Защо отбелязваме празниците и историческите събития на грешните дати?
Дали не е заради некадърните управляващи на България?
Днес е 6 януари и по всички медии циркулира новината, че се навършват 170 години от рождението на Христо Ботев.
Но всъщност Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г., а не на 6 януари 1848 г.
Българският народ отбелязва своите празници на грешните дати, заради некадърните управляващи на България.
Ако искате да разберете защо българските политици са некомпетентни и в памет на проф. Иван Стоянов ви предлагам да прочетете две негови публикации относно неразбирането на календарната реформа и непрекъснатата смяна на датите по нов и по стар стил.
Един век не ни стига, за да разберем календарната реформа от 1916 г.
Проф. Иван Стоянов, историк: Левски не е обесен нито на 18 февруари, нито на 19 февруари, а на 6 февруари 1873 година
Левски не е обесен нито на 18 февруари, нито на 19 февруари, а на 6 февруари 1873 година. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново историкът и изследовател на живота и делото на Апостола проф. Иван Стоянов. Той припомни, че през 1916 година българите, макар и със закъснение, приемат Григорианския календар. Така денят след 31 март 1916 година става 14 април. „Тоест тези три дни, които са се натрупали като разлика между Юлианския и Григорианския календар са премахнати от календара. На практика всички дати си идват на мястото, т.е. те са същите тези, в които са се случило съответното събитие, и в същото време не са същите, защото към тя са прибавени онези 13 дни. Така че днес, когато ние прибавяме 12 или 13 дни, ние всъщност закъсняваме с 12 или 13 дни да отбележим своето преклонение пред Апостола“, допълни проф. Стоянов. Той даде за пример датите , на които отбелязваме Съединеното, Независимостта на България, приемането на Търновската конституция и Откриването на Учредителното събрание. Тоест честване тези дати на деня,в който са се случили съответните събития. По думите на историка в същото време към датите, на които отбелязваме рождението и смъртта на Левски и Ботев, се прибавят 12 или 13 дни. „Ботев бил роден на 6 януари. Как ще роден на 6 януари, като се казва Христо. Той се казва Христо, защото е роден на 25 декември. Ако беше роден на 6 януари, щеше да се казва Йордан, защото тогава е Йордановден. Априлското въстание било избухнало през май месец. Ако беше така, щеше да се казва Майско въстание, а не Априлско. Такъв е проблемът и с Октомврийската революция, която отбелязахме на 7 ноември“, допълни проф. Стоянов. Според него въпреки че вече е минал един век и един ден от приемането на Григорианския календар, но българите не съумяват да разберат същността на календарната реформа. „Датата 19 февруари е въведена през 1923 година, когато се отбелязва 50-годишнината от смъртта на Апостола. Но тъй като 18 февруари съвпада с някакъв църковен празник, Петър Попов, който е председател на Комитета „Левски“, предлага да се отбележи този ден на 19 февруари. От 1923 година започва тази инерция, която не спира и до днес. Ако ние сме истински българи и ако ние сме европейци, защото ни казват, че сме в Европейски съюз, макар да не го усещаме много, ние трябва веднъж за винаги да разберем, че вече няма стар и нов стил, а има един истински стил, а това стилът въведен с Григорианския календар и календарната реформа в България през 1916 година“, допълни проф. Стоянов. Според него Парламентът трябва да промени Закона, приемайки само едно изречение: „Всички събития в българската история се отбелязват на датата, на която са се случили“.
Дали не е заради некадърните управляващи на България?
Днес е 6 януари и по всички медии циркулира новината, че се навършват 170 години от рождението на Христо Ботев.
Но всъщност Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г., а не на 6 януари 1848 г.
Българският народ отбелязва своите празници на грешните дати, заради некадърните управляващи на България.
Ако искате да разберете защо българските политици са некомпетентни и в памет на проф. Иван Стоянов ви предлагам да прочетете две негови публикации относно неразбирането на календарната реформа и непрекъснатата смяна на датите по нов и по стар стил.
Един век не ни стига, за да разберем календарната реформа от 1916 г.
Проф. Иван Стоянов, историк: Левски не е обесен нито на 18 февруари, нито на 19 февруари, а на 6 февруари 1873 година
Левски не е обесен нито на 18 февруари, нито на 19 февруари, а на 6 февруари 1873 година. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново историкът и изследовател на живота и делото на Апостола проф. Иван Стоянов. Той припомни, че през 1916 година българите, макар и със закъснение, приемат Григорианския календар. Така денят след 31 март 1916 година става 14 април. „Тоест тези три дни, които са се натрупали като разлика между Юлианския и Григорианския календар са премахнати от календара. На практика всички дати си идват на мястото, т.е. те са същите тези, в които са се случило съответното събитие, и в същото време не са същите, защото към тя са прибавени онези 13 дни. Така че днес, когато ние прибавяме 12 или 13 дни, ние всъщност закъсняваме с 12 или 13 дни да отбележим своето преклонение пред Апостола“, допълни проф. Стоянов. Той даде за пример датите , на които отбелязваме Съединеното, Независимостта на България, приемането на Търновската конституция и Откриването на Учредителното събрание. Тоест честване тези дати на деня,в който са се случили съответните събития. По думите на историка в същото време към датите, на които отбелязваме рождението и смъртта на Левски и Ботев, се прибавят 12 или 13 дни. „Ботев бил роден на 6 януари. Как ще роден на 6 януари, като се казва Христо. Той се казва Христо, защото е роден на 25 декември. Ако беше роден на 6 януари, щеше да се казва Йордан, защото тогава е Йордановден. Априлското въстание било избухнало през май месец. Ако беше така, щеше да се казва Майско въстание, а не Априлско. Такъв е проблемът и с Октомврийската революция, която отбелязахме на 7 ноември“, допълни проф. Стоянов. Според него въпреки че вече е минал един век и един ден от приемането на Григорианския календар, но българите не съумяват да разберат същността на календарната реформа. „Датата 19 февруари е въведена през 1923 година, когато се отбелязва 50-годишнината от смъртта на Апостола. Но тъй като 18 февруари съвпада с някакъв църковен празник, Петър Попов, който е председател на Комитета „Левски“, предлага да се отбележи този ден на 19 февруари. От 1923 година започва тази инерция, която не спира и до днес. Ако ние сме истински българи и ако ние сме европейци, защото ни казват, че сме в Европейски съюз, макар да не го усещаме много, ние трябва веднъж за винаги да разберем, че вече няма стар и нов стил, а има един истински стил, а това стилът въведен с Григорианския календар и календарната реформа в България през 1916 година“, допълни проф. Стоянов. Според него Парламентът трябва да промени Закона, приемайки само едно изречение: „Всички събития в българската история се отбелязват на датата, на която са се случили“.
