Анализ на новините 2
По света и у нас
Отново служебно правителство.
Най-накрая комунистическото правителство си отиде ... надали завинаги.
Но сега когато дойде ново правителство си мисля, че тези хора, които управляват държавата само ни губят времето.
Животът си минава, а нищо качествено не се променя.
25 години минаха от 1989 г., но комунизма все още живее в сърцата и умовете на хората.
Как точно се очаква да живеем в демокрация, когато в България няма демократи?
Има бивши комунисти, които се правят на десни.
Има бивши комунисти, който се правят на леви.
Има бивши комунисти, които се правят на центристи.
Има бивши комунисти, които се правят на крайно десни.
Има бивши комунисти, които се правят на крайно леви.
Има бивши комунисти, които се правят на еколози.
Има и такива, които все още са си комунисти.
Все
още няма политици, които да имат демократично мислене, които да спазват
правилата, които да честни и почтени, които да си вършат работата.
25 години пълна липса на политическа воля.
Това е
големият провал на българските политици.
Те могат да работят само под натиск и въпреки това не е сигурно как точно ще си свършат работата.
Държавата
продължава да функционира, само защото обикновените хора правят това,
което политиците не искат - вършат си работата така както трябва.
Но това не може да продължава вечно.
Време е тези, които все кандидатстват за власт да си свършат работа - в противен случай историята ще ги осъди.
Всички си мислят, че ще им се размине, но паметта на народа е вечна, така че прошка няма да има за никого.
Слави
Трифонов призовава за насилие срещу некадърните политици, но те трябва
се разкарат от живота ни по друг, много по-естествен начин.
Просто на всеки избори трябва да правим съзнателен избор.
Ако си позволим да гоним политиците с насилие ще станем като глупавите украинци.
В Украйна има геноцид в международни мащаби.
Сепаратистите със съдействието на Русия и украинските военни рушат парче по парче Източна Украйна.
А българските политици мълчат по въпроса като руски проститутки.
Разбира се, и ние можем да направим същото като украинците, ако сме достатъчно глупави.
Но
е много по-лесно на местни, парламентарни, президентски и европейски
избори да се издигат независими кандидати, които имат широка обществена
подкрепа.
Така в кметствата и общините, Народното събрание,
Президентството и Европейският парламент ще влязат случайни хора, които
няма да изпълняват политически поръчки, а ще работят за хората, които са
ги избрали.
Дори и по един случаен човек да влиза във всяка институция това ще разбърка плановете на комунистите за вечно господство.
И това е много по-лесен за реализиране план, отколкото да водим граждански войни и да убиваме невинни.
Това е реалното гражданско общество - в което гражданите управляват държавата, а не обратното.
Единственото
лошо е, че докато в управлението влязат нормалните хора
през това време комунистите целенасочено съсипват държавата.
Това, за което говоря са
наводненията.
Всички твърдят, че те са плод на проливният дъжд, т.е. са природно бедствие, но в мен продължава да тлее съмнението, че
те всъщност са добре планиран терористичен акт.
Как е възможно от един прост дъжд да предизвика толкова големи наводнения?
Вярно
е, че се изсипват големи количества за кратко време, но ако реките бяха
почистени, ако деретата не бяха пълни в боклуци, ако дъждовната
канализация не беше задръстена, ако язовирите бяха полупразни, ако
комунистите целенасочено не изпускаха микро-язовирите, ако имаше
разработена стратегия за бедствия и аварии, ако всички държавни
институции си вършеха работата както трябва може би наводнения нямаше да
има!
До кога ще продължава това безхаберие?
До кога няма да има виновни?
До кога ще има бедствия?
Започвам да си мисля, че цялата държава е в бедствено положение.
А докато умираме от бедствия аварии и катастрофи все по-малко деца се раждат.
България е сред последните държави в
списъка по раждаемост.
От 224 държави ние сме на 207 място.
Това не прави впечатление на никого.
Нито медии, нито управляващи регистрират
демографската криза.
А тази криза е по-страшна дори и от икономическата и политическата.
Един ден градовете и селата ще останат празни, защото няма да има хора, които да живеят в тях.
В училищата, в които едно време съм учил сега няма ученици.
Детските градини са празни от 20 години.
Сега дори и университетите са обезлюдени.
Загубата е толкова голяма, че може да бъде фатална за държавата ни.
Ако загубим народа си ще сме загубили всичко.
На фона на това КТБ няма никакъв шанс да заработи отново.
Някой реши да ликвидира банката и собственика й и с помощта на управителя на БНБ и държавата успя.
Никой обаче не се сеща за
провала на цифровизацията.
Да, мултиплексите все още са собственост на Цветан Василев.
В крайна сметка планът за цифровизация се провали.
А СЕМ и КРС нищо не правят.
Телевизиите не искат да ги излъчват ефирно.
Зрителите нямат какво да гледат - само турски и индийски сериали.
Но на кой му пука за тези хора?
На никого.
Но нещо много по-страшно се задава -
разпространението на ебола.
Заразата чука на вратата ни и май скоро ще се мре.
Според
Световната здравна организация България е една от малкото държави в
света, която не е взела никакви мерки срещу заплахата на ебола.
Тази
болест, която убива половината заразени и която е толкова лесна за
разпространение може да се появи в България заедно с нелегалните
емигранти или с пристигащи от Африка.
И тогава, като знаем в какво състояние е здравната ни система, ще настане истинската трагедия.
Ще умрем като мишки в капан.
Поне като нямаме кадърни политици дано да имаме късмет и тази зараза да ни подмине.
Но ние така си мислехме и за бежанската вълна, а и тя не ни подмина.
Така че който има късмет ще умре бързо и безболезнено.
Който няма ще се мъчи кървейки от всички телесни отвори.
И накрая
инвазията на Ислямска държава.
Ако не ни убие еболата ще ни довършат бойците-ислямисти.
Дори е възможно първо да ни удари ебола, а след това и Ислямска държава.
Те вече заплашиха Турция и Истанбул, ние сме следващите.
Започвам да се чудя кое е по-добре - да умреш от ебола или от ислямски терористи.
Мисля, че е еднакво лошо, защото в крайна сметка ще сме мъртви преди да успеем да кажем "Аллах Акбар".
И така завършвам оптимистично: "Ще се мре!".
Само трябва да си изберем къде, кога и как.
Поне едно е сигурно - надеждата ще умре след нас.
