Със съдействието на Общинския съвет към Община Сливен и кмета на града Стефан Радев
Природен парк "Сините камъни" |
Точно преди Рождество Христово Община Сливен и Областна администрация - Сливен са решили да съдействат на частни инвеститори да унищожат природен парк "Сините камъни".
Ето информация за природен парк "Сините камъни".
Как се случва всичко това?
Природозащитници притеснени за съдбата на природен парк "Сините камъни"
На заседание на Общинския съвет към Община Сливен от 14 ноември 2024 г. по предложение на кмета на града Стефан Радев е взето решение за превръщането на местностите Карандила и Даулите, част от Природен парк "Сините камъни" в селищни образувания.
Двете местности са с обща площ малко над 80 хектара.
Те са горска територия, публична държавна собственост и част от природния парк.
Според природозащитната организация "За да остане природа в България" преобразуването им в селищни образувания ще изисква изключването им от територията на парка.
Те алармират, че това отваря пътя за приватизация и застрояване на района.
Мотивът на кмета на Сливен да иска промяна на статута на местностите Даулите и Карандила е, че "само така те ще могат да се превърнат в привлекателен туристически център.", отбелязват от организацията.
Екоактивистите подчертават, че това е незаконно и в разрез с природозащитното Законодателство.
"За да остане природа в България" отбелязва, че в тези две местности вече има съществуваща туристическа инфраструктура и сгради, но поддръжката им може да се осъществява спокойно без промяната на статута на територията.
Желанието за създаване на подробен устройствен план е индикация за желание за нови строежи, смятат екоактивистите.
Решението за превръщане на "Даулите" и "Карандила" в селищни образувания идва малко след искането за изваждане от парка на поземлен имот с идентификатор 67338.404.1 по КККР на гр. Сливен с площ от 11 771 м2 около Алпийския дом, допълват те.
Природен парк "Сините камъни" е част от националното и европейското природно наследство, което играе важна роля за запазването на биологичното разнообразие, екологичното равновесие и местния туризъм.
Обявен в края на 1980 година, паркът е известен с красивите си гледки, специфичен климат, запазено биоразнообразие.
"Сините камъни" осигурява опазването на местообитания на голям брой значими видове от приложенията на закона за биоразнообразието, включително скален орел, белоопашат мишелов, малък креслив орел, орел змияр, сокол скитник.
Това обаче не е краят, а само началото на унищожението на природен парк "Сините камъни".
В свой репортаж от 26 декември 2024 г. в предаването "Преди всички" по БНР Хоризонт арх. Слава Савова разказва подробно за казуса "Сините камъни" и как точно с малки стъпки се прокарват решения за унищожението на парка.
Арх. Слава Савова за казуса "Сините камъни": Има риск публична държавна собственост да се превърне в частна
В свой репортаж от 26 декември 2024 г. в предаването "Преди всички" по БНР Хоризонт арх. Слава Савова разказва подробно за казуса "Сините камъни" и как точно с малки стъпки се прокарват решения за унищожението на парка.
Арх. Слава Савова за казуса "Сините камъни": Има риск публична държавна собственост да се превърне в частна
С около 12 декара може да намалее площта на Природния парк "Сините камъни". Това ще се случи, ако имот край Алпийския дом – навремето резиденция на Тодор Живков, бъде изваден от границите на парка.Има сериозен инвеститорски интерес за развиване на леглова база на Карандила и в местност Даулите, подчерта още арх. Савова.
В средата на декември в Областната администрация на Сливен се състоя обсъждане, организирано от МОСВ съвместно с РИОСВ – Стара Загора.
Това предизвика протест на граждани на Сливен преди Коледа.
"Проблемът с изваждането на тези 12 дка от територията на природния парк е свързан с отварянето на вратата към повече сходни процедури на тази", обясни в интервю за БНР арх. Слава Савова, докторант към БАН, родом от Сливен, която е сред активистите, организиращи съпротива срещу изваждането на въпросната територия от парка.
"Фокусираме се върху опазването на целостта на парка на първо място."
Паралелно с това са допуснати селищни образувания в две други местности, които също са защитени, допълни тя.
"Ако бъде извадена територията край Алпийския дом, без проблем ще бъде извадена територията и на селищните образувания, в която обаче вече става въпрос за 800 декара. Тоест, имаме навързване на събития, които се случват паралелно, макар че общественото обсъждане беше фокусирано върху този малък парцел на границата на парка. Нашето опасение е за прецедента, който се създава с това."
Когато Общинският съвет е гласувал за тези селищни образувания, не е спазена процедурата.
Мултидисциплинарен екип е трябвало да изследва какво би било отражението върху защитените територии в рамките на НАТУРА, което не се е случило и има нарушение на законодателството, категорична е Савова.
Искането за изваждането на парцела край Алпийския дом идва от частна компания, която се позовава на становища на различни институции.
В едно от становищата обаче има сериозни и лесно доказуеми разминавания, възрази арх. Савова.
"Има само едно независимо експертно становище – от Лесотехническия университет, в което се казва, че няма никакви природни съобщества, които би трябвало да бъдат опазени - няма дървесни видове, няма редки растителни видове, няма водни течения. В действителност едноминутна справка в кадастъра показва, че през имота преминава река. Всички институции действат координирано, но не в полза на обществения интерес. Показва, че гражданското застъпване за нашите права на природа не е по-силно от едно координирано действие, провокирано от частно лице", отбеляза арх. Савова.
За нея стои въпросът чий интерес защитават институциите.
Имотът е собственост на частно лице, но не и земята, която е държавна.
Има риск публична държавна собственост да се превърне в частна, уточни архитектът.
"Реално частното лице настоява за изваждането на държавна територия, което е разковничето на този противоречив казус. И в момента тази държавна земя се ползва като частна, което е изключително проблематично. Тя е оградена, в нея има малко язовирче, парк, който е залесен, много красив."
В сградата на Алпийския дом, построена като туристическа база, са вложени сериозни ресурси, а в създаването ѝ са участвали местни артисти и занаятчии, направили стенописи, дърворезби и пр.
Мебелите за обзавеждането са специално създадени.
След това вратите за граждани се затварят, още по време на социализма, разказа арх. Слава Савова в предаването "Преди всички".
По думите ѝ, при приватизацията сградата е преминала към туристическото дружество, а впоследствие "за една доста скромна цена е придобита от частно лице".
"Всякаква строителна инициатива е пагубна за природата в парка, за редките видове, които намират убежище там. И второ, не е въпросът само да бъде изградена тази база, а поддръжката също нанася определени екологични щети."
Арх. Савова отчита, че процедурата за изваждане на въпросната територия от природния парк се придвижва по празниците, защото тогава най-малко хора могат да се мобилизират и организират за протест.
"Още веднъж това го виждаме потвърдено със случая със "Сините камъни".
Замислят се нови протестни акции, съобщи тя.
Преди да се изминат всички законови пътища, няма място за медиация с инвеститори, защото ако има неправомерно взети решения, те трябва да бъдат обявени за нищожни, обобщи експертът.
Цялото интервю можете да изслушате в звуковия файл в линка по-горе.
И сега нека накратко да обясня за какво става дума.
В природен парк "Сините камъни" в близост до долната станция на лифта се намира Алпийския дом – навремето резиденция на Тодор Живков.
Сега този Алпийски дом е собственост на частно лице, но земята под имота е публична държавна собственост.
Справка в Кадастъра по номера на парцела под Алпийския дом (67338.404.1) показва следното:
Ако земята под Алпийския дом стане частна собственост този прецедент ще бъде използван от "частните инвеститори", които имат интерес към презастрояването на местностите Карандила и Даулите, част от Природен парк "Сините камъни".
Общинският съвет към Община Сливен на 14 ноември 2024 г. по предложение на кмета на града Стефан Радев вече е взел решение за превръщането на местностите Карандила и Даулите, част от Природен парк "Сините камъни" в селищни образувания.
Превръщането на местностите Карандила и Даулите в селищни образувания ще позволи на Община Сливен да създаде подробен устройствен план, което е индикация за желание за нови строежи.
Ако това решение не бъде отменено това ще позволи на "частни инвеститори" да презастроят природен парк "Сините камъни", както се случи в морските ни курорти преди 25 години.
В крайна сметка целта е природен парк "Сините камъни" да стане частна собственост и планината да се ползва за лично облагодетелстване на малка група богати хора.
За да бъде честен ако Община Сливен и "частните инвеститори" искат да развиват туризма в Сливен могат да го направят и без да презастрояват природен парк "Сините камъни".
Всъщност закона позволява строежи в природни паркове, но при определени условия и с ограничения, които "частните инвеститори" искат да заобиколят.
Подобно нещо се случи и в Ямбол, със съдействието на Общинския съвет и лично на кмета Георги Славов..
В Градския парк на Ямбол беше построен хотел.
На мястото му преди това имаше гребна база, която не беше използвана повече от 30 години.
В последствие сградата за обществено ползване беше придобита от "частни инвеститори", които построиха хотел на същото място.
За да заобиколят закона сградата на гребната база не беше съборена изцяло, бяха оставени старите колони и носещите стени и хотела беше надстроен с още два етажа.
Така в Градския парк на Ямбол "изникна" хотел.
Дали новопостроената сграда е устойчива на земетресения е съвсем друг въпрос.
Можете да видите "Парк Хотел Ямбол" през Гугъл.
Ето информация какво е селищно образувание:
И сега нека накратко да обясня за какво става дума.
В природен парк "Сините камъни" в близост до долната станция на лифта се намира Алпийския дом – навремето резиденция на Тодор Живков.
Сега този Алпийски дом е собственост на частно лице, но земята под имота е публична държавна собственост.
Справка в Кадастъра по номера на парцела под Алпийския дом (67338.404.1) показва следното:
м. Среди дол, вид собств. Държавна публична, вид територия Горска, НТП За друг обществен обект, комплекс, площ 11771 кв. м, стар номер 2811580, Брой върхове: 189 бр.
Ако земята под Алпийския дом стане частна собственост този прецедент ще бъде използван от "частните инвеститори", които имат интерес към презастрояването на местностите Карандила и Даулите, част от Природен парк "Сините камъни".
Общинският съвет към Община Сливен на 14 ноември 2024 г. по предложение на кмета на града Стефан Радев вече е взел решение за превръщането на местностите Карандила и Даулите, част от Природен парк "Сините камъни" в селищни образувания.
Превръщането на местностите Карандила и Даулите в селищни образувания ще позволи на Община Сливен да създаде подробен устройствен план, което е индикация за желание за нови строежи.
Ако това решение не бъде отменено това ще позволи на "частни инвеститори" да презастроят природен парк "Сините камъни", както се случи в морските ни курорти преди 25 години.
В крайна сметка целта е природен парк "Сините камъни" да стане частна собственост и планината да се ползва за лично облагодетелстване на малка група богати хора.
За да бъде честен ако Община Сливен и "частните инвеститори" искат да развиват туризма в Сливен могат да го направят и без да презастрояват природен парк "Сините камъни".
Всъщност закона позволява строежи в природни паркове, но при определени условия и с ограничения, които "частните инвеститори" искат да заобиколят.
Подобно нещо се случи и в Ямбол, със съдействието на Общинския съвет и лично на кмета Георги Славов..
В Градския парк на Ямбол беше построен хотел.
На мястото му преди това имаше гребна база, която не беше използвана повече от 30 години.
В последствие сградата за обществено ползване беше придобита от "частни инвеститори", които построиха хотел на същото място.
За да заобиколят закона сградата на гребната база не беше съборена изцяло, бяха оставени старите колони и носещите стени и хотела беше надстроен с още два етажа.
Така в Градския парк на Ямбол "изникна" хотел.
Дали новопостроената сграда е устойчива на земетресения е съвсем друг въпрос.
Можете да видите "Парк Хотел Ямбол" през Гугъл.
Ето информация какво е селищно образувание:
Селищното образувание e вид селище и териториална единица в България. То обаче не е населено място, тъй като няма постоянно население.
Чл. 3, ал. 4 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) дава следното определение:
Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население.
Селищните образувания се създават според необходимостта от задоволяване на възникнали курортни или промишлени нужди с национално или местно значение.
Министерският съвет определя селищните образувания с национално значение, а общинските съвети – селищните образувания с местно значение.
Трагичният финал на тази история е факта, че обществото и гражданите не
разполагат с работещ механизъм, за да се противопоставят на желанията на
"частните инвеститори", защото местните общински власти и националните
държавни институции подкрепят "частната инициатива по унищожението на
българската природа".
Затова нека да кажем сбогом на природен парк "Сините камъни" такъв какъвто беше!
Затова нека да кажем сбогом на природен парк "Сините камъни" такъв какъвто беше!
Природен парк "Сините камъни" сниман от парк "Хамам баир" - Сливен. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!