Пълен списък на евроатлантическите ценности на колективния Запад!

Пълен списък на евроатлантическите ценности на колективния Запад!

Най-после имаме точна дефиниция на това мъгляво понятие!

През последните 15-20 години непрекъснато слушахме за "евроатлантическите ценности".
Когато попиташ някой западен пропагандатор какви са "евроатлантическите ценности" много често не получаваш смислен отговор.
Но скорошните събития ни разкриха какви са тези "ценности" всъщност.
Ето какво се случи:
На 1 ноември 2024 г. навесът на Централната жп гара в Нови Сад, Сърбия се срути и уби 14 души.
Трагедията в Нови Сад: Срутилият се навес на жп гарата не е бил част от реконструкцията на сградата
Сърбия обяви 2 ноември за ден на траур заради трагедията в Нови Сад
Трагедията беше използвана от прозападните неправителствените организации в Сърбия, които организираха антиправителствени протести в големите градове.
Недоволството срещу властта в Сърбия расте след трагедията в Нови Сад
Целта на НПО-тата и прозападните агенти в Сърбия е да свалят от власт Александар Вучич и правителството му.
Смъртта на 14 души беше използвана, за да се прави антисръбска, а в последствие и антиунгарска пропаганда.
Гарата в Нови Сад - ключовата връзка между Вучич и Орбан, убила 14 души
Вучич отрече да е упражнил натиск за оставки след трагедията в Нови Сад
Пропагандата обаче не спря до тук.

Преди няколко дни "Дойче Веле" публикува статия за Сърбия:

Сърбия: как се отмъщава с порно снимки
Сърбия: Как се отмъщава с порно снимки

Изглежда някакъв сръбски феномен: лични секс снимки и видеа се разпространяват в социалните мрежи без съгласието на засегнатите. Държавата не реагира, а голяма част от обществото смята, че и жертвите носят вина.
Т.нар. порнография за отмъщение е все по-често срещано явление в Сърбия. Става въпрос за споделяне в социалните мрежи на частни сексуални снимки и видеа - без съгласието на засегнатите лица. Към това се добавят и съдържания, генерирани с изкуствен интелект, които показват реално съществуващи хора в изфабрикувани, несъществуващи сексуални сцени.
Тримесечно разследване на групи в Телеграм в Сърбия, инициирано от неправителствената организация "OsnaŽena", показва, че десетки хиляди потребители ежедневно си разменят порнографски съдържания, включително показващи кръвосмешение, деца и вече споменатия вид отмъщение.
Извършителите често са бивши партньори, които разпространяват снимки и филми от вече приключили връзки. Порнографските съдържания обаче могат да бъдат придобити и чрез хакването на компютри, телефони и акаунти в социалните медии. Целта е да се нанесат щети на жертвата в реалния ѝ живот. Съгласно Европейския институт за равноправие, засегнати са най-вече момичета и жени (90 процента).
Незаконното разпространение и продажба на порнография за отмъщение нарушава не само интимната сфера на жертвите - по този начин се опетняват и общественият им имидж и достойнство, а актът може да има и последици за психическото и физическото им здраве. „Въпреки това голяма част от сръбското общество смята, че и жертвите носят вина за това, че се появяват на порнографските снимки и видеа", казва за ДВ Николина Томашевич от "OsnaŽena".

Защо се смята, че и жертвите са виновни?

„За много хора съчувствие заслужават само момичетата, които ходят на църква, покрити от главата до петите", казва Томашевич. „Ако обаче носят къси поли, се смята, че така провокират към сексуални посегателства. Т.е. - заслужили са си да бъдат жертви."
Саня Павлович от Автономния женски център в Белград обяснява, че понятието „порнография за отмъщение" предполага, засегнатата жена да е направила нещо, за което извършителят ѝ отмъщава. Т.е. и по тази логика излиза, че тя носи поне част от отговорността.
От началото на тази година членките на Автономния женски център настояват с петиция към институциите порнографията за отмъщение да бъде включена в сръбския Наказателен кодекс - както това вече са сторили Хърватия и Черна гора. За по-малко от месец са били събрани над 20 000 подписа, което показва, че поне част от сръбското общество осъзнава проблема и иска политически мерки.
„Подписите са предимно на млади момичета - представителки на това поколение, което не иска просто безмълвно да страда", казва Павлович. „Получихме обаче подкрепа и от жени, които са преживели този вид насилие, както и от млади родители най-вече на дъщери, които искат промяна преди децата им да пораснат."

Жените като същества без собствена сексуалност

Много други сърби обаче продължават да смятат, че жертвите на порнографията за отмъщение и на другите форми на кибертормоз носят отговорността за това, посочва експертката. „Често чуваме подобни изказвания от мъже, които все още вярват, че жената не е същество със собствена сексуалност, а трябва да бъде на разположение на мъжа за удовлетворяване на неговите потребности."
От "OsnaŽena" още преди месеци са предоставили резултатите от проучванията си на прокуратурата, която се занимава с киберпрестъпленията - но досега без резултат. „Институциите са мудни, пълни са с предразсъдъци и се състоят от хора, които са част от обществото, живеещо съгласно патриархалните норми", обяснява Николина Томашевич. Според нея съществува опасността заради липсващата реакция на институциите сръбското общество да започне да смята за нормално този вид поведение.

Има нужда от промяна в дебата за сексуалността

Саня Павлович настоява за промяна в пасивната, макар и не непременно приемаща позиция по отношение на порнографията за отмъщение и кибертормоза в Сърбия. За целта има нужда от държавни мерки като забрана, която да бъде и приложена: „Безсмислено е да има закон, който не се прилага".
„Сръбското общество има нужда от промяна в дебата за сексуалността, във връзка с понятия като съгласието, желанието, половите роли и другите стереотипи", обобщава Павлович. Тези теми би трябвало да се разглеждат в училище, в зависимост от възрастта. „Мисля, че само така може да се оформи ново поколение, в което жените са по-самоуверени и се ползват с повече уважение", допълва Павлович.

За мен това са поредните феминистични глупотевини, този път от съседна Сърбия!
От една страна жените са "същества със собствена сексуалност", т.е. жените имат поведението на сексуално хиперактивни мъже и водят безразборен сексуален живот, от друга страна не искат да бъдат етикетирани за това си поведение и да ги наричат "курви".
Това е огромно разминаване между действията на жените и претенциите им.
Също така "съществата със собствена сексуалност" се снимат голи сами или с чужда помощ и споделят тези снимки с интимните си приятели.
А впоследствие след като момичетата и жените вече имат голи снимки, те не искат тези еротични материали да се споделят в Интернет.
Най-лесното решение на този проблем е просто да не се снимат голи и тогава няма да има какво да се качва в мрежата.
А веднъж качени в порно сайт тези снимки много трудно могат да бъдат премахнати, а потребителите да бъдат спрени да ги качват повторно.
Финала на статията е типичната прозападна, евроатлантическа, либерална пропаганда:

„Сръбското общество има нужда от промяна в дебата за сексуалността, във връзка с понятия като съгласието, желанието, половите роли и другите стереотипи", обобщава Павлович. Тези теми би трябвало да се разглеждат в училище, в зависимост от възрастта.
„Мисля, че само така може да се оформи ново поколение, в което жените са по-самоуверени и се ползват с повече уважение", допълва Павлович.

Т.е. тези феминистки от НПО-тата искат да променят мисленето на сърбите - жените в Сърбия да курвеят (не, че и сега не го правят!), а мъжете да си мълчат (както е в САЩ и Западна Европа).
Това е размяна на половите роли - жените да са сексуално активни, а мъжете да си стоят в къщи и гледат децата на жените си.
Най-вероятно това са евроатлантическите ценности, за които политиците ни говорят от години!

Истината е, че жените също са отмъстителни, колкото и мъжете и вършат същите простотии, които и мъжете правят.
Порно снимките и порно клипчетата в повечето случаи се правят с доброволното участие на жените, а не насила.
Така че и мъжете, и жените не са невинни.
Понякога самите жени изпращат голите си снимки на любовниците си или ги публикуват в Интернет.
Преди години жените просто не правеха такива неща.
В днешно време жените се държат като мъже, но не искат да бъдат съдени за деянията си.
Времето на целомъдрените пояси и Светата Инквизиция отмина отдавна, но безразборния сексуален живот (промискуитета) си има цена.
Цената е промискуитетната жена да се сдобие с някакъв обиден епитет, като изброените по-долу:

Какво е промискуитет?
Промискуитет се нарича практиката на безразборен избор.
Най-често терминът се употребява за сексуалните контакти и означава безразборно избиране на интимни партньори.
Понятието сексуална активност варира в различните култури.
Думи като „женкар“, „фустогонец“, „Дон Жуан“, „Казанова“, „плейбой“, „курвар“, „играч“, "помияр" и др., характеризират този вид поведение при мъжете.
За жените – „мръсница“, „курва“, „кучка“, „мъжеядка“, „шаврантия“, „парясница“, „мастия“, „парцал“, „тандръмия“, „курвентия“, „гювендия“, "разпоретина", "уличница", "мъжемелачка" и др.

Докато търсех информация в Интернет за безразборния сексуален живот (промискуитета) попаднах на следната статия:

Многото сексуални партньори не винаги са знак за безразборен сексуален живот
Авторката и сексгуруто Трейси Кокс уверява, че признанията на жените за предишните им любовни и сексуални контакти не дават ясна илюстрация за самите тях. Съответно посочените цифри не бива да се възприемат едно към едно и от тях да се правят окончателни изводи. 

Трейси Кокс потвърждава тезата си с конкретен пример:

"Преди няколко години интервюирах три жени за една от моите книги. Първата беше спала с 26 мъже, втората с четирима, а трета с осем. Не е трудно човек да се досети коя от трите предизвиква най-силно порицание. Но дали нейните полови контакти са били най-безразборни?" 

Вижте и решаващите допълнителни сведения на Трейси Кокс:

"Жената с 26-те мъже е имала приблизително по две любовни връзки на година. Полов живот тя е започнала да води на 17-годишна възраст и нейни партньори са били изцяло самотни мъже. Стигаме до жената, която е преспала с 8 мъже. Доста по-малко са, но с четирима от тях тя е правила секс в рамките само на един уикенд. А през това време съпругът й се занимавал с децата. Що се отнася до жената с четиримата мъже, то тя е правила секс едновременно с двама от тях. При това след като се е запознала в бара. И на алея край бара. Така че когато ви питат колко сексуални партньори сте имали, без оглед дали е партньорът или пък козметикът ви, най-добре е да мълчите или да се отървете с обтекаем и общ отговор", съветва специалистката.

След прочитането на статията за отмъщаването с публикуване на порно снимки в Сърбия и тази за безразборния сексуален живот можем да достигнем до следния извод:
Жените в западния свят искат да живеят живота си като мъже и не желаят да изпълняват традиционните за пола им задължения.
Жените на запад искат да доминират над мъжете и да променят ролите, които изпълняват в обществото.
Ролите на майка, съпруга, домакиня, работничка, колежка, любовница и т.н. вече не ги задоволяват.
Жените искат да заемат мястото на мъжете, а мъжете да заемат тяхното място.
От чисто биологична гледна точка това е невъзможно, защото мъжете не могат да забременяват и да раждат, а на жените няма как да им пораснат пениси, с които да забременяват другите жени и мъжете.
Това е и причината хомосексуалността да е толкова популярна на Запад.
От една страна има жени, които искат да доминират и го правят във връзките си с други жени, защото не могат да го направят с мъжете около тях.
От друга страна има мъже, които искат да бъдат доминирани и го правят във връзките си с други мъже, защото не могат да го направят с жените около тях.
Размяната на социалните и половите роли и отхвърлянето на стереотипите, с които сме живели хилядолетия наред водят до там, че мъжете не желаят повече да бъдат мъже, а жените не желаят да бъдат повече жени.
Затова и има толкова голям брой транссексуални в западния свят.
Тази социална разруха има много сериозни последствия, защото води до безразборен секс, разпространение на сексуално предавани болести, отказ от размножаване и създаване на семейство.
На практика това е краят на Западния свят, такъв какъвто го познаваме.
За заблуда на лековерните идиоти западните политици повтарят, че евроатлантическите ценности са демокрацията, свободата, равенството, свободния пазар, конкуренцията, свободата на словото, прозрачното управление, опазването на правата и свободите на гражданите, свободно движение на хора, стоки и услуги и т.н.

А всъщност евроатлантическите ценности на колективния Запад са промискуитета, полигамията, желанието да доминираш и притежаваш човека, с когото си във връзка, педофилията, проституцията, наркоманията, алкохолизма и страха от обвързване и размножаване.

И накрая нещо, което си мисля откакто прочетох статията на "Дойче Веле" за отмъщаването с публикуване на порно снимки в Сърбия:

За едни хора голите снимки са безплатна реклама, а за други са "Всяко чудо за три дни!".

Колкото повече жените се опитват да прикрият срамотиите си, толкова повече ще споделят голите им снимки.

За пореден път българските медии лъжат: Насилието сред тийнейджърите в Гърция всъщност не нараства!

За пореден път българските медии лъжат: Насилието сред тийнейджърите в Гърция всъщност не нараства!

Пред последните седмици в българските медии излязоха информации, че в Гърция има "взрив на насилие" сред тийнейджърите:
Нараства престъпността сред тийнейджърите в Гърция
Тийнейджъри, обвинени в сексуално насилие и заснемане
Гърция въвежда паник бутон за непълнолетни заради взрива от насилие
Гърция въвежда по-строги наказания за насилниците тийнейджъри

Аз обаче намерих статия от гръцка медия, която твърди друго:
Teen Violence in Greece is Not Actually On the Rise
Ето пълният текст на статията:

Въпреки смущаващите видеоклипове, които се публикуват и експоненциално разпространяват в социалните медии, данните не показват по-висок процент на насилие сред тийнейджъри от преди.

През последните седмици гръцките медии бяха затрупани с тревожни истории за тийнейджъри, които се бият един друг. Тези истории обикновено са придружени с видеозаписи, заснети от самите тийнейджъри, показващи групи младежи, които нападат един или друг с ритници, удари и скубане на коси. Видеоклип от миналия месец показа бой между непълнолетни пред училищен комплекс в източния атински квартал Панграти. Друг силно обезпокоителен видеоклип показва, че 14-годишно тийнейджърка е било бито от група връстници в крайбрежния квартал Глифада, като последният инцидент доведе до арести и интензивен медиен контрол. В края на септември съд в Солун осъди тийнейджър за нападение над друг тийнейджър, а дни по-късно във Волос се появи видеозапис на 16-годишен младеж, на когото насилствено обръснаха главата и му бяха счупени няколко зъба от други непълнолетни престъпници.

Тези смущаващи видеоклипове, често публикувани първо в TikTok, бяха често излъчвани от новинарски програми и бяха анализирани във всички новинарски сайтове. Заглавията предупреждават, че насилието сред младежите се увеличава. Бяха отправени призиви за бързи и по-сурови последици за родителите и интервенции в училищата.

Самият гръцки министър-председател Кириакос Мицотакис коментира насилието и споделянето му във видеоклипове в Интернет, отбелязвайки, че това е по-изявен проблем сега, когато училищата отново започнаха на функционират с нормален режим на работа.

„Ние ще бъдем много загрижени“, каза той пред кабинета, „с проблеми, свързани с платформите за социални мрежи, как дигиталното насилие е свързано с реалното насилие и как тормозът сега придобива ясен дигитален отпечатък, но също и с проблеми, свързани с психическото здраве на децата и юношите“.

Министърът на защитата на гражданите Михалис Хрисохоидис твърди, че проблемът нараства като снежна топка, заявявайки, че през 2023 г. гръцката полиция е арестувала 6150 непълнолетни нарушители, докато през 2024 г. е арестувала почти 9000 – увеличение с около 50%.

Въпреки това, според наличните данни, насилието сред тийнейджърите в Гърция не се засилва и всъщност вероятно е намаляло през последното десетилетие.

Според Националното проучване на свързаните със здравето поведения сред юношите от 2022 г., провеждано на всеки две години под егидата на СЗО, процентът на участие на тийнейджъри в насилствени сблъсъци в Гърция намалява от година на година. Процентът на подрастващите, съобщаващи за скорошно участие в насилствени сблъсъци, достигна 20-годишно дъно през 2022 г. Освен това нивата на насилие, докладвани в Гърция, са на или под средните стойности за страните, участващи в същия изследователски проект в международен план.

Инцидентите на насилие и броят на арестите не са точно свързани, тъй като винаги има инциденти, които не се съобщават. Въпреки това изглежда, че през предходните години арестите за случаи на насилствени престъпления сред непълнолетни също леко са намалели. Според годишната статистика за арестите, публикувана от гръцката полиция, през 2023 година 923 непълнолетни са били арестувани за престъпления, свързани с телесна повреда, a prez предходната 2022 година 1040 непълнолетни са били арестувани за същото престъпление. [Имайте предвид, че поради разлика в отчетите статистиката за 2023 г. включва и 18-годишните, докато статистиката за 2022 г. включва само тези на 17 и под.] Пълните статистически отчети за арестите за 2024 г. все още не са публикувани и Министерството на защитата на гражданите до момента не са отговорили на запитвания за данните за тази година.

„Феноменът на младежката престъпност не е ново явление в това общество“, каза Стелиос Стилианидис, професор по социална психиатрия в университета Пантейон в Атина и основател на Научната асоциация за регионално развитие и психично здраве. „Това, което се увеличи сега и което е много по-видимо, е качеството на насилието. Случват се неща – физическо, сексуално или психологическо насилие – от връстници по много интензивен и садистичен начин. И този садизъм се съобщава много пъти като „хвалба“ в социалните медии.

Стилианидис предупреди, че всъщност безмилостното отразяване на това насилие може да доведе до допълнителни проблеми: „Не може медиите да прожектират едно и също видео отново и отново на побой или насилие“, каза той пред To Vima English Edition. „Когато това видео се възпроизвежда непрекъснато в медиите, това дава храна за идентифициране на младежите, за прототипи, съзнателно или несъзнателно, за един тийнейджър да си помисли, „вижте, показват това по телевизията, аз ще го направя сам.“

И все пак отразяването на нарастващото младежко насилие е повтаряща се история през последните месеци. През цялото лято различни инциденти погълнаха новинарския цикъл и шокираха гръцката общественост – 16-годишно момиче, което нападна друг тийнейджър с нож в Пирея, момче, хоспитализирано в Солун след побой от свои връстници, група на непълнолетни, задържани за опит за грабеж в Кожани. Той е бил предмет на дискусии и е обозначен като нарастващ проблем, заклеймен по телевизията като „бич, засягащ нашето общество“.

„Има вид „морална паника“, която се култивира“, каза Николас Кристакис, професор по социална психология в катедрата по комуникация и медии в Атинския университет, пред To Vima English Edition. „Да се ​​представят младежите като опасни и човекоядци е много добър начин да се привлече вниманието на публиката. И има политически и идеологически резултати […], които създават в гражданите впечатлението, че живеят в свят на всеобща несигурност, и те се втурват към правителството за решения.“

Гръцкото правителство предложи няколко начина за справяне с проблемите на детската престъпност и насилието. През март 2023 г. тогавашният министър на образованието и религиозните въпроси Ники Керамеос обяви законопроект, специално насочен към насилието и тормоза в училище, който включва наемането на хиляди нови психолози и социални работници, специална платформа за докладване на инциденти с насилие и нов набор от структури за отчитане на училищно, областно и национално ниво. През януари Михалис Хрисохоидис обяви ново приложение за мобилен телефон, което може да действа като паник бутон за жертви на насилие и тормоз. През април министерството обяви нова гореща линия 10201 за получаване на жалби и предоставяне на „незабавен и единен отговор на всички случаи на насилие и младежка престъпност“.

И министърът на защита на гражданите, и премиерът са предложили и по-тежки наказателни последици за деца и родители. „Струва ми се, че трябва да разгледаме отново наказанията по наказателния кодекс... за родителите наказанията трябва да бъдат по-строги“, каза Михалис Хрисохоидис в интервю за телевизионния канал SKAI TV в края на септември. „Когато някой е грубо небрежен при попечителството си над дете, мисля, че трябва да има последствия.“ Премиерът Кириакос Мицотакис също предложи „затягане на наказанията“.

И все пак Стелиос Стилианидис предполага, че най-ефективният подход за справяне с насилието сред тийнейджърите в Гърция е многофакторна мрежа за подкрепа, която помага на тийнейджърите да получат подкрепа и предотвратява корените на насилието. „Интервенцията трябва да бъде към психолози и педагози, трябва да бъде индивидуална подкрепа, ако е необходимо, и най-вече междуучилищна подкрепа“, каза той. Той изброи необходимостта от по-добре обучени училищни психолози, подкрепа за посредничество, разговори с бивши тийнейджъри престъпници, които биха могли да действат като ментори, и структури за преподавателите, които да работят със семействата, за да подкрепят и насочват децата към услуги за психично здраве.

„Да се ​​говори само за репресивните мерки вероятно е привлекателно послание за дясна или крайнодясна аудитория, но това не е приоритетът, върху който държавата трябва да се фокусира“, каза Стилианидис. „В каква наказателна рамка изпращаме 14-годишен в затвора или в поправителния дом? Ние говорим за връщане към наистина далечни времена, към 60-те години на миналия век. Не, трябва да се съсредоточим повече върху това, което наричаме работа на ниво общност."