biggeorge Party Zone

събота, 11 февруари 2017 г.

Наркотици - видове, употреба, легализиране

Наркотици - видове, употреба, легализиране





1. Какво са наркотиците?

Наркотични вещества (наркотици) са група фармакологични вещества, които действат предимно върху централната нервна система и при внасяне в организма предизвикват ступор, който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън.

2. Видове наркотици

2.1. Хероин

Хероинът е от "семейтвото" на опиатите за,които споменахме по-долу,но като "крал на наркотиците" заслужава отделно внимание!

Хероинът е полусинтетично производно на опиума, създадено през 1897 г. от немската фармацевтична фирма Байер, като болкоуспокояващо средство. Впоследствие се продава масово, докато не става ясно, че предизвиква физическа и психическа зависимост и е забранено поетапно във всички страни. Дори няколкократно последователно инжектиране на хероин е достатъчно, за да се развие непреодолимо влечение към него. Въпреки съвременните научни постижения в борбата с наркоманията и по-специално с употребата на хероин, по-голямата част от зависимите умират вследствие на свръхдоза, изтощение или заразяване с инфекциозни болести в резултат на апликирането на наркотика.

Хероинът се произвежда за черния пазар чрез процес за преработка на опиума като първо морфин се извлича от опиума, а после се ацетилира чрез загряване с оцетен анхидрид. Пречистването на получения суров хероин до хидрохлоридна сол дава водоразтворима солна маса под формата на бял или жълтеникав прах.

Хероинът може да се инжектира, пуши или смърка, като най-висок психоактивен ефект се постига при венозното приложение, което е и най-опасно, поради възможна смърт, причинена от парализа на дихателния център заради свръхдоза. Зависимите често употребяват общи игли и обикновено се заразяват от нелечими или труднолечими заболявания, след които най-често хепатит Б, а понякога и ХИВ.

Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. В най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. Може да се гълта (с почти нулев ефект, тъй като по-голямата част от наркотика се унищожава в стомаха), смърка, пуши или инжектира. Дрогираният с хероин получава пристъп на удоволствие, физическото отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. Хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система. Той предизвиква прилив на ендорфини — вещества с болкоуспокояващ и предизвикващ удоволствие ефект, произвеждани от човешкото тяло. Те имат сходна структура със синтетичните опиати. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) интоксикираният незабавно бива обливан от вълна на силно удоволствие, понякога сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място эа страхове и тревоги. Тялото субективно е тежко и топло, съзнанието се изпълва с оптимистични, уверени мисли и остава активно. Често обаче се изпада в състояние на ступор вследствие от свръхдоза. Човекът привиква към хероина, защото му харесва начинът, по който той го кара да се самоосъзнава. Психически той е некритичен както към околните, така и към себе си, средата, в която живее, и своето поведение.

Отказването от наркотика първоначално не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността. Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на толерантността, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на "първия път". Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза (тази, която предизвиква субективния ефект) и смъртоносната доза. Периодът, пред който употребяващият може да се наслади на удоволствието, е сравнително кратък. За да поддържа това приятното усещане, организмът започва да се нуждае от все по-големи дози (толеранс), което в много случаи довежда до свръхдозиране, наркотично отравяне, а и до смърт.

2.2. Опиат

Опиатите са химични вещества (опиум), извлечени от растението опиумен мак (на латински: papaver somniferum). Те се добиват чрез отделяне на неузрелия семенник и изсушаване на млякото, което излиза, като по този начин се получава суров опиум. От суровия опиум може да се извлече морфин, а хероинът се прави чрез химическа обработка на морфина.

Опиум е общото име за множество опиати, включително морфин, кодеин, тебаин, папаверин и носкапин (наркотин). Съществуват също полусинтетични (хероин /диацетилморфин/, дигидрокодеин, дезоморфин) и синтетично произведени опиати като метадона.

Опиатите имитират действието на обезболяващите химични вещества, които се произвеждат естествено в човешкия мозък - ендорфините.

2.3. Кокаин

Кокаинът (бензоилметилекгонин) е кристален тропанов алкалоид, получаван от листата на растението кока. Той е стимулант на централната нервна система и е аноректик (потиска апетита), създавайки еуфорично усещане на щастие и повишена енергия. Въпреки че заради тези си свойства кокаинът най-често се използва за развлечение, той е също местно анестезиращо средство, използвано в очната хирургия и хирургията на носа и гърлото. Пристрастяването към кокаина е лесно и трайно и от всички познати наркотици причинява най-силно желание за повтаряне на дозата. Почти по целия свят притежаването, отглеждането и разпространението му са незаконни за немедицински и неразрешени специално от правителствата цели. Името му идва от името на растението „кока“ с наставката за алкалоид „-ин“.
Възбуждащите качества на коката са познати на древните жители на Перу и други доколумбови южноамерикански народи. В съвременните Западни държави кокаинът е черта на контракултурата за повече от столетие. Списъкът от известни интелектуалци, творци и музиканти, които са използвали кокаин, е дълъг — от Артър Конан Дойл и Зигмунд Фройд до президента на САЩ Юлисис Грант. В продължение на няколко десетилетия след първоначалното излизане на пазара на напитката „Кока-Кола“, в нея е имало незначителни количества кокаин. Въпреки, че от десетилетия кокаинът се смята за "вдигащо" вещество,което се смърка, литературният герой Шерлок Холмс го приема чрез инжектиране, когато му е скучно, и с часове лежи на своя диван. Днес, въпреки че е незаконен в почти всички страни, кокаинът е все така популярен в обществото.
Кокаинът представлява безцветни призматични кристали с температура на топене 98°С. Той е много слабо разтворим във вода и добре разтворим в етанол. Кокаинът не се смята за физически пристрастяващ наркотик за разлика от хероина. При хората кокаинът залива центъра за създаване на удоволствие в мозъка с невротрансмитера допамин, нормално свързан с приятни усещания като задоволяване на глада, жаждата или секса. При нормални обстоятелства невротрансмитерите от рода на допамина се отделят от активните мозъчни клетки, които след това ги абсорбират обратно. Кокаинът блокира този процес, като принуждава нервите да ги отделят неуморно, докато изразходват наличните припаси. Именно тази прекалена стимулация на центъра на удоволствието предизвиква кокаиновата интоксикация. Кокаинът е продукт на продължителна обработка, в която сушените листа на коката се топят в керосинов разтвор, алкални основи, калиев перманганат и сярна киселина. Получената паста се смесва със солна киселина, за да се получат познатите бели кристалчета на кокаиновия хидрохлорид. При смъркане кокаинът свива кръвоносните съдове в ноздрите и ограничава достигащото до кръвообращението количество. Кокаинът бързо се абсорбира и разгражда в черния дроб. Това е така, защото той повишава нивата на адреналина (той повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм), ацетилхолина (който причинява мускулно треперене) и серотонин (който предизвиква усещане за удоволствие и спокойствие). При взаимодействие с алкохол в кръвта се образува кокаетилен. Това е вещество, много вредно за мозъка, което има пристрастяващо действие. Дехидратация, психози, конвулсии и психически срив са само част от страничните ефекти от кокаиновата интоксикация. Други такива са хиперактивност, илюзии, агресивност и халюцинации, включително „снежна слепота“. Когато наркотикът изчезне от обмяната на веществата, мозъкът остава затрупан с цяла група неприятни химикали от рода на мелатонин (невротрансмитер, потискащ отделянето на адреналин), които организмът произвежда, за да компенсира ефектите от самия кокаин. Физическите ефекти от кокаина могат да бъдат много тежки — увреждане на кръвоносните съдове, сърдечни проблеми, постоянна психоза, опасност от Паркинсонова болест.

- Физиологични ефекти - включват разширение на зениците, ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане, на телесната температура, апетита е намален. Съществува опасност от хипертонична криза, мозъчен кръвоизлив, епилептични гърчове, остра бъбречна недостатъчност.

- Психични ефекти - появяването и продължителността на ефекта от кокаина зависи от начина на употреба. Колкото е по-бърза абсорбцията на кокаина, толкова ефекта е по-интинзивен и по-кратък. Ефекта при смъркане е със сравнително бавно начало и продължава 30 – 60 минути, докато при пушенето започва по-бързо и продължава 5 - 10 минути. При приемането на кокаин, употребяващия се чувства еуфоричен, енергичен, разговорлив, контактен, в добро настроение. Той усеща повишена чувствителност към зрителни, звукови и тактилни дразнители. Временно се намалява нуждата от храна и сън. Голяма част от употребяващите намират, че наркотика им помага да изпълняват по-бързо прости физически и интелектуални задачи.

2.4. Амфетамини

По въздействието си върху човека тези синтетчни продукти в много отношения наподобяват произвеждания от организма адреналин. Ускоряват дишането и сърдечния ритъм, повишават тонуса и настроението, маскират умората, създават, макар и привидно, усещане за благополучие. Хората ги гълтат за какво ли не: срещу заспиване, при тежък умствен и физически труд, за остслабване, за повичаване на половата активност, за подобряване на спортните постижения (допинг). Всичко това крие сериозен риск за развиване на психичната зависимост.
С прекратяване употребата на тези наркотици настъпва период на депресия, консуматора се чувства силно изтощен. Така три четири часа форсираната бодрост могат да му костват два дни възстановяване.
По принцип анфетамините не предизвикват физическа зависимост, но развиват изключителен толеранс. Докато терапевтичните им дози са в порядъка 5-15 милиграма, някой доста напреднал наркоман може да стигне и до 700-1200милиграма. За щастие отравянията с анфетамини са изключително редки, но натоварванията с големи количества от тях могат да се окажат фатални при наличие на сърдечно съдово заболяване.
Високите дози, особено ако се приемат инжекционно в продължение на няколко дни, са в състояние да причинят дори халюцинации. Силната злоупотреба с тези препарати понякога е причина за агресивно и опасно антисоциално поведение на консумиращите ги.
Амфетаминът (бензедрин, фенамин, актедрон, векамин) е главният представител на тази група стимуланти. Оказва се, че по-активен е неговият оптичен изомер, наречен декседрин. Има и един представител - МDMA (метилендиоксиметилам фетамин), наречен образно "Екстази". В нормални дози той действа подобно на LSD, но без да причинява халюцинации. Приет в по-високи дози, "Екстази" наподобява амфетамините. Предлага се нелегално най-често в дискотеките.
Скандално популярен в България стана друг представител на този род стимуланти - каптагон (фенетилин).
Рязкото намаляване на регламентираното производство на амфетамини в развитите страни доведе до създаването на множество специализирани нелегални лаборатории за синтез на тези препарати.

2.5. Инхаланти

Чрез белите дробове инхалантите проникват в кръвта и оттам циркулират в цялото тяло.
- Механизмът на действие на инхалантите върху психиката е неизяснен, допуска се, че втечняват мембраните на нервните клетки.
- Начинът на приемането им - директно вдишване от напоена тъкан или от найлонов плик - води до висок риск от задушаване.
Става въпрос за вдишване на изпаренията на препарати, използвани в бита: лепила, аерозоли, почистващи средства, коректори, газ, бензин, разтворители и т.н. Почти всички от този широк спектър летливи вещества се включват в три групи - въглеводороди, хлорпроизводни и кетони. Поради лесната им достъпност (легалност), относително ниска цена и силно увреждащо действие в употребата им са въвлечени предимно бедни, слабообразовани и маргинализирани групи на обществото. Симптомите на отравяне с тези вещества могат да се проявят и при хора, които ги използват в работата си и не са спазвали инструкциите за безопасност.
- Ефектите настъпват относително скоро и се оприличават на алкохолна интоксикация - като да се напиеш много и то бързо. Обикновено вдишването на органичните разтворители води до замъглено съзнание и замаяност, а при поемане на повече от веществото - загуба на координация, нестабилна походка, нарушена преценка и дезориентация. Някои от употребилите изпадат в дрямка и имат халюцинации, а други стават напрегнати, объркани и параноични.
- Обикновено ефектите са непродължителни (15 - 45 минути) и са последвани от гадене, главоболие, сънливост и виене на свят, които траят около 1 - 2 часа. Това кара някои потребители да повтарят интоксикацията.

- Използването на газ, лепило или аерозоли може да причини внезапна смърт - дори да става въпрос за първо опитване.
- Вдишването на летливи вещества може да предизвика внезапна смърт по разнообразни начини.
- Поради недобрия контрол върху собственото поведение, нарушени възприятия и ориентация употребилият инхаланти е изложен на висок риск да му се случат различни инциденти (особено ако е покрай железопътни линии, натоварени пътища, канали, изоставени къщи) или да стане жертва на насилие.
- Понякога употребяващите убят съзнание. Обикновено се възстановяват сравнително бързо, но има много смъртни случаи в това състояние, причинени от задушаване със собствените повърнати материи.
- Рискът от задушаване е най-висок, когато при вдишването цялото лице е пъхнато в найлонов плик.
- Сериозните увреди на телесните органи при дълготрайната употреба на инхаланти, е особено изразена при 'дишането' на лепила, съдържащи толуен.
- Системната злоупотреба с газ, лепило или аерозоли може да доведе до хронично гадене и повръщане, коремни болки, причерняване, световъртеж и главоболие, както и до нарушения в сърдечната система. Двигателната координация е разстроена, като цяло тялото отслабва, мускулите загубват силата си и човек се уморява много лесно. Чести са неврологичните смущения
- треперене, сърбеж, парализа на лицевите нерви, 'иглички' и 'изтръпване' на крайниците до степен загубване на усещането при докосване. Забележим е спадът на интелектуалните възможности (оглупяване).
- При дълготрайна употреба се развива зависимост. Тя е особено изразена психично, но при някои летливи вещества (напр. азотен окис) може да се говори и за физическа зависимост.
- Дълготрйната употреба уврежда значимо мозъка, черния дроб и бъбреците.

2.6. Халюциногени

Халюциногените са група психотропни вещества, които чрез активиране на рецепторите за серотонин в контролиращи мозъчната кора неврони предизвикват халюцинации. Халюцинациите могат да бъдат зрителни, слухови и дактилни.

Халюциногените са познати на науката не само под това наименование, но и като ентеогени (въвеждащи божественото ), онирогени (предизвикващи съновидения), фанеротими (създаващи зрителни усещания), фантастиканти (стимулиращи фантазията), психодислептци (смущаващи психиката), психотомиметици и психотогени ( съответно наподобяващи и предизвикващи психоза ) и т.н

Хората използват растения, гъби и други, съдържащи психеделични вещества още от дълбока древност. Множество древни култури са ги употребявали заради влиянието им върху психиката. Съществуват хипотези, че психеделичните състояния са били основата за възникването на най-ранните религиозни представи и изкуства.

Психоактивните вещества влияят на всички функции на нашата психика като възприятия, чувства, мислене, усещане за тялото и представата за собствения “Аз”. Най-често най-силно е въздействието върху сетивните възприятия (халюцинации например). Могат да бъдат предизвикани както чувства на блаженство, така и на страх и ужас. Губи се представа за време и пространство, състояние близки до тези на медитация, вероятност за извън телесни преживявания, т.е. тялото и съзнанието са разделени, не са едно цяло. Преживяванията зависят до голяма степен от средата и обстановката, в която са употребявани.

Психеделичните дроги се делят на две основни групи - фенетиламини и триптамини. Фенетиламините се градят върху “родителската молекула” на фенетиламина, състояща се от осем атома въглерод и един атом азот. Най-известния фенетиламин е мескалинът. Другата група са триптамините, които притежават като ядро триптамин, който е производно вещество на триптофана – аминокиселина, която се съдържа в белтъците на храната. Серотонинът е триптамин (5-хидрокси-триптамин), но няма психеделични свойства. По-известни триптамини са ДМТ, ЛСД, ибогаин и псилоцибин. Експерименти с хора и животни показват, че халюциногените оказват влияние главно върху мозъчната система на серотонина. Серотонинът има първостепенна роля сред невротрансмитерите.

2.7. Марихуана

Марихуаната усилва текущото настроение, предизвиква лека еуфория и забележимо изостряне на всички сетива, променя себеоценката и усещанията за пространство и време. При високи дози е възможно да се наблюдават слаби халюцинации, предимно при хора, които имат опит с употребата на халюциногени. Наблюдават се по-често слухови, отколкото зрителни халюцинации. Според употребяващите, "тревата" има успокояващо действие и им помага да се справят със стреса; позволява възприемането по различен начин на музика и други изкуства.

Марихуаната има значително негативно влияние върху краткосрочната памет, но не и върху дългосрочната такава или върху способността за самоконтрол. Употребяващите твърдят, че тревата засилва въображението им и творческите способности (особено в областта на изкуството), желанието за общуване, способността да откриват нови аспекти у познати неща, вниманието към детайлите и възможностите за намиране на асоциации и взаимовръзки; Същевременно пречи на концентрацията, боравенето с числа, ученето, точното чувство за време и фината координация на движенията. Засилването на сетивните усещания се възприема като особено приятно при сексуално общуване.

Употребата на марихуана води до намаляване отделянето на слюнка, понижаване на вътреочното налягане (което се проявява като зачервяване на очите), и понижаване нивото на кръвната захар. Последното, съчетано с подсиленото вкусово усещане, води до засилване на апетита, което при редовна употреба може да доведе до натрупване на наднормено тегло, с всички произтичащи от това състояние последствия. Същевременно марихуаната действа и като антиеметик (средство против повръщане), спазмолитик (против спазми) и отпуска напрегнатите и схванати мускули. Големите дози марихуана леко подтискат имунната система, но няма статистически данни това да води до повишена податливост на заболявания. Марихуаната обикновено понижава кръвното налягане и разширява кръвоностните съдове, което в ниски дози облекчава някои случаи на главоболие, но във високи може да го предизвика; освен това марихуаната има противовъзпалително и слабо изразено аналгетично действие. Тези свойства определят и основните медицински приложения на марихуаната. Странични ефекти В някои случаи употребата на марихуана води до състояние на параноя, проявяваща се като налудност за преследване. При неопитните потребители могат да се наблюдава тревожност, евентуално прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от психосоматични явления - сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. Предполага се, че тези явления до голяма степен са резултат по-скоро на страха от наказание, съществуващ в страните, където употребата на марихуана се преследва от закона.

У хора с проблеми в сърдечно-съдовата система марихуаната може да предизвика аритмия и повишаване или понижаване на кръвното налягане. При мъжете се наблюдава временно понижение на нивото на полови хормони и броя на сперматозоидите, но няма данни това да създава проблеми за оплодителните способности. Зависимост Толерантност към ефектите на марихуаната се създава бързо, в порядъка на часове, но и отминава също толкова бързо. Употребяващите твърдят, че сравнително лесно се създава толерантност и към ефектите на марихуаната, получена от всеки специфичен сорт коноп, и затова предпочитат често да сменят типа и/или доставчика на "тревата"; но отбелязват, че като цяло, след употреба в продължение на години наблюдават обратна толерантност - т.е. получават същите ефекти от все по-малки дози.

Марихуаната не предизвиква физическа зависимост, но се предполага, че около 5% от редовните ѝ потребители страдат от психическо пристрастяване. Голяма част от пристрастените имат проблеми и с употребата на други препарати и/или вещества.

Марихуаната е едно от малкото известни психоактивни вещества, които предизвикват ефект на обратен дозов толеранс. За разлика от класическите наркотици, при които с течение на времето дозата, необходима за постигане на един и същи ефект, расте, при марихуаната тя често намалява: пушач, свикнал на 2-3 цигари марихуана на ден, често след 6 до 12 месеца открива, че вече и една му е достатъчна за постигане на същия ефект.

При по-младите потребители (до 15-20 г.) привикването към марихуаната е по-лесно, докато с достигането на по-зряла възраст (30-35 г.) повечето употребяващи спонтанно се отказват от навика си.

Някои употребяващи оценяват като особено вреден навика марихуаната да се пуши, който асоциативно води до употреба на тютюн и съответно създаване на зависимост към никотин и излага пушещия на повишен риск от белодробни заболявания. В по-голяма степен на такива рискове са изложени и потребителите от държавите, където има достъп до по-силнодействаща марихуана, което прави необходимо разреждането ѝ с тютюн.

Обикновено рязкото спиране на употребата на марихуана предизвиква абстинентни ефекти. Понякога се наблюдават леко безпокойство, нарушен сън и други симптоми.

3. Наркотици в България

През 2004 г. тогавашното правителство на България (съставено от коалиция между НДСВ и ДПС) отменя правото на "лична доза" и оттогава притежаването на всякакво количество наркотик се наказва с пълната сила на закона.

Трябва ли да се легализират наркотиците в България?
Кой наркотик бихте искали да се легализира?
Сподели в коментара под клипа!

------------------------------------------------------------------------
Източници:
Наркотично вещество
Видове наркотици

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!