Възможно ли е в река Тунджа в Ямбол да стане трагичен инцидент като в Охридското езеро?

Възможно ли е в река Тунджа в Ямбол да стане трагичен инцидент като в Охридското езеро?

На вниманието на кмета Валентин Ревански!

Валентин Ревански

Преди няколко дни реших да се разходя покрай река Тунджа.
Забелязах, че на няколко места има изградени дървени понтони, чрез които хората могат да влизат в реката.
Ето къде се намират те:
Понтон 1 (до бензиностанция "Shell") - мястото не се вижда заради дърветата и храстите, с които беше обрасъл брега на реката.
Понтон 2 (до Младежкия дом) - мястото отново не се вижда заради дърветата и храстите, с които беше обрасъл брега на реката.
Слава Богу, сега реката е почистена от паднали клони, дървета и тиня.
Понтон 3 (от долната страна на хотел "Тунджа") - вижда се входа на стълбите, по които се достига до водата.
Мястото на Понтон 4 (до ресторант "Златен рог") го няма на Street View на Google.
И така аз опитах да мина по тези дървени конструкции, но ме достраша да не падна във водата и се отказах.
Майка ми изобщо отказа да се доближи до реката.
След като видях какво са направили в реката веднага се сетих за трагичния инцидент в Охридското езеро.
Припомням за тези, които имат къса памет.
На 5 септември 2009 г. туристическия кораб "Илинден" се преобърна във водите на Охридското езеро.
Никой от загиналите нямаше спасителна жилетка, а кораба беше претоварен с хора.
Ето повече за новината:
15 българи се удавиха в Охридското езеро след потъване на кораб
А сега да поговорим за река Тунджа в Ямбол.
Най-вероятно на някого в общината му е хрумнало, че канала на река Тунджа, който заобикаля градския парк е подходящо място за туризъм с лодки и водни забавления.
Това, което са намислили е много добра идея, но се опитват да я реализират по неправилен начин.
Ето кои са грешките, които са допуснали и които трябва да бъдат отстранени своевременно преди да е пострадал някой човек:
Първо, понтоните са от дърво.
Както всички знаем дървото гние.
След няколко години дървените мостчета ще трябва да се подменят с нови.
Да не говорим, че едно изгнило мостче представлява опасност за хората, които преминават по него.
Второ, парапетите на понтоните са опасни.
Ако някое малко дете мине по мостчетата ще падне във водата, защото няма какво да го спре.
Парапетите са прекалено високи и са подходящи за възрастни хора, но не и за деца.
Трето, дъските, по които се ходи са прекалено тънки и се огъват под краката на хората.
Докато ходех по понтоните усещах как дъските се огъват под тежестта ми.
Какво ще стане с дъските след няколко години, когато дървото започне да гние?
Какво ще стане, ако на мостчетата се качат 30-40 човека едновременно?
Дали конструкциите ще издържат тежестта на хората?
Какво ще стане с дървото, ако през зимата водата замръзне?
Дали дървените понтони ще останат здрави при всякакви климатични условия?
Четвърто, стълбите водещи към мостчетата са хлъзгави и са опасни сами по себе си.
Би трябвало от двете страни на стълбите да има парапети.
Самите стълби също трябва да бъдат ремонтирани.
Когато слизах към дървеното мостче, който е до бензиностанция "Shell" за малко щях да се подхлъзна и да падна във водата.
Стълбите водещи към водата трябва да бъдат ремонтирани незабавно, защото докато пиша този текст неизвестен брой хора посещават дървените понтони и всеки един е в опасност от удавяне.
Да не говорим, че нито стълбите, нито понтоните са осветени и нощно време представляват сериозна опасност за невнимателни или пияни хора.
Пето, дървеното мостче до Младежкия дом е залято от водата, което означава, че е твърде ниско.
Освен това достъпът до него е затруднен, защото няма стълби, по които да се слиза към водата.
До входа на градския парк също има изградено дървено мостче.
До него се достига по стълби, които са хлъзгави и покрити с листа.
Едно невнимателно стъпване и можеш да се озовеш във водата.
Единственото място, на което все още не са изградили мостче е в близост до ресторант "Златен рог".
Може би защото стълбите не достигат до нивото на водата, както е при другите точки за достъп.
И като казах достъп - имам един въпрос:
Това водно забавление, което може би смятат да направят в канала на река Тунджа, заобикалящ градския парк, ще бъде ли достъпно за хора с увреждания?
За това трябва да се помисли предварително, а не постфактум.
Според мен вместо от дърво понтоните трябва да са изградени от бетон и да са с гумено покритие, което да не се хлъзга при стъпване върху него.
Ако наистина в реката ще плуват лодки, пътниците задължително трябва да носят спасителни жилетки, да преминават инструктаж какво могат и какво не могат да правят на борда на кораба, а деца без придружител не трябва да се допускат.
Също така на входа на стълбите към понтоните трябва да има охрана, а достъпа да е ограничен, защото видях деца да се мотаят около водата.
Едно момиче-тийнейджърка беше клекнала на ръба на дървеното мостче и пипаше водата.
Ако някое дете или възрастен се удави в река Тунджа кой ще носи отговорност?
Идеята да се направи водно забавление в канала на река Тунджа, заобикалящ градския парк, е много добра, но преди това всичко трябва да бъде добре обмислено, за да няма проблеми на един по-късен етап.
Лично аз не бих се качил на кораб, който не е обезопасен, без спасителна жилетка, по мост, който може да пропадне под краката ми.
Моят критерий за безопасност е майка ми.
По нейните реакции ще разбера дали е безопасно да се забавлявам край река Тунджа.
Ако майка ми не я е страх да мине по стълбите, да стъпи на моста и да се качи на кораба - значи е безопасно.
В противен случай няма и да припаря до водата.
А вие си правете каквото искате!
Аз лично не смятам да си рискувам живота.
Пиша тази статия, защото не ми се иска Ямбол да се превърне във втори Охрид и да стане нарицателно за безотговорност и незаинтересованост към опазването на човешкия живот.
Вярвам, че кмета на Община Ямбол Валентин Ревански също не желае хора да умират в река Тунджа, затова се надявам, че ще си свърши работата и ще окаже контрол над дейностите, които се извършват в и около реката.