tag:blogger.com,1999:blog-948376875940565315.post633914968042531889..comments2024-03-29T00:05:18.113+02:00Comments on biggeorge Blog: Кой командва в семейството (ви)?biggeorgehttp://www.blogger.com/profile/10464962445787958318noreply@blogger.comBlogger4125tag:blogger.com,1999:blog-948376875940565315.post-56911488069033607312012-09-16T00:39:50.615+03:002012-09-16T00:39:50.615+03:00Предпочитам някоя да ми дава обичта си,вместо само...Предпочитам някоя да ми дава обичта си,вместо само да иска да взема! :/biggeorgehttp://www.blogger.com/profile/10464962445787958318noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-948376875940565315.post-46827360193083156272012-09-15T23:05:20.700+03:002012-09-15T23:05:20.700+03:00хахахаха, горкотоо:) Пожелавам ти да попаднеш на н...хахахаха, горкотоо:) Пожелавам ти да попаднеш на наистина интелигентна жена, която да получава каквото иска от теб, без да се налага да те командва:))Анонимницаnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-948376875940565315.post-25005124814073951402012-09-15T16:58:53.934+03:002012-09-15T16:58:53.934+03:00Некултивирани ... дресировка ... тирани ... в какъ...Некултивирани ... дресировка ... тирани ... в какъв свят живеем,за бога! :X<br>Не ща да се женя,даже вече и приятелка не искам да имам след като ще ме третират като дресирано цирково животно ... :|<br>Пази Боже,жените да прогледнат! :/biggeorgehttp://www.blogger.com/profile/10464962445787958318noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-948376875940565315.post-3918686301809466612012-09-14T22:40:44.443+03:002012-09-14T22:40:44.443+03:00Хаха, много интересна тема си захванал:) И до още ...Хаха, много интересна тема си захванал:) И до още по-интересни изводи си стигнал:)) Но, за съжаление мисля, че са грешни :D С прискърбие ще ти съобщя, че това с командването на "слабия пол" винаги си е съществувало и продължава да си съществува и до ден днешен, без значение възрастовата разлика между мъжа и жената. В България например, в традиционното патриархално общество, жената е имала последната дума почти във всичко. Например, за да продаде земя, мъжът е бил длъжен да поиска нейното съгласие и ако тя не се съгласи, той не може да сключи сделката. Странно, но факт:) И изобщо е имала последната дума за много други неща касаещи семейното имане и благополучие. Но иначе учим, че е било патриархат - ама друг път:) Както казваш "Никой не се интересува от мнението им - от тях се иска само да изкарват пари и да си траят,а жените им вземат решенията." - ми то това си е било откакто свят светува. Незнам дали знаеш, но в зародиша на човешката цивилизация по нашите земи, първото Божество, което древните цивилизации са почитали е била Богинята майка - в женски род.Тя е първобожеството. Тя е източника на живота, на космоса, на природата. Едва по-късно до нея се появя Богът Слънце- нейният син, който я опложда( звучи малко извратено, то това е философията на предците ни). Доста по-късно се появяват гръцките богове, които съжителстват редом с женските на Олимп, а съвсем пък по-късно се появява онзи единствения Бог от мъжки род. Това ми прилича на отчаян опит от мъжка страна да се вземе надмощие над женското господство. <br> Теорията, че жените командвали по-младите мъже от тях не е обоснована. Обикновено по-младите мъже са по-некултивирани и по-трудно се поддават на дресировка:) Една приятелка се омъжи за 9 години по-възрастен мъж от нея, който само я гледа в очите като малко пале и прави всичко, което му каже. Е, вярно, че и викаме малкия Хитлер, защото е родена на една дата с него и имат доста сходни черти в характера, но пък мъжа й се дава всеки път без бой и не смее да й противоречи в нищо, защото иначе рискува да си навлече гнева на Хитлер, което не е никак приятно нещо. Повечето жени сме миролюбиви - не бием, не хапем, не драскаме, обаче имаме едно много мощно оръжие срещу вас - натякването! До сега не съм видяла мъж, който да издържи психически на постоянното натякване и мрънкане от женска страна, което претърпява всеки път, когато не изпълни дадена команда. Може да сме слабия пол физически, но не и психически:) Един пример ще ти дам - дядо ми и баба ми са вече 62 години заедно. Дядо ми е по-голям от нея с 1 година. Един ден в разцвета на социализма, на дядо ми му предложили да си купи часовник. Ръчен, с швейцарски механизъм, чисто нов. В онези години ( някъде през 60-те), това е лукс за човек от село. Дядо ми никога преди това не е имал ръчен часовник. Толкова много си мечтаел за такъв, че без да се замисля го купил. Обаче след това се сетил, че ако баба ми разбере, толкова ще му трие сол на главата, задето е купил тази скъпа и ненужна, според нея, вещ, че ще го накара да го върне обратно. От страх да не му се кара, той не смеел да го носи, а цели 6 месеца го криел в едно чекмедже в дневната. Вечер, след като баба ми легнела да спи, отивал там, заключвал се и за няколко минути го вадел от кутията, за да му се порадва. Баба ми, с присъщата й женска интуиция, усетила, че нещо крие от нея и го издебнала. Видяла часовника, надигнала вой до небесата, обаче като разбрала, че той човека, ни жив, ни умрял, цели 6 месеца го криел от нея от страх да не го загуби, се смилила над него и му позволила да го задържи. Та поуката от цялата работа е, че жените не сме само безчувствени тирани, а можем да бъдем и благородни същества ( когато поискаме):))).Анонимницаnoreply@blogger.com