Краят на войната в Сирия и последствията от нея ...

Краят на войната в Сирия и последствията от нея ...
За България и за света!

Днес излезе новината, че Руската федерация официално воюва срещу Ислямска държава.
Време беше това да се случи.
Трябваше обаче в коалицията срещу Ислямска държава да се включат и НАТО, Израел, всички мюсюлмански държави.
За съжаление повече управляващи по света не осъзнават колко голяма е опасността от ИДИЛ.
Заедно с Русия са Иран, Ирак, Сирия, дори Китай и Хисбула.
Преди няколко дни беше обявено създаването на координационен център в Багдад за улесняване на действията срещу ИДИЛ.
Но този център не работи заедно с водената от САЩ коалиция, която продължава да действа на територията на Сирия и Ирак.
А най-лошото е, че между воюващите страни има скрити конфликти.
Израел по всяко време е готов да нападне Хисбула.
В Ирак шиити и сунити не могат да се понасят едни други.
Турция и ПКК водят непрестанната продължаваща десетилетия война.
Иран и Израел се мразят.
Умерените бунтовници в Сирия и войските на Башар Асад се бият по между си.
В цялата тази ситуация намесата на Русия ще донесе по-бързо решение на конфликта в Сирия.
Това ще улесни решаването на бежанския проблем, защото сирийците ще могат да се върнат обратно по родните си места.
Така Европа ще се отърве от ордите, които сега прииждат на границите й.
Но разгромяването на ИДИЛ няма да е окончателния й край.
Бойците на Ислямска държава, които в момента наброяват около 20-30 хиляди души ще се разпръснат след рухването на псевдо-държавата им.
Те не са нито сирийци, нито иракчани и когато загубят войната ще се завърнат по родните си страни.
Така ИДИЛ няма да умре, а като рак ще разпространи разсейки във всяка нормална, цивилизована държава по света.
ИДИЛ ще бъде навсякъде и никъде.
Войната от Сирия и Ирак ще се пренесе в собствените ни градове.
Тогава няма да знаем кой е джихадист и кой нормален човек.
Бойците на Ислямска държава ще организират още хора около себе си в терористични групи, с чиято помощ ще извършват атаки, ще убиват хора, ще завземат сгради, ще палят, ще взривяват, както го направиха при атаката срещу "Шарли Ебдо".
Това не бива да се случва и преди окончателното унищожаване на ИДИЛ трябва да се разработи механизъм за разкриване и залавяне на бойците на Ислямска държава при опит да се върнат по родните си страни.
Иначе войната от локална ще стане световна.
А Сирия след края на войната трябва да започне реформи, които да удовлетворят всички слоеве на населението.
Бапар Асад принадлежи към религиозната общност на т.нар. алауити, които образуват политическия елит на сирийската държава.
Но алауитите са едва 2,1 милиона в Сирия, чието население наброява 22,5 милиона души.
За да има мир трябва да им равнопоставеност на всички групи в управлението на държавата.
Ако това не се случи рано или късно отново ще възникне конфликт в Сирия.
И бежанците отново ще тръгнат да шестват из Европа, а заедно с тях и терористите.
А това вече е недопустимо!

Гласувайте "За" електронното гласуване!

Днес започна кампанията за местните избори и референдума.
На вниманието на всички читатели представям два материала, които могат да ви убедят, че трябва да гласувате "За" електронното гласуване:

#10 причини да гласувам електронно

1. Електронното гласуване от дистанция е достъпно, лесно, бързо от всяка точка, където и да се намираме – в страната и извън нея, не разваляме почивните си дни в чакане на опашки и пътуване до секции.

2. Вдига избирателната активност, включвайки лесно много повече избиратели в гласуването на избори и референдуми, пред които сега има бариери – живеещите извън страната и хората с увреждания. Няма българско семейство без близки извън граница – те трябва да участват във формирането на националните решения. Днес около 1,5 млн. български граждани живеят извън страната, спрямо 7,2 млн. в страната.

3. По-сигурно е – няма недействителни бюлетини ( 2014 г. на изборите за парламента са отчетени средно за страната над 6% недействителни гласове, а има избирателни райони със стойности над средната – картинка).

4. Гласовете и преференциите се отчитат коректно – не зависят от броенето на понякога корумпирани изборни комисии и допускането на човешки грешки . Въвеждането на електронно гласуване може да позволи прагът на преференциите да стане нулев, защото ще може да се отчита лесно и бързо.

5. Софтуерът следва да е с отворен код, което значи, че всеки, който има компетентност може да даде мнение за сигурността – това е обществен контрол. Системата може да се следи и контролира от много страни, докато 12 000 секции не могат да бъдат покрити от физическия контрол на застъпници и наблюдатели.

6. Технологията позволява преди деня на хартиеното гласуване, избирателят да гласува електронно и ако иска да промени гласа си отново по електронен път, ако е гласувал под натиск или е упражнена някаква принуда върху него – така тайната на вота и свободното му упражняване е в ръцете на избирателя.

7. Има начини да се осигури анонимизирането на вота след подаването му – както на кандидатстудентски изпит. Името ви е на единия плик, а работата ви е в друг плик и и оценителят не знае кой сте. Така и електронната система може да знае, че сте гласували, но другите нейни сегменти, които броят гласовете – не знаят, че това сте вие – въпрос на технологично решение.

8. Технологията, която ще бъде въведена, трябва да се тества преди да започне да се използва масово. Първите пилотни проекти могат да са референдумите – национални и местни.

9. Електронното гласуване не отменя хартиеното и не лишава никого от достъп до гласуване – напротив, разширява участието и представителността при провеждане на избори и референдуми.

10. Намалява значително разходите за провеждане на избори и референдуми извън страната. На парламентарните избори през 2014 г. бяха похарчени 620 хиляди лева за командировка на 388 държавни служители за отварянето на 428 секции зад граница.

Критика на критиката към естонската система за електронно гласуване

Наближава референдумът по въпроса дали да въведем дистанционно електронно гласуване по Интернет. Медиите бълват статии – и особено коментари – дали и колко сигурен е този начин да упражняване на вота.

Забелязват се огромни приливни вълни от лаици, които може би добросъвестно, но твърде умозрително или повърхностно разсъждават по специфични въпроси, които не са по силите им.

Продължават да се ширят и масово отдавна разбулени, несвързани с електронното гласуване митове. Например, че гласовете се броят от “чували” – тотално невярно: броят се по данни на секционните избирателни комисии. Те от своя страна са ги преброили пред наблюдателите и застъпниците и изпратили протоколите веднага в РИК/ЦИК по факс или емейл.

Сред тази какафония, обаче, има и скептици, базиращи своето отрицателно отношение към е-гласуването на сериозни анализи на независими експерти.

Особено популярни са дискусиите за най-напредналата с електронно гласуване в света държава – Естония. Масово известни – цитирани в западаната преса и в България – са критичните видеопрезентации на професор Дж. Алекс Халдерман към естонската система.

Като старши специалист с над 10 години стаж в областта на информационната сигурност в мултимилиардна канадска компания, това няма как да не привлича моето внимание.

Няма “загадка” какво е моето лично мнение за това може ли да се подобри естонската система или дали може да се направи още по-добра такава. Фактът, че съм един от 42-мата членове на най-големият и най-известен граждански Инициативен комитет в подкрепа на електронното гласуване “Гласувай без граници” с представляващ тенис-легендата Мануела Малеева, говори красноречиво.

Че не само аз съм на това мнение говори и друг факт: във въпросният инициативен комитет сме 15 дългогодишни ИТ-професионалисти и ИТ-предприемачи. Отделно, към ИК има 5-ма експерти по информационни технологии. Няколко от всички тези професионалисти сме специализирани в информационна сигурност.

Безспорно, видеопрезентациите на проф. Халдерман са ефектни. В тях са показани някои съществени слаби страни на естонската система за гласуване.

Но огромна част от откритията за “несигурност” не е толкова в технологиите. Самият професор признава, че естонците са разработили една сложна система с много добър дизайн на сигурността.

Най-големите проблеми, посочвани в най-известните му презентации, са в областта на прилагането на елементарни процедури и правила за оперативна сигурност.

Какво е оперативната сигурност? Това е да има подробни и завършени, описани процедури да се прилагат най-добрите практики в областта на информационната сигурност, съпътстващи изграждането и експлоатирането на една техническа система.

Ето един пример: оставяте ли ключ под изтривалката пред апартамента си? Някои все още го правят. Това е лоша оперативна сигурност: вие знаете, че не трябва да оставяте ключ там, защото е леснодостъпно място и защото е известно, че се прави.

Точно такива са много голямата част от проблеми, които са открили професор Халдерман и неговия екип. Примерите, които той дава, са почти само за липса или неспазване на елементарни процедури и правила.

Някой ще възкликне: след като естонците не са ги спазили, каква е гаранцията че ние ще ги спазим?
Аз бих попитал: а какви са гаранциите, че се спазват механизмите за защита на изборите от манипулации при сегашното (физическо) гласуване? Такива гаранции има точно колкото и при бъдещето електронно гласуване – можете да се убедите от публикацията на Йовко Ламбрев.

Забележете, че голяма част от тези “открития” за несъвършена сигурност в естонския процес на е-гласуване стават известни не защото са открити от проверяващи ии изследователски екипи, а заради доброволна инициатива на самия екип на естонците – да заснемат видео, демонстриращо как работи целият процес. Това, разбира се, не ги оправдава за много от недостатъците – известна поговорка в средите на информационната сигурност е че “скриването не е начин за сигурност.”

Голямата част от списъка на тези недостатъци на оперативната сигурност може да се коригира с елементарни и известни начини на организация – като например избор на множество екипи, които да се контролират взаимно. Други са просто азбучни случаи на пропуски в елементарни процедури за сигурност, каквито например не се допускат в сериозни организации, като най-големи телекомуникационни фирми. Познания и дисциплина да не ги допускат имат не само специалистите по сигурност, но и всички други участници в процеса, дори и не-технически ориентираните.

За да убедим скептиците, че е възможно тези пропуски не са ни най-малко сериозни или фатални и могат да бъдат преодолени, ще трябва да навлезем в технически подробности.

Някой ще възкликне: “Ама това е много сложно!” Да, сложно е. Но е дългогодишна практика, не нещо ново. “Дяволът – както се казва – се крие в детайлите”. “Ангелът също” – бих си позволил да добавя аз.

Ядрените реактори да не би да не са много сложни? А самолетите? При това от спазването на процедурите и правилата за тяхното правилно опериране зависи не просто един вот, а животът на стотици или дори милиони хора.

Затова нека се заемем с примерите на посочените пропуски в оперативната сигурност на естонския процес е-вота и как те могат да бъдат преодолени със стандартни, отдавна известни практики и технологии:

ПРОПУСК 1: “Сървърът, където се разработва софтуера за е-гласуването, е свързан директно към Интернет и така е атакуем както отвън, така и от инсталирането на вреден софтуер (“malware”) който да вкарва несигурност отвътре навън”.

Всяка уважаваща себе си организация има инфраструктура извън сървъра – защитна стена (firewall) и сървър за достъп до Интернет (proxy), през които трябва да се мине, за да се стигне до Интернет. Допълнително, основен принцип на сигурността е вътрешната мрежа на една организация да се сегментира като сървърите и другите важни елементи са на отделен сегмент, разделен с втора защитна стена от останалите компютри на “вътрешната” мрежа.
Основен принцип е както сървърите, така и вътрешната защитна стена по подразбиране да не позволяват връзка към Интернет.
Как ще защитите от някой, на когото му “трябва Интернет”, но е сам на сървъра в момента, от това да пренебрегне правилото и да се свърже директно към Интернет?

Елементарните стандартни практики за това са отдавна разработени:

поддържащите сървъри и поддържащите защитни устройства (като защитни стени) да са различни роли изпълнявани от напълно различни екипи, подчинени на различни мениджъри
административната парола за сървъра или защитното устройство (например firewall) се въвежда от няколко души (например 2-ма или 3-ма, а най-добре – два екипа от по 2-ма или 3-ма). Всеки от тези 2-ма или трима знае само част от паролата. Така за да се влезе в режим на администрация на сървъра или устройството, трябва да присъстват всички 2-ма или 3-ма, като всеки последователно въвежда своята част от паролата. (Това е много стар механизъм – използван е за защита срещу злоупотреба за касата на Рилския манастир, например).

Чрез този начин се гарантира с много висока сигурност, че никой няма на своя глава – без да бъде премислен и оценен риска – да промени важни настройки на сървъра и така да застраши сигурността му.

Някой ще опонира, че това е много “тежка” процедура – изисква ангажирането едновременно на твърде много хора. Да, тежка е – но след като искаме възможно най-минималните рисков, трябва да сме готови да платим “цената” за това.

ПРОПУСК 2: “Използван е много слаб хеширащ алгоритъм за проверка интегритета на данни (SHA-1)”

Този пропуск се коригира елементарно (доста учудващо е въобще защо естонците са използвали толкова стар и отдавна обявен за слаб механизъм). Използва се просто много по-неразбиваемия SHA-512 (не струва нищо повече особено – малко повече време на компютъра да изчислява, но няма състезание да се извършва гласуването за микрочастица от секундата, нали?)

ПРОПУСК 3: “WiFi парола за мрежата на системите за гласуване се вижда написана на стената в една от стаите за разработка” (вижда се във видеото, направено от самия естонски екип за да покаже сигурността на процеса на е-вота).

Елементарна сигурност, която може да се гарантира от знаещи мениджъри, както и от взимноконтролиращи се добре обучени екипи..
Също така, от видеото въобще не става ясно дали в тази WiFi мрежа са включени сървърите и компютрите за разработка на софтуера за гласуване – тя би могла спокойно да е само за свързване към Интернет, например.

ПРОПУСК 4: “Ползва се онлайн услуга за дейности, които може да афектират сървърите: конкретно, вижда се как екипа разработва конфигурационни настройки ползвайки онлайн услуга.”

Отново – елементарна оперативна сигурност: ако е нужен Интернет, той се ползва на други компютри на друга мрежа, различна от тази на сървъри и работни станции за разработка , тестване и реализация на системата за е-вота. Пренасянето на информация от едната на другата мрежа може да става с междинни компютри, където да се прехвърля изработеното или сваленото от Интернет, да се сканира и да бъде достъпвано по другата мрежа, като първо компютъра бъде откачен от първата мрежа.

ПРОПУСК 5: “На работните станции за разработка на софтуера за е-гласуване има инсталирани ИГРИ и друг съмнителен софтуер“

Безспорно крайно аматьорско “изпълнение” на естонските колеги. Липса на елементарната практика на сигурността в случая е просто въпиюща – това е правило №1 на сериозно разработване на софтуер въобще от всяка елементарно уважаваща се организация.

Работните станции за разработка на е-вот софтуера трябва да са централно поддържани и “заключени” максимално срещу конфигурационни промени. Те трябва да не са притежание на разработчиците. Изготвящите софтуера не трябва да имат административни права върху тези станции. Софтуер трябва да се инсталира само от друг, отделен екип занимаващ се само с поддръжката им, и то само след изрично поискване и одобряване от мениджмънта. Станциите трябва да бъдат постоянно сканирани за промени в конфигурацията.

Всичко това са масови практики във всяка средна и всички големи фирми.

За проект като този – изискващ максимална степен на сигурност заради твърде голямата цена ако изборите бъдат фалшифицирани заради технологиите – трябва да се инсталира не само стандартния анти-вирусен софтуер, но и софтуер за наблюдение на интегритета (File Integrity Monitor – FIM) на всяка станция.

ПРОПУСК 6: “Ползване Windows компютри за разработка”

Всеизвестно е от десетки години, че – най-вече заради своето широко разпространение: над 90% от лаптопите и десктопите в света са Windows – това е платформата, за която има най-много вируси, “троянски коне” и най-успешни атаки.

Затова сигурността може значително да се подобри с наемане/обучаване на разработчици на платформи като Mac OS X или Linux, които да бъдат “домакин” на “виртуална” Windows система, изпълнявана вътре в тях и единствено ползвана за разработката.

Така ще е много по-сигурно изработването на софтуер за Windows (нали все пак повечето избиратели ще гласуват точно от Windows!), докато в същото време се намали многокатно възможността за атаки и тайно, незабележимо вмъкване на нежелан и опасен софтуер. Много добра и напълно възможна практика би било най-малко всеки ден – а защо дори не всеки час – да се “освежава” (преинициализира) виртуалния Windows от начално, проверено и сигурно копие.

А сървърния софтуер най-добре да бъде разработен на не-Windows система.

ПРОПУСК 7: “Използват се на ЛИЧНИ компютри в работата по софтуера и системата”

Тук едва ли има какво повече да се коментира от вече описаното в Пропуск 4.

ПРОПУСК 8: “ПИН-кодове и пароли за критични части на системата – сървъри, електронни карти – се въвеждат с просто писане с клавиатурата, което може да бъде прихванато от почти всеки троянски кон/вирус.”

Този пропуск се коригира като се въведе задължителна практика – като процедура, както и като технология – да се ползва “виртуална” (изписваща се на екрана графична клавиатура). Тогава ПИН-кода/паролата се въвежда с щракане на мишката върху графичните образи на клавишите на екрана. Така една тайно инсталирана “подслушваща” програма няма да може да “прихване” от кои символи се състоят тези чувствителни информационни елементи.
Огромна част от хората сигурно не знаят, но такъв начин за писане има вграден в Windows, както и в много други системи.

Друг начин – когато е нужно въвеждане на пароли на само текстови екрани (например сървърни конзоли/командни прозорци) е да се ползват не прости пароли, а двойка публичен/частен ключ, защитена с парола. Логването тогава е възможно само ако и ключа е наличен (а той може да е на флаш памет или друг външен носител, които се прикачат към компютъра само в момента на логването/аутентикирането).
Последното не е абсолютна защита, но би спряло огромна част от враждебните подслушващи софтуери да копират и след това да използват ПИН-а/паролата.

ПРОПУСК 9: “Използват се твърде елементарни физически ключове за вратите и шкафовете на ИТ-центъра където са сървърите; много лесно да се копира ако някой го види”.

Отново неясен елементарен пропуск на физическата сигурност: всяка ключалка може да бъде “хакната”, но някои са много трудни и нужното време е много или инструментите – доста скъпи.
Тази заплаха се намалява значимо с ползване на по-сложни ключалки. Но да не забавяме, че ключът въобще е видян само благодарение на видеото, което естонците са направили, в което той попада случайно.

ПРОПУСК 10: “Използва се свързване на външни устройства – като USB флаш памет – към най-важните елементи на системата” (сървърите за приемане и броене на гласове).

Безспорно, на най-критичните елементи на системата могат да бъдат ограничени или изключени (чрез настройки в BIOS или операционната система) свързванията на несигурни устройства. Проблемът специално с флаш памет идва от факта, че така най-ефективно се инсталират “rootkits” (дълбоко “окопани” и трудни за откриване враждебни атакуващи програми). Точно по този начин е бил пренесен специализирания софтуер, с който бяха извадени от строя хиляди центрофуги за обогатяване на уран в Иран преди няколко години.



Освен гореизброените, има и още многобройни станали стандартни защитни механизми и идеи, които или не са били реализирани от естонския екип, или не е известно да с ползвани. Ще ги изброя набързо, но съвсем кратко казано те могат да повишат изключително много сигурността на една система за е-гласуване:

Програмата за е-гласуване, която се сваля от избирателя, да е на практика специално направена и максимално заключена “виртуална машина” – за да бъде много по-трудно атакувана от компрометиран компютър, от който се гласува
Защита на Интернет-свързаните сървъри – освен с обикновени мрежови защитни стени (firewalls) – и с облачно-базирани специализирани защитни стени за уеб-приложения (WAF). Такива услуги спират огромен брой атаки преди още въобще да стигнат до същинския сървър.
Динамично “въртене” на IP адресите на Интернет-свързаните сървъри – за да не могат да бъдат атакувани лесно с DDoS атака (“динамична разпределена атака” с цел забавяне или сриване работата на сървърите)
Ползването на няколкостотин – а не само няколко – сървъра за гласуване
Ползване идеята за “разпределено съхранение на данни” – на практика по пример на “торентите”, като криптирания глас се съхранява на всеки компютър на избирател, инсталирал си софтуера за гласуване; така ще стане абсолютно невъзможно да се подменят гласове на “централния” компютър за броене – както е посочено за слабост в естонската система
Ползване на български специалисти за разработката, но на чуждестранни специалисти за контрола, наблюдението и инсталацията на софтуера и техническите системи за е-гласуването
Ползване на много голям брой и географски пръснати по целия свят сървъри в специализирани и с висока сигурност информационни центове – за предотвратяване атака на българската Интернет-инфраструктура (единствената сериозна и доказана атака срещу естонското е-гласуване е осъществена точно по тази причина – е всичко е на “едно място”, в мрежата на една държава)

Разбира се, много от предложените решения на пропуските изискват наемането на много добре обучени и с голяма практика специалисти по информационна сигурност. евтино. Но след като искаме да осигурим много по-голяма степен на сигурност спрямо други дейности с електронни технологии, е само въпрос на воля да го направим.

Като заключение, трябва да не забравяме, че всяка зашита на система – техническа или не – е преодолима, защото по дефиниция е несъвършена. Не само заради многобройните непредвидени състояния, в които може да изпадне, но най-вече защото е създадена от несъвършени хора.

Въпросът е рискът да е достатъчно малък, за да е приемлив за обществото.
Ако чакахме всяка технология да бъде “100% сигурна”, щяхме да живеем вероятно още в пещерите.

Писмо до екипа на Vbox7 и собствениците на сайта!

Писмото е изпратено до Контакт:

Здравейте, екип на Vbox7!
Добър ден и на собствениците на сайта!
Искам да изкажа недоволството си от една коренна промяна във Vbox7!
Не съм доволен, че сегашния Модератор на сайта си тръгва и повече няма да работи тук.
Не смятам, че това е добро решение.
Нормално е Vbox7 да се развива, но е хубаво и да запази уникалната си форма и съдържание.
А това включва и екипа.
За мен е истински шок, че повече няма да има moderator, spambot, chefo ...
Знам, че нямам право на мнение относно кадровите промени в компанията.
Наясно съм и че мнението ми няма никакво значение за собствениците на сайта.
Но въпреки това имам право да изкажа недоволството си от взетите решения и от направените промени.
Откакто научих тази новина нямам и един спокоен ден.
Всеки ден изпитвам неистов ужас, че Модератор си тръгва и повече няма да го видим и чуем.
Знам, че и останалите потребители се чувстват по същия начин.
Хората достатъчно ясно са казали мнението си тук:
http://vbox7.com/groups/official_badge_group/discussions/973274/
Все се надявам, че ще промените решението си и ще се вслушате в гласа на разума.
В крайна сметка надеждата умира последна.
Дано не е напразна!
С уважение, biggeorge.

Песен на месеца 12: Mary ft. Djane Monique - Непознати улици Ремикс 2015

Още един прекрасен ремикс на Djane Monique на песента на Мери Бойс Бенд - Непознати улици.
Песен, която ми навява носталгия по изминалото време.
За съжаление миналото няма да се върне, колкото и да мислим за него.
Остават само спомените.

Mary ft. Djane Monique - Непознати улици Ремикс 2015

Песен на месеца 11: Невена Пейкова - Избран

Много хубава песен!
Като я слушам се чувствам избран.
И Невена е много красива.

Невена Пейкова - Избран



Nevena Peykova - Izbran

Свободата и демокрацията в България!

Свободата и демокрацията в България!
Мит или реалност?

Вбокс-а няма да загине.
Просто става по-комерсиален.
Не съм сигурен обаче дали това ще привлече или ще отблъсне потребителите.
Защото много хора от активни участници ще станат просто зрители.
И няма да се логват, а само ще гледат.
Което на практика означава, че общата гледаемост няма да падне, но ще спадне активността на потребителите.
Ако забелязвате коментарите под клиповете намаляват.
Преди клип със 100 000 гледания имаше в пъти повече коментари.
Или поне на мен така ми се струва.
Групите бяха много по-активни и пълни с хора.
Всеки си качваше каквато простотия си иска и след това споделяше с приятели, което допълнително вдигаше гледаемостта и рейтинга.
Когато се набляга на парите това отблъсква хората.
А както знаем парите следват хората, а не обратното.
Затова важни са хората.
Казах го и на Мтел, те обаче се направиха на луди и си продължиха с глупостите.
Т.е. трябва да се мисли не от гледна точка на собственик и човек искащ по-висока печалба, а от гледната точка на потребителя.
Какво искат потребителите?
Какво ги вълнува?
Какво е следващото нещо, което ще ги накара да дойдат тук?
За съжаление не се мисли така.
На всеки ръководител първата му мисъл е:
"Как да повиша печалбата, за да ми вдигнат заплатата".
Което е тъпо!
Защото хората не идват в сайта, за да вдигат заплатата на шефа.
Те идват тук заради разнообразното съдържание.
Разликата между Ютюб и Вбокс е, че тук няма свързана социална мрежа.
Фейсбук си е отделен сайт с други собственици.
Т.е. във Вбокс-а липсва общуването.
Това сега се прави в групите, но активността по тях е малка, което рано или късно ще доведе до махането им.
Или до превръщането им в социална мрежа на сайта, което при конкуренцията на Фейсбук и Туитър е немислимо.
Още преди няколко месеца се забеляза как стария екип на сайта е поставен в маргинална позиция.
Факт беше, че Модератор не знаеше за нещо, което би трябвало да знае(аутоплея на клипа на фокус).
Защо не му бяха казали?
Човекът отиде специално да пита, защото иначе нямаше да му кажат.
Което значи, че плановете за реформи в сайта са били подготвени още с покупката.
Ако си спомняте за продажбата на НетИнфо се редяха един куп компании.
Ръководството на НетИнфо избра Дарик Нюс, за да имат свободата, на която се радваха при Санома.
Обаче Дарик Нюс незабавно беше купен от МТГ.
Което значи, че покупката е била предварително подготвена, но е била добре скрита, за да не се попречи на прехвърлянето.
А след това започнаха промените.
Сега НетИнфо е като допълнително краченце на Нова.
Т.е. не е конкуренция.
А както знаем конкуренцията ражда добрите идеи и движи света напред.
Не можеш да се конкурираш сам със себе си.
А монополът ражда ... комунизъм, т.е. диктатура.
Всички ще кажат: "Герге, стига си дрънкал глупости! МТГ е международна корпорация! Никаква диктатура няма!".
МТГ може да е всякаква, но хората, които управляват българския дял на компанията са си чисти българи.
А аз знам, че когато някой българин го поставят на водеща позиция той обикновено започва да си вярва, че е непогрешим.
И да взема решения, които най-често са грешни.
Защото гледа от своята си камбанария.
А не от гледната точка на клиента, потребителя, народа.
За съжаление от камбанарията на шефа обикновено се виждат само парите.
Не хората.
Затова сега от НетИнфо се търси печалба.
Но не печалбата привличаше хората към сайтовете на компанията, а свободата.
Свободата на изразяване, свободата на общуване, свободата на мислене, свободата да бъдеш себе си без цензура и без да нарушава правилата, разбира се.
Но когато става дума за пари няма място за свобода.
Ако един човек/потребител дразни някой управляващ и той заплаши собственика, че ще му съсипе бизнеса ако не запуши устата на човека/потребителя какво мислите, че ще направи собственика?
Не, няма да се противопостави на управляващия.
Ще намери начин да запуши устата на човека/потребителя.
С реална или измислена причина.
Затова свободното Интернет пространство вече не е толкова свободно.
Някой се опитва(и ще успее) да сложи ръка върху последното място без цензура и ограничения.
Това не е краят на Интернет или на сайтовете, това е края на свободата.
Защото няма какво да се залъгваме - всички власти в България в момента се държат от едни и същи хора.
Изпълнителна, законодателна, съдебна, медийна, прокуратура, бизнес ... всичко е концентрирано.
Остана Интернет.
Обаче не можеш просто да затвориш Интернета или сайтовете в него, защото ще те обвинят в диктатура.
По-лесно е да го купиш или да купиш тези дето го купуват, или да държиш в ръцете си хората, които са купили Интернета.
По-лесно е да купиш компаниите, които доставят Интернет или да ги изнудваш с компромати.
А крайната цел е да монополизираш свободното слово.
Така в Интернет ще излиза онова, което трябва да излезе.
Ни повече, ни по-малко.
И няма да има досадни дразнещи хора/потребители, които да плюят честните и почтени управляващи и техните най-близки затлъстели приятели.
Въпрос на време е Асен Генов и другите като него да бъдат изкарани терористи и тикнати, където им е мястото, т.е. в затвора или ако и там не се кротнат - в гробищата.
А народа трябва да трепери от страх и да слуша какво му се казва от горе.
Какви са тези работи всеки да си казва мнението?
Това да не е демокрация?

Amsterdam Dance Event 2015

Amsterdam Dance Event 2015 ще се проведе от 14-ти до 18-ти октомври 2015 г.
Това ще бъде 20-тото юбилейно издание.
Ще има над 2000 изпълнители и над 300 лектори.
Фестивала ще се продължи 5 дни.

Част от участниците в Amsterdam Dance Event 2015

Новините относно Amsterdam Dance Event 2015 можете да следите тук:
http://www.amsterdam-dance-event.nl/news/
и на Фейсбук страницата им:
https://www.facebook.com/amsterdamdanceevent

Програмата на фестивала ден по ден можете да намерите тук:
http://www.amsterdam-dance-event.nl/program/festival/events/

Участниците във фестивала можете да намерите тук:
http://www.amsterdam-dance-event.nl/artists/

Билети можете да си купите от тук:
http://www.amsterdam-dance-event.nl/tickets/festival/

Това са упражненията, които правя!

Здравейте, уважаеми потребители!
Днес искам да ви разкажа какви упражнения правя.
Започнах отново да тренирам, защото съм 91 кг., а това е твърде много за мен.
Ето защо от няколко дни се мъча с тези упражнения и тялото ме боли зверски.
И така ... всеки ден правя следните упражнения:
1. Коремни преси - 5 серии, четири вида по 10 броя от всеки вид.
2. Клякания - 5 серии, три вида по 10 броя от всеки вид.
3. Лицеви опори - 5 серии, един вид по 10 броя.
Как се правят коремните преси и кляканията обяснява треньорката Инна Кънева в този клип:
Супер Сериите С02 Еп09 - Секси тяло у дома с Инна Кънева



Лицевите опори са си класически лицеви опори, но аз си качвам краката на леглото, за да са по-нависоко от ръцете и да се създава натиск напред.
Коремните преси и кляканията са за начинаещи.
Изключение са лицевите опори, те са си лично мой патент!

Песен на месеца 10: Графа - Моменти - оригинал и ремикси

Страхотна песен!
Браво, Графе!
А червенокосото, зеленооко момиче в клипа е прекрасно!

Графа - Моменти

Графа - Моменти

Графа - Моменти ( Dj Burlak Radio Mix )



Графа - Моменти ( Dj Burlak Club Mix )

Така ви се пада, западняци!

Така ви се пада, западняци!
Като не искахте нас, на ви сега бежанци!

От няколко седмици в главата ми се върти една мисъл: "Така ви се пада, западняци! Като не искахте нас, на ви сега бежанци!".
Основание да си мисля това намирам в близката ни история.
Ако си спомняте преди време във Великобритания и Германия(и не само там!) имаше кампания срещу мигрантите от Полша, Румъния и България.
Ако не си спомняте ето вижте: И Германия се надигна срещу българи и румънци.
Още преди да ни приемат в ЕС западняците се страхуваха, че ще им откраднем работните места.
Както се оказа обаче нито след 2007 г., нито след 2014 г., когато паднаха всички ограничения за българи и румънци, не се реализира тази миграционна вълна от новоприетите страни-членки, която те очакваха.
Днес ставаме свидетели как стотици хиляди "бежанци" влизат свободно в Западна Европа без никой да ги спре.
Бежанци в кавички, защото те са бежанци за Турция и Ливан, но са икономически емигранти за ЕС.
Защо за тях Западна Европа е свободно достъпна, а ние трябваше да чакаме години, за да ни приемат в ЕС и то като втора ръка членове?
Защо за нас ЕС беше обетована земя, а за "бежанците" е портал към Рая?
Така погледнато излиза, че българите сме по-долни от сирийците, след като тях ги искат, а нас - не.
Това сравнение, което правя е същото като между нас и Гърция.
В Гърция има криза и получават милиарди на аванта.
У нас имаше криза през 1997 г., но ние си я изнесохме на гърба.
Вече е напълно ясно, че сме втора ръка народ.
Според мен така наречените "бежанци" трябва да бъдат натоварени на самолети и да бъдат върнати по родните им места, както навремето правеха с българите и румънците.
Искат от нас да сме съпричастни към техните страдания и болки.
А кой беше съпричастен към нашите страдания и болки 45 години под комунистически ботуш?
Кой беше съпричастен от 1989 г. до 2007 г.?
Кой е съпричастен сега и защо ЕС не предприема никакви мерки срещу крадливата ни, корумпирана политическа класа?
Каква съпричастност се очаква от нас?
Да приберем бежанци в домовете си?
Или да отидем в Сирия да се бием срещу Ислямска държава?
Хайде, моля ви се, стига глупости!
Най-дразнещото е, че всички страдат изключително много за удавеното сирийче в Егейско море.
А защо някой не хване бащата за ревера и не го попита той къде е тръгнал с жена и малки деца на такова рисковано пътуване?
Той е единственият виновен за смъртта на детето, а не на нас от телевизионния екран да ни се вменява някаква вина.
И сега, докато всички са се вторачили в "бежанците" никой не забелязва какви ги вършат нашите политици.
Те активно се борят за запазване на корупцията в България, защото без нея те са загубени.
Да живеят корумпираните български политици!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Така ви се пада, западняци!

Песен на месеца 9: Михаела Маринова - Стъпка напред

Още от първия момент, в който я чух тази песен не спира да звучи в ума ми.
Чудно защо ли?
Песента е хубава и ми харесва!

Михаела Маринова - Стъпка напред



Mihaela Marinova - Stapka napred

Съд за Павел Чернев?

Съд за Павел Чернев?
Или медал за храброст?

Снощи гледах Биг Брадър и това, което видях изобщо не ми хареса.
С цялата си наглост Павел Чернев си позволи да гони една българка от ромски произход от собствената й държава.
Този човек трябва незабавно да бъде съден за думите си.
Той показа крайна нетърпимост и омраза към друго човешко същество.
Национализмът му премина в ксенофобия и неонацизъм.
Освен това той каза, че циганите трябва да си намерят друга държава и да се махнат от България.
Според Конституцията на Република България думите му са престъпление.
Повече можете да видите във видеото:
Скандал в студиото на Big Brother



Е, какво мислите?
Трябва ли Павел Чернев да бъде съден или трябва да му дадем медал за храброст?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Съд за Павел Чернев?