Торбата с жълтиците - българска народна приказка

Торбата с жълтиците
(българска народна приказка)

Педя Човек Лакът Брада - Торбата с жълтиците



Педя Човек Лакът Брада - Торбата с жълтиците



Един старец отишъл в гората за дърва. Намерил едно кухо дърво, размахал секирата и тупа-лупа, съборил го на земята. Като се заловил да го цепи, в кухината му намерил една кожена торба, пълна с жълтици. Зарадвал се на късмета си, натоварил цепениците на колата, окачил торбата с жълтиците на ритлата и повел воловците към дома си. Вървял старецът и си мислел:
- Намерих аз парите, но гората не е моя. И кухото дърво не е мое. Отде накъде парите пък да са мои? Те са чужди. Ако съм човек на място, ще издиря стопанина им и ще му ги дам, защото от чужди пари прокопсия няма.
Не щеш ли, на среща му се задал един сиромах човек, дрипав до немай-къде, разтревожен, запъхтян.
- Откъде идеш, побратиме? - викнал сиромахът.
- От гората - отвърнал дърварят. - -ащо питаш?
- Да си намерил нещо?
- Намерих - кимнал с глава старецът.
- Слава богу! - зарадвал се дрипавият. - Аз, брате, имах само една юница, но ме натисна голяма сиромашия и реших да я продам. Отзарана я откарах на пазара, добра цена й дадоха, тръгнах си и де да знам как, по пътя съм изтърсил торбата с парите. Като луд съм тичал до тука. Къде е торбата ми?
- Ей, там, закачил съм я на ритлата.
Сиромахът се втурнал към торбата. Бръкнал с две ръце вътре, нагребал жълтиците, погледнал ги, но мигом пак ги изтърсил в торбата като опарен.
- Не са мои - рекъл, - моите бяха бели, а тези са жълти.
- Чудно - замислено проговорил дърварят, - какви може да са тези, дето ги намерих?
- Крадени! - отсякъл сиромахът.
- Кой ги е задигнал?
- Крадците.
- А къде са крадците?
- В гората, къде другаде? - извикал сиромахът и хукнал по-нататък да търси своята торба.
Старецът се прибрал у дома си и рано на другата сутрин метнал торбата с намерените пари на тоягата си, емнал пътя, че в гората - да търси крадците. В най-затънтените дебри забелязал светлинка. То било огън. Като приближил край огъня, заварил десетина души - надянали един овен на шиш - въртят го над жаравата.
- Добър ви ден! - поздравил старецът.
- Добре си дошъл! - отвърнал един от горските хора. - Ти, дядо, по каква работа ходиш?
- Тръгнал съм да търся крадците. Да не сте вие?
- Имаш грешка. Тука крадци няма - обадил се главатарят на горските хора.
- А вие какви сте?
- Ние сме хора хайдути. Излезли сме в гората да закриляме сиромасите и да наказваме народните изедници. А ти поседни да си отпочинеш и да опиташ нашия овен! - поканил го главатарят.
Старецът подвил крак, нахранил се, благодарил на домакините и на тръгване попитал:
- Кажете ми, братя, къде мога да намеря крадците?
- В дворците, там са крадците! - отвърнал войводата.
Старецът се дигнал, излязъл от гората и се спуснал към големия град. Отишъл право в царския дворец. Влязъл вътре. Там заварил десетина големци, в позлатени дрехи облечени. Събрали се на съвет.
- Добър ви ден! - поздравил ги старецът.
- Ти какво търсиш тука? - гневно го посрещнал един брадат царедворец.
- Крадците търся.
- Какви крадци? - скочил на крака брадатият и от очите му започнали да изскачат искри.
- Ония, дето са задигнали ей тази торба. Аз я намерих в едно кухо дърво.
- Какво има вътре? - надникнал големецът.
- Жълтици.
- Жълтици ли? - посегнал брадатият. - Дай я тука!
И като прибрал торбата, той намигнал на другарите си и захванал да тика старецъа към вратата.
- Ти, дядо, - рекъл, - нямаш работа тука. Иди да търсиш крадците вън от царския дворец, защото ние сме най-честните. Додето намериш крадците, ние ще ти вардим парите. Тука те са на сигурно място. Точно подир една година ела да си получиш торбата.
Отишъл си старецът и цяла година ходил насам-натам да пита за крадците. Като се изтърколила годината, той пак похлопал на царските врати. А големците пак били събрани на съвет.
- Годината мина - рекъл им старецът, - върнете ми торбата с жълтиците.
- Годината мина, но ти, старче, закъсня - дигнал се пак оня, брадатият. - Аз ти казах да се явиш тука след една година, а ти пристигаш след една година и един ден. Значи просрочил си. Губиш торбата. Хайде, махай се, че имаме работа.
Старецът излязъл вън, почесал се по тила и рекъл:
- Право ми казаха хайдутите. Тука са били най-опасните, ония, дето и крадат, и лъжат.