Какво ще се случи, ако България отмени ветото за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз?

Какво ще се случи, ако България отмени ветото за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз?

В момента този въпрос е най-важният в българската политика.
Никой обаче не иска да го зададе в публичното пространство.
Но аз нямам нищо против да отговоря на този въпрос:
Какво ще се случи, ако България отмени ветото за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз?
От началото на съществуването си през 1991 г. Северна Македония има претенции към България.
Тези претенции са исторически, религиозни, културни, езикови и териториални.
Сега Северна Македония иска да започне преговори за членство в Европейския съюз.
България блокира началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз, за да накара северномакедонските политици са премахнат езика на омразата и да се откажат от историческите, религиозните, културните, езиковите и териториалните си претенции.
Вместо това обаче след налагане на ветото, омразата към България в Северна Македония ескалира.
Ако Северна Македония стане член на Европейския съюз преди да е оттеглила претенциите си към България, след това никой няма да може да накара северномакедонците да се откажат от кражбата на българската история, език и култура.
Нещо повече - северномакедонските политици не се срамуват да заявят публично неоснователните си исторически претенции към България:
Християн Мицкоски: София да коленичи в Скопие и да се извини
В началото на юни 2022 г. френският президент Еманюел Макрон поиска България да отмени ветото, а Франция да стане гарант, че Северна Македония ще изпълни условията на България по време на преговорите за членство в Европейския съюз.
Макрон с офанзива да разсече възела между София и Скопие, в събота се включва и Шолц (Обзор)
После Европейския съюз поиска да стане гарант за изпълнението на българските условия към Северна Македония.
Картите паднаха. Ето какво иска Макрон от нас
Само че Европейския съюз и Франция не успяха да бъдат гарант по Минските споразумения, не успяха да спрат гражданската война в Украйна, не успяха да бъдат гарант за границата между Ирландия и Северна Ирландия.
Макрон: Франция е готова да бъде гарант на мира в Украйна
Великобритания отменя търговските правила за Северна Ирландия?
Европейският съюз и Франция не могат да бъдат гарант за нищо и за никого.
Единственият начин да бъдат прекратени северномакедонските претенции към България е ветото да бъде продължено безсрочно.
Ако отменим ветото северномакедонските претенции ще нараснат още повече.
Засега Северна Македония не е предявила териториалните си претенции към България, но рано или късно и това ще се случи.
А границите на държавите се променят само чрез война.
Най-притеснителното за България е, че на 27 март 2020 г. Северна Македония се присъедини към НАТО.
Дори и Северна Македония да нападне България, никоя страна-членска на НАТО няма да може да ни помогне.
Член 5 от Северноатлантическия договор важи за нападение от трети страни, които не са членки на НАТО.
Ако страна-членка на НАТО нападне друга страна-членка на НАТО военните действия ще се водят само между двете страни (както между Гърция и Турция).
Дори самото географско определение в името на държавата Северна Македония е териториална претенция към България.
А историческите, религиозните, културните и езиковите претенции на Северна Македония са неприемливи за българите.
Ако удовлетворим исканията на Северна Македония и подарим на северномакедонците историята, културата, религиозното си минало, езика и територията си какво ще остане за българския народ?
Българите не можем да заминем за Татарстан и да освободим България за северномакедонците, въпреки че именно това е най-голямото им желание.
И за да онагледя претенциите на северномакедонците към България ще ви дам кратка справка за македонската история според македонските историци.
За сравнение на македонските исторически измислици с обективните исторически факти ето кои са важните дати от българската история.

Важни дати от македонската история според македонските историци:

1. Първа македонска държава (681 – 1018)

681 г. - Създаване на македонската държава със столица Плиска.
Владетел: македонския хан Аспарух (680-700)

716 г. - Помага на византийския император да си върне трона и в замяна получава областта Загоре и титлата кесар.
Владетел: македонския хан Тервел (701-721)

718 г. - Помощ на Византия, за да се отблъсне нашествието на арабите.
Владетел: македонския хан Тервел (701-721)

811 г. - Император Никифор I Геник превзема и опожарява столицата Плиска.
Битката при Върбишкия проход, където войската на византийския император Никифор е разгромена.
Владетел: македонския хан Крум (803-814)

815 г. - 30-годишен мирен договор с Византия.
Административна реформа – разделя държавата на 10 области, които се управляват от боляри, избрани от хана.
Строи пътища, крепости, дворци и възстановява опожарената столица Плиска.
Владетел: македонския хан Омуртаг (814-831)

865 г. - Македония приема християнството.
Влядетел: македонския княз Борис I (852-889)

870 г. - Самостоятелна македонска църква, призната от Константинопол.
Владетел: македонския княз Борис I (852-889)

886 г. - В Плиска пристигат учениците на Кирил и Методий.
Владетел: македонския княз Борис I (852-889)

893 г. - Македонският език е обявен за официален държавен, църковен и книжовен.
Столицата се премества в Преслав.
Влядетел: македонския цар Симеон (893-927)

917 г. - Битката при река Ахелой – войската на цар Симеон разгромява византийската войска.
Македония се простира между три морета.
Владетел: македонския цар Симеон (893-927)

927 г. - 40-годишен мирен договор с Византия.
Византия признава Македонското царство, а архиепископа е обявен за патриарх.
Владетел: македонския цар Петър (927–969)

1014 г. - Битката при с. Ключ – войската на цар Самуил е разгромена от византийците, начело с Василий II.
Влядетел: македонския цар Самуил (991-1014)

1018 г. - Превзета столицата Охрид.
Македония пада под византийска власт.
Създава се македонската Охридска архиепископия.

2. Втора македонска държава (1187 – 1396)

1185 г. - Македонските боляри Асен и Петър вдигат народа на въстание.

1187 г. - Начало на Второто македонско царство – сключен е мирен договор с Византия.
За столица е обявен град Търново.
Владетел: македонския цар Иван Асен I (1190-1195)

1205 г. - Битката на Калоян при Одрин.
Пленен е латинския император Балдуин.
Владетел: македонския цар Калоян (1197-1207)

1230 г. - Битката при с. Клокотница.
Победа на цар Иван Асен над Византия.
Границите на Македония достигат до Черно, Бяло и Адриатическо море.
Пленен е император Теодор Комнин, а войниците са освободени.
Владетел: македонския цар Иван Асен II (1218-1241)

1331 г. - През 40-годишното си управление поддържал мирни отношения със съседите.
Нов "Златен век" на македонската култура.
Водещ център на култура е Света гора.
Владетел: македонския цар Иван Александър (1331-1371)

1393 г. - Превземане на Търново от османските турци след тримесечна обсада.
Владетел: македонския цар Иван Шишман (1371-1395)

1396 г. - Покоряване на македонското Видинско царство.
Македония пада под османско владичество.
Владетел: македонския цар Иван Срацимир (1356-1396)

3. Трета македонска държава (1878 – 2022)

1877-1878 г. - Руско-турска освободителна война
Руската империя води война с Османската империя за освобождението на македонските земи от Черно море до Охрид и от Дунав до Бяло море.
Заедно с руската армия в македонските земи идват българите-татари.
В резултат на това след Освобождението, македонските земи са окупирани от българите-татари.

1903 г. - Избухване на македонското Илинденско-Преображенско въстание.
Това въстание организирано от ВМОРО има за цел да освободи македонските земи останали под властта на Османската империя.
Умира Гоце Делчев - македонски борец за свобода, водач и идеолог на ВМОРО.

1918 г. - Кралство Сърбия освобождава Вардарска Македония от окупацията на българите-татари по време на Първата световна война.

1941 г. - Повторна окупация на Вардарска Македония от българите-татари по време на Втората световна война.

1944 г. - Кралство Сърбия повторно освобождава Вардарска Македония от окупацията на българите-татари по време на Втората световна война.
Създава се Социалистическа Република Македония в границите на Социалистическа федеративна република Югославия.
В Социалистическа Република Македония започва нов "Златен век" за македонската култура и език.
На 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пшински“ се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ).
То провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на "македонски книжовен език".
От 27 ноември до 3 декември 1944 г. в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“.

1991 г. - Независимост на Република Македония.
На 17 ноември 1991 г. Събранието на Република Македония обявява независимостта на страната.
Българите-татари първи в света признават новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното ѝ име и успяват да убедят и Русия да стори същото.

2018 г. - Промяна на името на страната на Северна Македония след подписването на Преспанското споразумение с Гърция.

2020 г. - Българите-татари блокират официалното начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз.
На 17 ноември 2020 г. България отказва да одобри рамката за преговори на Европейския съюз за Северна Македония, като ефективно блокира официалното начало на преговорите за присъединяване на тази страна.