернативен маршрут за господството на Панамския канал.
Пътувайки от Ванкувър до Финландия през 2013 г., превозвачът Nordic Orion спести $200 000 и четири дни плаване, като пое по Северозападния проход вместо Панамския канал.
Съвсем наскоро финландският ледоразбивач Nordica постави рекорд през 2017 г., като измина 10 000 км само за 24 дни по подобен маршрут.
Въпреки че тези транзити на отделни кораби имат ограничено въздействие в по-широк мащаб, те все пак създават прецедент, който може да предвещава много по-големи обеми на трафик през Арктика в близко бъдеще.

Статията подсказва и каква е причината САЩ да имат претенции към Панамския канал.

Ако САЩ контролират едновременно Северният морски път и Панамския канал това ще блокира транспорта на китайки стоки към Америка и Европа и ще постави Китай в много затруднено положение.
The Future of the Northern Sea Route - A “Golden Waterway” or a Niche Trade Route

Китай е много предпазлив при формулирането и пропагандирането на своите интереси в Арктика и продължава тихо да се застъпва за безпрепятствен достъп до региона. Застъпничеството на Китай за безпрепятствен достъп до региона за всички държави, макар и със сигурност икономически и политически самомотивирано, може да му помогне да получи значителна подкрепа от международната общност, особено от по-малките страни, зависими от износа и вноса, които биха се възползвали от либералния достъп до Арктическите корабни пътища.
Нарастващата икономическа мощ на Китай, особено ролята му на нарастващ износител за Европа и Съединените щати, може да му позволи да преодолее позицията си на слабост в арктическите дела. Страната не е нито крайбрежна арктическа държава, нито член-наблюдател в Арктическия съвет. Китайските изследвания в Арктика остават фокусирани върху въздействието върху околната среда от изменението на климата в региона; икономическите, политическите последици и последиците за сигурността обаче все повече се разглеждат. Икономическото развитие на Китай е силно зависимо от международното корабоплаване, а външната търговия допринася с 46 процента за БВП на страната.
Усилията на Китай да се развие в арктическа морска нация и да стане дестинация за руските арктически въглеводородни ресурси са добре документирани. В допълнение към пускането в експлоатация на редица ледоразбивачи, страната продължава да инвестира в подсилени с лед кораби за насипни товари и танкери с двупосочна технология, която съчетава горивно-ефективния нос на товарен кораб в единия край и закаления нос на ледоразбивач от другата.
Доскоро Китай изглеждаше предпазлив към намеренията на Русия в Арктика, например поставянето на руското знаме на Северния полюс, но напоследък сътрудничеството се засили. Китайската национална петролна корпорация наскоро подписа споразумение със Sovcomflot, най-големият оператор на арктически совалкови танкери и превозвачи за втечнен природен газ от леден клас, за „развиване на дългосрочно партньорство в сферата на морските енергийни решения, като флотът на Sovcomflot обслужва непрекъснато растящите китайски внос на въглеводороди."

Със синьо - морския път, по който Китай търгува с Европа
С червено - Северният морски път.

Китайски официални лица многократно са наричали Северният морски път „златния арктически воден път“ и Бин Янг, професор в Шанхайския морски университет, изчислява спестявания на разходи между 60-120 милиарда долара годишно, ако Китай широко използва арктическите корабни маршрути. В същото време БВП на Русия е тясно свързан с развитието на природните ресурси в Арктика, което от своя страна зависи от способността да се доставят тези ресурси на световните пазари, например чрез тръбопроводи или Северният морски път. Русия се стреми да задоволи азиатското търсене на петрол и газ, за ​​да оправдае разработването на отдалечени залежи в Арктика и Източен Сибир. Следователно Русия има силен интерес да развие Северният морски път в търговски жизнеспособен маршрут за корабоплаване и да осигури достъп до един от най-бързо развиващите се потребителски пазари за въглеводородни ресурси: Китай и голяма част от Югоизточна Азия.
Усилията на Китай да се закрепи в арктическото корабоплаване трябва да се разглеждат като опит за диверсификация на търговските пътища на доставките на нефт и природен газ и по този начин да преодолее своите стратегически слабости, известни като „дилемата Малака“. В момента 78 процента от вноса на въглеводороди в Китай минава през тесния канал с ширина 1,5 мили в Малакския проток.

От тази статия можете да разберете какво е „дилемата Малака“:
China and the “Malacca Dilemma”

На кратко казано морският път между Китай и Персийския залив, откъдето КНР се снабдява с петрол и газ преминава през протока Малака.
По същият маршрут преминава "морският път на коприната", през който Китай изпраща стоки, материали и суровини до Европа.
"Дилемата Малака" описва ситуация, в която Военноморските сили на САЩ в Тихоокеанския регион могат да наложат морска блокада на протока Малака и да прекъснат търговият на Китай с останалия свят.
Затова Китай търси други алтернативни пътища за транспорт по вода - през Северният морски път и през Панамския канал.
Другият маршрут, по който Китай можеше да се свърже с Европа беше през Русия, но благодарение на войната в Украйна това сега е невъзможно.
Традиционният "път на коприната" от Китай до Европа и обратно сега е затворен по всички маршрути.
Ако САЩ блокират търговията на Китай с останалия свят това ще бъде равносилно на обявяване на война.

"Един пояс, един път" - Пътят на коприната - по суша и по море.

Очаква се търсенето на суров петрол в Китай да нарасне от 8,2 милиона барела на ден през 2008 г. до 17 милиона барела на ден през 2030 г.
През същия период производственият дефицит на Азия като цяло ще се увеличи от 15 милиона барела на ден на 48 милиона барела на ден.
Китай не само се опитва да си осигури достъп до нарастващия дял на Африка в световния износ на петрол, например в Ангола и Судан, за да задоволи нарастващото си търсене на въглеводородни ресурси, но също така диверсифицира търговските пътища на своя внос на природен газ и петрол.
Ставането на арктическа морска нация представлява важна стъпка в целта на Китай да постигне дългосрочна енергийна сигурност.
Степента на изменение на климата в Арктика, моделите на световната търговия и глобалната търговска динамика, икономиката на морските пътища и потенциалът за спестяване на разходи и ролята на Китай като потенциален ключов благодетел на арктическото корабоплаване са ключови променливи за развитието на Северният морски път като глобален транспортен маршрут.

С червено - Северният морски път през териториалните води на Канада и Гренландия,
Със зелено - Северният морски път през териториалните води на Северния ледовит океан, Норвегия, Исландия и Гренландия,
Със синьо - Северният морски път през териториалните води на Русия.

От друга страна от почти двайсет години САЩ имат търговски интереси към Северният морски път.
Канада обаче упражнява строг екологичен контрол над преминаващите кораби през нейните териториални води.
Ако Канада е част от САЩ на американските кораби ще им е по-лесно да преминават през Северният морски път.
Ако САЩ имат достъп до половината от Северния ледовит океан ще могат да търсят нефт и природен газ в Арктика.
А САЩ имат остра нужда от нови източници на нефт и газ.
При сегашните прогнози нефта ще свърши в средата на 21 век.
Има предположения, че под Северния ледовит океан лежи друг океан - от нефт и газ.
Доналд Тръмп е бизнесмен и е решил да направи "Америка отново велика", дори и това да означава Съединените щати да погълнат Канада, Гренландия и Мексико.

Нека тук да споменем защо им е на САЩ да присъединяват Мексико.
Мексиканците в САЩ са 38 милиона човека или 11 % от населението на САЩ.
От етническа и културна гледна точка Мексико вече е част от САЩ.
Освен това присъединяването на Мексико към САЩ ще улесни борбата с наркокартелите, която правителството на Мексико постепенно губи.
От друга страна вместо САЩ да строят стена на мексикано-американската граница много по-лесно е стената да бъде построена на границата между Панама и Колумбия.
Границата между САЩ и Мексико е дълга 3141 километра (или 1951 мили).
Границата между Панама и Колумбия е дълга 339 километра (или 211 мили).
Много по-евтино е да се направи стена между Панама и Колумбия, отколкото между САЩ и Мексико.

По този начин страните от Централна Америка (Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Ел Салвадор, Гватемала, Белиз) могат да бъдат използвани като буферна зона за мигранти от Южна Америка.

Пропагандния сайт "Свободна Европа"

Какви са позициите на Русия в Северния ледовит океан?
В статията на "Свободна Европа" има видео, в което обясняват, че Русия задминава НАТО в Арктика, като има с една трета повече военни бази, отколкото всички членове на евроатлантическия военен съюз взети заедно.
Обяснено. Защо НАТО иска повече контрол над Арктика

Как Русия си позволява да има военни бази на брега на Северния ледовит океан и то на своя собствена територия?
Кой е разрешил на Русия да строи военни бази на брега на Северния ледовит океан?
Путин питал ли е НАТО дали може да строи военни бази в Русия?
Колко лоша държава е Русия, колко нагъл президент е Путин.
Колективният Запад си мечтае Путин да падне от власт, както стана с Башар Асад.
Тогава Аналена Бербок ще може да си върти задника на Червения площад, както го направи в центъра на Дамаск.

'No Handshake Please': German FM's Dramatic Syria Entry In Bullet-Proof Vest, Jolani Meeting | Watch

Новите сирийски власти унижиха Аналена Бербок (обзор)

Министърката на външните работи на Германия Аналена Бербок бе заличена от всички официални снимки от срещата с новия сирийски лидер Абу Мохамед ал-Джолани в Дамаск.
Образът на Бербок на снимките е замъглен със специализиран софтуер, като са ретуширани и образите на още две жени - вероятно нейните преводачки, предадоха световните агенции.
Бербок, която е известна с радикалните си феминистки позиции, може да бъде разпозната единствено по бялото си небрежно облекло, което някои арабски медии счетоха за неуместно.
Германската първа дипломатка посети Дамаск на 3 януари заедно с френския си колега Жан-Ноел Баро, като на летището в сирийската столица представители на страната домакин отказаха да се ръкуват с нея. По-късно същото стори и лидерът на новата власт Ал-Джолани.
“Както показва посещението на Аналена Бербок в Дамаск, новото сирийско ръководство очевидно има сериозни проблеми в общуването с влиятелни чуждестранни политици жени”, констатира германският телевизионен канал N-tv.

Ако президент на Русия стане някой западен агент като Навални, тогава западняците ще си правят каквото си поискат с руските богатства, минерални залежи, газ, петрол и с населението на територията на Руската федерация.
Това заслужава Русия, след като изгуби Студената война и отказа да се признае за победена.

Как реагира Русия на предложението на Тръмп за Гренландия?

Uncertainty and Tension: Russia reacts to Trump’s Greenland Proposal

Изявленията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за придобиването на Гренландия без освобождаване от икономически или военни средства получиха критични реакции от руски официални лица. Те нарекоха развитието „драматично“ и прогнозират „несигурност и напрежение в региона“. Някои руски политически коментатори отпразнуваха изявленията на Тръмп, докато други изразиха скептицизъм и отбелязаха потенциалните последици за Русия.
Този коментар представя само малка част от ранните реакции на Русия относно предложението на Тръмп за придобиване на Гренландия. Новината гръмна по време на удължения период на новогодишните и коледните празници в Русия, когато много московски коментатори са на почивка, така че можем да очакваме повече реакции през следващите седмици.
С критика, радост и апатия, пейзажът на коментарите е по-разнообразен, отколкото се предполага в някои статии, които се появиха тази седмица. Като цяло руските коментатори смятат предложението за меко казано неортодоксално, контрапродуктивно и клонящо към провокативно.
По време на седмичното си новинарско предаване телевизионният водещ Дмитрий Кисельов пита: „Ами ако Тръмп се размине с всичко това? Къде ще спре? И ще бъде ли позволено на други да действат по този начин?“
В същото време говорителят на руското външно министерство Мария Захарова смята , че е твърде рано да се коментира предложението на Тръмп и че „трябва да му зададем въпроси… нека все пак си кажем, че той още не е встъпил в длъжност“.
Николай Корчунов, руският посланик в Норвегия и бивш високопоставен представител на Арктика, изрази загриженост относно потенциалната дестабилизация и каза, че предложението на Тръмп „може само да внесе несигурност и напрежение в региона“. Според посланика Гренландия и Дания не са единствените арктически държави, които изпитват натиск върху своя суверенитет. Корчунов каза, че не може да се изключи, че администрацията на Тръмп може да прояви интерес към норвежкия архипелаг Свалбард.
Военният анализатор Михаил Ходарьонок каза : „След изявлението на Тръмп, по мое мнение, вече можем да разглеждаме специалните военни операции като норма за разрешаване на спорове между страните. Мълчанието на европейските лидери ясно потвърждава това."
Политологът Дмитрий Журавльов нарече изявленията на Тръмп наивни, но каза, че желанието на Тръмп да разшири контрола на САЩ в Северна Америка е свързано с корабоплаването и че „Гренландия е тапа на нашия Северен морски път“.

Политическият анализатор Константин Блохин изрази съмнение , че САЩ ще придобият Гренландия, но предположи, че ситуацията е „за преговори с Дания за благоприятни условия за разполагане на американска военна инфраструктура там“. Ученият по международни отношения Фьодор Войтоловски по подобен начин заяви , че предложението на Тръмп няма за цел да придобие Гренландия, а по-скоро да подготви американската общественост за ново разполагане на американски военни сили и наземни ядрени и неядрени ракети със среден обсег на територията на Гренландия.

На пръв поглед изглежда, че Доналд Тръмп си е изгубил ума с желанието си доброволно или насила да присъедини Канада, Гренландия, Мексико и Панамския канал към САЩ.
Зад тези негови приказки се крие търговска стратегия, която има за цел да фалира Китай и да направи САЩ икономически лидер в света.
Ако САЩ държат в ръцете си морските транспортни маршрути, тогава и Европейския съюз ще зависи на 100 % от Вашингтон.
Дали някой в Брюксел (или София) осъзнава това?

Щатското знаме на 51-я щат на САЩ

П.п.: Жалко е, че Доналд Тръмп не иска да присъедини България към САЩ.
България с удоволствие би станала 51-я американски щат.
Българските политици много щяха да се радват, ако беше възможно България да стане част от САЩ.
Или ако не сме щат, поне да сме като Пуерто Рико - свободно присъединена територия.
България и без това е латиноамериканска държава.
Президентът ни се казва Румен Алиенде Радев.
Той е седми братовчед по съребрена линия на Салвадор Алиенде, президента на Чили, който е бил свален с преврат организиран от ЦРУ и агентите на САЩ в Чили.
Така че е по-добре за България да стане неразделна част от Съединените американски щати.
За да станем по-бързо американци нека да се станем прави, да си сложим ръката на сърцето и да запеем американския химн.
За тези, които не знаят думите на новия ни химн съм избрал клип със субтитри:

National anthem of the United States of America (lyrics)