biggeorge Lyrics

четвъртък, 8 август 2019 г.

Историята на Забраненият град

Историята на Забраненият град




Забраненият град е укрепен район на китайския императорски дворец в центъра на Пекин, Китай.
Използван е в периода от средата на управлението на династията Мин (1368 - 1644) до края на управлението на династията Цин (1644 - 1912).
Понастоящем е със статут на дворец-музей.
За почти 5 века Забраненият град е дом на императора и неговото семейство, както и церемониален и политически център на китайското правителство.
Най-общо името "Забранен град" произтича от факта, че от самото начало достъпът до града е бил забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се наказвало със смърт.
Строежът на Забранения град започва по нареждане на Юн Ло, третия император от династията Мин, управлявал от 1403 до 1423 г.
На същото място в миналото се е намирал дворецът на монголския владетел Кубилай хан, за чието великолепие се разказва в "Пътешествията на Марко Поло".
От 1406 до 1420 г. 100 хил. майстори и милиони работници изграждат 800 двореца, 75 административни сгради, множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове.
Строен в продължение на 14 години, той е истински град в града, отделен от външния свят с 11 м. висока, 8,62 м. широка и 3400 м. дълга правоъгълна червена стена, заобиколена с широк 52 м. и дълбок 6 м. крепостен ров с вода, наричана "Златна вода".
Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според китайците числото 10 000 символично представлява "безкрайност", а и само боговете можели да притежават дворец с 10 000 стаи.
Дворцовият комплекс обхваща 720 хил. кв. м., от които 150 хил. кв. м. изградена площ и е пример за традиционна китайска дворцова архитектура.
След завършването на комплекса император Юн Ло премества столицата от Нанкин в Пекин.
В периода от 1420 до 1911 г. Забраненият град е административен център на държавата, дом на 24 императора от династиите Мин и Цин, техните семейства и обслужващ персонал.
През 1644 г. избухват бунтове, последният император на династия Мин се самоубива, а начело на Кралство Китай за 267 г. напред застава династията Цин.
Властта на императорите приключва със Синхайската революция от 1911 г.
На 1 януари 1912 г. е провъзгласена Република Китай с първи президент Сун Ятсен, а 6-годишният по онова време император Пу И е принуден да абдикира.
Новият политически режим позволява на императора да задържи титлата си и да остане да живее (но вече като затворник) във вътрешния двор на Забранения град.
Външният двор става резиденция на националистите от Гоминдана и е обществено достъпен.
След години на политическа нестабилност през 1924 г. военният диктатор Фън Юсан организира преврат и поема контрола над Пекин.
Фън Юсан денонсира споразумението с императорския дом и експулсира Пу И от Забранения град, лишавайки го от всичките му титли и обявявайки го за обикновен гражданин на републиката.
Достъпът до целия комплекс се отваря за обществеността, а Забраненият град получава статут на дворец-музей.
Бившият император Пу И умира през 1967 г. като градинар в пекинските ботанически градини.
Заплахата от японска инвазия през 1933 г. принуждава китайското правителство да осигури безопасно хранилище за музейните експонати извън страната.
В края на Втората световна война част от колекцията е върната в Забранения град, но друга част остава в Тайван.
От 1965 г. тя е изложена в Националния дворец-музей в Тайпе.
От тераса с изглед към Портата на небесното спокойствие в Забранения град, на 1 октомври 1949 г. председателят Мао Дзъдун провъзгласява Народна република Китай.
Днес на портата е поставен портрет с лика на "Великия кормчия".
Забраненият град е част от комплекса Императорски дворци на династиите Мин и Цин в Пекин и Шънян, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1987 г.
-----------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Забранен град

1 коментар:

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!